Решението за екстрадицията на Кобляков се отлага

Решението дали страната ни ще екстрадира руския дисидент Николай Кобляков по искане на Русия се отлага. Причината е, че в молбата за екстрадиция руските власти са изпратили извадка от руския Наказателен кодекс след промяната му пред март 2011 г. В постановлението за привличане като обвиняем обаче е посочено, че Кобляков ще отговаря за престъпления, извършени в периода декември 2004 – септември 2005 г. Затова състав на Софийския градски съд с председател Десислав Любомиров постанови, че руската страна не е изпълнила в пълнота изискванията на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, тъй като в него е указано, че искащата страна трябва да предостави приложимите законови разпоредби, които касаят престъплението, в което лицето, за което се иска екстрадиция, е обвинено.

Така в срок от 30 дни Русия трябва да отговори на българския съд дали престъплението, в което е обвинен Кобляков, е фигурирало в руския Наказателен кодекс в периода 2004-2005 г., дали руският закон предвижда обратно действие и амнистирано ли е престъплението, в което е обвинен дисидентът. Допълнително съдът изиска информация от Софийската градска прокуратура дали срещу руснака има висящо наказателно производство в България.

На 29 юли Кобляков бе задържан на Летище София при пристигането си от Франция, където живее от 10 години. Тогава прокуратурата поиска той да бъде задържан под стража до 40 дни с мотив, че може да се укрие. СГС обаче прецени, че по делото няма такива доказателство и му наложи най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Кобляков е съучредител на асоциация “Свободна Русия”, която критикува управлението на Владимир Путин. Месец по-късно в Министерството на правосъдието е пристигнало искането от руските власти за екстрадирането на Кобляков, който бил разследван и обявен за издирване през Интерпол. Според адвоката му Биляна Коцакова става дума за неясно обвинение, че в периода 2004-2005 г. Кобляков е присвоил над 1,2 млн. евро от френска компания, като предварително се уговорил с неизвестни лица. Прокуратурата поиска съдът да му наложи най-тежката мярка за неотклонение – арест, но заради изрядното му процесуално поведение СГС го пусна под домашен арест, а Софийският апелативен съд измени мярката му за неотклонение в подписка. Междувременно Кобляков поиска от президента Росен Плевнелиев политическо убежище в България.

На днешното съдебно заседание Кобляков поиска разрешение от съда временно да напусне страната и да пътува за Париж, за да задвижи свои социални проекти. Той припомни, че е гражданин на европейска държава (руснакът има френско гражданство), а преди години съпругата на френския президент Сесия Саркози е помогнала за освобождаването на българските медицински сестри от Либия. От обвинението заявиха, че досега Кобляков стриктно е изпълнявал наложените му забрани, но в крайна сметка съдът не уважи искането му с мотив, че на този етап напускането на пределите на страната от страна на руснака е нецелесъобразно. Определението на съда може да се обжалва пред САС.

В съдебната зала, за да подкрепят Кобляков бяха дошли председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, съоснователят на „Протестна мрежа” Асен Генов, френският консул в София Изабел Верниче-Енгелке и бившият шеф на РЗБОП в Благоевград Мирослав Писов, който бе напълно оправдан за смъртта на Ангел Димитров – Чората. Димитров почина по време на задържането му в акция „Респект” през 2005 г. Първоначално аутопсията на Чората показа, че е починал от кардиогенния шок, причинен от злоупотреба с кокаин в комбинация от стреса заради ареста. Писов, заедно с Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Иво Иванов получиха четири осъдителни присъди, като делото многократно бе връщано за ново разглеждане, но през 2011 г. върховният съд окончателно оправда полицаите.

Не без значение за казуса бе изказването на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по време на протест през 2009 г. в защита на петимата подсъдими полицаи. Тогава Цветанов при висящо дело заяви: “Аз бях длъжен да дойда в Благоевград, защото всеки можеше да бъде на тяхно място. Те са изпълнявали служебните си задължения, имало е разписан план, но се получи най-лошото при провеждането на тази полицейска операция, но тези полицаи не са отишли с цел умишлено убийство. Убеден съм, че на следваща инстанция подходът ще бъде по-задълбочен и ще се анализират всички факти”. Премиерът Бойко Борисов пък изрази надежда, че върховният съд ще вземе „правилното решение”.

През юли тази година Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди страната ни за смъртта на Ангел Димитров-Чората, като прие, че българската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека и по-специално – правото на живот и забраната за нехуманно и унизително отношение. Според Европейския съд, българските съдии са излезли извън обичайната си роля, като са преразгледали фактите, установени от предходните инстанции по “много ограничен начин”, фокусирайки се единствено върху медицинските доказателства за причината за смъртта, като част от медицинските доказателства не са включени в анализа. Върховните съдии обаче напълно са пренебрегнали множеството доказателства за физическо насилие и ясни опити в първоначалните етапи на разследването да се изкривят медицинските доказателства. Съдът в Страсбург не прие, че изказванията на Борисов и Цветанов са нарушили правото на справедлив процес, но в решението се казваше, че изказванията на представителите на изпълнителната власт са неприемливи, защото създават впечатлението, че Борисов и Цветанов са правили опит да насочват решенията на съдилищата и с това не са оказали дължимото уважение към съдебния състав.