Прокурорските промени в НПК могат да доведат до увеличение на престъпността и бягствата на подсъдими, а не до обратното

Приетите на първо четене предложения на прокуратурата са неприемливи според становищата на адвокатурата, ВКС и Съюза на съдиите
27-04-2015; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

В края на януари в коментар към прясно публикувания доклад на Европейската комисия главният прокурор Сотир Цацаров анонсира, че прокуратурата ще поиска промени в НПК. Измененията, според обвинител №1, са насочени най-вече към превенция на „масовото явление за осуетяване на влезлите в сила присъди”. Както и в предишния мониторингов доклад на ЕК, така и в този от началото на годината бе отбелязано, че страната ни не трябва да допуска осъдени на последна инстанция подсъдими да избягват изтърпяването на наказанията си (конкретните поводи бяха бягствата на братя Галеви и подсъдимите за убийства по делата „Соло” и „Амнезия”). Промените, презентирани от Цацаров, бяха внесени светкавично от депутатите и по-малко от месец по-късно, въпреки сериозните аргументи против, бяха приети на първо четене в парламента.

Извън полезрението на народните представители останаха възраженията, че част от текстовете противоречат на Европейската конвенция за правата на човека (КЗПЧОС) и ще доведат до нова лавина осъдителни присъди срещу България в съда в Страсбург, като в същото време няма да постигнат търсения ефект. Неясно остана как покрай обявените мерки срещу бягства на осъдени в законопроекта са залегнали и норми, които, например, променят изцяло реда за искане и прилагане на СРС-та срещу магистрати и сменят подсъдността на делата срещу част от тях.

Заради бързината, с които промените бяха приети на първо четене (за разлика от много други текстове, за които от съдебната власт настояват от години), се наложи заинтересованите страни – магистрати и адвокати, да потушават пожарите постфактум. Така народните представители, които гласуваха за спорните изменения на Наказателно процесуалния закон едва ли са успели да се запознаят със силно отрицателните становища на неправителствения сектор, адвокатурата, съдиите от Върховния касационен съд (ВКС). А всички те представляват аргументирана критика към промените, която предрича, че ако предлаганите от Цацаров текстове влязат в сила, страната ни ще направи крачка назад в спазването на правата на човека.

Според ВКС, например, промените, които целят да ограничат бягствата на осъдени, се предлагат без да е изяснено има ли системен проблем. По останалите текстове мотиви изобщо липсват, затова е и невъзможно да се разбере защо се предлагат. В становището на Висшия адвокатски съвет пък е посочено, че адвокатурата е„сериозно обезпокоена” от предложенията, а част от текстовете са „напълно неприемливи или достатъчно спорни”, за да се настоява за тяхното прецизиране или пълно отпадане от проекта.

Сякаш помежду другото…

Едно от предложенията, които прокуратурата се опитва да прокара измежду затягането на режима на обвиняемите и подсъдимите, е свързано с ограничаване на специалната компетентност на СГС да разглежда дела по обвинения за извършени престъпления от лица с имунитет. С проекта се дава възможност на прокуратурата да внесе обвинителен акт във Военния съд, ако по него обвиняем е магистрат под пагон или в специализирания съд – ако става въпрос за организирана престъпна група с участието на магистрати или депутати.

Според адвокатурата обаче нормата е неприемлива, тъй като специална подсъдност за лица с имунитет е насочена към елиминиране на различна и противоречива практика, а изменението ще доведе до това критерий за подсъдността да остане престъплението, а не особения статут на подсъдимия – лице с имунитет. От ВАдС припомнят становището на ЕСПЧ, че когато прокуратурата има пълна свобода да повдига обвинения без съдебен контрол, тя би могла да повдига необосновани обвинения единствено, за да промени определената законова подсъдност. Затова адвокатурата казва, че текстът „оставя неприятното усещане, че е предложен с оглед висящи в момента досъдебни производства против магистрати, които обвинението има интерес да бъдат разгледани не от СГС”.

Подобно е мнението и на Съюза на съдиите (ССБ), които сочат, че се създават условия за различно третиране на лица, отговарящи на едни и същи предпоставки, което зависи изцяло от преценката на прокуратурата. Позовавайки се на делата „Илийков срещу България“, „Николова срещу България“ в ЕСПЧ, от съюза считат, че възможността прокуратурата да определя подсъдността на определена категория дела „създава правна несигурност, опасност от произвол и би представлявало основание за оспорване на справедливостта на процеса”. „Защитата на независимостта на съдебната власт изисква единна, стабилна и предсказуема правна уредба по отношение на процедурите за реализиране на наказателна отговорност на съдии, прокурори и следователи”, казват от ССБ. В становището на ВКС този проблем не е коментиран, доколкото пред ВКС има висящо Тълкувателно дело по същия въпрос, инициирано от главния прокурор.

ССБ и ВАдС оспорват и друго предложение – за изменение на чл. 46, което предвижда изрично да се запише, че указанията на горестоящата прокуратура са не само писмени, но и мотивирани. Юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че предложението е напълно ненужно, стига в практиката прокурорите да спазват закона. Философията на измененията е да се създадат гаранции за защита правата на гражданите и гарантиране принципа на независимост на магистрата при упражняване на съдебната власт, но според адвокатурата тези цели не биха могли да бъдат постигнати с предлаганата промяна. Това е така, защото прокуратурата е единна, централизирана и йерархична структура и всеки прокурор е подчинен на съответния по–горестоящ прокурор.

„Въвеждането на изискване за мотивиране, създава основание за дерогиране на изведения по–горе принцип и следва изводът, че ако указанията са писмени, но немотивирани, то те няма да имат задължителен характер. Постановленията на прокурор, при упражняването на неговите функции по разследването, следва да отговарят на изискването за мотивираност. Несъблюдаването му, води до порочност на акта, и е основание за неговата отмяна, по пътя на инстанционния контрол”, сочат от ВАдС.

Съсловната организация на съдиите пък припомня, че изискването за мотивираност на актовете е залегнало в Конституцията и в сегашния НПК, а измененията няма да създадат гаранции за индивидуалната професионална самостоятелност на прокурорите, нито ще изяснят отговорността на горестоящия прокурор. „За да се създадат ефективни гаранции за защита на вътрешното убеждение на прокурора, следва да се предвиди такава промяна, която да изключи възможността то да бъде подменено, макар и на основание писмени и мотивирани указания от горестоящия прокурор”, казват от ССБ и дават пример – такава гаранция би било изискването в случаите, когато горестоящият прокурор не е съгласен с развитието на делото в подчинената му прокуратура, да изземе същото и да поеме пряко ръководството и надзора над производството, а ако не е съгласен с постановлението по същество, сам да се произнесе. Така ще е ясно кой реално носи отговорността по конкретното досъдебно производство.

Нещо повече – съдиите смятат, че изменението не променя съществуващия проблем с подчинението на горестоящия прокурор, което „уязвява индивидуалната независимост на долустоящия прокурор и създава институционална култура на зависимост по вертикала, която надхвърля факта на изпълнението на писмените указания”. Освен дългосрочни вреди, които може да нанесе на развитието на човешкия капацитет в прокуратурата, промяната не осигурява и краткосрочна ефективност на наказателния процес, категорични са от ССБ.

И другото нововъведение, с което според вносителите ще гарантира независимостта на прокурора, не е счетено за удачно, а тъкмо напротив. Предложението прокурор, получил указания от горестоящия прокурор да иска тяхната проверка по служебен ред от съответната по–горестояща прокуратура, ще забави разследването и противоречи на структурата на държавното обвинение, твърдят от ВАдС. От ССБ определят тази възможност като допускане на множество „процеси относно процеса”. „Това ще създаде пречки производството да приключи в разумен срок по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, а забавянето на производството в досъдебната производства може да доведе до загуба на доказателства и до осъждане на прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ)”, мотивират критиките си от съсловната организация.

Мерките за неотлонение стават наказания

Особено остра е критиката на ВКС, ВАдС и ССБ по предложението за въвеждане на повече рестрикции по мерките за неотклонение. Юристите намират за необмислено предложението най-леката мярка за неотклонение „подписка” (чиято цел е обвиняемият да не сменя адреса си на местоживеене без да уведоми органите) да включва периодично обвиняемият да се регистрира в службите на МВР. Тази промяна ще превърне „подписката” в задължително заселване, ще я приравни към наказанието „пробация” и ще вмени на обвиняемия задължения, които ограничават правата му повече, отколкото по-тежките мерки за неоклонение. От ВКС пък напомнят, че и сега МВР би трябвало да извършват проверки дали обвиняемият не е напуснал местоживеенето си. ССБ имат и друг аргумент против – задължителната регистрация на огромен брой обвиняеми и подсъдими ще създаде огромни практически трудности за органите на МВР и ще спъне реалната дейност по ограничаване на престъпността.

