Според съда, отказал да даде информация за работата на Делян Пеевски, данните за работата на съдиите също не представляват обществен интерес

Информацията за потвърдените определения и решенията на всеки от съдиите в Административния съд София град (АССГ) не е от обществен интерес. Ако тя бъде предоставена не може да се изключи „възможността за изкривяване на представата за работата на съдиите“. Това са част от изводите на съдия Галин Несторов в решение по делото, заведено от „Съдебни репортажи“ срещу отказ на зам.-председателя на АССГ по заявление за достъп до обществена информация.

В началото на март миналата година „Съдебни репортажи“ поиска по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) данни за работата на съдиите в АССГ за периода от 1 януари до 21 декември 2013 г. – колко дела са постъпили на всеки съдия, колко дела е приключил всеки, колко от определенията и решенията му са обжалвани и дали те са били потвърдени или изменени от Върховния административен съд (ВАС), в чиито правомощия влиза проверката на актовете на АССГ. Тези данни според нас са от обществен интерес, защото по тези показатели може да се провери дали има предвидимост например в дейността по командироване на съдиите във ВАС – избират ли се тези, чийто актове се потвърждават, или това няма значение.

Отговорът, който получихме от зам.-председателя на съда Румяна Лилова, бе изненадващ. Заедно с него ни бяха предоставени статистически данни, но само по първите два въпроса – колко дела е получил и приключил всеки съдия, с обяснение, че посредством тази информация можем да си съставим мнение за обема на работа в АССГ и да го сравним с останалите административни съдилища. Информация колко от актовете на съдиите в съда са обжалвани и съответно изменени обаче не получихме с мотив, че … такава информация в съда не се съхранявала и в този смисъл тя не била обществена. Данните за потвърдените определения и решения на съдиите пък не от надделяващ обществен интерес, счита зам.-председателя на АССГ.

Изводите на съдия Лилова (която междувременно бе командирована във ВАС) бяха оспорени в съда, но според решението на съдия Галин Несторов по делото, за да получим информация за потвърдените решения в съда, всеки от съдиите трябва да бъде попитан поотделно дали е съгласен тези данни да работата му да бъдат предоставени по ЗДОИ. „Действително, да се състави обективно и точно мнение в обществото за органа на съдебната власт и по-конкретно за работата на отделните съдии, единствено по посочените в заявлението критерии за работата на съдиите е не само невъзможно, но и в нарушение на българското законодателство“, смята съдия Несторов. Той се позовава на факта, че на всеки четири години работата на магистратите и в частност съдиите подлежи на оценка – изготвяне на атестация от Висшия съдебен съвет (ВСС), в която се включва разнородна информация – освен броя на делата, броя на потвърдените, изменените, частично отменените, обезсилените и частично обезсилените актове, се проверява срочността на изготвяне на актовете, продължителността на съдебните производства, наличието на съществени процесуални нарушения в хода им и други. Процедурата, според съда, гарантира възможност за обективна оценка на всеки магистрати.

„Тук следва да се отбележи, че предоставянето на информацията по заявлението на жалбоподателя в този изключително ограничен обем по никакъв начин не би могло да доведе до повишаване прозрачността на работата на магистратите. Очевидно се цели съставяне на „паралелна, лична атестация“, която със сигурност би била изключително субективна и неотговаряща на действителните факти, относно работата на съдиите. В случая, по всяка вероятност, се преследват различни, вероятно продиктувани от собствени, субективни интереси на заявителя цели“, оценява искането ни съдия Несторов.

Какви собствени интереси бихме могли да преследваме – не се уточнява, но, според съда, резултатът от предоставянето на исканата информация ще доведе до възможност „да се състави погрешно мнение и изкривен образ за дейността на съответния магистрат“. А това „би довело до накърняване на неговия личен авторитет и би повлияло на възможността му в бъдеще да изпълнява независимо, безпристрастно, честно и почтено правомощията, предоставени му по закон“.

Тук отваряме една много важна скоба – част от мотивите в решението от 29 май по делото, заведено от „Съдебни репортажи“, напълно съвпадат с тези по делото, заведено от „Дневник“ срещу отказа на прокуратурата да предостави информация колко дела е решил като следовател депутата Делян Пеевски. Копи-пейст аргументите на съдия Несторов (който се е произнасял и по двете дела) са близо 1/3 от двете съдебни решения. Очевидно това означава, че съдия Несторов трайно застъпва позицията, че обществото не бива да има информация за работата на магистратите, защото това може да ги дискредитира.

По-нататък съдията уточнява: „Независимостта на съдебната система е тема, която в настоящия момент се дискутира непрекъснато в обществото и осигуряването й е предмет на съдебната реформа. Как да се гарантира същата, при предоставяне достъп до информация, която би могла да изкриви представата за професионалната дейност на магистрата и да го постави в несигурност от изпълняване на служебните задължения“. Как статистическата информация за това колко потвърдени решения има един съдия от АССГ за период от една година може да изкриви изводите за работата му, също не е изяснено, макар данните да са по-скоро в позитив на съдиите, а не обратното.

По останалите два пункта на иската информация – брой обжалвани и изменени решения на всеки от съдиите в АССГ, съдия Несторов е съгласен с административния си ръководител. В решението на съда е записано, че тези данни не са налични, не се създават и не се съхраняват в АССГ. Тогава остава въпросът как ВСС атестира съдиите от АССГ, ако от съда не предоставят тези статистически параметри.

Немаловажна подробност обаче е, че по искане на „Съдебни репортажи“ съдът издаде съдебно удостоверение, с което поискахме от ВСС да ни предостави справка относно информацията, която ни беше отказана – брой обжалвани, потвърдени и изменени решения на съдиите от АССГ и такава справка ни беше издадена. В решението на съдия Несторов обаче за справката е записано, че е „свръх издаденото съдебно удостоверение“. С други думи – информацията, която поискахме по официален ред от АССГ, е приложена като доказателство по делото, но въпреки това съдът отказва да я предостави.

Случаят става още по-куриозен, тъй като в началото на септември миналата година се опитахме да получим информация и за отменените актове на всеки от съдиите от АССГ. Отговорът на запитването ни по ЗДОИ показа едно сериозно противоречие, което поставя под въпрос твърденията както на на зам.-председателя на съда Румяна Лилова, че такава информация не се събира, така и на съдебното решение на съдия Несторов. Според другия зам.-председател на АССГ Любка Стоянова, информацията за отменените актове на съдиите „се създава, събира, обработва и съхранява в АССГ и за целите на статистиката се предоставя на ВСС“, но предоставянето й „по никакъв начин не би допринесло за повишаване на отчетността и прозрачността на работата на АССГ“.
С други думи – данни за отменените актове има, но не е обществена, защото „не е свързана с обществения живот в страната и сама по себе си не може да послужи на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на АССГ“. Отказът също бе обжалван в съда, но вече девет месеца ход по делото не може да бъде даден. А причината е, че по делото има…29 отвода на съдии от АССГ, които отказват да го разгледат, за да избегнат съмненията за пристрастност, тъй като страна по него е административният им ръководител.

Случаят поставя и един принципен въпрос – защо гражданите да не могат да си съставят паралелна оценка за работата на съдии, прокурори и следователи, извън изготвените атестации от ВСС, които често са формални и незадълбочени, щом правосъдието по закон се осъществява в полза на обществото.