Действие първо: На прицел в съдебната зала – религията на 13 имами

23-04-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Фашист ли си, ако притежаваш фашистки книги, престъпник ли си, ако не си изпълнил задължение, каквото закона не ти вменява, редно ли е държавата да се намесва в религията и до какви последици може да доведе едно дело срещу тринадесет религиозни водачи? Това са само част от въпросите, които повдигна процесът в Пазарджишкия окръжен съд, по-известен като „Делото срещу 13-те имами”.

Той бе съпътстван с постоянни протести пред сградата на съда както на мюсюлмани, подкрепящи имамите, така и на националисти, намерили удобно поле за изява. Тази обстановка на сблъсъци в силно чувствителна област, каквато е вероизповеданието, описана от множество външни наблюдатели като опасно некомпетентен опит на държавата да се меси в свободата на религия, бе тест за прокуратурата и за съда. От една страна, защото предполагаше абсолютна необходимост от наличието на сериозни доказателства, обосноваващи обвинителната теза, и висока грамотност в дебрите на специфичните отношения, включени в обвинението, а от друга – защото върху съда се налагаше перманентен обществен натиск. Засега, далеч от окончателния завършек на процеса, изглежда, че тестът не беше издържан. А това е видно от многобройните пробойни, които защитниците на подсъдимите намериха в обвинението и които не намериха логично обяснение от наблюдаващия прокурор в процеса – Неделка Попова.

В процеса-прецедент за страната ни тепърва трябва да бъде изяснено как са събирани доказателствата, на какви експертизи почиват изводите на прокуратурата, кои са свидетелите по делото. Такова обяснение дължи чрез мотивите си и съдия Ивета Парпулова, председател на съдебния състав, произнесъл 13 осъдителни присъди на Саид Мутлу – имам в джамията в кв. Петелци в Сърница, Неджми Дъбов – районен мюфтия в Смолян, Хайри Шерифов – имам в Рудозем, Абдула Мустафа Селих – районен мюфтия в кв. Изток, Пазарджик, Ахмед Муса Ахмед – проповедник в Пазарджик, Байрам Ушев – имам в джамията в Мадан, Ахмед Абдурахманов – проповедник в с. Плетена, Благоевград, Юсуф Горелски – учител в село Горно Краище и Найме Горелска от село Горно Краище, Изет Джалев – имам с. Кочан, Мохамед Камбер – имам в с. Лъжница, Али Хайраддин – от с. Аврамово, Якоруда, Али Ибрахим Ходжа проповедник в с. Аврамово.

Съдът в Пазарджик призна за виновен Саид Мутлу за това, че е ръководил нерегистрирана по законоустановения ред в България организация „Ал Уакф ал Ислями“, клон на едноименната саудитска фондация, която си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от Наказателния кодекс – „проповядване на антидемократична идеология срещу принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, форма на държавност и върховенство на закона, срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода чрез проповядване на идеологията на салафизма”. Мутлу бе признат за виновен и в това, че е проповядвал антидемократична идеология и беше осъден на една година затвор условно. Той бе оправдан за проповядване на религиозна омраза.

Имамът от кв. „Изток“ в Пазарджик Ахмед Муса Ахмед беше осъден на една година затвор и 5000 лева глоба по три обвинения – проповядване на антидемократична идеология, ръководене на група, която се занимава с това, както и с проповядване на религиозна омраза. Условна присъда от 10 месеца затвор и 3000 лева глоба получи и районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих, който също бе признат за виновен по обвинения за проповядване на антидемократична идеология и ръководене на група, която се занимава с това. С глоби от по 2000 лева бяха наказани Неджми Дъбов, Хайри Шерифов, Байрам Ушеф, Ахмед Абдурахманов, Иззет Джалев, Мохамед Камбер, Юсуф Горелски, Найме Горелска и Али Хайредин, които бяха признати за виновни, че са участвали в нерегистрираната организация „Ал Уакаф ал Ислями“, която е имала за цел да проповядва антидемократична идеология. По същите обвинения бе признат за виновен и Али Ходжа, но той бе глобен с 3000 лева.

Всички наложени наказания съвпаднаха с поисканите от прокуратурата по вид, но не и по размер. Затова от държавното обвинение внесоха протест срещу присъдата с искане наказанията да бъдат увеличени.

Какво твърди прокуратурата?

Държавното обвинение твърди, че 13-те подсъдими са били част от нелегална организация, която е провеждала предварително планирана, организирана и финансирана от чужда институция дейност за пропагандиране в България на идейното течение на исляма, известно като салафизъм. „Считам, че подсъдимите са се организирали и насочили дейността си срещу националната сигурност, срещу демократичната форма на Република България. Те са нарушили правата и свободите на други членове на обществото, свързани с правото на свободен избор на вероизповедание, както и правото на равенство на половете. Доказателствата сочат, че са пропагандирани и други идеи, свързани с неучастие в избори, за гласуване за определена политическа сила”, казва в заключителната си пледоария наблюдаващият прокурор по делото Недялка Попова, която бе номинирана от Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България за Юрист на годината в класацията на сайта „Правен свят”.

