Предреши ли ръководството на Софийския градски съд делото „Белведере”?
Късно следобед в понеделник, няколко часа след като съдия Румяна Ченалова бе публично изслушана на заседание на Етичната комисия (без прецедент) по повод скандала с международен привкус по делото „Белведере”, от Софийския градски съд (СГС) разпространиха дълго прессъобщение в подкрепа на действията на съдийката. В позицията на съда почти дословно са преповторени части от изложението на съдия Ченалова пред членовете на ВСС, в която тя разказва какви е хронологията по делото в опит да опровергае обвиненията за необясними отклонения в администрирането му.
И ако е обяснимо, макар да не е оправдано, съдийката да изнася факти по съществото на спора, който все още е висящ в СГС, то прессъобщението на съда представлява грубо нарушение на Закона за съдебната власт и Етичния кодекс на магистратите, в които съществува изрична забрана да се коментират висящи производства, защото ангажира и всички останали съдии, за които оттук нататък може да възникне съмнение, че са пристрастни.
Юристи и изтъкнати адвокати по търговско и гражданско право, с които „Съдебни репортажи” разговаря, начертаха няколко основни проблема в изнесената от СГС информация, като обобщиха, че „необмислената стъпка” от страна на ръководството на съда при всички положения ще опорочи крайния акт по конкретното делото.
Чия е позицията?
Прессъобщението, в което се изнася фактология по делото, не е подписано от ръководството на съда. Единственото уточнение гласи „по изготвен от докладчика по делото доклад ви уведомяваме следното”. „Не вярвам мнозинството от съдиите в СГС да споделят тази анонимна позиция. Ако това е становище на ръководството на съда, защо не е подписана?”, попита адвокат пред „Съдебни репортажи”. Подобно бе и мнението на преподавател в Юридическия факултет на СУ. „Първият проблем, който виждам, е, че прессъобщението е неподписано и в този смисъл – неясно от кого изхождащо”. Този факт обаче според адвокат цивилист е „уловка”: „Важно е, че позицията започва с уточнението, че тя е „по доклад на съдията”, това означава, че ръководството на съда не се ангажира със собствено становище или собствена проверка по фактите. На практика това е преразказ на съдията-докладчик”.
Всички те виждат в прессъобщението неуспешен опит да бъде потушен скандалът, с изместване на акцента в него. Фактите са представени, така както ги е докладвала съдия Ченалова, но позицията на СГС е „безпрецедентна”, защото в нея в него се съдържат подробности по делото, с които се очаква да е запознат само един съдия, не и административният ръководител на целия съд.
Фактите по делото
Анонимното становище всъщност забравя да коментира изнесените в разследването на „Капитал” данни за нередности при администрирането и движението на делото, а се фокусира върху информация от докладите на назначения за временен синдик Панайот Велков за декапитализация на дружествата, разпоредителни сделки без негово одобрение, създаването на нова фирма от управителя на двете дружества, което, според официалното прессъобщение „препятства дейността на синдика и осуетява възможността за оздравяване на длъжниците Белведере Дистрибуция ЕООД и Домейн Менада ЕООД”.
„Ако е позиция на съда – то тя е неадекватна, защото е пристрастна, обсъжда доказателства и установяване на факти, които не са минали през съдебно производство, липсва състезателност на процедурата и са обявени данни на трето лице – синдикът, който не е страна в процеса”, коментира адвокат. Всичко това означава, че ръководството на съда взима страна в спора и „предпоставя особен вид решение” по делото.
„Ако становището е по принцип – да, но ако в него се обсъждат факти по съществото на спора, ако в него има дори и един факт от делото, то тогава макар да не трябва да опорочава независимостта на съдиите, подсказва предопределеност на процеса”, смята търговски адвокат. И допълва, че делата за несъстоятелност се гледат при закрити врати, затова съобщението грубо нарушава процесуалния закон и създава предпоставки всеки един от съдиите в Търговското отделение на съда да се отведе заради „предварителното” становище на ръководството по делото. Нещо повече – на този етап от процеса длъжникът дори не може да участва по делото и няма достъп до всички факти, изнесени от ръководството на съда.
Всички, с които разговаряхме, бяха категорични, че становището на СГС е недопустимо в момент, в който тече проверка от три институции – ВСС, ИВСС и прокуратурата. А това е така, защото съобщението е фокусирано върху това какво е имущественото състояние на дружеството, какви плащания прави, как се развива конкретното производство, а в края му присъства и друго любопитно изречение: „Изложеното по-горе е подкрепено от писмени доказателства, предоставени на Главния прокурор на РБългария” – уточнение, което само по себе си би могло да бъде повод въззивните съдии да се отведат от делото.
Невинен пропуск
Юристите, с които разговаряхме, виждат и друг проблем, който дискредитира позицията на съда – избирателното изнасяне на факти по делото. В прессъобщението не е спомената нито веднъж най-тежката обезпечителна мярка, наложена от съдия Ченалова по делото – отнемането на контрола на управителните органи на двете дружества. По признания на съдийката – тази мярка е наложена по нейно усмотрение, на базата на данните от докладите на синдика, без да е поискана изрично от него или от кредитора.
Адвокатите, с които „Съдебни репортажи” разговаря, казаха, че подобна мярка в предварителното производство преди откриването на производството по несъстоятелност „не съществува”. Съдът би могъл да пристъпи към нея единствено при решението за обявяване на несъстоятелност на дружеството, когато (чл. 711 от Търговския закон) съдът обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието; постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; прекратява правомощията на органите на длъжника – юридическо лице; лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
Друг проблем, който съзират юристите, е липсата на гаранции или убедителни писмени доказателства за нуждата от извънредната мярка. Макар чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ да предоставя възможност на съдията за преценка да налага други обезпечителни мерки от предвидените в тази фаза на процеса, то отнемането на контрола на едно дружество трябва да е извънредно и при неоспорими доказателства за злоупотреби и недобросъвестни действия на управителя. Каквито до този момент от изнесеното няма.
В светкавичната реакция на СГС прозира и друг проблем – както „Съдебни репортажи” писа, пред членовете на ВСС съдия Румяна Ченалова заяви, че за първи път назначава синдика Панайот Велков по дело на нейн доклад (съдийката твърдеше, че го избрана след разговор с колеги и го харесала по телевизията). Това обаче не отговаря на истината – само преди месец синдикът Велков е назначен от съдия Ченалова по друго дело за несъстоятелност. Въпреки че тези факти могат да бъдат потвърдени или опровергани с елементарна справка в сайта на СГС, очевидно ръководството на съда се е предоверило на съдия Ченалова. В прессъобщението изрично е уточнено, че „това (делото „Белведере” – б.а.) е единственото дело по несъстоятелност, по което е назначен за синдик от председателя на състава”.
Всички тези обстоятелства поставят под въпрос желанието на председателя на съда Владимира Янева и зам.-председателя на Гражданското отделение Богдана Желявска (която разпределя делата и на Търговското отделение) да проверят добросъвестно фактите по казуса „Белведере” и опровергаят всички съмнения за извънредно правосъдието по делото. Вместо това позицията на ръководството се превръща в кризисен ПР, който не е в услуга нито на съдия Ченалова, нито на истината и нанася допълнителни щети на имиджа на съдебната власт. Защото не дава отговор на нито един от зададените въпроси (включително по случайното разпределение на делата), а поставя нови, които може да реши Етичната комисия на ВСС – за съмнителното пристрастие на ръководството на съда и за компрометираното оттук нататък съдебно производство.
