Христо Иванов: Главният прокурор може да обърне парламента

В България главният прокурор може да обърне нагласите в Народното събрание (НС) и желанието му да се превърне в закон, заяви днес пред Нова телевизия бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Вчера министърът подаде оставка от трибуната на Народното събрание, след като парламентът бламира „историческия компромис“ по промените в Конституцията и бетонира влиянието на парламентарната квота над съдийската колегия и влиянието на главния прокурор над Висшия съдебен съвет (ВСС).

По думите на Иванов постъпката му е била предвидима, защото с встъпването си в длъжност той е декларирал целите си по съдебната реформа. „Вчера 200 депутата гласуваха за предложения на една малка партия, отмятайки се 4 партии от подписите си, отмятайки се от това, което беше наречено исторически компромис и отказаха дори минимална стъпка да направят за въвеждане на някаква форма на демократична отчетност на главния прокурор“, посочи Иванов и допълни, че през цялото време с премиера са имали „изключително коректни отношения“. „Аз ви казах, моята позиция беше публична и ясна от самото начало. От своя страна, г-н Борисов, за което му благодаря, винаги е бил достатъчно ясен с мен, че ще се случат само неща, които са съгласувани с г-н Цацаров и че това е условие за всяка крачка напред“, коментира Иванов и допълни: „Ние се опитвахме по всякакъв начин да лавираме около него и най-накрая се получи това, което той поиска“.

Иванов коментира, че всеки един от „от участниците в тази постановка трябва да обяснят“ решенията си за гласуването на конституционните поправки. Бившият правосъден министър коментира думите на премиера Бойко Борисов от петък, когато министър-председателят каза, че Иванов „всекид ден влиза във войни“ с главния прокурор. Според Борисов прокуратурата е независима и работи много добре. „Очевидно е, че съмна и без петел, но денят е доста мрачен. Имаше една поредица от събития, която започна с тези записи, които почнаха да излизат – т.нар. „две жени си говорят” или Янева-Ченалова. И от момента, в който аз започнах да настоявам тези факти да бъдет проверени, тези твърдения фактически да бъдат проверени, срещу мен започна доста сериозна пропагандна война, не знам дали се забелязва отстрани, в която аз не получих никаква подкрепа“, обясни Иванов. На въпрос дали Борисов го е подкрепил, той отговори: „Вие видяхте ли някъде (подкрепа – б.а.)?“

Според бившия министър скандалът „Яневагейт“ е „най-сериозният корупционен скандал с корупционни твърдения от началото на това управление и в този смисъл се превърна в тест за това имаме ли ние сериозна антикорупционна воля и политика“. „Въпросът е следният – един член на кабинета заема тази позиция, попада под ударите на огромна кампания, след което на него му се казва, че той води войни. За мен в този процес беше ясно, че ние като управление правим един избор, и този избор не е моят избор. Ако ние ще съучастваме в замитане на подобни сканадали, ако ще си затваряме очи или ще стоим и ще мълчим отстрани…“, коментира той. Според него през цялото време премиерът „очевидно трябваше да балансира между множество интереси“. Така му е излязло уравнението“, категоричен бе той.

Иванов обясни, че Ченалова е излязла с конкретни твърдения. „Има само един начин, по който корупционните мрежи да се разплитат. Само един. И това е, когато някой отвътре почне да говори. Няма как да очакваме отвътре да излезе да говори човек, който няма своите интереси и който е чист и неопетнен. Нали разбирате? Въпросът тук е: или ако някой отвътре излезе и започне да говори, има държава, има институции, които могат, без да са изцапани самите те, да отделят истина от лъжа, да отделят манипулация (разбира се, че има такива неща със сигурност) и наистина да проведат разследване, или да проведат някакви имитации, които да станат с някакво чудовищно нежелание и за всяко следващо действие да има огромен натиск“, подчерта той и припомни, че прокуратурата е започнала проверка, но само на това откъде изтичат записите. “ Най-накрая, след невероятни патаклами, в навечерието на идването на експертите на ЕК, главният прокурор казва, че ще има проверка и от самото начало казва кой няма да бъде проверяван, това е огромен проблем. И когато този, който няма да бъде проверяван е самият той, проблемът е два пъти по-голям“, посочи Иванов и допълни, че главният прокурор предпоставя, че не е замесен, преди края на проверката.

Иванов цитира становището на Венецианската комисия, според което България има проблем със свръховластената фигура на главния прокурор. „Това е системен, структурен проблем на българската демокрация. Ние имаме една фигура, която има огромна власт, и нямаме никакъв контрол за това как тази власт я употребява. Когато си останал насаме с такава огромна власт, почваш бързо да я употребяваш и има голям риск да я употребяваш не точно в публичния интерес. Това беше една от основните цели, заради която дойдох в тази роля, за да се опитаме да променим поне нещо в това отношение. До вчера имаше изгледи да се приемат такива разпределения на квотите, които да станат основата за бъдещото въвеждане на някаква форма на отчетност“, обясни той.