Като начало на престъпната дейност прокуратурата сочи участието на трима от подсъдимите и един от ключовите свидетели по делото в среща в град Мека през 2005 г. Именно тогава, счита прокурор Попова, е дадено началото на организацията чрез сключване на учредителен договор, според който „Муафак Ал Асаад (свидетел – б. а.) се определя за административен директор на съвета, Али Ходжа – за отговорник по агитацията на местната общност, Саид Мутлу – за ръководител на договора и координатор на съвета, и Али Хайраддин – за отговорник на домовете за агитация и представители на организацията Ал Уакф Ал Ислями”. По-нататъшното развитие на организацията, според прокуратурата, продължава на два семинара през 2008 и 2009 г. в Истанбул, в които са участвали подсъдимите.

Именно на тези срещи, сочи обвинението, са начертани целите на тайната организация (установяване на шериатска държава), способите, чрез които ще се постигат (проповеди, обучения, привличане на студенти, създаване на футболен отбор), начинът на финансиране и отчитането му. За да докаже организирана дейност, прокуратурата се позовава на иззети документи, отчети, бланки, таблици с възнаграждения за проповедниците от компютъра на свидетеля Ал Асаад, който впоследствие ще разкаже в досъдебното производство за срещите-семинари, за учредяването на организацията. Най-сериозни внимание е обърнато на иззетата от домовете на подсъдимите и свидетеля религиозна литературата, чиито съдържание, според прокуратурата, доказва радикалните възгледи на проповедниците.

Освен това прокурор Попова пледира, че организацията, в която са членували подсъдимите е тайна, защото за нея не знаят нито един от разпитаните свидетели по делото, а само и единствено Ал Асаад.

Защитниците на подсъдимите обаче виждат в тезата на прокуратурата множество пробойни – липсата на доказателства, че действително те са членували в някаква организация и може би по-същественото – според Конституцията и Закона за вероизповеданията религиозните общности нямат задължение да се регистрират. „Следователно няма законоустановен ред, както се твърди в обвинителния акт за регистрация на такива общности, който да е нарушен и да съществува организация, която да не е регистрирана по законоустановения ред, защото законово изискване за регистрация няма. Могат да се проповядват всякакви религиозни идеи или хората да създават религиозни общности от съмишленици, без контрол от държавата, а следователно всички доводи, които се правят в тази насока са неоснователни”, казва адвокат Ина Лулчева. Или казано с други думи прокуратурата вменява на подсъдимите несъществуващи задължения (да регистрират организация), заради неизпълнението, на които ги подвежда под отговорност.

Кой е основният свидетел?

През 2002 г. Ал Асаад регистрира в Софийския градски съд фондация „Ал Уакф“ с нестопанска цел и предмет на дейност „учредяване и изплащане на стипендии, предоставяне на финансова помощ в областта на образованието, реставрация на археологически обекти, организиране на конференции и лекции, благотворителни дейности, рекламна и издателска дейност и др.“. Тя е създадена с помощта на дарение в размер на 200 лева от гражданин на Саудитска Арабия. Същата е заличена от регистрите през 2004 г.

Сирийският гражданин, който активно е участвал в създадената, според прокуратурата, нелегална организация, обаче не е подсъдим. Той е разпитван няколко пъти в досъдебното производство, включително и пред съдия, но по време на делото се отрича от показанията си. Казва, че е бил тормозен от ДАНС и заплашван с екстрадиране от страната. В записаното в протоколите от разпитите му се усъмняват и защитниците на подсъдимите – поради огромното несъответствие между перфектния му български от разпитите в досъдебната фаза и показаното невладение на езика вече в публичния съдебен процес, което не му позволява да изкаже записаните в досъдебното производство сложни фрази. В неговия компютър са намерени и по-голяма част от документите, които служат на обвинителната теза, както и книги с религиозна насоченост, за които прокуратурата твърди, че проповядват нетрадиционен ислям и дори оправдават тероризма.

Въпреки това в съдебната зала свидетелят дава уклончиви отговори, не разпознава като свои документите, за някои от които твърди, че изобщо не ги е писал, защото са на български, а не на арабски. В заключителната си пледоария прокурор Попова се обръща към съда с молба да бъдат ценени показанията на свидетеля от досъдебната фаза, като моли за същото отношение и към останалите свидетели, подкрепящи обвинението, които, според нея, логично изменят показанията си пред съда. „Общото е, че се опитаха да интерпретират в съда първите си показания като неразбрани, недокументирани точно, дори за злоупотребено с казаното от тях. В същото време се съгласиха, че са подписали свидетелските си показания без възражения с ясно съзнание какво е записано. Никой не отрече подписа си под протокола за разпит”, сочи прокуратурата и настоява съдът да не взима предвид показанията на останалите свидетели, които били в роднински, близки или служебни отношения с подсъдимите, въпреки че са мнозинството. Този довод е пространно критикуван от защитата, която смята, че именно хората, които познават имамите, биха имали най-пълна и достоверна представа какви са наистина убежденията им и дейността им.

Защитниците оспорват наличието на тайна организация и още повече – свързаността й със саудитската „Ал Уакаф ал Ислями”. Адвокатите твърдят, че по делото изобщо няма данни какво представлява „Ал Уакаф ал Ислями”, с какво се занимава, легална ли е и какво е нейното финансиране. По искане на защитата по делото са събрани доказателства, че става въпрос не за организация (както твърди прокуратурата), а за фондация с благотворителна цел, свързана изкъсо с кралското семейство в Саудитска Арабия. Но наред с липсата на компрометиращи данни за фондацията, защитниците твърдят, че няма нито едно доказателство, че подсъдимите са създали клон на тази организация в България, а още по-малко – че са се занимавали с подривна дейност и пропаганда. Що се касае до срещите и обучителните семинари в чужбина, защитата представя доказателства, че всички мероприятия са под контрола и с одобрението на Главното мюфтийство, пред които се представяни и съответните отчети за дейността на имамите. Във връзка с това е разпитано и ръководството на Главното мюфтийство, което потвърждава тази практика. Обратно – прокуратурата твърди, че именно под прикритието на мюфтийството, чиито служители са имамите, подсъдимите са развивали нелегалната си дейност.

И един съществен факт, който обсъждат защитниците – обстоятелството, че имамите са получавали възнаграждения за извършената работа не ги прави „членове“ на фондацията, както твърди прокуратурата.

И докато в медиите непрекъснато се тиражираше твърдението, подчертавано многократно от разследващите, че в проповедите на подсъдимите има антидемократична идеология, то не можем да не се запитаме защо по делото не са приложени и инкриминирани именно тези радикални проповеди. Всъщност, част от „опасните” проповеди са налични в сайта за видеосподеляне “Youtube” и са общодостъпни. Те обаче не фигурират в доказателствата. И макар медийният образ на делото да е изкривил напълно обвиненията с трактовката, че имамите отиват на съд заради опасните идеи, които проповядват, истината е съвсем различна – 13-те подсъдими са подведени под отговорност само заради членството си в организация, а прокуратурата не се позовава на нито една тяхна проповед, която да съдържа призиви за разрушаване на обществения строй.

Експертизи на ръба на закона?

Основният сблъсък между вижданията на прокуратурата и защитата в процеса стават назначените експертизи, които трябва да установят какво съдържат иззетите документи, записки и книги, написани на арабски и турски, какво представлява салафизмът и проповядва ли той разруха на демократичния обществен строй. Интерпретацията на вещите лица не е черно-бяла. По материалите са работили арабистът Александър Шунин и ислямският теолог д-р Сафер Хасанов. Назначена е и комплексна експертиза, в която са участвали арабистите Симеон Евстатиев и Иван Дюлгеров, богословът Клара Стаматова, историкът Агоп Гарабедян, социологът Антони Гълъбов и компютърният експерт Александър Кирков.

В пледоарията си прокурор Попова прави кратък анализ на експертните заключения и обобщава: „При постигане на целите, които се проповядват, ще се стигне до разрушаване на съществуващия парламентарно плуралистичен порядък в държавата.” За да подкрепи тезата си, тя посочва, че „заключението на Евстатиев и Дюлгеров сочат, че намерената литература и другите документи са относими към салафитско-уахабитска интерпретация на исляма”. „Същите са намерили същия тип обвързване с уахабитския салафизъм и сочи на религиозна дейност за разпространяване на тази идеология в България. Изрично в заключението си посочват, че в част от книгите, намерени у Мутлу и Салих, има съдържание, явно противоречащо на съвременната демокрация”, казва държавният обвинител. Голямо внимание е обърнато и на намерените у подсъдимите религиозни книги, които според Попова потвърждават убежденията им. Теза, остро критикувана от защитата чрез посочване на неверния извод, до който тя води – че всеки, който притежава фашистка литература, изповядва същите убеждения.

„По отношение наличието на идеи, внушаващи антидемократична идеология, вещите лица са посочили, че ги има в книгите. По отношение обаче на другите материали, записки и отчети не са намерили явни антидемократични признаци. Не са намерили призив към незачитане на обществения държавен строй”, казва прокурор Попова и веднага прави уточнението, че този извод не може да се възприеме без резерви, защото при нелегалната си дейност подсъдимите са спазвали указания за конспиративност – „изрично е указано, че трябва да се използват легални структури и така да се прокарват идеите”.

Според прокурора в официалната кореспонденция е записано, че целта на организацията е „премахване на невежеството, религиозните обреди”, но „изхождайки от същността на разглежданите действия и връзката със селяфизма, безспорно те влизат в противоречие със светския характер на устоите на държавата”.

Представителят на прокуратурата се позовава и на заключението на доц. Стаматова (богослов), според което „в материалите, изследвани от нея, има становища, залегнали в религиозните основи на ислямския строй”, „който сам по себе си е антидемократична идеология”, отсича вещото лице, цитирано от прокуратурата, и набляга на извода, че в материалите се съдържат признаци за „отрицание на християнството общество, проповядване на полова дискриминация, накърняване на българските традиции”.

Доц. д-р Антони Гълъбов пък твърди, че религиозната литература, предмет на изследване, има пропаганден характер, т.е. е предназначена за проповядване, а според него „е налице трайно и последователно неприемане на свободата”. „В заключението си експертът Гълъбов е казал, че организираната дейност е протичала в сравнително дълъг период от време. Анализирайки всички елементи от действителността в България, отнесени към фактите по делото, експертът счита, че има опасност това да прерасне в конфликт”, обобщава прокурор Попова.

Позовава се и на експертизата на историка Агоп Гарабедян, който сочи „какво е идеология, какво е антидемократична идеология, определил е, че е тази, при която се отрича европейската култура, икономическата и духовна среда, разделението на хората в тяхната вяра, религия и т.н.” и „прави сравнение с фашизма”. Аргументи прокуратурата черпи и от екпертизата на д-р Хасанов – „уахабизмът не е идейно направление в исляма, а е политическо движение, появило се в ХVІІІ век в Османската държава, насочено не срещу религията, а срещу самата държава, тъй като става въпрос за ислямска държава”. „Ето защо е използвана идеология, политическа идеология, а не направление, свързано пряко с чист ислям. И тук не става въпрос за проповядване на мюсюлманска религия, а за политическа идеология”, смята държавното обвинение. В обвинителния акт обаче не фигурира думата уахабизъм, опонират защитниците.

В пледоарията си адвокат Ина Лулчева заявява: „Вчера прокурорът обяви за антидемократично течение в религията в исляма салафизма и през цялото време говори за него, като по този начин наруши конституционния принцип за разделност на църквата и държавата и наруши забраната за намесата на държавата в религиозните дела. С внасянето на обвинителния акт и специално с пледоарията вчера се наруши гарантираното право на свободно вероизповедание, каквото имат всички български граждани, защото се обсъждаше течение в религията. Вчера прокурорът обяви салафизма за политическа идеология, защото бил „уахабизъм”. Лулчева е категорична, че въвеждането на уахабизма в делото е опит на прокуратурата „да се избегне ясното обсъждане за религия”. Защитникът прави и паралел – обвинението не е завеждало дела за това дали християнството е демократично.

Изводите на повечето вещи лица са опровергани или подложени на сериозно съмнение от страна на защитата. Основната теза на адвокатите е, че прокуратурата е делегирала на експертите правомощията си да определя кое представлява съставомерно деяние. „На места се стига до този правен абсурд, че субективните представи на някои от вещите лица са основа за търсене на наказателна отговорност от прокуратурата от нашите подзащитни”, сочи адвокат Васил Василев. Най-съществени неясноти, пропуски и най-вече грешки защитата открива при превода на документите, извършен от вещото лице Александър Шунин, който според защитниците няма необходимите знания, за да даде експертно заключение – по времето, когато превежда материалите по делото, той не е завършил магистратурата си. Съмнение в добросъвестността му създава и фактът, че той е разполагал с доказателствата преди те да са приобщени към делото, а част от тях дори не е превел, а обобщил. Адвокатите откриват и откровени неточности в превода – „призоваващ” е превел като „проповедник”, „старейшина” като „шейх”, „свободен” като „работен” и т.н. Всичко това, твърди защитата, променя значението на документите, въз основа на които е повдигнато обвинението.

„Шунин признава, че неправилно е превел една дума като „доклад”, а тя означавала „данни”. Посочва също, че за „доклад“ има специална дума на арабски „такрия”. Неправилно превежда дума като „бюро” – място, където ще се върши дейност, вместо „библиотека”. Признава, че текстът може да означава и създаване на библиотека за всеки проповедник. Неправилно превежда думата „дуат” като проповед, след като тя означава еднозначно за всеки мюсюлманин „призив”. Неправилно превежда дума като „организация”, когато тя означава „помощ”, подкрепа”, аргументира се Василев. Освен това за превода е ползвал английско-арабски речник, а пред съда признава, че не владее свободно английски. На практика защитниците доказват, че неверният превод на вещото лице коренно е изкривил значението на инкриминираните документи в угода на обвинението. Адвокат Василев изразява и друго съмнение – че експертът е под контрола на ДАНС.

По отношение на лексикологичната експертиза, извършена от историка Гарабедян, адвокатът сочи, че в нея вещото лице основно се позовава на свидетелски показания на анонимен свидетел 003 – агент на ДАНС. „Основно цитира професионалния разузнавач свидетел 003 и неговите абсолютно неграмотни трактовки за исляма. При тази присвоена компетентност на Гарабедян да обсъжда кое е чл. 108 и кое е чл. 164 прокуратурата не е постигнала само едно нещо – да го назначи за съдия по делото”, казва защитникът. Нещо повече, експертизата е базирана върху експертизата на Александър Шунин. Или, с други думи, Гарабедян не е чел иззетите от подсъдимите и свидетеля книги, а ги е тълкувал според обобщения превод на друго вещо лице.

Адвокат Василев прави и друго съществено възражение – в поставените въпроси към вещите лица фигурират и такива, чиито отговори са изцяло от компетентност на прокуратурата. Например „Съотносими ли са материалите (иззетите документи и книги) към чл. 321, 108, 198, 163, 164 и 165 от НК?”

„Представете си каква революция ще настане в България, ако изправите на подсъдимата скамейка български митрополити и назначите за вещи лица мюсюлмани. Излишно е да коментирам”, обобщава Василев възражението си, че вещите лица по дело за радикален ислям са християни. Защитникът коментира и изводите на богослова Стаматова за иззетата литература – в експертизата тя посочва, че се касае за богохулство. На общите съждения той противопоставя заключенията на двамата арабисти Дюлгеров и Евстатиев – „Та те пишат, че салафизмът е преди всичко метод за търсене на религиозната истина, свързана със стремеж да се практикува ислямът точно такъв, какъвто е бил по времето на пророка Мохамед. Има ли в това нещо идеология или става въпрос за нещо, което е чисто религиозно? Безспорно е, че става въпрос за религиозни въпроси, за начин, метод за търсене на религиозната истина”. Василев набляга и на заключението им, че в иззетата документация и литература няма открити призиви за изменение на обществения и държавен строй в страната. Нещо повече, назначената по искане на защитата експертиза, извършена от д-р Хасанов, сочи, че иззетите материали са аналитични текстове, адресирани до живеещите в мюсюлмански държави, и нямат пряка връзка с мюсюлманите в България. Това са материали с просветителен характер, сочи адвокатът.

Ако действително преводите на текстовете са грешни, то това разклаща цялата конструкция на обвинението, защото прокуратурата се позовава основно на експертизите, за да обоснове твърденията си в обвинителния акт.

Агент 003 и няколко обиска и изземвания

За да обоснове обвинителната си теза, прокуратурата се позовава на няколко анонимни свидетели. Един от тях признава, че е агент на ДАНС, но в показанията му защитниците виждат единствено общи твърдения, които не са свързани с подсъдимите и интерпретации на чути реплики. Пример – той твърди, че имамите са проповядвали антидемократични ценности и чрез облеклото си. Той описва и каква е разликата между брадите на младите имами и на старите, защо жените се забулват и какво казва Коранът за това – тематика, която е пряко свързана с религиозните обичаи на мюсюлманите и не би трябвало да е предмет на обсъждане по делото.

Защитата намира и друг сериозен пробив в граденото от прокуратурата дело – начинът, по който материалите от компютрите на подсъдимите и свидетеля са иззети и съхранени, е в нарушение на закона и създава съмнение за манипулация. В пледоарията си адвокат Лулчева обръща сериозно внимание, че процедурите по НПК не са спазени, че информацията, извлечена от електронните устройства, не е защитена и би могла да бъде манипулирана, че липсват гаранции, че доказателствата са представени пред съда във вида, в който са били иззети.

Становището на съда по този и по всички останали въпроси ще стане ясно с публикуването на мотивите към присъдата по делото. В тях съдът трябва да обясни защо се доверява на тезата на прокуратурата, че се касае за проповядване на недемократична идеология и защо не приема доводите на защитата, че процесът е вмешателство в религиозните дела на мюсюлманите и плод на неразбирането на прокуратурата на същността на религията.

В държава с минало, което включва насилствена смяна на имената на българските мюсюлмани под благовидното и фалшиво „в съответствие със закона”, призивите на защитниците към съдебната институция да не допусне подмяна на основни ценности звучат повече от сериозно. В заключителната част на пледоарията си адвокат Василев казва, че прокуратурата и ДАНС са устроили на всички ни „позор” по това дело, защото то „не е в интерес на България”. „То насади за години напред религиозна и етническа омраза, разпали някои последици от възродителния процес. Надявам се, че съдът няма да се включи в тази дейност”, казва адвокат Василев.

Предупрежденията на адвокат Василев няма как да не са основателни – заради дългогодишната традиция в България водещи политически фигури без скрупули да размахват плашилото на радикалния ислям, инвазията на терористични клетки и да стоварват върху религиозните малцинства тежки, а досега – и незаслужени обвинения. Ако подобен език на религиозно разделение и ксенофобия е приеман, уви, от българското общество със завиден толеранс, то попадането на религиозната тема във фокуса на службите и прокуратурата, е донякъде предвидимо явление. Но в сферата на толкова чувствителен въпрос държавното обвинение – в чиито правомощия е да прилага наказателната репресия, няма право на нито една грешна, дори и колеблива стъпка. На такива право няма и съдът. А оттук нататък предстои Пловдивският апелативен съд да се сблъска с тежката отговорност да раздаде правосъдие, което да гарантира етническия мир и да защитава достойнството на мюсюлманите.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев
Снимка: Дневник

Основният свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев “оправял” касата на банката по два начина

miroslava

Съдийската колегия решава за наказанието на съдия Мирослава Тодорова на 2 април

Снимка: Капитал

Национално представително проучване: 2/3 от хората смятат, че мандатът на Сотир Цацаров е провал

