Край на хаотичните предложения за наказания и фокусиране върху структурните проблеми на съдебната власт, предлагат кандидатите за главен съдебен инспектор

Оздравяване и възвръщане на доверието в съдебната система, помощна, а не репресивна дейност. Това е лайтмотивът, заложен в концепциите и на двете кандидатки за главен съдебен инспектор – съдиите Вера Чочкова и Теодора Точкова, публикувани на сайта на Народното събрание. Номинациите на съдийките бяха внесени в парламента след публична консултация сред съдийското съсловие по излъчване на кандидати и изслушването им, проведена от Съюза на съдиите.

Както по време на публичното изслушване, проведено на 21 март, на което бяха поканени за участие с въпроси всички магистратски и неправителствени организации в областта на правосъдието, така и в концепциите си, кандидатките фокусират целите си около излизането на ИВСС от образа на репресивен, наказателен орган и превръщането му в институция, чиято дейност може да помогне за осъществяване на съдебната реформа – чрез измерване на натовареността в органите на съдебната власт, преодоляване на различната съдебна практика, окуражаване на добрите професионалисти, но и дисциплиниране на магистратите. Концепциите показват единодушие, че органът има нужда от съществена промяна. В концепцията на Чочкова необходимостта от реформа е илюстрирана включително чрез анализ на докладите на Европейската комисия по механизма за проверка и сътрудничество, който показва нарастващо неодобрение на евроекспертите от превръщането на ИВСС от “стратегически инструмент” за разрешаване на системните недостатъци на органите на съдебна власт (натовареност, случайно разпределение на делата, квалифицирането им по сложност и т.н.) във формален наказателен контрольор на срочността на делата по статистически показатели.

В рамките на обединяващи ги общи приоритети кандидатките поставят различни акценти на бъдещата си работа (ако номинацията на някоя от тях събере одобрението на 2/3 от депутатите).

Съдия Теодора Точкова вижда развитието на органа чрез развитие на вътрешна регламентация – актове, които уреждат изрично показателите и критериите за оценка на проверяваната дейност, получаването на обратна информация за изпълнение на препоръките и осъществяването на последващ контрол върху вече проверяваните органи на съдебната власт. Това е един от основните акценти в концепцията й. Вижданията й, изложени по време на публичното изслушване, организирано от Съюза на съдиите, изглежда търпят развитие – от първоначално заявеното желание за приемственост в дейността на ИВСС сега съдия Точкова до голяма степен е заложила в концепцията си преодоляване на негативните констатации за работата на инспектората, посочени в наскоро излезлия одитен доклад на Сметната палата за ИВСС. В концепцията са залегнали решения за подобряване на публичността и отчетността, създаване на стратегически документи, определящи целите на инспектората, въвеждане на случайния принцип на разпределение на сигналите между инспекторите. Открива се единствено разлика между идейния план на Точкова и констатациите и препоръките на Сметната палата, че проверките на ИВСС по отношение на случайното разпределение на делата са формални – в концепцията на Точкова не са заложени ясни дейности по проблема.

За да се развие процесът на оздравяване, казва съдия Чочкова – инспекторатът трябва преди всичко да диагностицира и анализира проблемите. Затова ИВСС ще работи за подобряването на методите за управлението на потока на дела, за да се гарантира справедлив процес – делото да се разпредели на случайно избран съдия и разпределението на делата да не води до неравномерна натовареност, която да се отразява негативно на съдията, на срочното разглеждане на делото и най-вече на интереса на търсещия правосъдие. Така ИВСС ще изпълни ролята си да осигури качествено и ефективно правораздаване, като в същото време бъде действена гаранция за независимостта на магистратите.

Без формални проверки

Инспекторите трябва да разполагат с ясни критерии и показатели, които да уеднаквят практиката при проверките, смятат кандидатките. Съдия Чочкова сочи, че липсата на еднаква практика на проверяващите екипи не дава достатъчна и надеждна база за вземане на управленски решения от ВСС при атестиране на магистратите и за оптимизиране на натовареността на органите на съдебната власт.

Съдия Точкова ще концентрира усилията си върху актуализиране на приетата през 2010 г. Методика на ИВСС за провеждане на проверки, тъй като намира, че в нея има празноти. Например, трябва се разпишат конкретни правила за провеждане на контролните проверки с цел установяване изпълнени ли са препоръките, дадени от предходни проверки.

Формалността на проверките може да се преодолее като се отчитат критериите за разумен срок, установени в практиката на Съда по правата на човека, категорична е съдия Чочкова. Това ще неутрализира подценяването на интелектуалното усилие в работата на съдията и прокурора. „Разумният срок е онзи, в чийто рамки делото обективно може да приключи с оглед фактическата му и правна сложност чрез постановяване на качествен акт…”, мотивира се тя. Съдийката категорично не одобрява досегашната практика работата на магистратите да се свежда „главно и основно до механична преценка за срочността” без да се преценява „фактическата и правна сложност и конкретния мащаб на доказателствената дейност, необходима за решаване на конкретните дела”, защото превръща магистрата в чиновник, за който е лесно да отговори на изискванията на ИВСС. Необходима е индивидуална преценка за натовареността на всеки магистрат, след която да се прецени дали тя му позволява срочно написване на делата. В този контекст съдия Чочкова казва, че инспекторатът трябва да насърчава съдии с потенциал и да отстранява пречките пред тях. „Обществото не се нуждае от безлично и бездушно припряно правосъдие чрез съдебни актове със сбъркани имена на страните, нито от зачестилите напоследък „копи-пейст” актове, възпроизвеждащи грешките на предходната инстанция, нито от уплашени и стресирани съдии”, категорична е тя.

Конкурентката й залага на създаването на обособено звено, което да обобщава информацията от осъществените от ИВСС проверки и след анализ да посочва пропуските и добрите практики на органите на съдебната власт. Звеното трябва да открие и оповести както лошите, така и добрите практики на проверяваните органи на съдебната власт, които да послужат като вид ” наръчник” в организацията на дейността на органите на съдебната власт. То трябва да открива системните проблеми, свързани с ефективността на съдебната система и да предлага решения за отстраняването им, мотивира се съдия Теодора Точкова. При анализа трябва да се отчита проблемът с натовареността на отделни органи на съдебната власт, който е основен причинител за решаването на дела извън разумните срокове.

Важен аспект, сочи пък Вера Чочкова, е съпоставката на данните за натовареността на проверявания съд или прокуратура с данните за индивидуалната натовареност на работещите в тях магистрати, която ще бъде показател дали делата и преписките са справедливо и равномерно разпределени между тях, както и дали административните ръководители на съответните съдилища и прокуратури са създали необходимите условия за ефективна обработка на преписките и делата. Информацията ще допринесе за подобряване на дейността на ВСС с оптимизирането на щатовете и структурата на различните органи на съдебната власт и реформата на съдебната карта (някои от малките съдилища поради липса на дела няма да съществуват самостоятелно). На анализ трябва да подлежат обобщените данни за работата на съдиите за шестмесечие и да се извършват проверки, за да се предотврати изкуствено увеличаване на отчитаната натовареност (б.а чрез неправилно образуване на нови дела само заради статистиката). В случаите на установена подобна отрицателна практика на административните ръководители информацията задължително ще бъде предоставяна на ВСС и на ръководителите на по-горните съдилища и прокуратури.

Изследването на данните за натовареността трябва да се уеднакви така, че да се осигури надеждна и достатъчна по обем информация на ВСС, необходима му при атестирането на магистратите и решаване на въпросите за кадровото им развитие, както и за дейността му по оптимизиране на натовареността на органите на съдебната власт, смята съдия Чочкова. На същото мнение е и съдия Точкова.

Според съдия Точкова обаче ИВСС трябва да предприема преимуществено проверки на органи на съдебната власт, оценени като високо рискови. Такива са тези, които правораздават като последна инстанция. „По този начин чрез преглед на делата, по които актовете са окончателни, и чрез обобщаване на практиката по тях на проверените например административни съдилища, ИВСС ще установи има ли противоречива практика по идентични казуси и ще сигнализира компетентните върховни съдилища за отстраняването й чрез приемане на тълкувателни решения или постановления”, сочи кандидатът и допълва, че друг пример за високо рискови органи на съдебната власт са натоварените съдилища и прокуратури – в столицата и областните центрове. Целта на преимущественото включване на “рисковите органи” на съдебната власт в годишните програми на ИВСС е идентифициране на причините, водещи до системност на слабостите в дейностите по образуването, движението и приключването на делата, анализ и набелязване на адекватни мерки за отстраняването им – предложения, доклади до компетентните органи на съдебната власт, включително предприемане на дисциплинарни мерки. Съдия Точкова обаче прави важно уточнение – дисциплинарните мерки следва да почиват на ясни и систематични критерии, позволяващи предвидимост на дисциплинарното наказание, за да излезе инспекторатът от образа на „наказателен отряд”.

Инспекторатът трябва да насочи усилия и към провеждане на контролни проверки на вече проверени съдебни органи, за да се създаде обратна връзка по отправените препоръки.

Предложенията за наказания – по ясни правила

Изпълнението на правомощията по предлагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители също трябва да претърпи корекции, категорични са кандидатките за главен съдебен инспектор. Съдия Теодора Точкова смята, че ИВСС трябва да предоставя възможност на засегнатото лице да направи възражения по констатациите на проверяващия екип. „Именно на база обективните данни за установените факти при работата на проверявания и направените от последния възражения, Инспекторатът следва да прецени дали установения пропуск действително се дължи на поведението на магистрата или е предизвикан от слабости на системата, прекомерна натовареност или друга обективна причина”, пише в концепцията си тя. Освен това, за да се създадат обективни критерии за преценка в кои случаи трябва да се прибегне до предложение за дисциплинарно наказване, ИВСС, ВСС и Върховният административен съд (ВАС) трябва да се консолидират около въпроса кои деяния представляват нарушения.

Съдия Чочкова е доста по-пунктуална по въпроса – дисциплинарните процедури трябва да са справедливи – да се инициират и провеждат при ясно установени еднакви предпоставки спрямо всички магистрати, като трябва да се постигне еднаквост в крайния резултат при индивидуализацията на дисциплинарната отговорност. „При липсата на стандарт за оптималната натовареност на магистратите с оглед вида и характера на разглежданите дела, която би позволила приключването им в рамките на разписаните законови срокове, респективно в разумен срок, е разбираемо, че дисциплинарните правомощия на ИВСС се осъществяват по непоследователен и хаотичен начин”, сочи тя и допълва, че непредвидимостта на критериите прави невъзможна за реализиране крайната цел на дисциплинарната отговорност – да бъде мобилизиран наказаният магистрат и да бъде предотвратено последващо дисциплинарно нарушение. И в този смисъл редовите съдии и прокурори не бива да бъдат наказвани заради неефективността на органите по администриране на съдебната власт, затова усилията на всички трябва да бъдат насочени към отстраняване на системните проблеми. „Едва след това, ако въпреки добрата организация и разумната натовареност, магистратът системно не спазва разумния срок, следва да се предприемат дисциплинарни мерки”, мотивира се съдия Чочкова.

Освен това досега магистратите нямат яснота за критериите на ИВСС заради съществените различия по отношение предложенията за наказания. За да се избегнат различията при предложенията за наказания, ИВСС трябва да анализира решенията на ВАС, касаещи дела за наложени санкции по предложение на инспектората и да прилага стандартите, посочени от съда.

И няколко други проблеми

В концепцията на съдия Чочкова намира място и новосъздаденото звено в ИВСС за проверка на заявленията на страни, пострадали от бавно правосъдие. Констатациите на звеното могат да бъдат вземани предвид при извършването на атестации на съдиите. Преди това обаче е необходимо създаване на принципна рамка на работа на звеното – да бъде изготвен подробен анализ на дейността на българските съдилища, въз основа на вече обобщена информация, като се изведат относително определени стойности за оправдано забавяне в зависимост от конкретния орган на съдебната власт, неговата натовареност, поведението на страните, сложността на делото и т.н. Звеното трябва да действа и като помощен орган на ИВСС, като сигнализира инспектората при констатиране на системни нарушения от страна на конкретен магистрат или в конкретен орган на съдебната власт.

Съдия Точкова не коментира по същество звеното, но набляга в концепцията си на друга тема – подобряване на отчетността и публичността в работата на инспектората – представяне на обобщения годишен доклад на ИВСС пред граждани, неправителствени организации и медии, регламентирането на приемен ден за граждани от Главния инспектор, доразвиване на функционалностите на интернет страницата на инспектората със създаване на форма за достъп за проверка на развитието на конкретно производство. И още – стопиране на липсата на случайно разпределение на преписките измежду инспекторите – една от констатациите от одитния доклад на Сметната палата.

Концепциите на двете кандидатки установяват множество недостатъци в работата на ИВСС. Липсата на критерии в дейността на инспектората го превръща в непредвидим орган, работещ на тъмно. Така добрата идея за създаването му като подпомагаща доброто правосъдие институция в първите пет години от съществуването му е компрометирана и инспекторатът се превръща в репресивен орган с двоен стандарт и без съществен принос за провеждането на политики по преодоляване на системните проблеми на съдебната власт. Дали ИВСС ще се върне към идеята заради която беше създаден въпреки опасенията, включително на европейските експерти от Венецианската комисия, че може да има “сковаващо въздействие” върху съдебната власт, зависи най-вече от личността на главния съдебен инспектор – от неговия мащаб, компетентност и политическа независимост.

Поредният етап от процедурата за избор на главен съдебен инспектор приключи. Проверка на сайта на парламента показва, че и двете кандидатки са внесли необходимите документи за участие в процедурата. След оповестяването им, Комисията по правни въпроси към парламента ще извърши проверка за допустимост на кандидатите, а след това – ще проведе заседание, на което съдиите Чочкова и Точкова ще бъдат изслушани. Комисията изготвя доклад за изслушването, който ще бъде представен пред народните представители в пленарна зала преди гласуването за избор на главен съдебен инспектор.