Адвокатурата сочи, че промяната е противоконституционната, защото засяга права, каквито мярката за неоклонение няма право да ограничава – правото на труд, на свободно придвижване, вреди на личния и семеен живот. Тъй като това е най-приложимата мярка за неотклонение, при постановяване на оправдателна присъда, ще се отвори вратата за за огромни претенции по ЗОДОВ, сочат от ВАдС. Новото ограничение е непропорционално и не преследва законна цел по смисъла на КЗПЧОС, считат от ССБ и подчертават, че не е известно да съществува анализ, който да показва системен проблем с действието именно на мярката за неотклонение „подписка“.

Предложението внесената гаранция (по мярка за неотклонение) да обезпечава наложени наказания „глоба“ или „конфискация“, както и присъдени разноски в наказателното производство, също е твърде противоречиво. От ВКС припомнят, че гаранцията може да е внесена от трето лице, което няма качеството подсъдим. „В тази хипотеза е трудно защитима тезата, че така представената гаранция трябва по силата на закона да има и обезпечителна функция по отношение на вземания, произтичащи от престъпление, за което отговорността винаги е лична”, категорични са върховните съдии. ССБ и ВАдС изтъкват, че така недопустимо биха се смесили различни правни институти – на мерките за неотклонение с прихващането.

Твърде абстрактно е формулирано въвеждане на електронно наблюдение като форма на контрол на мярката за неотклонение „домашен арест”. „Следва да бъде посочено това, че в предложената промяна не е оценена необходимостта да се предвиди съгласие от страна на наблюдаваното лице (или негови близки) за извършването на електронно наблюдение. Техническите средства, чрез които това наблюдение се осъществява, предполагат поставянето им в дома на обвиняемия и всякога засягат права на останалите обитатели на жилището”, критикуват проекта от ВКС и казват, че липсата на изрична гаранция за начина, по който може да се ограничават и други права на лицето, освен тези да не напуска жилището, както и за засягането на права на трети лица, може сериозно да доведе до нарушаване на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Адвокатурата припомня, че въвеждането на електронно наблюдение без изрично да бъде посочен обхватът на уредите, които ще се използват, може да наруши конфиденциалността на отношенията адвокат-клиент. Подобно е становището и на ССБ, откъде поставят и въпроса за липсата на финансова обосновка на измененията, с други думи – колко ще струва въвеждането на тези технически средства.

Най-атрактивната промяна, поискана от Цацаров – въвеждането на заместващи документи на обвиняемите, е напълно отречена от върховните съдии, адвокатурата и съсловната организация на съдиите с мотив, че противоречи на Конституцията и КЗПЧОС, тъй като въвежда ограничения, далеч надхвърлящи обслужването на наказателното производство. „Евентуалното изземване на документи за самоличност и заместването им с други би създало възможност лице, което не е осъдено с влязъл в сила съдебен акт, да бъде третирано по начин, различен от останалите граждани…Видът и съдържанието на заместващите документи, в случаи, че е видно, че са различни от оригиналните такива, биха сериозно накърнили правото на личен живот на гражданите и създали сериозни затруднения в участието им в гражданския оборот, в упражняване на правото на труд и ежедневните комуникации с институциите”, аргументират се от ВКС. Освен това в голяма част от предложените промени се натоварва обвиняемият със задължения, които по дефиниция са на институциите.

Адвокатурата пък поставя въпроса как такова лице би упражнило правото си на глас. Отнемането на личната карта на обвиняемите ще ги лиши и от възможността да сключват сделки, да получават социални помощи, да се легитимират пред банки, нотариус и т.н. „Не става ясно какви ще бъдат тези документи, какъв ще е редът за тяхното издаване, кой е органът, който ще ги издава, още по малко каква е необходимостта тази регламентация да се създава в отделен нормативен акт, с ранг на закон, който даже не се посочва дали съществува или ще бъде приет допълнително. Тук е мястото да се отбележи, че не се предвижда конкретна промяна в Закона за българските лични документи”, сочат адвокатите и наричат мярката – „вид публично „дамгосване” на обвиняемия, което нарушава презумпцията за невиновност”. Освен това напомнят, че ако целта е да се ограничат бягствата през граница, то и сега би трябвало МВР да върши своята работа и да пресича такива опити.

„Легитимирайки се чрез заместващия документ пред трети лица, обвиняемият или подсъдимият ще разкриват факта, че срещу тях се води разследване, което в значителна степен ще наруши правото им да се считат за невиновни до постановяване на обратното с влязла в сила присъда – хипотезите, в които обвиняемите могат да бъдат увредени, са неизчерпаеми – от сключване на граждански брак до кандидатстване за кредит. Това създава опасност от социално изключване, което, от своя страна, се превръща в криминогенен фактор”, допълват от ССБ.

Юристите категорично отхвърлят и предложението в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство да могат да извършат задържане и изземване на кореспонденция без разрешение, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. Препращат към Контитуцията, в която изрично е залегнало, че правото на кореспонденция може да бъде ограничено само след разрешение на съда. „Възприемането на възможност за последващо одобрение би означавало недопустимо разширително тълкуване….Намесата в неприкосновеността на кореспонденцията означава съдържанието й да стане достояние на други лица, извън адресатите й. Последващият съдебен контрол не може да бъде гаранция за законност, след като вмешателството, изразяващо се в разкриване на тайната на кореспонденцията, вече е било осъществено”, категорични са от ВКС. Подобни са аргументите и на ВАдС и ССБ.

Концентрация на власт

Една от най-спорните промени е изменението, с което исканията за прилагане на СРС-та спрямо магистрати се правят само от главния прокурор, а разрешенията – от председателя на ВКС. ССБ изцяло отричат този подход, защото създава „изключителна еднолична компетентност, която концентрира правомощия, свързани със способите за събиране на „тайни доказателства” по отношение на магистрати“, а това поражда опасност от произвол. Съмнителен е и ефектът – статистиката на поисканите и разрешени СРС показва, че обективно е невъзможно тази дейност ефективно да се извършва от 2 или от 4 лица, дори да се оптимизира чрез чувствително намаляване на използването на СРС.

Адвокатурата пък е на мнение, че тази концентрация няма да доведе до повишен контрол над прилагането на СРС, а „до превръщането на двамата административни ръководители в особен вид „супер органи” с неограничена власт при прилагане на СРС към магистрати”. От ВКС считат, че така се създават извънредни правомощия, защото критерият за определяне на компетентността за упражняването им е качеството на извършителя на престъплението, а не предметът на делото. Освен това посоченото в мотивите, че чрез предлаганото изменение се осъществява допълнителен контрол върху правилността на преценката на наблюдаващия прокурор, на практика е в противоречие с предлаганата формулировка. „Това е така, защото според предлаганата разпоредба, единствено компетентен да поиска използване на СРС спрямо магистрат, е главният прокурор, като изобщо не е ясна функцията на наблюдаващия прокурор. Несъстоятелна е тезата, изложена в мотивите на законопроекта, че предлаганият регламент е гаранция срещу „изтичане на информация”, защото презумпцията е за добросъвестност на органите на наказателното производство”, припомнят върховните съдии.

ВКС и ВАдС не виждат необходимост от въвеждането на възможността СРС-та да се прилагат и спрямо свидетел, нито от въвеждането на инстанционен контрол на определенията, с които съдебното производство се прекратява в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, защото е възможно то да доведе до необосновано забавяне на разглеждането на делото по същество. „Предлаганите промени са като че ли илюстрация на вредното разбиране, че прокуратурата не греши, а греши съдът”, сочат от адвокатурата.

Нови дела пред Страсбург?

ССБ и ВАдС приемат за неудачни и следващите предложения – налагането на по-тежка мярка за неотклонение при осъдителна присъда на втора инстанция с ефективно наказание „лишаване от свобода”, която още не е влязла в сила, както и проекторазпоредбата, чеако наказанието по неокончателна присъда е не по-малко от 10 г. лишаване от свобода или е друго по-тежко наказание, опасността от укриване на подсъдимия се предполага.

От съсловната организация припомнят, че и сега чл. 309 НПК дава възможност на съда да измени мярката за неотклонение в по-тежка, ако има доказателства, че е възникнала по-сериозна опасност от укриване. Предложените изменения обаче съдиите квалифицират като опасна възможност мярката за неотклонение да се превърне в предварително изпълнение на неокончателна присъда, от което неминуемо ще последват дела по ЗОДОВ.

„Предложението въвежда презумпцията, че тежестта на обвинението, съответно на невлязлата в сила осъдителна присъда, обосновава опасност от укриване“, казват от ССБ. Доводите на ВАдС против промяната са сходни, като се припомнят редица осъдителни решения на ЕСПЧ по отменените текстове на НПК, според които опасността от укриване се презумира въз основа на тежестта на обвинението и присъдата.