4 коментара

  • Асен Борованов на 24.04.2014 в 18:07:15

    Уважаема г-жо Гиргинова, с оглед статиите които имате зад гърба си по различни съдебни казуси е много нелогично как тази /а може би останалите/ съдържа много повече целенасочена и манипулативна пропаганда, отколкото реално и обективно отразяване на истината!? Без да се опитвам да давам оценка на вашите мотиви за подобни материали, искам само да посоча някои, може би незначителни за вас, но важни за мен подробности, които на практика ако бъдат взети предвид от вас, вероятно доста ще променят явно "негативния уклон" за повдигнатото и доказано в съда обвинение. Първо считам, че когато правите един обстоен и с претенции за съдържателност анализ е необходимо да проверите много добре събраните от вас и/или предоставени от други лица факти и обстоятелства. В този аспект още в началото на статията има неточности /надявам се не допуснати целенасочено!/като твърдението, че "...прокуратурата вменява на подсъдимите несъществуващи задължения /да регистрират организация/, заради неизпълнението на които ги подвежда под отговорност...". За всеки като мен - гражданин с активна позиция и безкористен интерес към истината тук прозира опит да се манупулира общественото мнение, защото от обвинителния акт и присъдите ясно е виден предмета на обвинението. Друг е въпроса, че защитата се опитва да насочи /което е и нормално/ през цялото време фокуса не към същността на престъпните състави по НК, а към различни по характера си противоправни деяния - основно с административно - правна природа, като сочи други закони извън приложното поле на НК, в случая ЗВ. Ясно е, че за обвиняемите е валидно определението за сформиране, ръководство и членство в нелегитимна /нелегална/ /без значение регистрирана или не/ престъпна организация с предмет на дейност антиконституционна /противодържавна дейност/ - Глава І-ва от НК. От тук и последващия за мен нелогичен, но за вас, а и за защита "полезен" въпрос - Защо Муафак Аласаад е свидетел, а не обвиняем? - при все, че не е отрекъл съпричастност поне към сформирането на организацията? Апропо лицето не е сирийски гражданин, а само и изцяло български такъв. "Невладеенето" на език много удачно бе оборено от прокуратурата с представените и приети от съда официални документи, сочещи успешно положени от него изпити при завършване на висше образование у нас и то не преди година-две, а в онова тоталитарно време, когато доколкото ми е известно дипломи трудно се купуваха, както сега! Освен това т.нар. сирийски гражданин е придобил гражданство по натурализация за което отново е положил успешно изпит пред Министерство на правосъдието! А колкото до забравянето на езика и доста от казаното в досъдебното производство, за съжаление това е често срещан резултат /както и на вас добре ви е известно/ при разследвания срещу организирани престъпни групи /ОПГ/, каквато на практика се явява и тази, макар с особен и затова отделен в специална глава предмет на противозаконна деятелност. В същия аспект не е необяснимо и привличането му като свидетел, защото както е видно може би само той е толкова добре запознат с връзките и механизма на дейност на организацията. А това пак е азбучна практика при която член на ОПГ става свидетел срещу отпадане на наказателната отговорност. Освен това тук стана ясно, че Муафак е участвал в сформирането на групата, но в последствие не фигурира никъде в отчетите и финансовите планове на организацията, както всички останали обвиняеми. Странно е обаче, че подобен въпрос не се повдига /нито от защитата нито от самите обвиняеми/ и за още двама свидетели, също членове на групата - Мехмед Зехиров и Хусеин Ходжа? Те също доста се "отклониха" от показанията си в досъдебната фаза, а вторият дори открито бе наречен "предател" на излизане от съда, но не са така атакувани. Вероятно това се дължи на факта, че показанията на Муафак са доста конкретни и изчерпателни по отношение съставомерност на деянията на подсъдимите по конкретните чл. от НК. Освен това не се представиха доказателства, че в неговия компютър има пропагандни материали /книги, статии и т.н/ с радикално-религиозно и антидемократично съдържание, както си твърди във вашата статия. Там са открити основно отчетни документи и такива съдържащи оценъчна информация за пропагандната дейност на подсъдимите, която пряко кореспондира със собствените им доклади и отчети за получени средства и указания от спонсорите в С. Арабия - такива каквито са открити в собствените им компютри или домове /в материален или ел. вид/. Това е другия важен въпрос, който разглеждате доста едностранчиво - събирането на доказателствата, експертите - вещи лица и техните експертни заключения. Вие като веща по съдебните процеси трябва да знаете, че при твърдяните от защитата пороци съда би отхвърлил тези експертизи и назначил нови, както между другото стана и с първоначалната тюрколожка и една от арабистките експертизи. Некоректно е също да се сочи религиозната принадлежност на експертите, защото те първо са специалисти и са преценени от съда като достатъчно безпристрастни. Освен това именно този мотив е приет за значим и е назначена допълнителна експертиза на най-проблемните турски текстове, която е осъществена от ислямски богослов. Тук обаче отново тенденциозно и невярно се сочи, че