Председателят на Окръжен съд – Плевен Александър Григоров за промените в ЗСВ: По-добре късно, отколкото никога

Това изменение на Закона за съдебната власт трябваше да се направи преди години. По-добре късно, отколкото никога. Това заяви председателят на Окръжния съд в Плевен Александър Григоров по време на обсъждането на проекта за изменение на ЗСВ във Великотърновския апелативен район. На дискусията във Велико Търново присъстваха правосъдният министър Христо Иванов, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) Димитър Узунов, Магдалена Лазарова, Даниела Костова, Каролина Неделчева и Юлияна Колева. Това е последното обсъждане, след като такива се проведоха в Пловдив, София, Бургас и Варна.

Срещата беше открива от председателя на ВКС Лозан Панов, които каза, че от досегашните обсъждания е станало ясно, че в съдебната система има желание за реформа. Правосъдният министър пък обясни, че измененията в ЗСВ, подготвени от министерството са „отправна точка за дискусия“. „Не го разглеждаме като крайна точка. Спомняте си онази крилата фраза, че да правиш съдебна реформа е като да местиш гробище – никаква помощ отвътре. С тази реформа ние казваме точно обратното – действието може да се случи само отвътре“, категоричен бе министър Иванов.

„Почти всички неща в проекта са в наш интерес. За съжаление, от чужбина трябваше да ни кажат, че най-важното нещо е независимостта“, поясни председателят на Окръжния съд в Плевен Александър Григоров и обясни, че от деня, в който е станал председател на ОС – Плевен в съда няма въпрос, който да не се решава на общо събрание. Той категорично се обяви за разширяването на съдийското самоуправление, което се предвижда в законопроекта, както и за разширяване на възможността за сезиране на Конституционния съд. „Всеки съдия може да отправи запитване до Съда в Люксембург, няма логика да не можем да сезираме нашия КС“, обоснова се той. Съдия Григоров обаче обясни, че в практиката е невъзможно годишните доклади на съдилищата да са изготвени до 31 януари, каквото е предложението в проекта за ЗСВ. И даде пример – ако председател на районен съд си изготви доклада на 31 –ви, как председателят на окръжен съд ще успее да го включи в доклада за работата на горната инстанция. Изрази и несъгласие общите събрания да избират заместници на председателите. „А ако не ги гласуват, той без заместници ли ще остане?“, попита съдия Григоров, а същото мнение изразиха и други съдии.

Според него по отношение на дисциплинарните наказания за магистрати също има позитивна промяна в проекта, но въпреки това трябва да се прецизират понятия като „друго тежко нарушение на служебните задължения“ и „накърняване на престижа на съдебната власт“, тъй като са „много разтегливи“. Изказа и становище, че не бива председател да налага еднолично наказание на съдия, а следва това да се случва след дисциплинарен процес. Съдия Григоров обясни, че действително в ЗСВ е обърнато внимание и на уреждането на статута на съдебните заседатели, но подчерта, че може да се мисли повече в тази посока. От една страна, каза той, в много съдилища не се изплащат пътни разноски на съдебните заседатели, защото одитите на ВСС не признават тези разходи, от друга страна – било необходимо да се помисли дали заседателите трябва да се произнасят по въпроси като допускане на доказателства в процеса. Други предложения, които се чуха по време на дискусията бяха да се предвиди образователен ценз.

Съдия Екатерина Панова от Окръжния съд в Плевен започна изказването си с думите: „желаение за постигане на нещо най-добро е налице“. Тя обаче посочи, а по-късно бе подкрепена и от други свои колеги, че измененията на ЗСВ са съществени и попита защо не е създаден изцяло нов ЗСВ. Съдийката заяви, че приветства разширяването на съдийското самоуправление и прякото избирането на членове на ВСС от общо събрание на съдии, прокурори и следователи, но направи забележка, че трябва да се предвиди възможност един магистрат да упълномощава свой колега да гласува вместо него, защото не може „съдилищата да затворят“. По думите й обаче решението ВСС да е непостоянно действащ не е удачно, защото „тези колеги ще трябва да носят няколко дини под една мишница и може да стане така, че да пострада и професионалната им кариера и решенията на ВСС“. Освен това тя изрази притеснения, че ако в съвета работят действащи магистрати, те ще взимат решения, подготвени от администрацията на кадровия орган.

„Би могъл да се намали мандата на ВСС, за да няма откъсване от професионалното развитие. Балансът на властите няма да бъде нарушен, доколкото се предвижда демократично избиране на ВСС, предвижда се тяхната независимост“, каза съдия Панова. Подобна бе тезата й и за премахването на тайното гласуване в съвета. Според нея членовете на ВСС, след като са избрани по най-демократичен начин, би „следвало да са застраховани от всякакви зависимости“ и не би следвало да се страхуват да изразяват мнението си свободно и открито. Съдийката приветства и изискването за десет-годишен съдийски стаж за кандидатите за главен съдебен инспектор. По думите й това гарантира качеството и нивото на изпълнение на задълженията му и „не може да се приеме като дискриминация“. След това съдия Панова каза, че не е съгласна с разпоредбата, според която министърът на правосъдието да участва в заседанията на прокурорската и съдийската колегия и има право на съвещателен глас. Един от най-дискусионните въпроси и в това обсъждане бяха външните конкурси. Според съдия Панова външното назначаване трябва да се ограничи само до районно ниво, а изказването й бе посрещнато с аплодисменти.

Съдия Силвия Кръстева от Окръжния съд в Плевен обърна внимание на разпоредбите, свързани с правомощията на съдебните администратори и изрази опасения, че те могат да се превърнат в „сиви кардинали“, които преследват лобистки интереси, затова, според нея, е необходимо да има някаква форма на контрол над крайните им решения. „Била съм шест години зам.-председател, знам какво е да има и да няма екипност. Нека да има концепция, която административните ръководителите да защитават пред съдиите, а не да се залага на симпатията, на това с кой ще ми е по-добре в следващите пет години“, посочи тя и изясни, че административният ръководител трябва да носи отговорност и за заместниците си.

Тук се включи Христо Иванов, които поиска думата, за да обяви, че е съгласен с критиките към заложения „съвещателен глас“ на министъра, като нормата ще бъде прецизирана, тъй като това бил „зле подбран израз“.

Председателят на Окръжния съд в Русе Искра Блъскова попита, след като разделянето на ВСС на две колегии цели решенията по кадровите въпроси на съдиите да се решават преимуществено от съдии, какво пречи парламентарно избраните членове на колегията да са прокурори. „Не виждам каква е гаранцията, че при избор на парламентарна квота колегиите няма да се напълнят с прокурори и съответно съдии“, обясни тя. И тя открои две правомощия на общите събрания, с които не е съгласна – решенията за натовареността на председателите и неговите заместници и избора на заместници на председателя. „Намирам екипността за съществен фактор за ефективно управление. Какво ще стане, ако общото събрание не избере заместници. Председателят защитава концепция и отговорността за нейната реализация е изцяло негова“, мотивира се съдия Блъскова.

Друга „редовна“ тема бе новият режим за деклариране на имущество и конфликт на интереси. Макар министърът вече няколко пъти да обяви, че този режим ще се уеднакви изцяло за всички държавни служители, проблемът отново бе поставен от съдиите във Велико Търново. Създава се усещане априори, че магистратската общност е най-корумпирана и се нуждае от дълбоки проверки“, възмути се съдия Блъскова и обясни, че публичността на имотните декларации е „чудесен старт за престъпните елементи, да предприемат набези в нашите домове“. Тя също се обяви до ограничаване на външните конкурси до районно ниво и препоръча периодичните атестации да се правят за по-дълъг период от 4 години. По думите й общите събрания за избор на членове на ВСС би следвало да се правят по места със секции в съдилищата.

Зам.-председателят на Окръжния съд в Русе Красен Георгиев също се впусна в критики по отношение на режима за деклариране и каза, че според него ИВСС не може да се справи с проверката на декларациите, тъй като в Сметната палата имат специализирана администрация, която би се справила по-добре. След това министърът обясни, че са положени много усилия магистратите да не бъдат проверявани от антикорупционното бюро. „Въпросът е: съгласни ли сте цялата тази уредба за вас да съществува в рамките на съдебната власт?“, попита Иванов и в залата се чуха възгласи: „Съгласни сме, да“.

Председателят на Окръжния съд във Велико Търново Мая Маркова възрази срещу непостоянно действащия ВСС и най-вече срещу възможността действащи адвокати да „се месят“ в съдебната власт, защото това било в противоречие с принципа за независимост. Притеснявало я и уредбата, според която най-ключовите дейности в кадровия орган се възлагат на постоянни комисии, така по думите й магистратите – членове на ВСС ще взимат „някакви решения, подготвени от някакви комисии“. „Могат ли комисиите умишлено да подведат членовете на ВСС – могат“, отсече тя и заключи, че се „създава един модел, който ще блокира системата“.

Председателят на Окръжния съд в Габрово Минко Минков се съгласи с колежката си (съдия Минков е бивш член на ВСС в периода 1998 г.- 2003 г.). Той обаче направи забележка към колегите си: „Аз имам усещането, че се намираме на председателски съвет. А основната идея е друга. Всичко сочи към председателите“, посочи той. Съдия Минков каза, че писменото становище на съдиите от ОС-Габрово е в подкрепа на непостоянно действащия ВСС, но той бил на друго становище, защото имал опит като съдия и член на ВСС едновременно. „Натоварването е огромно, не е удачен модел“, посочи той и също обяви, че промените са толкова мащабни, че заслужават изцяло нов ЗСВ. Изказването на съдия Искра Пенчева от Окръжен съд Велико Търново по темата беше най-крайно: „Съдебната власт не заслужава един кърпен закон, с непрецизни формулировки“.

Дискусията бе закрита с изказване на председателя на ВКС Лозан Панов, който цитира министъра на правосъдието и обясни, че трябва да се намери „фината настройка“ в предложенията, а тя ще дойде от съдиите, посочи също, че „търсенето на баланса може би ще мине през грешни решения“. „Радвам се, че от обект на реформата, се превърнахте в субект“, заключи съдия Панов.

Министър Иванов пък отговори на въпросите защо не е изготвен нов ЗСВ, а ЗИД. „За съжаление или ни обвиняват, че бързаме или че твърде закъсняваме. Представяте ли си, ако бяхме тръгнали да пишем изцяло нов закон, колко критики щяхме да отнесем, че се бавим?“, риторитчно попита той.