Съюзът на съдиите: ВСС кадрува задкулисно и отмъстително

Съюзът на съдиите изпрати днес остро писмо, в което съобщава, че ще сезира три международни организации за последните задкулисни и нелегитимни решения на Висшия съдебен съвет (ВСС). Става въпрос за проваления избор за председател на Софийския апелативен съд, когато членовете на съвета изразиха подкрепа за единствения кандидат – съдия Нели Куцкова, но впоследствие при гласуването тя събра по-малко гласове “за”, отколкото бяха позитивните становища за нея, както и за опита на кадровиците да „накажат” един от съдиите, които се обявиха за оставка на ръководството на Софийския градски съд – съдия Красимир Мазгалов.

От ССБ уточняват, че не могат да останат безучастни към „зачестилите безпринципни и непрозрачни решения на кадровия орган, превърнали се, за всеобщо разочарование, в тревожна тенденция”. Съсловната организация припомня, че многократно са реагирали на легитимни решенията на ВСС, но с посочените актове на съвета от края на април е била „демонстрирана липсата на каквато и да било чувствителност у мнозинството на съвета към възможните последствия за репутацията на колективния орган, както пред професионалната магистратска общност, така и пред обществото”. „Създаването и утвърждаването на подобен „стандарт” на работа на ВСС пряко рефлектира върху вътрешната мотивация в самата професионална общност и руши доверието на гражданите, както в съвета, така и в съдебната система, като цяло”, считат от съюза.

ССБ определя решението, с което кадровиците провалиха избора за председател на САС като „непрозрачно и поредно олицетворение на неясния, задкулисен и неразбираем подход в кадровата политика на Съвета”. „Няма друго обяснение за съществената разлика между броя на изразилите положително становище за кандидата и този на гласувалите „за”. Това не е първото немотивирано решение на органа, но се отличава от други подобни заради активната проява на част от членовете му да заявят открито нечестна позиция”, мотивират се от съсловната организация и сочат, че този факт поставя, меко казано, под основателно съмнение притежанието на изискваните от Конституцията на Република България качества, заради които, предполага се, са били избрани за членове на ВСС.

„И ако все пак считате, че такова решение магистратската общност е склонна да „преглътне”, а обществото – да подмине, то сходно отношение не бива да очаквате при никакви обстоятелства относно опита Ви да отстраните магистрат от системата без нито едно основание за това”, допълват от ССБ. На заседанието на 30 април без нито един изказал се против ВСС отказа статут на несменяемост на съдия Красимир Мазгалов, въпреки оценката „много добра” от атестацията му и липсата на каквито и да е поводи за съмнение в неговата работа. Това на практика означаваше, че съветът уволнява съдията, познат с откритата си позиция по проблемите на СГС. Както „Правен свят” писа, само реакцията на Галина Карагьозова (която заяви пред колегите си, че е видяла как колегата й Васил Петров гласува „против”) и тази на Калин Калпачиев, който се закани да информира съдиите за решението на ВСС, озаптиха членовете на ВСС, които в крайна сметка го прегласуваха и дадоха статут на несменяемост на съдия Мазгалов.

„Начинът, по който се е развило решението по този казус, е висше проявление на порочна и абсолютно неприемлива кадрова практика на ВСС. Същевременно той демонстрира отчетливо негативната нагласа на органа към магистратите, изразяващи открито своите позиции по важни за съдебната власт въпроси. Няма съмнение, че първоначалното „решение” е продукт на желанието на някои от членовете на ВСС да накажат съдия, ангажирал (заедно с други негови колеги) вниманието Ви с проблеми за управлението на съда, в който работи и изявил публично становище по същия въпрос”, пишат от ССБ. И допълват, че липсата на мотиви към отрицателния вот „може да се тълкува еднозначно като акт на отмъстителност и своебразно „предупреждение” към останалите магистрати”.

„Отправеното към последните послание е ясно – в случай че си „позволят” да критикуват статуквото, те трябва да очакват неблагоприятни последици в кариерното си развитие. Такъв сигнал не може да се излъчва от ВСС, защото на юристите, притежаващи високи професионални и нравствени качества, с каквито се предполага да са членовете на ВСС, поначало следва да им е чужда подобна мисъл”, посочват от организацията и считат, че като гарант за независимостта на съдебната власт, ВСС би следвало да е активен участник в съзиданието на културата на независимост на съдийската общност, а не да „громи” магистратите, проявяващи признаци на такава, като ги заклеймява и „наказва”.

„Проявеният от ВСС подход в коментирания случай е изключително неприемлив, защото е абсолютно несъвместим с идеята за ролята на този орган”, заключват от ССБ и съобщават, че ще ангажират с конкретния казус вниманието на междуродните магистратски организации, в които членува: Международната съдийска асоциация, Европейската асоциации на съдиите и МЕДЕЛ – Европейски магистрати за демокрация и свобода.

От ССБ реагират и на изказванията на председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров, който многократно свърза избора на САС и задкулисието в съдебната система с медиите и неправителствени организации, финансирани от „Америка за България”. Според съюза думите на Тодоров представляват несъстоятелни опити да се руши авторитетът на съсловната организация. „Чрез тези проекти се осъществяват полезни идеи за развитието на съдебната ни система, които по различни причини не са реализирани от самия ВСС, нито са осигурени финансово от бюджета на съдебната власт. Подобни дейности, осъществявани именно чрез проекти, не са прецедент, а са постоянна и обичайна практика за магистратските организации във всички страни по света и никога тази тяхна активност и потребност от развитие не е подлагана на критика”, казват от съюза и призовават членовете на ВСС, ако имат данни за „укоримостта“ на дейностите, извършвани от ССБ в рамките на различни проекти и с партньорството на различни НПО, да представят доказателства за това пред обществото и медиите, както и да упражнят правомощията си по закон за ангажиране на отговорност на магистратите, извършили конкретни нарушения. „Ако обаче тези медийни изяви са само израз на персонално отношение на съответните членове на Съвета към ССБ, то призоваваме ВСС да анализира това тяхно поведение и формира становище дали и доколко последното е съвместимо с изискванията за етично поведение на неговите членове”, заключват от ССБ.