текстовете били аналитични и не адресирани до българските мюсюлмани. Считам, че ако се обърне сериозно внимание на неговите заключения, въпреки откритите му опити да защити обвиняемите - поведение доста сходно с това на голяма част от свидетелите и "навяващо" мисли за оказан върху тях натиск, но не от държавните институции, както се твърди доста нелогично с оглед резултатите. В преведените девет текста недвусмислено има текстове с антидемократично послание и такива подбуждащи към религиозна омраза. От съдържанието им е видно, че тези текстове не са чисто доктринални, както заявява експерта в съдебна фаза, като се изхожда от факта, че са намерени във флаш памет на турски език, на какъвто проповядва Ахмед Муса Ахмед и са събрани гласни доказателства, че флашката е негова. В изложението на д-р Сефер Хасанов пред съда, във връзка с изслушване на заключението му е посочено, че демокрацията и исляма си противоречат по същността си. Противоречието между демократичната и шериатската държава се изразява в това, че демокрацията приема върховенството на хората, а в исляма се приема върховенството на Аллах и всъщност си противоречат. Въпреки недвусмисления превод и ясните си заключения, поддържащи тезата на обвинението експертът е казал, че ако някой мюсюлманин тръгне буквално да приема и прилага текстовете, които е превел, той има „психически отклонения”. Явно с цел да оневини подсъдимите /голяма част от които негови колеги и познати/ той дава нелогични и несъответстващи на експертните му заключения отговори. Следва да се отбележи обаче, че експерта не познава другите доказателства по делото, а само 9-те текста, на които е извършил впоследствие пълен превод. Съпоставени текстовете с другите доказателства – гласни и писмени е явна връзката, че те са имали своето предназначение - да бъдат сведени до определен кръг слушатели на лицето, което ги е подготвило, в случая като такова се сочи Ахмед Муса Ахмед. В този аспект експерта не дава аргументирани отговори на твърденията си, че в изследваните от него материали пряк призив за отхвърляне на демокрацията не е срещал, като отново сочи, че те са със строго догматичен характер? Пример: „ ...Ей, братко по религия! Никога не бъди средство за просъществуването на демокрацията. Не участвай в изборите, на които народът предава властта си на членовете на парламента, за да можеш истински да си повярвал в единството на Аллах...” /стр. 2 от превода/ „...Ей, помощници на идолопоклонническите закони! Побързайте! Избързайте да помогнете на законодателството на Аллах и да се отдалечите от конституциите и законите на идолите! Това е нашият призив...” /стр. 80 от превода/ Подобен алогизъм има и в твърдението му, че в текстовете е застъпено мнението, че не само е възможно, но мюсюлманинът е длъжен да е част от демократичния процес? Пример: „...Според правилата на Аллах, не е разрешено един човек едновременно да е и мюсюлманин и християнин и юдей. По същия начи, едновременно един човек да е и мюсюлманин и демократ е нещо, с което Аллах не е съгласен и не го приема, тъй като Ислямът е религията на Аллах, а демокрацията- религия на неверничеството...” /стр. 20 от превода/ ....Становищата на съвременните учени по темата... „...Абдуллах Аззам: „Онези, които не управляват с низпосланото от Аллах, поставят закони които коренно противоречат на законодателството на Аллах и сунната на Пратеника на Му, считат тези закони за подходящи, подкрепят ги и ги разписват със сигурност стават неверници и излизат от Ислямската религия. Поставянето на закони извън низпосланите от Аллах със сигурност отлъчва човека от религията. Подкрепата, утвърждаването и разписването дори само на един закон противоречащ на Исляма не е право на парламента. Който счете за подходящ дори един единствен закон противоречащ на Исляма, като това, че мъжът и жената са равни, излиза от Ислямската религия.” ....” /стр. 66 от превода/ Подобно е твърдението му, че в текстовете няма преки призиви мюсюлманина да не се съобразява със законите в страната в която живее, ако не са шериатски? Пример:: „..Религията казва на мюсюлманина: „Отхвърляй всички закони и разпоредби, които са извън Ислямското законодателство. Всички човешки системи са системи от предислямската епоха. Не приемай тези човешки системи и не се съгласявай с тях”. Как е възможно въпреки това, един мюсюлманин да седи заедно с останалите в парламента, който отхвърля законодателството на Аллах и поставя закони според собствените си желания? Как може да основе правителство заедно с тях? Как може един мюсюлманин да обещае и положи клетва, че приема техните принципи?...” /стр. 67-68 от превода/ В отговорите си по експертизата д-р Хасанов сочи, че статиите са свързани с ислямската религия и не става въпрос за някакво течение, но същевременно изрично упоменава в заключението си, че по-голяма част от авторите на текстовете са теоретици на т.нар. „джихадитски салафизъм”. В този аспект твърди, че чрез текстовете не се проповядва „джихадизъм”, но трудно би обяснил примери от тях като този: „...Днес имаме нужда във всяка област от джихада и усилията на учените и муджихидите, тъй като религията не може да съществува нито само със знание, нито пък само с джихад. Необходимо е двете да са заедно...”