Промените в Контитуцията не бяха подкрепени от временната комисия в парламента

Проектът за промени в Конституцията беше отхвърлен на първо четене от временната комисия за ремонт на основния закон в парламента. Очаквано БСП, ДПС, АБВ и „Атака“ гласуваха против предложенията Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии, мандатът му да бъде намален с една година, да бъде премахнато тайното гласуване в кадровия орган, да бъдат увеличени правомощията на Инспектората към ВСС и да се отвори вратата за по-широко сезиране на Конституционния съд. Явор Хайтов от България без цензура гласува „въздържал се“, за разлика от колежката си Красимира Ковачка, която подкрепи промените.

Така гласовете “за” бяха пет – на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, тези “против” бяха 6 и един беше въздържал се. На практика, на заседанието на комисията отсъстваха трима от членовете й, сред които и представител – Димитър Делчев от Реформаторския блок, Емил Димитров от Патриотичния фронт и Кирил Цочев от АБВ. По процедура проектът ще бъде внесен за първо четене в Пленарна зала, макар и неподкрепен от специално създадената комисия, а за да бъде приет са необходими минимум 160 гласа „за“.

Преди гласуването в комисия партиите представиха своите становища, като изненади нямаше. Данаил Кирилов от ГЕРБ обясни, че най-голямото достойнство на проекта е „вариантността“, тоест „възможността във всеки един от принципите, които сме поставили на дебат да има няколко решения“. Той изрази надежда тази вариантност да се потърси и да се стигне до консенсус и по-голяма подкрепа за проекта.

„Може би най-трудно е първото принципно решение – по отношение на двете камари на ВСС, но и там са възможно правно-технически и същностни варианти. Включително е възможно да се групират различни принципи“, каза Кирилов. И допълни, че подходът трябва да е към включване на възможността между първо и второ четене да се правят предложения. „Не трябва да затваряме дискусията на този етап, трябва да дадем шанс да продължи обсъждането, шанс за по-широк консенсус“, посочи депутатът от ГЕРБ.
След него отдавна известната позицията на БСП представи Янаки Стоилов. Той припомни, че това е петата инициатива за промяна в Конституцията, като три от тях са се отнасяли до главата за съдебната власт. Този подход обаче не давал резултат, защото няколко години след частичните промени, парламентът търсил решения на същите проблеми. Според Стоилов много повече потенциал за промяна имало в поправки в устройствения и процесуалните закони по отношение на досъдебното производство, прокуратурата, случайно разпределение на делата и ред други много по-важни промени. Вместо това обаче се пристъпвало към „най-тежката артилерия“ – промяна в основния закон. Депутатът изтъкна, че има противоречиви становища по въпроса дали предлаганите изменения могат да бъдат гласувано от обикновено Народно събрание. По думите му предложенията са половинчати, не осигуряват по-голяма независимост на съдиите и не дават гаранции, че прокуратурата няма да бъде политически зависима. Стоилов повтори рефрена на държавното обвинение, че измененията са първа крачка към изваждане на прокуратурата от съдебната власт, като с тях „се търси един по-умерен начин чрез това балансиране на представителството на прокуратурата (във ВСС) да се достигне тази цел“. Целта влиянието на главния прокурор във ВСС да бъде намалено, също няма да се постигне, смятат от левицата. Стоилов каза, че за него остава неясно защо чрез промени в Закона за съдебната власт не се предложи в кадровия орган да влизат повече съдии и така, по думите му, разделянето на съвета, няма да е необходимо, а гарантирането на независимостта на съдиите ще е „по-убедително“.

Скъсяването на мандата на ВСС с една година пък повдига поне два въпроса – как, ако бъде прекъснат мандата на сегашния състав на съвета, ще продължат започналите дисциплинарни производства. „Изглежда скритият политически стремеж е политически удобният ВСС да се замени с още по-удобен“, заключи Стоилов. Той попита и защо не се предлага намаляване на мандатите на „тримата големи“ в съдебната власт и предположи, че с тази липса вносителите на проекта целят „най-вероятно за да се осигури подкрепа от ръководителите в съдебната власт“. това обаче поставяло в неравностойно положение на членовете на ВСС. Стоилов лансира и нова идея – първо да се избират членове на ВСС, а после – сред тях да се избират „тримата големи“, което освен по-демократично, щяло да осигури и търсената независимост на съдебната власт.

Според червения депутат предложението сградите на съдебната власт да се управляват от ВСС, а не от министъра на правосъдието, е неудачна, защото би засилила желанието за участие в кадровия орган, но „не по професионални, а по имотни мотиви“. Отварянето на достъпа до Конституционния съд няма да е в полза на ускоряване на делата, каза Янаки Стоилов. Неприемливо било „недържавен и неконституционен орган“, какъвто е Висшият адвокатски съвет да може да сезира КС. Това щяло да предизвика желание и от други „професионални организации“. В обобщение, от БСП сочат, че промените са противоречиви и не допринасят да се преодолеят натрупаните проблеми. Измененията, според левицата, „прикриват най-сериозните проблеми в прокуратурата и МВР“ и са мотивирани от желанието за пълно подчиняване на съдебната власт от политиците.

Становището на ДПС също бе очаквано. Четин Казак обясни, че по въпроса има два аспекта – предварителен, който касае конюктурата, в която се предлага ремонтът на основния закон, и експертен. „Лакто нееднократно заявихме, ДПС винаги е отстоявало тезата, че всички усилия на държавата по отношение на реформирането на съдебната власт заслужават сериозно обсъждане и подкрепа, ако те наистина водят до така набелязаната цел“, посочи Казак и заяви, че всички досегашни инициативи са били подкрепяни от ДПС. За съжаление обаче този законопроект, въпреки претендираните подобни цели – адекватен отговор на критиките и препоръките на международните експерти, очакванията на обществото за реформа, тезата, че това е първата конкретна стъпка за изпълнение на приетата от парламента Стратегия за съдебна реформа, не убеждават партиите, че се преследват именно тези цели. „Целта е добра, намеренията похвални, но конкретните идеи не ни убеждават, че тези цели ще бъдат постигнати“, обобщи Казак.

Първата резерва на движението бил анонсът, че промените ще укрепят правителството и „по този начин, то ще изкара своя мандат“. „Подобна цел не е в групата на приоритетите, които бихме подкрепили“, обясни депутатът. Посочи, че от въпроса дали измененията не трябва да се гласуват от Велико Народно събрание зависи „бъдещето на цялата съдебна реформа“. „Ако си представим, че днес този законопроект бъде подкрепен, той ще даде институционална рамка за промяна на процесуалните и устройствения закон. Представете си, че Конституционният съд каже, че не е трябвало тези промени да бъдат приемани от обикновено Народно събрание. Какво правим с цялата съдебна реформа? Ние поставяме под риск всичко, което е направено“, обясни депутатът от ДПС и допълни, че от движението не са получили убедителен отговор на този въпрос, затова няма да подкрепят проекта за конституционни промени. После Казак почти дословно цитира повторените многократно изводи на експерта на ДПС проф. Георги Близнашки по предложенията (проф. Близнашки брани тезата, че измененията могат да бъдат гласувани само от ВНС).

Според Четин Казак разделянето и намаляването на мандата на ВСС плюс премахването на тайното гласуване в пакет вместо да доведат до анонсираната цел – повишаване на независимостта на съдиите и премахването на външния натиск над кадровиците, ще постигнат обратен ефект. После Казак се впусна в обяснение как „ВСС е най-ярката еманация“ на принципа, предвиден още от Монтескьо за разделение на властите и взаимен контрол между тях. „Там е концентрирана представата на конституционния законодател за баланс между властите. Разбутването на този баланс крие рискове“, смятат от ДПС. А рисковете са капсулиране на гилдиите и повишаване на политическото влияние в прокурорската камара – ефект, който и прокуратурата твърди, че ще настъпи от поправките в Конституцията.

“Намаляването на мандата пряко подчинява ВСС на мандатността на политическите органи, които от части участват в неговото конструиране и пряко засяга принципа на устойчивост и предвидимост на държавните органи“, обясни още Казак. Не на последно място, солидаризира се с Близнашки депутатът от ДПС, премахването на тайно гласуване директно ще подкопае гласуването по съвест на членовете на ВСС, защото ще ги изложи „на контрол, надзор и угрозата от санкции от този или онзи“. И друга теза на проф. Близнашки бе изтъкната – с промените се въвежда нов орган в Конституцията – общо събрание. Неприемливи били и текстовете, с които се въвежда изискване за 10-годишен съдийски стаж за главния съдебне инспектор. „Като че ли стажът като прокурор е по-маловажен“, заключи Казак, който допълни, че разширяването на достъпа до КС е „крайно опасно“, защото КС ще бъде залят с жалби и неговата дейност ще бъде окончателно блокирана.

