ВСС се видя като жертва в опит за предсрочно разпускане на съвета

Част от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) видяха сценарий за предсрочно разпускане на настоящия състав на кадровия орган в коментарите за предрешеност на избора за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Това стана ясно от изслушването на министъра на правосъдието Христо Иванов на днешното заседание на съвета, което бе свикано по инициатива на 11 членове на ВСС заради изказването му, че от съвета излизат сигнали за предрешеност на избора на председател на ВКС. В дискусията обилно бяха цитирани медийни публикации, министърът бе обвинен в некомпетентност, а членовете на ВСС се оплакаха, че работата на съвета се представя предимно в негативна светлина.

Правосъдният министър обясни, че казаното от него в интервю пред БНТ е провокирано от неговата загриженост „Това, което имах предвид, е от натрупване на обстоятелства – забавянето между първата и втората процедура. И това, което госпожа Милка Итова и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев заявиха“, посочи Иванов. Той визираше изказване на Итова пред електронното издание „Mediapool“ на 24 октомври, в което тя казва, че Висшият съдебен съвет първо трябва да изгради консенсус за успешния кандидат за председател на Върховния касационен съд и тогава да открие процедурата за избор. При представянето на номинацията на съдия Лозан Панов в началото на декември председателят на ВАС заяви, че неговата кандидатура е „практичната“.

“Наистина е страшно важно да стане ясно, че решението е взето, когато се гласува. Трябва да внимаваме какви сигнали излъчваме“, уточни Иванов. Галя Георгива обаче поиска от него да конкретизира какво точно от думите на Итова и Колев го е притеснило, защото е възможно да има и друга интерпретация на тези изрази. Самата Итова заяви, че не е правилно разбрана, защото нямало срок, в който ВСС да обяви втората процедура за избор и имала предвид, че членовете на ВСС трябвало да помислят дали да има следващ кандидат, около когото да се обединят. „Проф. Лазар Груев казва почти същото в интервю за “Капитал” – за да се стигне до 17 члена, очевидно трябва да има някакъв консенсус”, уточни тя.

Михаил Кожарев каза, че казаното от един или двама членове на съвета не обвързва целия ВСС и заяви, че по негово мнение предвиденото мнозинство от 17 гласа за избор на тримата големи води до разединение. „Пророкуваше се, че изборът е предрешен в полза на съдия Таня Райковска. Това не се случи. Бяхме порицани, че няма избор. Питам се, ако сега не проведем избор..в главата ми идва един виж – заекът с шапка, заекът без шапка“, посочи той. И попита риторично дали това не е „не е част от сценарий за допълнително бламиране на ВСС“. По думите му заради несъвършения Закон за съдебната власт (ЗСВ) решенията на ВСС „не се приемат еднозначно“ и даде за пример незаконното уволнение на Камен Ситнилски.

„Целта е, уважаеми г-н министър, ние да бъдем бламирани, за да се поиска предсрочно разпускане на съвета. Никой не спомена нито едно положително нещо. Не може непрекъснато да се изсипват негативи за щяло и нещяло върху нас“, заключи той. Кожарев дори разви тезата, че предсрочното освобождаване на ВСС цели да бъде постигнат по-удобен състав, който да избере за председател на ВАС „някои от лидерите на Реформаторския блок“. „Да бъде принесен в жертва (ВСС- б.а.), аз не се страхувам от това – никой не се е оженил за мандата си. Никой никога не обърна внимание на постиженията на съдебната власт. Кому е нужно, кому е изгодно ние да бъдем виновни за всички негативи в съдебната власт. Ние ли сме виновни за икономиката?“, продължи Кожарев.

Ясен Тодоров пък декларира, че решението кого ще подкрепи ще вземе след изслушването на кандидатите за председател на ВКС. Думата взе Галя Георгиева, която направи паралел с предишната процедура, когато бе избран проф. Лазар Груев. По думите й тя била протекла в много кратък период, нямало такава публичност, нито такова обсъждане на кандидатурите. Георгиева обяви, че е събрала материали за предишния избор и ще ги връчи на министъра в папка, защото „вие очевидно нямате практически опит, да се запознаете с органите на съдебната власт“.

Калин Калпакчиев обясни на колегите си, че е важно как се борави с езика. „Въпрос на лична преценка е кой как и къде да говори. За да не се поставяме излишно в ролята на жертва, аз не вярвам в това, смятам, че насаждането на конспиративни теории е пропаганда, трябва да се гледа на фактите по най-добросъвестния начин. Ние какво говорим има значение, но важно е какво правим“, каза той и призова колеги си да не допуснат грешката от предишната процедура на „нищоговорене“. „Кандидатите трябва да получат конкретна оценка на качествата. Хората не са еднакви и като го казваме дори ги обиждаме“, категоричен бе Калпакчиев.

Димитър Узунов пък помоли министъра да бъде „по-внимателен при извеждане на своята теза, в противен случай у мен остава усещането, че единият кандидат е излишен“. Юлия Ковачева напомни на колегите си, че няма място за паралели между сегашната и предишната процедура за избор на председател на ВКС, защото през 2012 г. ЗСВ бе променен и новите правила са заложили новите срокове и публичността в избора. Тя бе категорична, че бъдещето на ВСС не зависи от процедурата за избор на председател на ВКС, а от решенията, които взима съветът.

Кожарев пък призова министър Иванов да цитира публично решение 13/2010 на Конституционния съд, в което са посочени случаите, в които мандатът на органите може да бъде предсрочно прекратяван. „Мисля, че така ще се спрат всякакви спекулации, че само с промени в ЗСВ може да се прекрати мандатът на ВСС. По този начин мислите, идеите, свързани с конспиративните теории, ще получат един отрицателен отговор“, каза той.

След дискусията Христо Иванов заяви, че няма проблем да влиза в „обяснителен режим“, но не може да коментира материали в медиите, които не се позовават на нито един факт или източник (за съществуващ екшън план на изпълнителната власт за прекратяване на мандата на ВСС). Той напомни, че многократно публично е изразявал позиция, че прекратяването на мандата на ВСС с промяна в закон е вредна. „Не знам как по-ясно да го направя. Тази тема абсолютно доминира целия дебат, разговор. Това е част от атмосферата на взимане на решения“, посочи той.

Иванов се обърна към Галя Георгиева и й каза, че няма да вземе папката, тъй като той е писал измененията в ЗСВ през 2012 г. „Не знам какъв опит искате да имам. Дългогодишно съм работил, за да имаме тази процедура сега. В този смисъл ще си позволя да ви върна папката, тъй като и по избора на Груев съм се занимавал професионално. Аз си позволих този коментар сега, можеше да си запазя тези риторически козове за накрая. Дали съм прав или не, коментирах моето впечатление и как това може то да се отрази на процедурата“, обясни министърът.