Промените в конституцията: съдът частично се разкача от прокуратурата, която остава непокътната

Мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се намали от пет на четири години. Това е предложено в проекта за изменение и допълнение на Конституцията. Първоначално се обсъждаше мандатът на кадровия орган да се намали с две години. Промяната цели да ограничи бюрокризирането на ВСС и изолирането на членовете му от проблемите на съдебната система, както и създаването на лобита в съвета, които прокарват нелегитимни интереси и уязвяват независимостта на кадровия орган. Поддръжниците на промените нееднократно са казвали, че дългият мандат на ВСС и най-вече промените в Закона за съдебната власт, които откъсваха членовете от магистратската им работа, отблъсква съдиите, прокурорите и следователи с авторитет да се кандидатират за членове на кадровия орган заради реалната опасност да се откъснат от магистратската си работа.

ВСС ще се раздели на две колегии – съдийка и прокурорска. Съдийката колегия ще се състои от 13 членове – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, шестима съдии, избрани от Общото събрание на съдиите и петима членове, избрани от парламента. Разделението на съвета и по-големия брой на съдиите в колегията покрива утвърдените международни стандарти въпросите на съда да се решават от орган, в който влизат преимуществено съдии и ще ограничи вмешателството на прокурорите и следователите в решаването на въпросите на съда. Колегията на прокурорите и следователите ще се състои от 12 членове, в нея влизат главният прокурор, четирима прокурори, избрани от Общото събрание на съдиите, един – от следователите и шестима членове, избрани от парламента. Така ще се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност на прокуратурата.

Колегиите ще решават поотделно въпросите на съда и прокуратурата, но до пълно “разкачане” не се стига, защото се създава и Пленум на ВСС, който ще решава общи въпроси за цялата съдебна система – ще приема проектобюджета на системата, организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите. Създава се и ново правомощие на ВСС – да взима решения за управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. Така се твърди, че ще се засилят институционалните и организационните гаранции за независимостта на съдебната власт.

По отношение на „ръководенето” на колегиите и Пленума се предлагат два варианта – заседанията на колегиите и пленарния състав да се председателстват от министъра на правосъдието без право на глас, а в негово отсъствие заседанието на съдийката колегия се води от председателя на ВКС, а прокурорската колегия – от главния прокурор. Заседанията на пленарния състав също се ръководят от министъра на правосъдието, а ако той отсъства – от председателя на ВКС. Алтернативният вариант е заседанията на колегиите да не се ръководят от министъра, но той да може да присъства.

Друго предложение е тайният вот при гласуване във ВСС да отпадне, като така ще се подобри публичността и прозрачността на решенията и ще се създадат гаранции срещу неправомерни опити за външно влияние и лобиране при осъществяване на кадровите и дисциплинарните правомощия на съвета.

След главния прокурор и ГЕРБ против импийчмънт на обвинител №1

Ден след като главният прокурор остро възрази срещу идеите на Реформаторския блок да се въведе механизъм за импийчмънт на обвинител №1, против се обявиха и от ГЕРБ. “Тази тема, смятам, е нереалистична да бъде подготвена като законодателна промяна към настоящия момент, защото тя е повече предизвикваща някакъв невъзможен дебат и някой иска да направи политически дивидент”, беше коментарът на депутата от ГЕРБ Цветан Цветанов. Вчера Сотир Цацаров обяви, че това е „поход за овладяване на прокуратурата”. „Някак си критиките, които ги чувам тук от реформатори, псевдореформатори, нереформатори и т.н., не ги чувам там (б.а. – в Брюксел). Не че прокуратурата работи перфектно. Но едва ли някой ще погледне добре на идеята главният прокурор да бъде сменян, както е в някои близки балкански страни”, обясни Цацаров като се похвали с добра оценка от ЕК.

Предложението за въвеждане на възможност за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор не фигурира в окончателния вариант за промени на Конституцията, който ще бъде предложен на парламента. Предвидена е възможност Народното събрание да може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността. Според мотивите към проекта, така се създават предпоставки за вземане на информирани управленски решения, включващи както организационни мерки (подобряване на координацията между органите, ангажирани с осъществяването на наказателната политика, създаване на специализирани звена и др.), както и за законодателна дейност, която почива на реална оценка на криминологичните фактори и на съществуващите потенциални или конкретни заплахи за правовия ред.

Предлага се Инспекторатът към ВСС (ИВСС) да бъде натоварен с още функции, които според проекта, ще гарантират ефективна превенция срещу конфликт на интереси и неправомерно влияние. ИВСС също се разделя – ще има инспектори, които да проверяват само съдии (шестима инспектори) и такива – които да проверяват прокурорите и следователи (четирима членове на ИВСС). Освен това се въвежда изискването главният съдебен инспектор да има най-малко 10 години съдийски стаж.

Инспекторатът ще прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, ще проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, ще прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Какво още липсва или как ще преборим съдебната номенклатура

В проекта изцяло липсват идеите за намаляване на мандатите на „тримата големи” или за разграничение на мандатите на председателите на върховните съдилища с този на главния прокурор, чиято власт е несравнимо по-голяма от тази на останалите, които не са “началници” на съдиите. Друг съществен пропуск е липсата на „спирачка” пред възпроизвеждането на съдебната номенклатура – съдии и прокурори, които растат кариерно само като административни ръководители. Според сега действащия основен закон един магистрат има право на два последователни мандата като ръководител, но според решения на ВАС това не ограничава възможността той да оглави горестоящ съд или прокуратура за трети, четвърти, пети и т.н мандат. Така на практика вратата за вечни началници остава широко отворена.

Мандатът на председателите на съдилища и прокуратури остава същият – петгодишен, което изглежда непропорционално при решението мандата на изборните членове на ВСС (които ще се избират пряко от съдии, прокурори и следователи) да бъде намален с година. Липсват и каквито и да е идеи за реформа на прокуратурата, но предстои разговорите за нови предложения да продължат в парламента.

Разширяването на правомощията на ИВСС също изисква да бъде сериозно защитено, защото всички съдебни инспектори се избират от парламента, което практиката показа, че не гарантира независимостта им. Освен това според докладите на ЕК от последните години ИВСС не се справи успешно и с по-малкото си правомощия (например – проблемът на (не)случайното разпределение на делата остана напълно незабелязан от органа, а сигналите срещу Румяна Ченалова дадоха резултат след години и то заради дипломатически скандал).

Когато ИВСС беше създаден, Венецианската комисия даде становище от март 2008 г., в което се изразяват резерви за ролята му. Изтъква се опасността, въпреки изричната гаранция, че Инспекторатът не засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при изпълнение на техните задължения, „работата на подобен орган до известна степен да има сковаващ ефект върху съдебната власт”. Венецианската комисия подчертава, че този риск би бил преодолян, ако проверките „се отнасят само до съществени въпроси, като например ефективността, с която органите на съдебната власт са изразходвали отпуснатите им пари”. Или с други думи, ако органът продължи да следва практиката си до момента, разширяването на правомощията му би могло да има обратен ефект и органът да се използва за репресии, отколкото за „изчистване на гнилите ябълки”.