Депутатите от Временната комисия за изменение на Конституцията задружно нарушиха правилника на Народното събрание и приеха “прокурорските предложения” на ДПС и АБВ

Силно смекчаване на поправките в Конституцията, което не постига независимостта на съда, но пък и не посяга върху влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това е резултатът от гласуването на проекта за промени в Конституцията на второ четене във временната парламентарна комисия.

Проектът, който урежда разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, бе приет с мнозинство от 184 депутати на първо четене в пленарната зала на парламента, след като бе постигнат „исторически консенсус“ сред партиите, който оряза първоначално внесените промени. Според приетия на първо четене проект съотношението на парламентарната и професионалната квота в колегиите се разделя така, че в съдийската колегия да бъде гарантирано мнозинство на членовете, избраните от съдии, а в прокурорската – да се създаде отчетност на прокуратурата.

Още тогава от ДПС и АБВ се обявиха за „независимост на прокуратурата“ и дадоха знак, че няма да подкрепят подобно съотношение на квотите в съвета, което получи одобрението и на Венецианската комисия. Венецианската комисия дори отбеляза, че предложенията са недостатъчни – препоръчително е съдийската колегия да предлага председател на ВКС и ВАС, излъчен от общите събрания на двете съдилища, а прокурорската колегия да предлага на президента за назначаване главния прокурор.

Предложението на АБВ бе прието с процедурна хватка по предложение на ДПС, като депутатите гласуваха то да измести предложението на вносителите и да бъде гласувано първо. Така вместо в съдийската колегия, освен председателите на ВКС и ВАС, да влизат 6 членове избрани от съдиите и 5 от парламента, а в прокурорската квота – главният прокурор, 4 избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от Народното събрание, съотношението бе преобърнато.

С гласовете на ДПС, АБВ и Патриотичния фронт комисията прие съдийската колегия да е с 14 членове – 6 избрани пряко от съдии, 6 от парламента и двамата председатели на върховните съдилища, а прокурорската да се състои от 11 членове – главният прокурор, 4 избрани пряко от прокурорите, 1 от следователите и 5 от Народното събрание. Това на практика означава засилване на влиянието на парламентарната квота в съдийската колегия и бетониране на влиянието на главния прокурор в прокурорската.

Обръщането на реда на гласуване обаче е в абсолютно нарушение на Правилника за дейността на Народното събрание и правилника за дейността на Временната комисия. Според Правилника на Комисията второто четене на законопроекта се осъществява по реда на чл. 81 от Правилника на парламента. А той пък препраща към чл. 66 от Правилника, в който изрично се казва, че „когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им“. Това означава, че първо комисията трябваше да гласува предложението на вносителите на законопроекта, а не това на АБВ.

Сговорът се изясни, когато депутатите пристъпиха към гласуване на първоначално одобрения текст за разпределението на квотите във ВСС – тогава председателят на комисията Димитър Лазаров (ГЕРБ) просто преизчисли съотношението към вече приетото предложение на АБВ и не подложи на гласуване предложението на вносителите.
Не бяха приети и и предложенията, според които се увеличават правомощията на двете колегии и се намаляват тези на Пленума на ВСС така, както препоръчва Венецианската комисия.

Освен това комисията прие предложението в преходните и заключителните разпоредби на закона мандатът на настоящия състав на ВСС да не се прекратява, а членовете му по свое усмотрение да разпределят представителите на парламентарната квота между двете колегии. С други думи доминираният от главния прокурор ВСС ще определи кой от политически избраните членове да кадрува в съдийската квота. В това решение „ад хок“ няма никаква логика, тъй като занапред именно Народното събрание ще определя кой член на парламентарната квота в коя колегия да бъде разпределен.

В крайна сметка изобщо не стана ясно кои текстове от проекта ще бъдат внесени за гласуване в пленарна зала и дали гласуването в комисия обвързва депутатите. Лазаров обясняваше, че това е гласуване „по принцип“ и всички текстове ще бъдат внесени в зала.

Очаквано, не минаха и текстовете за явното гласуване във ВСС и предложенията, които касаят реформа в прокуратурата и създаване на механизми за разследване на главния прокурор (тема, която е изключително актуална след скандала „Яневагейт“). Това се предвиждаше, тъй като работната група към комисията ги беше квалифицирала като попадащи извън обхвата на първоначалния законопроект. Единственият текст, касаещ главния прокурор, който беше одобрен от комисията гласи: “Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”.

Не бяха одобрени предложенията на реформаторите по искане на 1/5 от народните представители ВСС да отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер; ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове да избира заместник на главния прокурор за противодействие и борба с корупцията, който да бъде независим от обвинител №1; мандатите на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища, да бъдат намалени от седем на пет години, а на ВСС – от пет на три години.

Така на практика мантрите на депутатите, че ще се съобразят със становището на Венецианската комисия по проекта, което освен подкрепа за разделението на ВСС, препоръчваше и по-радикална съдебна реформа, не се сбъднаха.

В продължилото близо 4 часа заседание най-обсъжданият въпрос (макар по същество да е с най-малко значение) бе кой да председателства ВСС. Прието бе предложението членовете на ВСС от парламентарна квота да се избират с квалифицирано мнозинство, както и Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон.