След заръката на премиера и предупреждението на зам.-главния прокурор: Прокуратурата образува дело срещу квесторите на КТБ

Софийска градска прокуратура (СГП) е образувала досъдебно производство за умишлена безстопанственост срещу квесторите в КТБ Елена Костадинчева и Станислав Лютов, съобщиха от държавното обвинение. Те ще бъдат разследвани за това, че от ноември 2014 г. до 26 март 2015 г., в качеството им на длъжностни лица, двамата умишлено не са положили достатъчно грижи във връзка с възложената им работа – запазване на повереното им имущество на банка „КТБ“ АД, като от това последвали значителни щети за банката, сочат от прокуратурата, но не дават повече подробности за обвинението.

Междувременно е разпоредено да се установят всички договори, сключени с банката при преференциален лихвен процент и изплатените суми по тях, в нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност. Ще се разпитат като свидетели депозантите, получили средства от привилегированите депозити и всички длъжностни лица, имащи отношение към този процес, а по досъдебното производство ще се изиска цялостната документация, отнасяща се до освобождаването на средства по договорите и самите договори, съобщават от прокуратурата. Делото ще се води от следовател от столичното следствие.

Разследването е образувано само няколко дни, след като премиерът Бойко Борисов обвини по време на заседание на Министерски съвет двамата квестори в КТБ, че са освобождавали имущество и са преправяли преференциални договори за депозит, така че титулярите им да могат да получат обезщетение от 100 хил. евро, на каквото не са имали право. По думите на Борисов това е ставало в последния момент преди квесторите да бъдат сменени от временните синдици. Пред министрите премиерът заяви, че очаква прокуратурата, МВР и ДАНС да довършат работата си, като предрече, че до две-три седмици събраната по случая информация “ще бъде превърната в съдебни дела” и обществото ще бъде информирано. Както и стана.

В събота Борисов стигна още по-далеч в конкретиката и каза, че се надява още в понеделник „прокурорите да внесат светлина по случая. „Всъщност законът е такъв, ако имаш преференциална лихва, не може след това, защото взимаш повече от другите, обикновените, простите хора, които са на обикновена лихва, вземаш по-дебели лихви, сиреч грабиш. В един момент, когато това трябва да се задейства, ти преправят договора на обикновен договор. Дали е законно или не, аз се надявам още в понеделник да разберем от прокурорите, които всичко това са проверявали, и просто аз съм информиран от полицията и от ДАНС”, обясни той.

В началото на годината премиерът обяви, че КТБ се разграбва, а парламентът направи светкавични промени в Закона за банковата несъстоятелност, които позволиха назначаване на синдици преди решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност. Така в края на март тази година Лазар Илиев и Росен Ангелчев бяха назначени като временните синдици в банката, а това бе съпроводено с безпрецедентна показна акция, с участието на финансовия министър Владислав Горанов, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов и други. „Предполагаме, че в банката са извършвани доста нарушения на законите. Затова държавните органи, които охраняват имуществото, са тук”, обясни събитието финансовият министър.

“Ако квесторите не са си свършили добре работата, ако са извършили закононарушения, е възможно да разширим кръга на обвиняемите с тях. Ще бъдат обвинени тези, които са нарушили закона”, предвиди още тогава Борислав Сарафов.

Светкавичните действия на прокуратурата след изказването на Борисов от миналата седмица изцяло съвпадат с начина, по който се разви разследването срещу доскорошния председател на СГС Владимира Янева. В средата на февруари премиерът директно посочи Янева като един от виновниците за разработката “Червей” и прогнозира, че прокуратурата ще повдигне обвинения и “ще каже кой е виновен”.

Заръката на Борисов бе изпълнена, след като главният прокурор Сотир Цацаров поиска от ВСС да отстрани Янева заради започналото разследване срещу нея, а в края на миналата седмица съдийката се сдоби с обвинение за престъпление по служба за това, че в периода от 12 септември 2013 година до 25 март.2014 г., като съдия и председател на СГС, два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС-та в нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства.