Изборът на председател на ВКС затвърди модела – не качествата имат значение

30-01-2015; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Съдията от Върховния административен съд (ВАС) Лозан Панов бе избран за председател на Върховния касационен съд (ВКС). За него гласуваха точно 17 от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), колкото бяха необходими, за да оглави Панов върховната касационна инстанция. Шестима от кадровиците бяха против. Негов конкурент бе съдия Павлина Панова, която участваше и в първата провалена процедура – зам.-председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия на съда. Тя получи едва 6 гласа за, 11 се въздържаха, а шестима бяха против. Това означава, че за съдия Панова има отлив от гласове. В първата процедура тя получи три гласа повече.

За да завърши процедурата, президентът Росен Плевнелиев трябва да подпише указ за назначаването му. По закон той има право веднъж да откаже да подпише указа. Вчера неправителствени организации го призоваха да присъства на избора, за да може да направи информиран избор, а 14 журналисти от различни медии му зададоха въпроси, свързани с това как ще направи преценка дали процедурата е била прозрачна. Плевнелиев отказа да присъства на изслушването на кандидатите с мотив, че има разделение на властите.

Номинацията на съдия Панов бе издигната от председателя на ВАС Георги Колев, Димитър Узунов (парламентарна квота РЗС), Галя Георгиева (съдийска квота, АС-Пловдив), Милка Итова (съдийска квота, СГС), Светла Петкова (парламентарна квота, ГЕРБ). Последните двама членове на ВСС бяха сред номиниралите съдия Таня Райковска в предишната процедура за председател на ВКС. Както „Съдебни репортажи“ писа, кандидатурата на съдия Панов е консултирана на две срещи между Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров.

Петима членове на ВСС пък издигнаха повторно кандидатурата на съдия Панова Юлияна Колева (парламентарна квота, ГЕРБ), Камен Иванов (съдийска квота, съдия от САС), Галина Карагьозова (парламентарна квота, БСП), Юлия Ковачева (съдийска квота, съдия от ВАС) и Калин Калпакчиев (съдийска квота, съдия от САС).

Въпросителната във втората процедура бе дали съдия Панов ще събере необходимите 17 гласа. И в двете процедури мнозинството членове на ВСС около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев ясно демонстрираха, че съдия Панова няма шанс, като в първия конкурс стана ясно, че номинацията на съдия Таня Райковска бе потърсена в противовес на кандидатурата на съдия Панова, която се ползваше със съдийското одобрение. По признанията на Георги Колев пък съдия Панов е прагматичното решение за председател на ВКС.

Изборът бе белязан от силна подкрепа на съдиите от ВКС, Софийския районен, Софийския градски и Софийския апелативен съд към номинацията на съдия Павлина Панова, която мнозинството в съвета игнорира напълно. В дискусията бяха изтъкнати управленските качества на съдия Панов, като аргумент бе посочен и фактът, че обича спорта, изкуството и хубавата литература. Той бе представен като обединител с визия за бъдещето на ВКС.

Без изненади – никой от членовете на ВСС не обоснова какви са недостатъците на съдия Панова, която е част от колектива на ВКС и какво налага новият ръководител на върховната инстанция да е външен човек.

Гласуването с бюлетини – веднъж заговор срещу държавата, втори път – мъдро решение

Началото на заседанието започна с тежки обвинения. Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров видя заговор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу кадровия орган на съдебната власт и държавата, а причината беше предложението на Юлия Ковачева за промяна в правилата, така че членовете на ВСС да гласуват с бюлетини, а не с електронната система за гласуване.

Както нееднократно са сигнализирали неправителствените и съсловните организации, електронната система, при която членовете на ВСС гласуват последователно за кандидатите, не осигурява равнопоставеност на участниците в конкурсите за административни ръководители и създава съмнения за тайната вота. Системата беше остро критикувана както в доклада на Европейската комисия от началото на 2014 г., така и в публикувания вчера доклад на комисията. Същевременно в последната година съветът няколко пъти демонстрира несъвършенствата на системата, след като се оказа, че е възможно гласовете „за“ да надхвърлят присъстващите членове на ВСС.

Съветът няколко пъти бе призоваван да гласува с бюлетини за следващия председател на ВКС, но мнозинството членове бранеха електронната система с всички сили. Дори експертните становища, че чисто математически системата дава грешка и вторият по поредност кандидат получава по-малко гласове, не убедиха кадровиците да променят правилата и така да зачеркнат съмненията.

Предложението на Юлия Ковачева днес предизвика гневната реакция на Ясен Тодоров. “Не мога да разбера защо трябва да се внася напрежение, защо се прави провокация“, изтъкна той и добави, че в някои медии се прокарвала тезата, че изборът може да бъде манипулиран, макар всички членове на ВСС да са наясно, че „системата работа безотказно“ и няма възможност да се проследи кой как е гласувал”.

“В тази зала има членове на Висшия съдебен съвет, които работят против интересите на самия съвет и на държавата. Няколко пъти са подадени повече гласове от броя на присъстващите членове на ВСС и това е със специалната цел да злепоставят ВСС и държавата, за да влязат няколко изречения в доклада на Европейската комисия. Членове на ВСС умишлено гласуваха повече от веднъж за някои избори. Ако ние сме отговорни и добросъвестни, няма да има проблеми при гласуването. Да не се излагаме и да не поставяме в неловко положение и двамата кандидати”, избухна той.

На думите му веднага реагира Галина Карагьозова, която категорично заяви, че не е съгласна с него. „Препоръките в доклада на Европейската комисия не биха могли да бъдат счетени за провокация. Г-н Тодоров отправя скрито обвинение към някои членове като оставя впечатление, че знае кои са. Говори за някакъв предварителен умисъл. За да се избегнат всякакви спекулации, да помислим дали не бихме могли да обсъдим гласуване с бюлетини”, обоснова се тя.
Тодоров възрази, че не отправя конкретни обвинения. „Системата няма памет, спазваме ли правилата, всичко ще е наред. Фактът, че няколко пъти броят на положителните гласове е малко по-голям означава, че някой умишлено не е спазвал правилата. Няма хора, които не могат да управляват действията си и да натискат безразборно копчетата”, опроверга се сам председателят на Етичната комисия.

Калин Калпакчиев директно предложи ВСС да обсъди възможността да се гласува с бюлетини, но очаквано предложението бе отхвърлено с 16 гласа „против“, петима „за“ и двама въздържали се.
Членовете на ВСС продължиха с изслушване на кандидатите, но обрат настъпи, след като по време на представянето съдия Лозан Панов на няколко пъти призова кадровиците да гласуват с бюлетини (чети по-долу).

Неочаквано, преди старта на дискусията по избора, думата взе Михаил Кожарев, който неизменно гласува с мнозинството в съвета, и направи предложение за промяна на правилата за избор на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор – тайното гласуване да бъде или с бюлетини, или чрез електронната система по решение на ВСС. Второто му предложение бе конкретният избор да се проведе чрез вот с хартиени бюлетини. „Получили сме много писма, включително и от Съюза на съдиите, отделно от това в техническия доклад на Европейската комисия не е изложено становище, че електронната система позволява манипулация от технически характер, а по-скоро, че може да се допусне грешка, волно или неволно“, каза Кожарев.

Позовавайки се на становището на Лозан Панов той призова колегите си да променят правилата, за да бъдат избегнати всички съмнения. Предложението в последния момент предизвика реакциите на членовете на ВСС, които нееднократно са настоявали вотът да се проведе с бюлетини. „Знаете, че аз съм един от най-върлите противници на гласуването с електронната система. Но в момента се питам, какво наложи новото предложение – само становището на един от участниците в процедурата? Само го поставям за размисъл“, каза Галина Карагьозова и посочи, че промяната отново ще уличи ВСС в двоен стандарт.

В дебата се включи Светла Петкова, за да повтори още веднъж последователно застъпваната си позиция, че промяна в последния момент ще бъде нарушение на чл. 13 от АПК за принципа на последователност и предвидимост. Кожарев й възрази, че правилата не са подзаконов нормативен акт и дори изтъкна, че никой от кандидатите не би имал правен интерес да обжалва подобно решение, защото „гласуването с бюлетини създава пълно равенство“ между кандидатите – теза, която никога досега не е защитавал.

Милка Итова категорично се противопостави на предложението и обясни, че този дебат се води от началото на мандата на този ВСС.

Елка Атанасова, която също досега е защитавала становището, че електронното гласуване не осигурява равнопоставеност между кандидатите в конкурсите, заяви, че „в този момент“ ще гласува против, защото съветът е пропуснал момента за такъв дебат. „В момента бихме създали внушението, че променяме правилата, само защото това беше поискано 4 пъти от единия кандидат“, посочи тя.

За да отбие критиките, Кожарев заяви, че не вижда разлика във времето от сутринта и следобед, освен това предишната вечер имало изказване на правосъдния министър, който апелира за гласуване с бюлетини. „Как ще обясним на обществото, ако има повече гласове за в този изключително важен избор?“, каза Кожарев, признавайки несъвършенствата на системата.

