Кратка история на отказа да се пресече корупцията

Ако пуснете в търсачка в интернет изразите „случайно разпределение на делата” и „манипулиране”, ще ви излязат стотици резултати от медийни публикации, в които основен акцент е съмнението, че софтуерните продукти, използвани в съдилищата за разпределение на делата, създават сигурност, че делата се разпределят случайно. Това означава вече реализирана огромна вреда за правосъдието, защото неговият капитал е доверието. Обективната система за определяне на съд е гаранция и за безпристрастността и независимостта на съдията, който ще разглежда конкретното дело.

Поради това, ако на хората се изнасят не веднъж, а много пъти данни, че софтуерът позволява скрити манипулации, най-естествено е да очакваме, че първата грижа на Висшия съдебен съвет (ВСС) е да се пресечи опасността от взрив на общественото недоверие в правосъдието. А когато бездействието на върховния кадрови орган на съдебната власт продължава въпреки призивите на Съюза на съдиите, неправителствените организации и Европейската комисия да се вземат спешни мерки, то вече става точно толкова съмнително, колкото и компрометирания софтуер.

Припомняме кратката история на решенията на ВСС по един проблем, които можеха да бъдат мощен антикорупционен фактор, стига кадровиците да искат. Затова обзорът може да бъде наречен и другояче – история на отпора на ВСС да се създадат гаранции, че ще се пресакат възможностите за корупция при разпределението на делата.

1. През 2009 г. под натиска на Европейската комисия в съдилищата е въведено случайно разпределение на делата. Най-масовият софтуер е създаден от айти специалистите на ВСС, като първоначалното му предназначение е да разпределя на случаен признак дисциплинарните производства между членовете на кадровия орган. След дългогодишен натиск от неправителствения сектор през април 2013 г. две комисии във ВСС, заедно с Българския институт за правни инициативи и Програма за развитие на съдебната система извършват първата по рода си проверка на случайното разпределение на делата във Върховния административен съд (ВАС), Софийския градски съд и Върховния касационен съд.

Докладът от проверката на ВАС завършва със стряскащи констатации – системата няма почти никаква защита, способите за манипулиране на случайното разпределение на делата са няколко, нито един от тях не оставя следи в софтуера. Системата позволява конкретно дело да бъде разпределено на определен докладчик. Това става с елементарен технически финт – когато се стигне до разпределение на „специалното дело”, се принтира протокол за извършените до момента разпределения и програмата се затваря. После чрез локалната мрежа на ВАС се влиза в папката, където е инсталиран софтуерът за случайното разпределение и се редактира информацията в текстови файл, в който са вписани имената и натовареността на съдиите. Във файла се занулява натовареността на всички съдии с изключение на един и така при следващо разпределение на конкретното дело – то се пада именно на този един съдия. След това се принтира протокол само с това разпределение на делото и програмата отново се затваря. За да се „изтрият” следите, текстовият файл отново се коригира, а това не може да се проследи, констатират проверяващите. Освен това специалистите са установили, че с просто копиране в друга папка на файла за стартиране на програмата би могло да се създаде нов потребител и произволна нова парола. Това на практика означава, че всеки с достъп до системата може да разбие „ключалката” на софтуера.

2. Вместо мерки ВСС „убиват пратеника”, проверката е бламирана от председателя на ВАС, а част от членовете на ВСС нападат колегите си, участвали в нея. След сериозна съпротива от страна на ръководството на Софийския градски съд проверка е направена и в най-големия окръжен съд в страната, а резултатите се повтарят – софтуерът не гарантира никаква защита срещу злоупотреби.

3. През следващите три месеца кадровият орган на съдебната власт оставя темата на стенд-бай, докато Европейската комисия не оказва натиск. През в края на юли ВСС взима решение проблемът със случайното разпределение да бъде стратегическа цел, планира се в бъдеще ВСС да заплати за създаването на нов софтуерен продукт, който да разпределя делата, а единствената реална стъпка, на която се решава съветът, е създаване на работна група, която да анализира кой от съществуващите вече продукти е най-надежен, за да бъде внедрен във всички съдилища до създаването на новата програма. Срок за представяне на анализа няма. Изработена е и Инструкция за случайния подбор.

4. Дребна подробност е, че кадровиците разполагат с доклади на Върховния касационен съд, които установяват съществени разлики в практиката по случайното разпредление на делата във всички апелативни съдилища. Натрупването на обективни данни за проблемите със случайния подбор обаче не подтикват ВСС да изследва по-дълбоко въпроса и да предприеме необходимите мерки.

5. В края на октомври 2013 г. работната група на ВСС предлага и съветът решава компрометираната система „LawChoice” да се доработи, за да се подобри сигурността й, а протоколите за случайно разпределение от всички съдилища да се изпращат до централизиран сървър. ВСС пренебрегва всички призиви на неправителствените организации преди въвеждане на новата версия на софтуера да бъде направена външна, независима експертиза, която да покаже дали изобщо несъвършенният софтуер може да претърпи промени, които да запушат пробойните. Отречени са и предложенията „LawChoice” да се замени с много по-сигурния модул за случайно разпределение на деловодната система АСУД, с който работи ВКС, например.

6. Междувременно в Софийския градски съд бившият председателят на Административния съд в Бургас Атанас Вълков е осъден по обвинение, по което са събрани доказателства, че съдията си е саморазпределил дело, което сам е изфабрикувал, за да се облагодетелства. По време на наказателния процес се появиха индикации, че Вълков се е възползвал от правомощията си като административен ръководител с достъп до системата за случайно разпределение на делата “LawChoice”. Системният администратор в съда свидетелства, че от стационарния компютър в кабинета си бившият председател можел да стартира програмата, да прави справки за разпределението, както и и собственоръчно да разпределя дела. Всички данни от случайния подбор на съдии обаче се триели в началото на всяка следваща година, тъй като нямало нито ясни инструкции, нито определено място, където да се съхранява подобна база данни. По думите на свидетеля председателят нареждал на служителките, които работели със системата, на какви групи да бъдат разделяни магистратите, кои съдии да бъдат включени в тях, както и всеки от тях с каква натовареност да бъде заявен в разпределението. Свидетелят призна, че е възможно на случайното разпределение да се повлияе чрез промяна на натовареността на магистратите, така че да се остави само един по-ненатоварен съдия, на когото системата да разпредели конкретно дело. Реакция от ВСС по този казус нямаше.

7. През юни тази година в медиите се появяват данни за поредната порция възможни злоупотреби със софтуера. В Търговското отделение на СГС са заведени няколко дела със значителни икономически интереси, свързани с доскорошните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. От четири дела, три попадат при един и същи съдия с тъмни петна в репутацията и с висящо дисциплинарно производство, което от близо година не приключва – съдия Румяна Ченалова. Няколко дни по-късно други две дела с последователни номера по оста Василев-Пеевски се падат на командирования съдия Ивайло Родопски. Заради широкия обществен отзвук ВСС нарежда на Инспектората към ВСС да извърши проверка на разпределението на делата в Търговското отделение, която до настоящия момент не е приключила.

8. Изброяването от 1 до 7 не е изчерпателно, “Съдебни репортажи” писа за лоши практики по разпределението на делата във Варненския съдебен район и др., а вестник “Капитал” публикува нови съмнения за разпределението на дело, което много прилича на пране на пари в Търговското отделение на СГС.

9. Така се стигна до огромния разобличителен скандал, който предизвика разпределението на делото „КТБ”. Тази седмица се разбра, че оправданието на ръководството на СГС не се потвърждава от извършената проверка.

Дори и разобличението на несъстоятелността на подобрената версия (това е версия 4.5 на софруера, въведена от 1 януари тази година с оправданието, че доработката въвежда нови изисквания за сигурност до създаването на нов софтуер), и на версията на СГС за разпределянето на делото за несъстоятелността на банката, за която се твърди, че липсват близо 4.37 млрд. лв., не предизвиква различна реакция от ВСС. Въпреки че, се оказа, че упорството им от т. 3 само е забавило ефективното решаване на въпроса – версия № 4.5 на софтуерния продукт не го е направила надежден, изпращането на протоколите за случайно разпределение на централен сървър на ВСС не довежда до нищо съществено – никой не ги проверява, а (по признания на член на съвета) манипулациите могат да бъдат засечени само по косвени данни (обаче – никой и не следи за такива).

В същото време ВСС не поиска да накаже ръководството на СГС, извършило няколко фрапантни нарушения по разпределението на конкретното дело и по организацията изобщо, макар на всички да е ясно, че скандал с подобни размери в правовите държави води автоматично до оставки на най-високо ниво.

Изглежда, че битката в защита на компрометирания софтуер ще е до последно. ВСС реши, че ще се прави версия № 5 на „LawChoice“ от същите специалисти, които са създали компрометирания софтуер и компрометираните му подобрения.

Какво следва оттук нататък?

Казусът „КТБ” и неадекватните реакция на ВСС неминуемо ще бъдат обект на критики в предстоящия доклад на Европейската комисия през януари (това ще е четвъртият пореден доклад, в който темата за случайното разпределение ще присъства). Явно и това не стряска кадровиците, които дори не обсъдиха възможността за временни мерки, като въвеждането на по-сигурния модул за случайно разпределение на делата (по думите на създателя на деловодната система АСУД, модулът може да се адаптира за всички съдилища) до изработването на съвършенно нов продукт. Официалното обяснение – липсата на пари (съвсем друг въпрос е, че такива аргументи следва да се излагат при ясни разчети колко ще струва това).

Светкавична реакция е необходима, защото констатациите на външните специалисти поставят генерален въпрос – има ли изобщо в съдилищата случайно разпределение? А техническите подробности, в които ВСС отказва да задълбае, разкриват нелицеприятна картина. Достатъчно е само да споменем, че в най-големия окръжен съд в страната – СГС, паролата за достъп до софтуера за случайно разпределение на председателя на съда се състои, забележете, от шест еднакви символа – парола, която според специалистите се разбива с елементарни усилия.

И ако това на фона на стряскащите изводи ви се струва нищожна брънка от сбърканата политика на държавата по темата, то нека обобщим – външният специалист, проверявал софтуера, е категоричен (пред Нова телевизия), че софтуерът “LawChoice” не може да бъде закърпен. А според доклада му, че протоколите за случайно разпределение на делата могат да се пренаписват без това да оставя следи…от сградата на ВСС, а елементарно дръпване на захранващия кабел на компютъра, на който работи „LawChoice” води след себе си идеална възможност да разпределяте неограничен брой пъти делото, докато то не се падне в ръцете на точния съдия.

А това по всякакви стандарти не може да се нарече прозрачно и обективно правосъдие.