По делото “Сидеров” прокуратурата заяви, че депутатите се отличават с по-голяма обществена опасност

Софийската градска прокуратура е протестирала определението на Софийския градски съд (СГС), с което на лидера на „Атака” Волен Сидеров и депутата от партията Десислав Чуколов бе определена мярка за неотклонение „парична гаранция”. В петък сутринта двамата бяха призовани в Столичното следствие, за да им бъде повдигнато обвинение за едно от нахлуванията в НАТФИЗ. С прокурорско постановление Сидеров и Чуколов бяха задържани за 72 часа, а адвокатите им обжалваха задържането пред СГС. Така в ранните часове на нощта срещу събота СГС разгледа и жалбата на адвокатите срещу ареста на двамата депутати, и искането на прокуратурата за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдия Веселина Ставрева остро разкритикува прокуратурата и постанови, че 72-часовият арест на депутатите е незаконен. Причината е, че разпоредбата в НПК, която позволява на прокуратурата да задържи обвиняем, се прилага единствено, когато са налице данни, че обвиняемият може да се укрие. Арестът за 72 часа на практика има за цел да осигури присъствието на обвиняемия пред съда за разглеждане на мярката му за неотклонение. В конкретния случай обаче, постанови съдия Ставрева, нито за Сидеров, нито за Чуколов не са налице данни, че имат намерение да се укрият и в този смисъл арестът им е бил незаконен.

СГС определи, че не са налице предпоставките за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, тъй като макар да има обосновано предположение за извършено престъпление, няма данни обвиняемите да извършат престъпление или да се укрият. „Хулиганството е несъвместимо с общественото положение на двамата обвиняеми, но от това не може да се извлече завишена обществена опасност на деянието“, аргументира се съдия Ставрева.

Прокуратурата обаче не е съгласна с красноречивото становище на градския съд и затова ще настоява пред Софийския апелативен съд във вторник Сидеров и Чуколов да останат в ареста. Като мотив от прокуратурата сочат, че за извършените от тях престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода. „Доказана е не хипотетична, а реална опасност Волен Сидеров и Десислав Чуколов да извършат друго престъпление”, съобщават официално от държавното обвинение. Опасността да бъде извършено и друго престъпление от депутатите, според прокуратурата се извежда от водените срещу народните представители Сидеров и Чуколов досъдебни производства за извършени престъпления през непродължителен период от време – в рамките на 15 дни, а срещу Волен Сидеров и неприключило съдебно производство за престъпления по чл.325 НК и чл. 131 НК. Този мотив обаче бе категорично опроверган от съдия Веселина Ставрева, която посочи, че срещу нито един от обвиняемите няма влязла в сила присъда.

Най-любопитни са аргументите на държавното обвинение, с които се мотивира обществената опасност. Прокуратурата твърди, че обвиняемите са лица със завишена степен на обществена опасност в сравнение с другите граждани. „ След като лице – народен представител не е успяло и не успява да формира поведението си съобразно закона, нещо което е длъжен да прави много по-добре от останалите граждани, то негова обществена опасност е изключително висока”, пише в протеста на обвинителите. По-нататък прокуратурата сочи, че Сидеров и Чуколов „демонстрират усещане за безнаказаност, като се опитват да омаловажат извършените от тях деяния и се представят като жертви на политически натиск”.

„Поведението им като цяло е груба демонстрация на власт и привилегии, като общоизвестна е страстта им към използване на служебни карти и изискване към органите на реда да им се представят, да им осигуряват съдействие и да посочват имената на ръководителите им, както и непреодолимо желание да извършват проверки в качеството си на органи какъвто не са. В тяхното поведение и действия се наблюдава градация, която преминава от хулиганство към деяния срещу личността, като същите стават все по – неудържими. При анализ на изложеното е налице постоянство, говорещо не за инцидентна проява, а за трайно изградени престъпни навици“, мотивира се държавното обвинение.

Юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че аргументите на прокуратурата са меко казано смущаващи, тъй като в закона не е предвиден арест за навиците или поведението на обвиняемите. Нещо повече – презумпцията, че един народен представител е по-обществено опасен от обикновен гражданин е отречена от съда в Страсбург още през 1997 г. по делото „Луканов срещу България”. Част от оплакванията на жалбоподателите (към момента на публикуване на решението това са наследниците на бившия министър-председател и депутат Андрей Луканов) са за нарушение на чл. 5 от Конвенцията. И по-конкретно неговият арест и задържането му под стража са били незаконни, тъй като не е имало налице обосновано подозрение, че е извършил престъпление и мерките спрямо него не са били наложени поради съображението да го възпрат от извършване на престъпление или укриване.

В решението на съда в Страсбург е записано, че „прокурорът е постановил на жалбоподателя мярка за неотклонение, посочвайки като основание потребността да се изобличи високата степен на обществена опасност на извършените деяния, личността на жалбоподателя и необходимостта да се осигури явяването му пред съда”. Арестът е обжалван от адвокатите на Луканов, а съдебното заседание на Върховния съд е проведено 13 юли 1992 г., като в него е участвал прокурорът, но не и обвиняемият или негов адвокат. ВКС отказва да уважи жалбата на Луканов срещу ареста. Един от мотивите на съда, цитиран от ЕСПЧ, гласи, че към момента на предявяването на обвинението, жалбоподателят е бил депутат в Народното събрание. „Като депутат в Народното събрание жалбоподателят представлява целия народ. Именно това му качество определя и степента на риск според хипотезата на чл. 152, ал. 2 от НПК, която степен е по-голяма в сравнение с риска при обвиняем, който няма статут на народен представител”, пише преди 23 години ВКС.

Съдът в Страсбург обаче обявява арестът на Луканов за незаконен, като приема доводите на прокурора и ВКС за несъстоятелни.