„Аз питам останалите 15 членове на ВСС, които гласуваха против бюлетините, нека да обяснят, кои обстоятелства се промениха? Аз това искам да знам“, репликира Елка Атанасова, а Кожарев неопределено и неубедително каза, че никой сутринта не изтъкнал неговите мотиви за промяна.

Друг поддръжник на гласуването с бюлетини – Юлия Ковачева, която постави въпроса в началото на заседанието, попита колегите си като каква точка ще се запише това в дневния ред – „втора, първа А, първа Б“. „Ще ги пишем на коляно ли тия правила?“, мотивира се тя. В крайна сметка единствено Михаил Кожарев гласува „за“ промяната и тя не мина.

Лозан Панов: Аз съм обединител, ако искате разединение – гласувайте за другия кандидат

Пръв пред кадровиците бе изслушан административния съдия Лозан Панов, който на практика цитира дословно голяма част от концепцията си и не можа да отговори конкретно на няколко ключови въпроса, зададени към него. Той преповтори тезите си, че съдебната система е в имиджова криза, че за да бъдат отстранени гнилите ябълки е необходима хирургическа намеса и връщане на човешкия образ на съдията. Според него, когато се налагат тежки реформи, те трябва да бъдат извършени от външен човек. Въпреки това съдия Панов не посочи нито една тежка реформа, от която се нуждае ВКС и разви няколко противоречиви тези, забелязани от върховните съдии по време на изслушването на двамата кандидати във ВКС.

По думите му една от целите, които си поставя в концепцията си, е премахване на социализма в съдебната система – „независимо кой колко работи, съдиите получават еднакви възнаграждения“. Той цитира и записаното в концепцията си, че делата „Стависки“ и „Борилски“ са взривили съдебната система, като уточни, че ги дава за пример, поставяйки въпроса дали с тези съдебни решения съдът е доказал на обществото, че „правосъдието е еднакво за всички“. Именно посочването на конкретни казуси при представянето му пред съдиите във ВКС предизвика сериозно неводолство у тях, защото остави впечатление, че съдебните решения се поставят под въпрос. „Давайки тези примери, искам да кажа, че съдът трябва да престане да мултиплицира тезата, че съдебните актове не се коментират“, посочи днес Панов и допълни, че е време е да отворим съдебната система, която беше затворена прекалено дълго.

Впоследствие заяви, че се вижда като обединител на съдиите. „Ролята на председателя на Върховния касационен съд е да е обединител, а не да разединява. Получих обаждания, sms-и, съобщения в Туитър от съдии и от Съюза на съдиите, и от Българската съдийска асоциация, които искаха да ме подкрепят, но аз отказах, защото ролята на един лидер е да обединява. Ако пътят минава през разделението на съдиите, моля, не гласувайте за мен, а за другия кандидат“, заяви той, с което индиректно се солидаризира с призивите на Българската съдийска асоциация за мълчание по време на процедурата.

На въпросите на Ясен Тодоров, свързани с конкретни предложения от Стратегията за съдебна реформа, съдия Панов потвърди, че не е съгласен с много от тях като непостоянно действащ ВСС, „изнасяне“ на обжалването на дисциплинарните производства пред ВКС, създаването на звено „Интегритет“ и единен антикорупционен орган.

Той бе помолен от Галина Карагьозова да развие визията си за съдийското самоуправление (един от основните акценти в Стратегията) и да изясни какво има предвид под обвързването на натовареността на съдиите с бюджета на съдилищата. Съдия Панов посочи, че съдийското самоуправление е ресурс, който гарантира минимализирането на административни форми на влияние в съдилищата. „Общото събрание е форум, в който участват всички съдии и всички добри идеи могат да бъдат реципирани от председателя“, каза той.

Според него, когато в един съд един съдия гледа 100 дела, в друг съд друг съдия гледа 200 дела, първият съдия „ще е отличникът, той няма как да забави дела, а другият другият рискува да забави тези дела, рискува да допусне грешка“, затова атестацията на първия ще е по-добра. „Когато бюджетът е оформен така, няма как съдиите с по-голям обем работа, да не се демотивират. Когато има свободни средства, те се дават пропорционално на съдиите. Идеята е за уравниловка. За мен сегашното състояние няма как да не предизвика моето магистратско възмущение. Съдът не е направен за комфорта на съдията, а за обществото“, обясни кандидатът.

Той не отговори на третия въпрос на Карагьозова – какво го кара да мисли, че съдия Панова е разединител. „Ако тръгнем по пътя на конфронтирането – как ще изглежда този конкурс в обществото, ако двете организации (ССБ и БСА) се бяха конфронтирали – дали това ще повдигне авторитета на съдебната власт?“, бе тезата му. Секунди по-късно Панов оприличи двете съдийски организации – ССБ (най-старата съдийска организация, която последователно през годините е защитавала независимостта на съда) и БСА (организацията, ръководена от зам.-председателя на съда Богдана Желявска, която до този момент не е изразявала становища по важни за съдебната власт въпроси) на боксьори. „Този конкурс не е двубой, в който едната агитка е на Кубрат Пулев, а другата – на Владимир Кличко, крещят и викат една срещу друга. Едните викат това е само една пета, а другите – зад него пък не застана абсолютно никой. Нивото и чистота трябва да бъде по-различна”, каза Панов.

Камен Иванов го върна към визията му за имиджовата криза, питайки го дали това е основният проблем на съдебната власт и също – как би реагирал ако представител на изпълнителната или законодателната власт предопредели какъв трябва да е резултатът от едно дело и дали след това съдията, постановил решение по него трябва да дава обяснения. „Когато има дело от обществено значение, няма как съдът да се скрие зад съдебния акт, няма как да не да даде обяснения за мотивите. Само кратката информация за това какво се е случило по делото, не е достатъчна на обществото за да разбере мотивите“, каза Панов и допълни, че няма как публичните изяви на представители на изпълнителната власт да бъдат спрени, защото „някои ги сърби да го правят“, но когато се касае за накърняване на доброто име на съдебната власт, няма как да не го защитя“.

Тук съдия Панов използва случая да каже колко много подкрепя съдия Аглика Адамова, която бе спрягана за зам.-министър на правосъдието, но след негативна кампания в медиите, които я посочи като „дъщеря на баща й“ (скандалният ректор на Академията в Свищов Величко Адамов) тя така и не стъпи в длъжност. „Едно име може да помага на един съдия, едно име може да вреди на един магистрат. Аз оценявам съдия Адамова не по нейното име, а по това какво тя върши като магистрат. Ето защо смятам, че политиката изхаби това име. Заставам зад нея и казвам тя е един чудесен магистрат“, обясни съдия Панов, с уточнението, че ако в този момент е бил нейн административен ръководител, би я защитил.

Последваха няколко удобни въпроса от Даниела Костова за вещите лица (част от концепцията на съдия Панов е посветена на вещите лица) и от Димитър Узунов – да даде повече подробности за „човечността“ в съдебната система, както и мнението му как може да се справи държавата с проблема с осъдените, които избягват изтърпяване на наказанията си. “Много държа на частта човечност, а ако нея я няма, към кого е насочен този процес? Един човечец, който влиза в съдебната зала и не познава правилата, много е важно как ще се отнесем към него“, каза Панов и посочи, че ще се бори за премахване на „студената дистантност“ на съдиите. По отношение на избягалите той каза, че във всеки случай трябва да се знае кой носи отговорност.

Най-силно впечатление направиха въпросите, зададени от Калин Калпакчиев, които не получиха конкретен отговор. Първият от тях беше свързан със случайното разпределение на делата – има ли добри практики във ВАС в случайното разпределение на делата, които съдия Панов би пренесъл във ВКС. Както „Съдебни репортажи“ писа, първата тематична проверка на случайното разпределение бе направена през март 2013 г. във ВАС и тя установи сериозни пропуски в системата и възможност за манипулации. Впоследствие именно този факт бе изтъкнат в доклада на ЕК, за да обоснове извода, че за ВСС случайният подбор не е тема с приоритет. Тук съдия Панов не направи дори и намек, че в случайното разпределение на ВАС има проблем. „Аз не съм административен ръководител, не съм шеф на отделение или председател на Колегия, в този смисъл съм затруднен да отговоря“, посочи той и допълни: „Когато бях председател на АССГ да сте чули да е имало проблем със случайното разпределение, да е имало писма на съдии“.

Калпакчиев попита също какви са правомощията на органите на съдебната власт при определяне на наказателната политика на държавата и правомощията на съда при определяне на наказанията в контекста на пилотното решение на Страсбург (България има 18 месеца, за да въведе комбинация от ефективни мерки с превантивен и компенсаторен ефект, заради лошите условия в затворите си, реши Европейският съд за правата на човека. Съдът в Страсбург признава за системен проблем нечовешкото и унизително отнасяне към лишените от свобода у нас, заради лошите условия в затворите, както и че в България на практика затворниците нямат ефективно средство за защита. Една от основните причини за решението е практиката на административните съдилища по дела по Закона за отговорността на държавата и общините, според която жалбоподателите трябва да доказват неимуществени вреди от ужасяващите условия в местата за лишаване от свобода – б.а.).

Панов обаче не коментира решението, а прехвърли топката в полето на изпълнителната власт. Конкретен отговор не бе даден и на въпроса какво мисли за разглеждането на мерки за неотклонение в болнични условия, когато обвиняемите са на легло. На въпроса какви хирургични намеси ще приложи във ВКС, Панов каза: „В своята концепция няма как да не разгледам ВКС отделно от цялата съдебната система“.

След като съдия Панов призова членовете на ВСС да преосмислят начина на гласуване, Светла Петкова го помоли да разясни дали според него това няма да е нарушение на АПК. „Съвестта ми като участник в конкурса ще негодува, ако се нарушат правилата, които са гласувани“, каза той и допълни, че трябва да се вземе предвид докладът на ЕК. „Нека да кажа, че докладът по Механизма за сътрудничество и оценка не представлява бюрократичен текст, който няма идея какво се случва в съдебната система. След като единствената забележка е начинът, по който трябва да бъде гласувано, считам за мой дълг да я посоча. Не е важно кой ще бъде избран за председател на ВКС, важен е начинът, по който ще се случи“, противоречеше си Панов.

Павлина Панова: Еволюция, а не революция

В началото на представянето си съдия Панова категорично подчерта, че участието й във втората процедура не е самоцел, а желание да бъдат реализирани практическите идеи за работата на ВКС, начертани в концепцията й. Тя посочи, че след приемането на Стратегията за съдебна реформа, задължение на всеки административен ръководител е да предложи „не някакви общи идеи, а практически идеи, как тези нови стратегически цели да бъдат реализирани в конкретния орган“.

Тя бе категорична, че външният поглед на съда не е по-обективен и разбира, че ръководството на ВКС не бива да се затваря, но затова съществуват различни корективи. „Реформата в съдебната власт и ВКС не трябва да се възприема като революция, а като еволюцията. ВКС няма съществени недостатъци нито в правоприлагането, нито в тълкувателната дейност, нито в имиджа, за да се налагат хирургически мерки, за да се говори за гнили ябълки в състава на ВКС“, опонира на съперника си тя.

„Кандидатурата ми като член на съдийския колектив на ВКС е преимущество за съда и ще създаде естествена приемственост. Не считам, че външната гледна точка е по-обективна. Външната гледна точка, макар и представена като обективна, в определени случаи може да бъде само една популистка идея, която не е в полза на ВКС”, каза тя.

И начерта най-важните приоритети за ВКС. На първо място това е отстояването на независимостта на съдебната власт. „Основният акцент в момента е не толкова отстояване на външната независимост на съдебната власт, както залитнахме в последните години, а в обгрижването на нейната вътрешна независимост“, мотивира се Панова. Това може да стане чрез съдийското самоуправление и принципа на случайно разпределение на делата, за да бъде избегнато чувството на зависимости. Посочи, че се солидаризира с идеите в концепцията, и се обяви за налагане на върховенството на закона.

“Радвам се, че колегата Панов възприема идеите ми за тълкувателната дейност, както разбрах от изказването му, но смятам, че почтеният подход изискваше той да се позове на моята концепция”, започна Панова. Тя подробно се спря на противоречивата съдебна практика, която в момента е проблем в долните инстанции, не толкова във ВКС, върху проблемите с „крехкото мнозинство“, с което се приемат Тълкувателни решения, разви идеите си за повишаване на аналитичния капацитет на ВКС, разширяване на субектите, които могат да правят искане за образуване на тълкувателни дела, механизма за контрол посредством пряка връзка с апелативните съдилища и др.

Съдия Панова се обяви за законодателни промени, които да разширят правомощията на Общите събрания на съдилищата и посочи, че ще съгласува всичките си управленски решения с колегите си. „Вземайки повод от думите на колегата Панов, затова че той е обединител, а не разединител, смятам, че се дават грешни сигнали както към вас, така и към цялото общество. ВКС не е разединен съд“, категорична бе тя. Панова допълни, че фактът, че съдиите посочват проблемите, не означава, че съдилищата се разединяват, напротив – съдиите отстояват своята вътрешна независимост и това е форма на самоуправление.

Първият въпрос към нея бе от Светла Петкова, която се поинтересува за мнението й относно начина на гласуване. „В момента сме в процедура, сами преценете как ще се чувствате най-добре. Аз съм само един участник“, отговори Панова. Вторият въпрос на Петкова бе предшестван от дълго изложение, от което се разбра, че намира противоречие между казаното от съдия Панова в телевизионно интервю и справка от ВКС, постъпила във ВСС за окончателните присъди за корупция на магистрати.

Цитирайки напоително дела срещу магистрати, Петкова заключи, че основната констатация в доклада на ЕК е, че има твърде малко осъдени за корупция на високо равнище, а от подтекста на въпроса се разбра, че вменява вината за това на ВКС. С обяснение за забава на делото „Цонев, Сантиров, Попов“ Петкова попита: „Не считате ли, че недоверието в съдебната система произтича заради т.н. гнили ябълки, които не се отстраняват, след като се знае, че си бавят присъдите? Това забавяне от над 8 месеца какво означава? Държавата при оправдателна присъда ще плати обезщетение в размер, който не мога да изчисля. Не считате, че лошата оценка на Европейската комисия е точно заради толерирането на т. нар. гнили ябълки. Ако административният ръководител знае кои са и не ги отстранява, тази гнилота се разпространява и заразява и другите ябълки. Какво сте направили вие?“ (делото „Сантиров“ е обявено за решено във ВКС – б.а).

Съдия Панова каза, че много добре знае какво е казала в телевизионното интервю и какво писмо е подписала. „Докладът казва, че няма окончателни решения, а не осъдителни присъди. Една справедлива съдебна система не може да си позволи да повишава имиджа си с повече осъдителни присъди. Това, което се иска от Европейската комисия, което трябва да бъде изключително добре разбрано в обществото е, че там, където има корупционни прояви, трябва да се внасят дела, а не да тлеят. Как след оправдателна присъда ще плаща държавата, не е работа на съдебния състав, който гледа делото“, отсече съдия Панова. И допълни, че не бива да осъждаме хората „като форма на реванш“. „Наказателните съдии не трябва да мислят дали има гнили ябълки или не и да изчистват имиджа на съдебната система посредством присъди“, отговори кандидатската и обясни, че забавата на делото „Цонев, Сантиров, Попов“ се дължи на факта, че съдията-докладчик е била и докладчик по Тълкувателно дело.

Въпросите на Петкова предизвикаха коментар от страна на Калин Калпакчиев, който каза, че „явно някои от базисните въпроси на наказателното правораздаване не са ясни“. Той зададе същите въпроси и на съдия Панова относно наказателната политика на държавата. „Не общественото мнение и не мнението на политиците определя наказателната политика на държавата. Няма единна мяра в налагане на наказанията. Дори държавите от Западна и Северна Европа имат по-либерални наказателни мерки и това е тенденцията“, отговори Панова. По отношение на пилотното решение на съда в Страсбург тя каза, че докато страната ни не подобри условията в затворите, България трябва да помисли дали да не прилага алтернативни способи за наказание. И припомни вижданията си, че страната трябва да въведе възстановителното правосъдие. „Смятам, че това е начинът за решаване на този проблеми“, каза тя.

Панова защити вижданията си за съдебната реформа и не се съгласи с предложенията за създаване на звено единно антикорупционно звено, тъй като, според нея, е необходимо съществуващите органи да започнат ефективно да работят.

Галя Георгиева я попита дали счита, че има подкрепата на по-голямата част от съдиите във ВКС, защото там присъствали 46 съдии, част, от които командировани в Наказателната колегия на съда, а общият брой на съдиите във ВКС бил 95. Съдия Панова уточни, че от присъстващите съдии едва двама са били командировани. „Постъпилото във ВСС становище бе подкрепено и от такива, които не са присъствали на изслушването. Не мисля, че подкрепата трябва да е писмена. Аз смятам, че имам подкрепата на значителна част от колегите“, каза Панова.

На въпрос на Камен Иванов дали във ВКС има имиджова криза, зам.-председателят на съда каза: „Съдебната система и ВКС не трябва да се борят за имидж в обществото, а за доверие в правораздаването от страна на гражданите. Положителното мнение на обществото е хубаво нещо тогава, когато не влиза в противоречие със свободното съдийско убеждение“. И допълни, че независим съд означава съдиите да постановяват решенията си без да се интересуват от мнението на обществото, административния ръководител и политиците. Панова отново се конфронтира с конкурента си като каза, че не е редно който и да било административен ръководител да мотивира съдиите да обясняват своите съдебни актове и не бива да се смята, че като не излиза пред медиите един съдия се чувства гузен от решението си.

