Президентът призова за реформа в прокуратурата

Изключително важно е и прокуратурата да започне процес на реформи. Това заяви президентът Росен Плевнелиев във Велико Търново. “Оттук нататък ще следя реформата да продължи и да бъде дълбока и всеобхватна. Изключително важно е и българската Прокуратура да започне процес на реформи. Прокуратурата не може да остане встрани от усилията на всички институции в държавата за реформа в българското правораздаване. Така както виждаме дебати в парламента и в съдийската общност, ще се радвам да видя дебат и сред прокурорите и следователите, за да имаме всеобхватност на съдебната реформа”, посочи Плевнелиев. И припомни, че при встъпването си в длъжност главният прокурор Сотир Цацаров е поел ангажимент и е изработил програма за реформа.

“Надявам се тя да бъде изпълнена. Ще приветствам всяко усилие за задълбочаване на реформата и за ускоряване на действията по нея”, заяви Росен Плевнелиев.

Той определи гласуването на промените в Конституцията на второ четене като “една малка, но недостатъчна крачка напред”. “Това не е дълбоката реформа, която очакваме и по начина, по който се случва, тя няма да доведе до този устойчив и ефективен резултат, който очакват българските граждани”, счита Плевнелиев.

Между първо и второ четене на измененията в основния закон депутати от Реформаторския блок вкараха няколко предложения, които целяха да създадат механизми за отчетност на прокуратурата и отваряне на вратата за разследване на главния прокурор при съмнения за извършени нарушения и престъпления. Всички те обаче не бяха подложени на гласуване с мотив, че излизат извън обхвата на първоначално внесения проект. В сряда всички партии, с изключение на реформаторския блок се отметнаха от “историческия компромис” и гласуваха за “прокурорката поправка” на АБВ, която дава превес на парламентарната квота в съдийската колегия на ВСС и позволява влиянието на главния прокурор в съвета да се бетонира.

Днес председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев коментира пред Дарик радиом, че прокуратурата е подложена на много сериозен натиск, което прави резултатите от работата й по-малко видими. Велчев заяви, че Сотир Цацаров полага неимоверни усилия да си върши добре работата и успява.

“Главният прокурор е силно овластена фигура по силата на Конституцията и законите, а не заради личните си качества. Това създава впечатлението, че той е всемогъща фигура, а всъщност това дълбоко не е вярно”, заяви Велчев. И допълни: “Ако някой сериозно си мисли, че главният прокурор може да упражни контрол върху почти 2000 прокурори и следователи, по няколкостотин хиляди наказателни производства и преписки, очевидно е несериозно”.

Премиерът Бойко Борисов пък определи като “несериозно” определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове “да се правят на обективни”. Повод за коментара му бе безпрецедентното “събиране” на съдии пред Съдебната палата, които излязоха облечени с тоги, за да демонстират подкрепа за съдебната реформа. “Не коментирам съдебната система, макар че има странности, които не ги разбирам, защото завчера, в сряда, на Министерски съвет още 26 млн.лв. още отидоха за съдебната система”, уточни Борисов, който обаче не вижда никакъв проблем, че управляващата партия бламира конституционните промени, които бяха приети на първо четене със 184 гласа.

“Бих коментирал само определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически най-високи постове. С цялото ми уважение към тях, не мисля, че това е лошо, но след това пък да се правят на обективни пък съдии, не ми се вижда сериозно – те вече са участвали в политическа битка”, смята Борисов. На въпрос за кого конкретно говори той посочи съдия Нели Куцкова. “Тя беше кандидат за президентска двойка. Изведнъж след това почва да се изживява за последна инстанция като независима съдийка, но тя е била вече избирана или е кандидатствала от политическа сила”.

Следващата седмица предстои ВСС отново да проведе гласуване за председател на Софийския апелативен съд, а единственият кандидат е съдия Куцкова. През пролетта въпреки широката подкрепа на съдии и позитивните изказвания на членовете на ВСС за номинацията на Куцкова, кадровият орган не я избра за поста. Това предизвика сериозен скандала, защото се оказа, че членове на ВСС, който в изказванията си преди гласуването са я подкрепили в последствие са гласували против избирането й. Случаят е един от многото, които илюстрираха на практика необходимостта от премахване на тайното гласуване в съвета. Аргументът за политическата обвързаност на Куцкова бе употребен и от Ясен Тодоров, който след проваления избор обясни именно така резервите си към кандидатурата на съдийката.

Борисов коментира и факта, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов излезе заедно с колегите си пред Съдебната палата. “Бих коментирал само, че когато беше изборът на г-н Панов, а то беше от този Висш съдебен съвет, и много скоро, същите тези хора го хулеха по безобразен начин, че той е кандидатура едва ли не моя, на ДПС, на кой ли не. Хубавото е, че архивите остават и същите медии, които сега го възхваляват, тогава го сриваха със земята и това до голяма степен обяснява колко е лошо да се говори само за личности. Ние трябва да поставяме институциите като важните, а кой ги управлява за момента – дали е кабинет, президентство, съд, прокуратура, това няма значение. Ние трябва да подредим така институциите, че личностите в тях да има символично значение”, заяви премиерът. Вчера Панов призова съдиите да кажат “Не на страха” и да се борят за своята независимост.