На въпрос кой от кого зависи в управлението, Иванов отговори: „Вижте, подозирам че има една много сложна система от обвързаности и те не са еднопосочни, и това как се балансира в тази паяжина между различните играчи се нарича в България политика, то е властова игра, не е политика, защото за него там въпросът за бъдещето на държавата и на интересите на обществото много малко присъства. В този смисъл едва ли може да се говори за някакви еднопосочни зависимости. Много по-сложен е възелът, с който имаме работа. Въпросът беше имаме ли ние воля да започнем да разплитаме този възел. Моят отговор вчера, за мене беше, че воля в момента за разплитане на този възел няма“. И допълни, че „със сигурност има достатъчно високи нива на зависимост, как иначе да си обясним факта, че имаме 180 подписа и се случва нещо различно“. Бившият министър декларира, че ще продължи да се занимава със съдебната реформа.

Петко Петков: Думата на главния прокурор във ВСС се слуша изключително много

Думата на главния прокурор във Висшия съдебен съвет в момента се слуша изключително много и думата на една сръховластена прокуратура в държавата по принцип се слуша изключително много, заяви тази сутрин в интервю пред Bulgaria ON AIR подалият оставка заместник-министър на правосъдието в оставка Петко Петков. „Ако погледнем внимателно решенията на Висшия съдебен съвет от момента, в който действа в този си състав, можем да забележим една интересна тенденция и тя е, че ако главният прокурор публично или гласно подкрепи дадена кандидатура, позиция- обикновено останалите членове на съвета, казвам почти, защото тук има и изключения, го подкрепят“, коментира той.

Петков коментира, че главният прокурор Сотир Цацаров публично е одобрил прокурорските поправки в Конституцията, внесени от АБВ и „в крайна сметка получиха одобрението на над 200 депутата“. „Така, че виждаме – тази тенденция думата на главния прокурор да се слуша, се разпростира далеч отвъд границите на съвета“, категоричен бе Петков. По думите му „парламентарното управление в България е изключително монолитно и всъщност няма почти никакво значение кой от каква партия е, дали е в управление или опозиция и всъщност съществува човек или група от хора, които по команда могат да активират гласовете на българските народни представители“.

Петков обясни, че целта на реформата е гарантиране на независимостта на суда. „С вчерашния глас, с така разпределените квоти в бъдещите колегии на ВСС, тази първа и основна цел на съдебната реформа, не беше постигната, защото поправките на Конституцията не осигуряват независимостта на съда и това провокира оставките на министъра на правосъдието и на нас неговите заместници“, заяви бившият заместник на Христо Иванов.

И заключи: „Аз смятам, че неуспехът в съдебната реформа на този етап не се дължи на гнилите ябълки в съдебната система, а на гнилите ябълки извън нея“.

Председателят на ВКС: Депутатите произведоха удобен продукт за Брюксел

За съжаление, вчера политическата воля беше насочена към това да се произведе един продукт удобен за Брюксел, за да може да се покаже, че нещо се случва, а всъщност, това не е така, коментира днес председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. По думите му „оставката на министъра на правосъдието беше една предизвестена смърт от т.нар. исторически компромис“. „Г-жа Янева и г-жа Ченалова сега вече спокойно могат да бъдат избрани за генерален адвокат, за да може всичко да се успокои“, коментира иронично Панов по повод думите на премиера Бойко Борисов.

Председателят на ВКС определи гласуването в парламента като “един етюд, в който всеки имал определена роля”. Съдия Панов подчерта: “Христо Иванов ми се видя много самотен, сам оставен там. Когато се гласуват промени в Конституцията, това има значение за цялата страна и е нормално той да има подкрепата на кабинета и на представители на кабинета. Аз не видях такава подкрепа”. Той допълни, че парламентът е приел най-окастреният вариант на идеите, които фигурират в Стратегията за съдебна реформа, затова на практика с тях се “даде назад в реформата”.

Съдия Панов беше категоричен, че гласуваното съотношение на парламентарната и професионалната квота в съдийската колегия води до дисбаланс. “Защо трябваше да се пита Венецианската комисия, след като никой не се съобрази с нейното решение. Много е важно в органа, който взима решения за съда, да има мнозинство от съдии, избрани от съдии. Председателите на ВКС и ВАС се избират по процедура, която изисква произнасяне на ВСС. В този смисъл и двете длъжности не се избират от съдии. Ето защо в колективния орган на съдиите трябва да има мнозинство от съдии. Нещо, което вчера не беше постигнато”, коментира Панов. И прогнозира, че при 14-членна колегия на съдиите много лесно може да се стигне до блокиране на решенията със 7 на 7 гласа. „Докато в колегията на прокурорите балансът е много по-различен“, каза още Панов.

Той бе категоричен, че тепърва предстои и битката за Закона за съдебната власт. По повод ЗСВ Лозан Панов заяви, че е имало дебати по проекта в страната, чуха се мненията на съдиите. “Надявам се тези мнения да бъдат инкорпорирани в закона. Съдебната карта, натовареността, оптимизирането на администрацията, всичко това е път, който трябва да извървим, но е нужна воля”, коментира още Панов.