Кой как мотивира решението си за бъдещето на ВКС

В дискусията първа думата взе Милка Итова, която каза, че съдия Панова била надградила своето представяне от предишната процедура. „Но според мен има различни качества, които трябва да притежава председателят на ВКС. И смятам, че ги притежава съдия Лозан Панов“, каза тя и изброи достойнствата на Панов: съдия от кариерата, минал през всички нива на съдебната система, имал предимство, защото не е съдия от ВКС (“Работата само в една институция дълги години те ограничава от известна степен”, каза Итова, макар в предишната процедура да подкрепи Райковска), имал отлични познания по правото на ЕС и лингвистични такива, научна кариера, активна гражданска и професионална позиция, „ярко обществено и професионално присъствие в дискусиите” по въпросите за съдебната система и “по-добър управленски опит”. Освен това съдия Панов бил дипломатичен и комуникативен човек, който “обръща внимание не само на съдиите, но и на служителите в този съд”, имал иновативни идеи, обича спорта, изкуството и хубавата литература, което говорила за “лична пълноценност като дух и воля”.

След нея думата взе Калин Калпакчиев, който изброи седем критерия, изведени от профила за длъжността, съставен от върховните съдии, в които съдия Панова превъзхожда конкурента си. Тя притежава опит като съдия във ВКС и се ползва с подкрепа от съдиите, има признат професионален и морален авторитет сред съдиите, познава спецификите на ВКС и няма тепърва да се запознава с тях. В концепцията на зам.-председателя на съда има десетки конкретни предложения за подобряване на работата на съда, концепцията й е “солидна основа за реформи във ВКС”. Панова има значими идеи за подобряване на тълкувателната дейност и уеднаквяването на практиката, особено ценни са предложените мерки за утвърждаване на самоуправлението в съда.

По думите му Лозан Панов не е засегнал ключови въпроси за бъдещето на ВКС и е представил “откровено неправилни тези, забелязани от съдиите във ВКС”. Калпакчиев подчерта, че идеята на Панов за обвързване на заплащането с натовареността на съдиите противоречи на европейски препоръки такъв тип обвързване да бъде избягвано, защото може да накърни независимостта на съда, а казаното за имиджовата криза в съдебната система показва “неразбиране на това каква е ролята на съда при формиране на наказателната политика на държавата”.

Освен това Панова го превъзхождала с опита си в администрирането на върховна съдебна инстанция, имала наднационална кариера, доказала е в практиката си защитата на личната си независимост и способност да защитава независимостта на съда (тук Калпакчиев цитира нейни изказвания за посегателствата върху независимостта на съда), докато Панов не е изразявал публично позиции за защита на съда. Научната кариера на Панова превъзхождала тази на конкурента й, отчете Калпакчиев и допълни, че тя имала квалификации в областта на международното право.

“Повече от половин година не чух нито един разумен аргумент защо Павлина Панова не трябва да оглави ВКС. Ако някой има данни – нека ги заяви днес. Накрая ще се обърна към вашата съвест – решението, което днес ще вземем наистина е много важно и то ще даде възможност да се утвърди ВКС като гарант за върховенството на закона”, посочи той.

Опонира му председателя на ВАС Георги Колев, който каза, че тези критерии са неясно от кого избрани и ВСС няма как да се съобрази с тях. “Оспорва се професионализма на Лозан Панова – не виждам защо. Е, тука е разликата, колега, като се изсипват хиляди забележки към другия кандидат. Защо трябва да чувате негативи, като е по-добре да се чуват позитиви?, каза Колев. После изтъкна, че Панова нямала административен опит, защото не е била председател на ВКС, а “заместниците практически не носят отговорност” за решенията. Съдия Панов притежавал безукорни организаторките качества и е доказал, че работата в екип е една от най-силните му страни.
Колев определи концепцията му като визия за бъдещето, защото той се концентрирал “именно върху големите проблеми”.

В подкрепа на Панова се изказа Камен Иванов, който подчерта, че позитивите на съдия Панов могат да се приложат напълно и в по-голяма степен за Панова. И припомни, че Павлина Панова е получила максимален брой точки в атестацията си е назначена с пълно мнозинство като зам.-председател на ВКС, докато съдия Панов не е атестиран с максимален брой точки.

Светла Петкова пък продължи атаката си към съдия Панова, като каза, че няма да е подкрепи, защото тя показала, че е “част от статуквото в Наказателната колегия на ВКС. Тук Петкова обясни, че докладите на ЕК сочели, че проблемите с корупцията се задълбочавали. “Обясненията й прозвучаха неубедително на фона на ширещата се ненаказуемост”, заяви тя и видя “нотка на назидание и яростна съпротива” във въпросите на съдиите от ВКС към съдия Панов, които поставиха под съмнения спорни моменти от концепцията му. “Не виждам как в създадената обстановка на ненаказуемост в този колектив съдия Панова би могла да създаде дисциплинарни мерки, когато се налагат”, заключи Петкова.

Юлия Ковачева обобщи, че съдия Панова има безукорна лична репутация, управленски качества и не е показала никакви никакви зависимости. “Изборът на съдия Панова ще вдъхне увереност на съдиите да вървят неотклонно по професионалния си път”, подчерта тя. И отвърна на Светла Петкова, че ВКС не може да бъде упрекван за корупцията в държавата. “Тези наказателни дела трябва да са минали през прокуратурата, да са минали през съда. Да бъде упреквана Наказателната колегия на ВКС и в частност на съдия Панова за нивото на корупция, за манталитета на зависимост, лично за мен е несъстоятелно”, отсече тя.

Галина Карагьозова бе изготвила сравнителна таблица на качествата на съдия Панова и съдия Панов, която бе раздадена на членовете на ВСС. “Още на пръв поглед е видно, че предимството в качествата са определено на страната на колегата Панова”, посочи тя.

Впечатление направи изказването на Незабравка Стоева – единственият член на ВСС, който не е подкрепил никого от кандидатите и който взе участие в дискусията. Тя наблегна, че имало “битка за позиции в съдебната система, водена от лобитата в съдебната система, които по-добре знаете от мен”. Тя каза, че като председател на АССГ Лозан Панов демонстрирал едно “невероятно качество – да отключва и провокира добрите качества на своите колеги и да ги обединява”. А сега показал “невероятен рефлекс за защита на съдебната система”, говорейки за съдия Адамова. Не стана ясно защо Стоева смята, че съдия Панова не е показала такъв рефлекс, въпреки че защити колегите си от Наказателната колегия от упреците на член на ВСС – Светла Петкова.

Юлияна Колева завърши дискусията с думите: “Въпреки всичко не мога да не отбележа качествата на истинския лидер – един човек, който демонстрира решителност на убежденията си, с риск да загуби гласове в този състав, изразява абсолютно без колебание своите идеи, които се разграничават от тези на ВСС за Стратегията”. “Защо да търсим другаде тези лидерски качества, когато те се откриват у един член на ВКС, чиито председател ние търсим”.

Лозан Панов: Георги Колев няма да ръководи ВКС

След избора двамата претенденти дадоха кратка пресконференция. “Както съм казвал и друг път, ако бъда избран за председател, няма Георги Колев да ръководи Върховния касационен съд”, така съдия Панов се опита да разсее съмненията около номинацията си.

На въпрос дали по време на процедурата се е срещал с премиера Бойко Борисов, Панов отрече. Съдия Павлина Панова обясни, че както вече е заявила – по време на първата процедура е среща с министър-председателя при първата процедура.

Панова коментира и меко казано обидното изказване на Светла Петкова. “Внушенията на някои хора, които защитиха съдия Панов на изслушване, се надявам да не са негови убеждения – статуквото, срещу което ВСС и бъдещият председател да се борят е в Наказателната колегия. Не мога да премълча този факт. Аз съм председател на Наказателната колегия и уважавам всичките 28 колеги. Напротив, статуквото е някъде другаде”, посочи тя. На въпрос дали ще реагира на изказването на Петкова, новият председател на ВКС каза, че ще вземе отношение, но не стана ясно как.

“Върховните съдии имат нужда от модерно управление. Надявам се в лицето на съдия Панов с концепцията му това да бъде осъществено. Пожелавам на колегите кураж, търпение и сили на съдиите”, каза още съдия Панова и изрази надежда, че нейните практични идеи ще намерят реализация. “Очевидно пътят за управление на ВКС минава през това се намери прагматичният кандидат”, коментира тя.

Съдия Лозан Панов заяви, че му е трудно да посочи кои са аргументите, мотивирали членовете на ВСС на го предпочетат за най-високия пост – “може би идеите ми за човечността, имиджовата криза и разбирането ми за постоянно действащ ВСС”.

На въпрос дали днешното на ВСС не е част от имиджовата криза той отговори: “Утвърждаването на принципа на прозрачност можеше да започне от днес”.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври
ek

Докладът на Европейската комисия за България: Недосегаемост на главния прокурор, проблеми в независимостта на съда и структурирането на ВСС

Комисията е обезпокоена за непрозрачната собственост на медиите и заплахите срещу плурализма
Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд

Вашият коментар