По-различно е становището на ВКС. „Към настоящия момент не съществува законова възможност да бъде изменена мярка за неотклонение на подсъдими с изрядно процесуално поведение, независимо от постановения (макар и невлязъл в сила) осъдителен съдебен акт. Това прави невъзможно изменението на мярката за неотклонение, независимо от настъпилата съществена промяна в наказателното производство, породена от постановената осъдителна съдебен акт”, сочат оттам и допълват, че липсата на възможност да бъде определена по-тежка мярка за неотклонение създава и предпоставки подсъдимият да се укрие и по този начин да осуети изпълнението на вече постановения осъдителен съдебен акт. От друга страна това лишава и съда от възможност да съобрази конкретните обстоятелства по делото и да измени, в случай на необходимост, мярката за неотклонение на подсъдимия. Върховните съдии наблягат на факта, че законодателят не предвижда безусловно задължение на съда да изменя мярката, а единствено създава правна възможност, като преценката винаги ще е на решаващия съд в зависимост от доказателствата по делото. Позовават се и на практиката на ЕСПЧ, че след постановяването на осъдителен съдебен акт, макар и невлязъл в сила, задържането може да има за цел изпълнение на наложеното наказание.

Що се отнася до предложението явяването на подсъдимия на втора инстанция да е задължително, от ВКС считат, че това ще значи допълнителни разходи за подсъдимия, ако не е задържан под стража и би представлявало сериозно ограничение на правата му, ако производството не се развива инстанционно по негова жалба.

От ВАдС и ССБ са по-категорични в становищата си против измененията. Адвокатурата смята, че те ще блокират второинстанционните дела, ще доведат до отлагането на процесите и нерешаването им в разумен срок. „Предлаганата промяна ще рефлектира върху натовареността на съда и върху възможността да се разглеждат и други дела. Вредите биха били много по-малки, ако осъденият се издирва след приключване на процеса за изпълнение на влязлата му в сила присъда. Още повече че тогава направените разходи и човешки усилия винаги биха били безусловно оправдани, защото въпросът за наказателната отговорност ще е решен окончателно и няма да има действие презумпцията за невиновност”, навеждат допълнителни аргументи от съдийската организация.

Не превенция, а създаване на опасност от повече бягства на подсъдими

Особено спорна според ВКС, ССБ и ВАдС е промяната, с която се регламентира при второинстанционни дела съдът да обявява решението си в открито съдебно заседание, ако налага наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание от първонстанция съд. Редакцията предвижда също, в случай че решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка, препис да се издава незабавно при поискване от прокурора, който да разпореди привеждане на лицето в най-близкия до седалището на съда затвор.

Подобно законодателно решение, казват от ССБ, ще изисква или предварително изготвяне на съдебния акт, което означава изначална предубеденост и игнориране на становищата на страните или провеждане на ново съдебно заседание, което неминуемо ще доведе до забавяне на съдебното производство, а в някои случаи и до невъзможност за финализиране на въззивното производство в разумни срокове (предвид задължителното явяване на подсъдимия пред втората инстанция). „Нещо повече – може да бъде осуетено приключването на въззивното производство, ако в следващото съдебно заседание, насрочено за обявяване на решението, подсъдимият не се яви, включително и защото насрочването на новото заседание предизвестява изхода му”, казват от съсловната организация и допълват, че така съдът се превръща в орган по изпълнеие на съдебните присъди, което противоречи на основните принципи на наказателния процес.

От ВКС виждат същия проблем. „Самият факт, че съдът пристъпва към призоваване на страните за обявяване на решението в открито съдебно заседание, дава знак на подсъдимия, че с решението се определя ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода или се налага друго по-тежко наказание. Предвид новопредложената ал.4 от обсъждания текст, това би поставило лицето пред размисъл за отклоняване от наказателно преследване /доколкото делото подлежи и на касационен контрол/ и респективно от изпълнение на наложеното наказание”, предупреждават върховните съдии.

Касационните съдии отбелязват и друг нелеп ефект на предложените промени – ВКС, като никой касационен съд в света да разглежда мерки за неотклонение: „В противоречие с всякакви процесуални дадености в проекта се предвижда от втората инстанция изменената мярка за неотклонение да подлежи на атакуване пред Върховния касационен съд”. „Предназначението на ВКС е да бъде съд по правото, в контекста на касационните основания по чл.348, ал.1 НПК, а преценката на реалната опасност от укриване по всяко отделно дело предпоставя не само оценка, но и събиране на доказателства в тази насока, които е неясно как ще покриват предпоставките на чл.348, ал.1 НПК. С новопредложената норма не се държи сметка за предназначението на касационната инстанция, по какъвто начин се задълбочава проблемът, поставен с настоящата редакция на чл.354, ал.5 НПК”, категорично възразяват от ВКС да стават съд по задържането.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар