ВСС не сметна за нужно да дискутира мерките, които ще предприеме след критичния доклад на ЕК

Въпреки че на днешното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) една от най-важните точки в дневния ред предвиждаше обсъждане на план за действие с конкретни краткосрочни мерки за изпълнение на препоръките от критичния доклад на Европейската комисия, такова на практика нямаше. Вместо това членовете на съвета нито представиха пред медиите свой проект, нито при „обсъждането” му стана ясно какво точно предприемат – разбра се само, че поправят една от точките, а от друга премахват запетая. Докладът на ЕК съдържаше най-сериозни критики към кадровия орган на съдебната власт, който, според Брюксел, не е постигнал почти никакъв напредък в работата. Въпреки това членовете му така и не сметнаха за нужно да дискутират нашироко проблемите, изтъкнати в доклада. Единствената критика, която някой отправи по време на разглеждането на точката, беше от страна на Румен Георгиев към правосъдния министър Христо Иванов, който малко по-рано напусна заседанието. Георгиев заяви, че има забележки към Министерството на правосъдието и се надява за в бъдеще да има по-добра комуникация с министъра, като така отправи упрек за отсъствието на Иванов.

На днешното заседание членовете на ВСС взеха решение да бъде направена проверка на всички назначения на съдебните служители в съдилищата в София. Причината за предприемането на такива действия беше назначаването на бившата заместник-министърка на правосъдието Сабрие Сапунджиева на поста административен секретар Административен съд София град (АССГ) без то да е съгласувано със съвета. Както „Съдебни репортажи“ писа Сапунджиева бе назначена по спешност в АССГ и веднага излезе в болничен, след като от Министерството на правосъдието предприеха действия, за да напусне тя незаконно обитаваното от нея ведомствено жилище. Бившият зам.-правосъден министър от своя страна подаде молба до министъра на правосъдието да бъде оставена да живее в държавното жилище, но тя бе oставена без уважение. Миналата есен „Капитал” публикува информация, че в края на 2013 г. ведомственото жилище, в което Сапунджиева живее от 2002 г., е било ремонтирано срещу сумата от 46 000 лева. Средствата са били платени от Държавно предприятие “Фонд затворно дело”, в нарушение на закона, според който парите във фонда се използват за ремонти на арестите и затворите.

Проверката на столичните съдилища бе поверена на Дирекция „Вътрешен одит” на ВСС и ще трябва да приключи до края на март, а проверката в АССГ ще бъде извършена от Галя Георгиева. Въпреки че първоначално не беше предвидено проверяващите да стигнат до двете върховни съдилища, предложение за такива действия беше направено от председателя на ВАС Георги Колев и впоследствие прието от останалите членове.

Съветът бе на път да оневини напълно председателя на АССГ Радостин Радков затова, че не е поискал разрешение от ВСС при назначаването на Сабрие Сапунджиева. Председателят на ресорната комисия “Съдебна администрация” Димитър Узунов посочи, че при обсъждането според трима от членовете ? Радков не е нарушил свое задължение като не е поискал съгласие, а двама са били на обратното мнение. Той посочи, че няма решение на съвета, което да задължава административните ръководители да съгласуват назначенията по заместване с ВСС, въпреки че всички го правят и предложи това задължение да бъде изрично разписано.

Намеси се обаче главният прокурор Сотир Цацаров. “Ще гласувам против всички решения. Първо даването на това съгласие е в пълно нарушение на закона. Административните ръководители имат качеството на работодатели и ВСС не може да им дава или не съгласие. От моята кошара нещата стоят така – има утвърден щат на всички прокуратури, има и утвърден бюджет в тази рамка. Питам къде са ограниченията да бъдат извършвани назначения”, беше категоричен той.

И допълни: “Не ме интересува кого е назначил Радостин Радков – Сабрие Сапунджиева или Иванка Иванова. От значение е, че в други случаи е искал разрешение, а сега в този случай не го е направил”, каза Цацаров. Председателят на Върховния административен съд Георги Колев обаче се намеси в полза на Радков, който не бил задължен да иска разрешение от ВСС при всяко назначение, защото всеки административен ръководител бил своеобразен работодател. Галя Георгиева се застъпи за тезата на Цацаров и добави, че „съдебната система не е място, където може да се бездейства”.

Действията на ВСС са в пълен синхрон с опитите случаят „Сапунджиева“ да бъде омаловажен. Преди ден в Правната комисия в парламента по време на блицконтрола на правосъдния министър Христо Иванов по въпросите за съдебната реформа, Четин Казак попита министъра защо само случаят Сапунджиева се експонирал, дали не било тенденциозно, само тя ли държала ведомствено жилище, така ли се третират заслужили дългогодишни държавни служители. Няколко дни по-рано пред “Нова телевизия” лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че събира информация от всички министерства, за да представи колко чиновници живеят във ведомствени жилища. Тезата на ДПС бе развита и от председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ), който припомни, че докато бил областен управител можел да я извади от държавното жилище, но проявил “човещина и прочел духа на закона”, не само буквата.

На заседанието на ВСС стана ясно още, че проверката започнала в СГС, назначена след бунта на съдиите през декември, ще бъде удължена до 25 февруари.

Междувременно, още преди гласуването на точките от дневния ред, се заформи ожесточен спор след предложение на Калин Калпакчиев да бъдат обсъдени мерките, които ВСС ще предприеме относно двете писма, изпратени от съдиите от Административен съд-Варна, които се оплакват от „безпрецедентен натиск”, упражнен им от председателката Тинка Косева и последвалото ги писмо от техни колеги в нейна защита. Калпакчиев изрази мнение, че тъй като и трите са адресирани до ВСС, то членовете трябва да предприемат действия относно конфликта във варненския съд.

Той моментално беше париран от Даниела Костова, която заяви, че писмата се разглеждат от Етичната комисия, пред която председателят на ВАС Георги Колев е изнесъл устен доклад за установеното след направената от него и двама негови колеги проверка на място в Административен съд-Варна. Тя допълни, че докладът му вече е наличен и в писмен вариант присъства в работните материали. “Моята идея беше, доколкото писмата са адресирани до ВСС, независимо от това какво се извършва от Етичната комисия, да се реши чисто организационно дали съветът да изчака комисията или да изпрати свои членове на място, както постъпихме със Софийския градски съд”, поясни Калпакчиев, след което Костова отвърна, че двата случая не били идентични. Подкрепиха я и Галя Георгиева, която заяви, че „не може проблемите на СГС да се налагат на всички съдилища в тази държава”.

Последен се включи и Сотир Цацаров, който определи предложението на Калпакчиев като резонно, но пожела обсъждането да бъде направено на следващото заседание на ВСС. „На колегите във Варна се дължи разумно и информирано обсъждане. Но и ситуацията там, както я виждам, четейки отгоре-отгоре материалите, не е като в СГС. Не правете аналогии със СГС и да ви се иска, не е така”, заключи Цацаров.