4 коментара
Pingback: Съдии от Софийския градски съд поискаха оставката на ръководството | Съдебни репортажи
Pingback: Кражбата на фирма с помощта на съд не е от вчера | Съдебни репортажи
Veselin Vidolov на 14.12.2014 в 17:39:12
Въпреки че харесвам списваните от Вас статии, г-жо Гиргинова, най- вече, защото, за разлика от повечето журналисти в България, имате правни познания и знаете за какво пишете, в случая считам, че изложеното от Вас не съответства на фактическата действителност. На първо място, хората, с които сте се консултирали явно имат притеснение да бъдат индивидуализирани с нещо повече "преподавател" и "адвокат", поради което не са те тези, които могат да критикуват ръководството на Софийски градски съд за това, че не се било подписало под становището си. Само този, който стои с името си, а не с академичните длъжности, които заема и знанията, които има, може да си позволи да отправя подобни критики. Второ, логично е, че становището на СГС ще бъде обусловено от доклад на съдията, разглеждащ делото, обратната хипотеза, би означавала административен ръководител да има правомощие по свое усмострение, след оплакване на лице, било то дипломат или не, да изиска материалите по делото, за да проверява дейността на докладчика. На следващо място, въпреки че съм само един студент по право, не споделям проминентното мнение на анонимните преподаватели и адвокати относно това, че такава обезпечителна мярка нямало на този етап от производството. Не става ясно защо да може едно дружество да бъде източено от поредните български бизнесмени- тарикати, които са си избърсали ръцете пред един посредствен дипломат с оправдания, че видиш ли, "лошата съдебна система", а не те са причината френската фирма да търпи имуществени вреди. Странно защо тези жертви правят всчико възможно, за да осуетят изпълнението на съдебните актове по делото. Странно е, че се създават нови дружества, пренасочват се парични средства, възпрепятства се дейността на синдика. Още по- странно е, че не сте упоменали в статията си, че САС е оставил без уважение жалбите на длъжника за бавност. Буди недоумение и фактът откъде изведохте съждението, че ако длъжникът плати след задължението си към молителя в производството по несъстоятелност, то тогава делото следвало да бъде прекратено, а обезпечителните мерки заличени. Никъде в закона такова нещо не се казва, напротив, веднъж депозирана молбата следват различни процедури, а освен това и други кредитори могат да подадат молби за присъединяване. В тази връзка, моля, бъдете коректна и посочете, че има и други кредитори ( като DHL ), които също са предявили вземанията си. Сигурно за френския посланик и това дружество ще да е част от конспирацията срещу Белведере. Без значение е фактът какви други съдебни актове е постановявала Румяна Ченалова. Без значение е какво е общественото мнение по отношение на нея. С огромно значение е обаче защо тези клети жертви на съдебната система са довели управляваното от тях дружество до фалит. С още по- голямо значение е и това доколко ние следва да си правим изводи относно едно или друго дело въз основа на едностранните изявления на страна по делото, която в момента търпи неблагоприятни последици, анонимни професори и адвокати, които без проблем критикуват съдии, но имат притеснение да го направят с имената си. А най- вече за мен буди недоумение фактът, защо някакъв треторазряден посланик си позволява да отправя заплахи какво щял да казва на френските инвеститори, защо никой не потърси сметка на този преписвач от университета ( тъй като явно е пропуснал повечето материал, докато е следвал за дипломат ), за това, че едностранно си присвоява функциите на надзорен орган по отношение на съда, за това, че просто заради името на Румяна Ченалова побърза да обяви как не некомпетентността или корупцията на българските управители, а именно съдебната система е причината Белведере да губи пари. В заключение следва да Ви посоча, че е ноторно известно, че за отрицателно време всяко едно дружество може да бъде източено и съборено от управителите си. Именно затова съдията има право да постанови обезпечителни мерки по свое усмотроение, защото ако искаме ефективно производство за търговска несъстоятелност, съдът и синдикът трябва да разполагат с възможност да противодействат на длъжника, който има цел да изцеди каквото е останало от дружеството и да остави на кредиторите си една студена вода.
Pingback: Управление на кризата: Близък до ръководството на СГС съдия върна контрола на управителите на „Белведере“ | Съдебни репортажи