Съдът: Само петчленен състав на ВАС може да реши извършила ли е Мирослава Тодорова нарушение или прекомерната й натовареност изключва вината, изтекла ли е давността за наказанието

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател и докладчик съдия Александър Еленков и членове Мирослава Керимова и Атанаска Дишева намали наполовина наказанието на съдия Мирослава Тодорова. От решението на съда става ясно, че магистратите приемат, че понижаването на съдийката за две години до районен съдия е наказание, което “по вид съответства на тежестта на нарушението и предизвикания от него обществен отзвук, но по размер е прекомерно тежко с оглед на високата индивидуална натовареност на съдия Тодорова през процесния период и останалите обстоятелства, при които е извършено нарушението”.

В решението обаче се обсъждат няколко важни въпроса. От една страна съдът прави анализ на мотивите на избрания от прокурорската квота член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Румен Боев, който предлага по-тежко наказание за съдия Тодорова – вместо предложеното от дисциплинарния състав понижаване на заплатата – понижаване в ранг. Както „Съдебни репортажи” писа, Боев, чието име присъства в записите по казуса „Ситнилски”, сравнява случая на Тодорова с този на наскоро наказания съдия от СГС Мариян Марков – той също е понижен за две години в районния съд. Вместо предложеното от дисциплинарния състав най-тежко наказание уволнение съдия Марков е санкциониран по-леко. В случая със съдия Тодорова се е случило обратното, а освен това петчленният състав на ВАС, който отмени уволнението й, прие, че тя не е спазила сроковете само по две дела – тоест в действията й няма системност.

Съдът изрично отбелязва, че решението на петчленния състав на ВАС за съдия Тодорова „е задължително в отношенията между страните по настоящето дело” и в този контекст, разсъждава сега съдът, ВАС, приемайки, че „забавеното изготвяне на мотивите по процесните две дела … е дисциплинарно нарушение, имплицитно е приел, че е налице дисциплинарно нарушение дори когато забавеното изготвяне на мотиви е осъществено през вече проверяван от ИВСС период от време”. Именно това е един от доводите в жалбата на съдия Тодорова – тя вече е наказвана за това провинение и ВСС няма право да й налага повторна санкция за едно и също нещо.

Анализът на ВАС стига дотук, а съставът приема, че само друг петчленен състав на Върховния административен съд (като равен по степен съд) евентуално би приел да коментира предишното решение на ВАС (с което се отменя уволнението) „по въпросите извършено ли е дисциплинарно нарушение или прекомерната индивидуална натовареност на съдия Мирослава Тодорова е обстоятелство, което изключва вината, респ. отговорността и ако е налице дисциплинарно нарушение, дали отговорността за него не е погасена поради изтичане на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ”.

Въпреки това съдия Еленков пише, че ако се стигне до такова обсъждане би било интересно да се види как колегите му ще разискват връзката натовареност – неспазване на срокове-дисциплинарно нарушение в контекста на няколко други решения на ВАС, касаещи дисциплинарната практика на ВСС. Съдът цитира някой от тях:

-”високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност мотивите по всички съдебните актове да бъдат изготвяни в законните срокове (но) ВСС не е изготвил методика или правила относно натовареността на съдиите във всички съдилища в страната (а) при липсата на такива правила, не би могло да се определи обективно неизпълнението на задълженията на магистрата съобразно индивидуалната му натовареност (и) тази “празнота” в дисциплинарната практика на ВСС води до нарушаване на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 АПК”;

- конкретната фактическа и правна сложност на делата, по които съдебните актове не са изготвени в съответния процесуален срок, е обстоятелство, което определя формата на вината и наказуемостта на деянието, поради което “едва когато се установи, че актът е постановен, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, извън разумния срок може да се приеме, че е налице нарушение”,

-”деянието на магистрата, макар и формално да осъществява признаците на дисциплинарно нарушение, по същество не представлява такова от гледище на обема на свършената от него работа през 2008 г., сравнена с броя на забавените дела”.

Освен това съдът засяга и друг важен въпрос – каква е отговорността на административните ръководители по организацията на ръководените от тях съдилища. Според съда е повече от очевидно, че административните ръководители на съдилищата от всички степени се назначават с основната задача да създадат и поддържат такава организация на работния процес в съответния съд, която да бъде обективна предпоставка за бързо и ефективно правораздаване. “Затова при събеседването, провеждано с кандидатите за административни ръководители, се “прави преценка на кандидата за управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт” (чл. 194б, ал. 1, т. 2 ЗСВ). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай бавното правосъдие се дължи или на липсата на умение у провинилия се съдия за оптимално организиране на неговата лична трудова дейност, или на недостатъчна организационна и управленска компетентност на административния ръководител, или и на двете заедно”, пише в решението.

Съставът на ВАС подчертава, че в случая, нито ИВСС, нито някой от двата дисциплинарни състава, провели производството по дисциплинарното дело срещу съдия Тодорова, нито ВСС са положили усилия да изяснят въпроса съществувала ли е адекватна организация на работния процес в Софийски градски съд за времето от 16.06.2006 г. до 17.01.2012 г.. А този факт, казва съдът, е от съществено значение за изясняването на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.

Позовава се на двата акта от проверките на ИВСС и цитира части от тях: “На трето място следва да се посочи обезпокоителната тенденция относно просрочването на съдебните актове. От общо 35 души съдии в наказателното отделение на СГС 13 души имат проблем със срочното изписване на делата. Това обстоятелство не е от последната година и независимо от взиманите мерки от страна на ръководството на съда. Явно предприетите мерки или не са адекватни или са недостатъчни, щом проблемът съществува и сега.” Актовете, изрично сочи съдът, завършват с препоръки към административния ръководител. И още един цитата от втория акт на ИВСС: „Неспазването на сроковете по чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК не е ново явление за Наказателно отделение, макар че според ръководството на СГС са взимани мерки, резултат не е постигнат и проблемът продължава да съществува. Това води до извода, че взетите мерки не само че не са достатъчни, но до голяма степен не са и адекватни”.

Изследването на предприетите мерки от страна на председателя на СГС ще отговорят на въпроса за обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Съдът изследва и сблъсъка между предишния състав на ВСС с неправителствения сектор, включително със Съюза на съдиите, чиито председател бе Мирослава Тодорова. ВАС подчертава, че острите позиции на НПО-та са възприемани от ВСС като обявена война, въпреки че “един от същностните белези на демократичната държава в модерната либерална демокрация (управление на управляваните) е възможността представители на гражданското общество (обикновено неправителствени организации) да оказват натиск върху управляващите като форма на граждански контрол”.

“В социологията и политологията се приема, че “в условията на развита демокрация групите за натиск се схващат като напълно легитимен елемент на политическата система (защото)чрез тях, от една страна, се оказва външно въздействие на политическата система и, от друга страна, самата политическа система се отваря към обществото, което е възпроизводство на нейната стабилност”, сочи съдът.

Що се касае до конкретното нарушение, извършено от Тодорова, ВАС заключва: “Формата на вината, при която е извършено процесното дисциплинарно нарушение, несъмнено е съзнавана непредпазливост, която макар и рядко е наричана и “наказуемо лекомислие” – съдия Мирослава Тодорова необосновано е считала, че ще успее да се справи с всичките си ангажименти – като съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение, като преподавател в НИП, като председател на УС на Съюза на съдиите в България (а публичните ангажименти винаги са съпътствани с т.нар. “битовизми”)”.

Съдът не взема отношение по възраженията на жалбоподателката, че по същото производство преди връщането на делото от ВАС на ВСС за ново разглеждане, тя вече е търпяла при условията на предварително изпълнение наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност за срок от една година.