Могат ли магистратите да обжалват класирането в конкурси пред петчленен състав на ВАС?

Практиката на Върховния административен съд (ВАС) да допуска едноинстанционно обжалване на решенията на Висшия съдебен съвет (ВСС) за класиране на спечелили кандидати в конкурсите за повишаване и преместване е неправилна. До такъв извод са стигнали два съдебни състава, разгледали дело, заведено от съдия Татяна Грозданова – Чакърова, която обжалва конкурса за наказателни съдии в Софийския апелативен съд (САС).

Въпросът е поставен от тричленния състав на ВАС (с председател Александър Еленков и членове Георги Георгиев и Росен Василев) в решение от 23 юли миналата година, в което е посочено, че ВСС е повишил петима съдии в САС и е прекратил гласуването за останалите кандидати заради попълване на местата. Тези решения на ВСС се базират на нормата на чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт (“Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата”). В закона обаче е записано, че решенията по същия член 193, ал.5 от ЗСВ (“Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията”) се обжалват по реда на чл. 187, тоест – пред тричленен състав на ВАС, чието решение е окончателно. „Така възниква въпросът дали по този начин законодателят не е изключил съдебния контрол за законосъобразност върху решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 193, ал. 3 ЗСВ”, пише в решението на ВАС. Според съдебния състав отговорът на този въпрос е отрицателен. Съдът се мотивира с факта, че в закона съществуват изключения от общото правило на чл. 36 от ЗСВ, според който заинтересованите страни могат да обжалват решенията на ВСС пред тричленен състав на ВАС, а съдебният акт подлежи на касационна проверка.

„В ЗСВ няма специална клауза, изключваща съдебния контрол върху определен вид решения на Висшия съдебен съвет, но са установени други по вид и характер специални клаузи (в смисъл на отклонения от общото правило на чл. 36 ЗСВ и от общия административнопроцесуален закон – АПК) за оспорване на някои решения на Висшия съдебен съвет”, сочи ВАС. Такива са правилата за обжалване на избор на членове на ВСС, решенията на съвета, с които ВСС приема окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори по съответните длъжности и отказите за назначаване на кандидат за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, за който ВСС е установил, че не отговаря на изискванията и други. Решението на кадровия орган за повишаване и преместване на магистрати обаче не попада в нито една от специалните хипотези и поради това за тяхното оспорване се прилагат общите правила, счита тричленният състав на ВАС.

Становището на председателствания от съдия Александър Еленков състав е възприето и от петчленния състав на ВАС (с председател Анна Димитрова, Андрей Икономов, Марина Михайлова, Диана Добрева и Еманоил Митев). В решението от 1 април съдът се съгласява с доводите на долната инстанция. „В оспореното решение, съдът изрично е посочил , че същото подлежи на касационно оспорване, излагайки обстойни мотиви в тази насока…Правилен и законосъобразен извод, споделен и от настоящия петчленен състав”, сочи съдът.

Актът е подписан с две особени мнения – на председателя на състава Анна Димитрова и на съдия Марина Михайлова, според които касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. „…ВСС извършва една и съща преценка относно всеки от класираните кандидати за длъжностите в съответните органи на съдебната власт, както при приемането на решението по ал.3, така и при приемането на решението по ал.5 на чл.193 ЗСВ. Тълкуването на разпоредбата на чл.193 ЗСВ налага извода, че решението по ал.5 съдържа две волеизявления: за отказ да се назначи кандидат, който не отговаря на изискванията на чл.162 и чл.164 и за назначаване на следващия кандидат, който отговаря на законовите изисквания. Волеизявлението на ВСС във втората му част инкорпорира в себе си решението по ал.3 за повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател”, мотивират се двете съдийки.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на едноинстанционното обжалване съдиите Димитрова и Михайлова сочат, че продължителността на съдебното производство при обжалването на конкурсите нарушава правата на тези магистрати, които са класирани за определена длъжност, но не могат да встъпят, поради оспорване на класирането. „Този баланс между конкуриращи се права на спечелили конкурса и некласирани магистрати се осигурява чрез осъществяването на бърз и ефективен съдебен контрол, чрез едноинстанционност на съдебното производство”, пише в особеното им мнение. А то е в унисон с досегашната практика на ВАС, която не допуска касационнно обжалване на решенията на тричленните състави по дела срещу конкурси. Само две седмици преди решението по делото на съдия Грозданова-Чакърова, друг петчленен състав (с председател Боян Магдалинчев, докладчик Анелия Ананиева и членове Надежда Джелепова, Севдалина Червенкова и Емилия Кабурова) се произнася в обратен смисъл, като отхвърля жалбата на съдия Даниела Маринова-Марчева срещу класирането в конкурса за търговски съдии в САС.

Мотивите, с които касационната жалба е оставена без разглеждане са сходни с тези в особеното мнение на съдиите Михаилова и Маринова. Двете коренно противоположни решения на петчленните състави на ВАС по еднакви казуси създават противоречива практика и вероятно въпросът ще бъде решен чрез Тълкувателно дело, коментираха съдии от ВАС пред „Съдебни репортажи”.