Съдията и съдебните заседатели не бива да бъдат задружен колектив

В постоянните съдебни състави съдията и съдебните заседатели се превръщат в задружен колектив, в един отбор, което обезсмисля представителството на гражданите в съдебния процес. Около тази теза се обединиха адвокат Даниела Доковска и председателят на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов по време на представянето на проекта „Съдебните заседатели – активни граждани за реално участие в правосъдието” на Българския институт за правни инициативи, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г. Проектът е с продължителност година и половина и цели да изследва и предложи необходимите нормативни промени, гарантиращи прозрачност при избора на съдебни заседатели. Съдебните заседатели се избират от общинските съвети, като честна практика е това да става на партийни квоти.

Усъвършенстването на института на съдебните заседатели е една от важните теми за развитието на правосъдието, посочи адвокат Доковска. По думите й съдебните заседатели са изключително важни не толкова по дела с фактическа и правна сложност, а при дела, които има проблемна житейска ситуация, в която се изисква определянето на справедливо наказание или обезщетение, защото именно представителите на обществото в процеса са истинският коректив на бюрократичното отношение на съда.

Адвокат Доковска посочи, че нормативната уредба по отношение на съдебните заседатели е подценена – тя е закрепена в подзаконов нормативен акт. В някои общински съвети заседателите се избират на откровено партиен принцип, на базата на лични или политически контакти, а това политизира съда и поражда зависимости, които остават неизвестни за съдията. Според нея може да се помисли за избор на случаен принцип – и даде пример – ако за съда в Благоевград са нужни 100 съдебни заседатели, общинският съвет да избере 400.

Адвокат Доковска припомни и някои от най-сериозните теми, които касаят съдебните заседатели. Наличието на постоянни съдебни състави оформя „задружен колектив” между съдията и заседателите, който безконфликтно разглежда делата, а това обезсмисля представителството на гражданите. Липсва каквато и да е проверка за конфликт на интереси на съдебни заседатели със страните по делото, а участниците в процеса не могат да достигнат до информация каква е професията на заседателите или дали те имат общи дружества с пострадалите или обвиняемите. Адвокат Доковска бе категорична, че страните трябва да имат възможност да проверят тези обстоятелства. Тя даде и примери за абсурди – в Софийския градски съд (СГС) имало случай, в който заседател се оказал на служба в полицията, а друг – обвиняем в друг процес. Необходимо е съдебните заседателите да преминават през обучения, за да знаят какво ги очаква в съдебната зала, какви са правата и задълженията им.

Председателят на СРС Методи Лалов се солидаризира с казаното от адвокат Доковска и подчерта, че действително се наблюдава обвързване между съдията и заседателите в постоянните състави – „те стават един екип, един отбор, каквато не е целта на закона”. Съдия Лалов каза, че не може да се говори за независимост на съдебните заседатели, когато ордерът за заплащането им се подписва от съдията. Очерта и друг проблем – битовите условия, в които работят те. „В СРС ги караме да стоят и чакат на пейките в коридора, заедно с адвокатите, подсъдимите, няма къде да си оставят дрехите”, обясни той.

Председателят на Съвета на съдебните заседатели в Софийския градски съд Емилия Николова посочи, че е необходимо спешно да се закрепи законовата регламентация, тъй като сега съдебните заседатели във всеки съд сами изработват правила за работата си. В СГС, подчерта тя, съществували недобри практики – например, ако на едно дело не се даде ход на първото съдебно заседание, в следващото влизат други съдебни заседатели. „Аз трябва ли да се запознавам с всяко дело в СГС за обща култура?”, попита Николова и даде още по-фрапантен пример – от близо 3 години съдебните заседатели са дали своя проект на правила за съгласуване с ръководството на съда, но и досега това не се е случило, като междувременно проектът се губил четири пъти. Николова подчерта необходимостта от обучения на новите заседатели и увеличаване на възнагражденията.

В проекта, изпълняван от БИПИ, ще бъдат проведени емпирично социологическо изследване и сравнително-правен анализ на института на съдебния заседател, на базата на резултатите ще бъдат изработени модел и стандарти за избор на заседатели.