Главният съдебен инспектор Теодора Точкова: Липсата на проверки преди приемането на България в ЕС е сред главните причини за сериозните проблеми в правораздаването

Близо 1.4 млн. лв. е изплатила държавата на жертви на забавено правосъдие в България. Това стана ясно от думите на главния съдебен инспектор Теодора Точкова по време на кръгла маса, озаглавена “Инспекторатът към ВСС – обект или субект на съдебната реформа в България“ и организирана от ИВСС.

Тя заяви, че споменатата сума не обхваща всички разходи и дългове на държавата за забавянето на дела. Точкова отбеляза още, че държавата дължи около 4 млн. лв. годишно за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но изплаща едва половината от тях. Като един от най-големите проблема на българското правораздаване тя определи липсата на проверки от 1992 г. до приемането на България в Европейския съюз (ЕС).

От думите на главния инспектор стана ясно, че все повече хора използват опцията за търсене на компенсация за забавено правосъдие чрез ИВСС. През 2013 г. са били подадени 806 заявления и са били сключени 101 споразумения от Министерството на правосъдието (МП) за 270 260 лв. Значително покачване се забелязва през следващата година – изплатени са 645 300 лв. за обезщетения по 215 споразумения.

На кръглата маса бяха обсъдени и темите какво е мястото на органа в съдебната власт, каква е същността на дейността му и какви е ролята му в ефективното провеждане на предвижданата съдебна реформа.
Правосъдният министър Христо Иванов каза, че основната цел на реформата е „да се заложи на капацитета на човешкия ресурс”, като по този начин ще се осигури „по-голям демократизъм и по-добро самоуправление”. Той допълни, че, ако промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) бъдат приети, това ще наложи изработването на специален софтуер, улесняващ работата на ИВСС. Той ще има за цел да проверява декларациите на магистратите, а при отчитане на нередност преписката ще отива в проверяващите в Инспектората.

Председателят на Комисията по правни въпроси в парламента Даниел Кирилов заяви, че подкрепя предложенията за изменение на ЗСВ. „Аз лично не съм ставал свидетел на остра критика към промените”, допълни той. Кирилов одобрява и разширяването на правомощията на ИВСС. „Ако следваме идеите на независимата съдебна система, това ще бъде от полза и на нея, и на националното и законодателство и неговото развитие”, заяви той.

След него становището си изложи представляващата ВСС Соня Найденова, според която „инспекторатът трябва да се яви като безпристрастен поглед на ВСС, на парламента и на обществото”. По думите и ИВСС има положителна роля в повишаването на качеството на правораздаването чрез извършване на проверки. В заключение Найденова заяви, че „отчетността е постоянен спътник на прозрачността”.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и заместник-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Боян Магдалинчев, които по-скоро направиха отчет на тълкувателните дела във върховните съдилища, отколкото да се изкажат по темата за това дали ИВСС е обект или субект на съдебната реформа. И двамата обаче бяха на мнение, че основна функция на инспектората е да проверява магистратите без да нарушава независимостта на властите.

Последва изказване на ръководителя на Върховна административна прокуратура (ВАП) Ася Петрова, която заяви, че според нея ИВСС следва да бъде третиран и като обект, и като субект що се отнася до предвижданата реформа в ЗСВ. Като ключов фактор за добрата работа на съдебната система тя посочи дейността на инспектората като възможен инициатор за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати и подчерта, че „е безспорна необходимостта от подобряване на дисциплинарната практика във ВСС и в ИВСС”.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова каза, че има тясна връзка между ИВСС и адвокатурата поради факта, че „са от голямо значение за защитаване на правата между гражданите”. Тя поясни, че „докато адвокатите защитават отделни лица, то инспекторатът трябва да предпазва от корупция цялата съдебна система”. Негенцова сподели мнението на Ася Петрова, че ИВСС е и обект, и субект на предвижданата реформа. Тя обърна внимание на това, че, „ако инспекторатът се поддаде на натиск, той може да се яви като основна пречка за ефективното правораздаване” и затова трябва проверките, които извършва, да са „задълбочени, а не формални”.

Проф. Пенчо Пенев счита, че новите правомощия на инспектората, които предвиждат промените в Конституцията и ЗСВ, „са в посока за утвърждаване на самостоятелността на инспектората”. Освен това той изрази мнение, че ИВСС трябва да бъде органът, който „да отвори правосъдието към обществото”. Председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов заяви, че най-важно е да се поставят изисквания, по които да бъдат назначавани кадрите в ИВСС. Той уточни, че в момента изискване за морални качества има само по отношение на главния инспектор, а такова трябвало да има и за останалите инспектори.

Последен думата взе омбудсманът Константин Пенчев, който обобщи, че още от създаването на ИВСС към него е имало огромни очаквания и е възприеман като своеобразен белег на реформа. Даниел Вълчев коментира, че наименованието на ИВСС трябва да се промени, за да бъде органът независим. В отговор на предложението на Вълчев, проф. Пенчев заяви, че „никъде не пише, че ИВСС е подчинен на ВСС”.