„Ние желаем съдебна реформа, но законопроектът ни навява сериозни основания за съмнения, че преследваните цели са други, зле прикрити. А именно премахване на последните остатъци от независимостта на съдебната власт“, обобщи Четик Казак.
Явор Нотев от „Атака“ заяви, че проектът „съдържателно не отговаря на очакванията на обществото за реална реформа“. „Стоим къща без фасада. Започва се от покрива, не от фасадата. Имаме тежки проблеми за решаване, но да си говорим, че те ще се решат с промени в Конституцията е несериозно“, обясни Нотев и се солидаризира с критиките на ДПС и БСП.

„Моята проста сметка показва, че назначените извън гилдиите членове на ВСС ще бъдат 11 на брой, плюс председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, – стават 14 от състав на 25 членен ВСС. Какво можем да кажем за тези 14 – те са избрани от политическата квота, политическото влияние е факт“, каза Нотев. Той разкритикува и разширяването на правомощията на съдебния инспекторат. „Ако ние подходим така, нещата излизат извън котрол. Няма да се занимават със срокове, а ще се занимават (инспекторите – б.а.) с някакви пропорции в материалното състояние на магистратите“, подчерта депутатът от Атака.

Според него предложените промени не вървят в логическата последователност „проблем-решение-резултат“ и няма да доведат да практически резултат. „Време е за реална работа, която да отчете истинските проблеми“, каза Нотев и изброи кои са проблемите – дисбалансът в натовареността на съдиите, липсата на специализация и фетишизирането на случайното разпределение на делата, което било „обида за цялото съсловие“. Атака се присъединиха към становището на прокуратурата, ДПС и БСП, че измененията трябва да са на ниво устройствени закони“. „За Конституцията е още много рано“, смятат от партията на Волен Сидеров.

Лъчезар Никофоров от АБВ посочи, че „не става въпрос за подкрепа на един или друг текст или за разумен политически компромис, а за коренно противоположни на АБВ виждания за реформата“. Нужни били такива промени, които да върнат общественото доверие в съда, да издигнат авторитета на съдебната система. „Гражданите на страната очакват това, а не смяна на един съвет с друг“, посочи той. Никифоров заяви, че освен прекратяването на мандата на този ВСС имало опасност и от „блокиране на прокуратура и най-вече на главния прокурор“, а предложенията нито изчерпват съдебната реформа, нито са качествено ново начало.

От патриотичния фронт се обявиха ‚за“ измененията, като Христиан Митев каза, че в програмата на партията е застъпено въвеждането на индивидуална конституционна жалба.
Атанас Атанасов от Реформаторския блок посочи, че гласоподавателите на всички партии очакват реформа в съдебната власт. „Хората считат, че законът не се прилага еднакво за всички и това има дълбоки корени. Аз моля всички да се съобразяват с гласа на тези, които са ги изпратили в парламента“, призова Атанасов. Посочи и че аргументите „против“ са несериозни. Синият депутат каза, че предлаганите промени не са достатъчни.

Димитър Лазаров от ГЕРБ определи като „странни внушения“ тезите, че с намаляването на мандата на ВСС се търси политическото му овладяване.

След гласуването правосъдният министър Христо Иванов заяви, че не бива да се правят предварителни заключения дали промените ще съберат нужното мнозинство в парламента. „Плиткостта на аргументите на депутатите е израз за достойното за съжаление положение, че не се взима решение по същество. Ако имаше сериозно отношение към тези предложения първо политическите сили, които бяха подкрепили Стратегията, в която първата мярка е разделението на ВСС, сега щяха да имат по-сериозно отношение към тази тема. Виждаме едно чисто политическо разиграване, което е неособено радостна гледка за мен“, каза Христо Иванов. Ако парламентът блокира съдебната реформа, отговорността ще е преди всичко на политическите сили, допълни той и посочи, че съдебната реформа ще се случи, независимо кой е министър на правосъдието.