.... Пак той казва: „Мечовете на мюсюлманите подкрепят тази религия, която се основава на Корана и сунната (традицията на Пророка). Джабир бин Абдуллах -Аллах да е доволен от него- е казал: „Пратеникът на Аллах -Аллах да го благослови и с мир да го дари- ни заповяда да съсечеме с мечовете си онези, които излизат извън тази книга”. Шейхът на Исляма Ибн Теймийе -Аллах да се смили над него- на друго място казва: „Както е известил Всевишният Аллах, просъществуването на религията бива чрез напътсващата книга и подкрепящото желязо” Ибн Теймийе -Аллах да се смили над него- и на други места прави подобни разяснения...” /стр. 47 от превода/ Освен това той още в началото на експретното си заключение сочи, че почти всички 9 текста в арабски оригинал се намират на уеб сайт с наименвание „Платформа на единобожие и джихада” и съответно на турски в еквивалента му www.sehadet.info. Двата сайта са известни като част от съвременната пропагандна мрежа на различини ислямски екстремистки структури. Може да се намери и ясна идейна връзка между превода на някои от книгите, намерени у Абдулах Салих и преведените текстове от турски език от д-р Сефер Хасанов. И в двата превода голяма част от материалите са определени като литература, включваща съчинения на т.н. радикални и войнстващи „салафитски джихадисти”, като Шейх Абдуллах Аззам. В арабистката експертиза на Евстатиев неговата книгата „ЗАЩИТАТА НА ЗЕМИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО ИНДИВИДУАЛНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ” е под № 2. В експертизата Абдуллах Аззам (1941–1989) е описан като един от най-радикалните и войнствени ислямски автори, поради което и съчиненията му са забранени в повечето арабски държави. Аззам пледира, че всеки един индивид, изповядващ исляма, е длъжен да участва в джихада –индивидуалният отказ от това задължение сам по себе си е определен от него като грях. Този извод е безспорен по отношение нетолерантността и конфликтността на посочената идеология, но не би било коректно да се дава оценка само на същността `и без да се анализират авторите на коментираните антидемократични и антихуманни послания. Когато д-р Хасанов казва, че те са „едни от най-изявените теоретици на джихадския селефизъм” той не е изцяло коректен. Почти всички съвремени автори като вече цитирания Абдуллах Аззам в това число Абдулкадир бин Абдулазис, Абу Катаде ел Филистини, Абу Мухаммед ел Макдиси са участвали пряко и/или косвено в дейности по логистика на международна терористична активност. За пример може да се каже, че Аззам загива в Афганистан през 1989г., убит от руски военни по време на сражение с тях и в последствие е обявен за „шахид” /мъченик за вярата/. Там той е непосредствен ментор на покойния Усама бин Ладен, който в последствие постоянно го нарича и свой учител. Останалите автори /които не са покойници/ са още по-съвременни и някои от тях все още са в затворите на различни европейски или близкоизточни държави, заради горепосочената дейност - пр.: Абу Катаде ел Филистини /истинско име Амр Махмуд Усман – фигурира в списъка на резолюция 1267 на съвета за сигурност на ООН – лица обвинени в международен терризъм/, Абу Мухаммед ел Макдиси / истинско име Иссам Тахир Баракауи – „политически” затворник в Йордания, заради доказани връзки с Ал Кайда в Магреб/. Основно са арестувани и съдени след атентатите в Ню Йорк през 2001г. и този в Лондон от 2005г. Те са известни и като близки връзки на издирвани международни терористи като Абу Мусаб ас Заркауи, обявен за настоящ лидер на „Ал Кайда”. Така, че е много некоректно тези лица да се наричат „теоретици”, а посланията им „догматични” с оглед изключителната им актуалност и непосредствена политическа, макар екстремистка насоченост. Освен това като се вземе предвид публично известната интернационализация на ислямските екстремистки организации, езика на който са били открити текстовете /турски/ и начина по който са разпространявани /интернет/ е най-малко нелогично да се твърди, че те не касаят по-никакъв начин мюсюлманите в България. Да в някои от тях конкретно са посочени правителства и политически системи на определени близкоизточни държави, но винаги в ракурса на връзката им с „неверническите” общества и социално-правните модели на немююслманските страни. В този аспект като „неприемливи за истниския мюсюлманин” са определени и различин международни правни субекти като ООН например. За да не размивам основната цел на тезата си, а именно наличие у мен на сериозни съмнения за "поръчкова статия", мисля да не навлизам повече в критичния анализ на материала ви, но държа да получа някакво аргументирано опровержение или отговор! Ако не уважите искането ми ще се чувствам свободен да коментирам вашата статия по подобен начин в различни интернет форуми на истинската свободна мисъл!

    Отговор
    • Стоян Стефанов на 25.04.2014 в 00:22:14

      Браво, господин Борованов, не съм юрист, но имам досег с правото и статията на г-жа Гиргинова ме позачуди. Както и защитата на обвиняемите, така и тя поставя логическото ударение на процесуалните недостатъци на обвинението. Ако бе критика на недонаправеното, щях да я разбера и да го приема. От тридесетина години съм съпричастен по някакъв начин с теорията и практиката на исляма, но всеки непредубеден човек може да види в нета какво представлява уахабитството, или уахабитизма. