В Административния съд София – град обжалваните, потвърдените и отменените решения на съдиите не са обществена информация

Как би могло да се разбере колко компетентен и подготвен е един съдия? Логиката сочи, че един от начините е като се сравни колко от неговите решения са проверени и потвърдени от горната съдебна инстанция и колко са отменени. Ръководството на Административния съд София град (АССГ) – най-натовареният административен съд в страната, обаче намира, че точно тази информация не следва да се предоставя на медиите.

В началото на март „Съдебни репортажи“ поиска по Закона за достъп до обществена информация данни за работата на съдиите в АССГ за периода от 1 януари до 21 декември 2013 г. – колко дела са постъпили на всеки съдия, колко дела е приключил всеки, колко от определенията и решенията му са обжалвани и дали те са били потвърдени или изменени от Върховния административен съд (ВАС), в чиито правомощия влиза проверката на актовете на АССГ. Тези данни според нас са от обществен интерес, защото по тези показатели може да се провери дали има предвидимост например в дейността по командироване на съдиите във ВАС – избират ли се тези, чийто актове се потвърждават, или това няма значение.

Отговорът, който получихме от зам.-председателя на съда Румяна Лилова, е изненадващ. Заедно с него ни бяха предоставени статистически данни, но само по първите два въпроса – колко дела е получил и приключил всеки съдия, с обяснение, че посредством тази информация можем да си съставим мнение за обема на работа в АССГ и да го сравним с останалите административни съдилища. Информация колко от актовете на съдиите в съда са обжалвани и съответно изменени обаче не получихме с мотив, че … такава информация в съда не се съхранявала и в този смисъл тя не била обществена.

Искането ни е оставено без разглеждане, защото след като данните не са налични, то ръководството на съда не било задължено да ни ги предостави. „За предоставянето й (б.а. на информацията) АССГ следва да извърши анализ на постановените съдебни актове от всеки от съдиите по критериите, посочени в заявлението. Обобщаването на визираната информация обаче не е регламентирано нито в закон, нито в подзаконов нормативен акт“, пише в определението на съдия Лилова. Тя допълва, че такава информация не се систематизирала дори и във връзка с атестациите на съдиите от съда, но и даже да беше систематизирана, пак нямало да бъде предоставена, тъй като „правото на достъп до обществена информация не е самоцел“, а в заявлението за достъп, подадено от „Съдебни репортажи“, не били посочени конкретни доводи, че данните за обжалваните и изменените актове на съдиите са от надделяващ обществен интерес.

По същата причина е отказана и информация за потвърдените от горната инстанция решения и определения на съдиите от АССГ. „Информацията за броя на потвърдените определения и решения на всеки от съдиите, работещи на щат в АССГ, няма самостоятелно значение, не може сама по себе си да повиши отчетността и прозрачността на работата на съда и съдиите, нито да позволи формиране на представа у гражданина за работата на задължения субект – АССГ. Броят на потвърдените актове е само един от показателите, които се вземат предвид при атестирането на съдиите”, мотивира се съдия Лилова и допълва, че резултатите от атестирането, извършвано от ВСС, се обявява на интернет-страницата на кадровия орган, с което „отчетността и прозрачността са гарантирани, а общественият интерес – обезпечен и задоволен“.

Според зам.-председателя на съда Румяна Лилова АССГ изпълнява задължението си да осигури откритост, достъпност и прозрачност в работата си, като на всеки шест месеца изготвя и предоставя информация за дейността си на Висшия съдебен съвет, а всички решения по делата се качват незабавно на интернет-страницата на съда.

В определението на съдия Лилова е записано, че информация за потвърдените решения на съдиите се съхранява в съда, но не и данни за изменените решения. Ако действително данните за първото се проверяват, едва ли заедно с тях не се събират и останалите, а това поставя под въпрос написаното в официалния отговор на ръководството на съда. Освен това справка в сайта на ВСС показва, че, за да изготви всяка атестация на съдия, кадровият орган взима предвид броя на постъпилите, решените, потвърдените и отменените актове на магистрата, а статистическите данни се подават от съда, в който той работи. А тогава възниква въпросът, ако АССГ действително не съставя такива справки, как ВСС би могъл да атестира 46-те съдии от съда тъкмо по този показател?

В началото на септември се опитахме да получим информация и за отменените актове на всеки от съдиите от АССГ, но това начинание също удари на камък. Отговорът на запитването ни обаче показа едно сериозно противоречие, което поставя под въпрос твърденията на зам.-председателя на съда Румяна Лилова, че такава информация не се събира. Според другия зам.-председател на АССГ Любка Стоянова, информацията за отменените актове на съдиите „се създава, събира, обработва и съхранява в АССГ и за целите на статистиката се предоставя на ВСС“, но предоставянето й „по никакъв начин не би допринесло за повишаване на отчетността и прозрачността на работата на АССГ“. С други думи – данни за отменените актове има, но не е обществена, защото „не е свързана с обществения живот в страната и сама по себе си не може да послужи на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на АССГ“. В отговора на съдия Стоянова има и препоръка – „всеки гражданин, включително и заявителката, биха могли да направят самостоятелно съответното проучване, като проследят официално публикуваните актове на тези две съдилища (АССГ и ВАС) на страниците им в интернет.

Поисканите от нас данни, които очевидно се събират поне за нуждите на атестирането, както казахме, могат да покажат качеството на работа на всеки отделен съдия и да осветлят доколко кадровото израстване чрез командироване се базира на професионалните достижения на магистратите. Както е известно в системата е честа практика магистрати да бъдат командировани на по-горно ниво за запълване на свободните щатове до обявяването на конкурси. Но командировките са и най-лесния способ за заобикаляне на конкурсното начало, а единствено административният ръководел има правомощия да решава кои магистрати да бъдат командировани. За това не е без значение какви са качествата на избраните. Доколкото Административният съд – София град се явява естествената „банка” за съдии, които могат да бъдат командировани на най-високо административно ниво – във ВАС, въпросът за качеството на тяхната работа, се явява особено съществен и обществено значим.

Заради частичния отказ ръководството на АССГ да отговори на въпросите ни, „Съдебни репортажи“ заведе дело. Процесът обаче съществено се забави заради факта, че петима съдии от АССГ се отведоха от разглеждане му, с мотив, че безпристрастността им е поставена под съмнение, защото ответник по него е зам.-председателят на съда и техен ръководител. В крайна сметка първото заседание по делото бе насрочено за 18 септември. Поискахме разпит на служителя, натоварен с изготвяне на справките за броя на делата, както и зам.-председателят на съда Румяна Лилова да се яви лично и да отговори на въпросите дали при връщане на делата от ВАС за всяко от тях се поставя индекс, който отразява резултата от обжалването, какви са тези индекси и как се съпоставят към резултата от обжалването, вярно ли е, че в АССГ съществува вътрешна информационна система, част от данните в която са видими от работещите в съда, в която се „качват“ постановените съдебни актове и дали в системата се отбелязват резултатите от обжалваните актове, вярно ли е, че натовареният за това служител в АССГ може да направи справка за броя на отменените, изменените и потвърдените актове на всеки от съдиите, вярно ли е, че поне веднъж годишно на съдиите се раздават справки за броя на потвърдените, отменените и изменените техни актове и дали във връзка с изготвяне на атестациите се изготвя пълна справка за потвърдените, отменените и изменените актове на съдиите. Съдия Галин Несторов определи, че информацията, която се съдържа в
писмените доказателства по делото, е в официални документи, съдържанието на които не подлежи на оспорване чрез свидетелски показания. Следващото заседание по делото е на 20 ноември.

Противоречията в отговорите на двамата зам.-председатели на съда вместо да внесат яснота и да улеснят осветяването на кадровите процеси в съда поставят множество въпроси. Част от тях са наистина тревожни – дали действително ръководството на съда смята, че подобна информация, индикатор за качеството на работа на всеки отделен съдия в най-натоварения съд в страната, не е обществена; каква е причината за несъответствието в тезите на ръководството; има ли причина информацията да се крие?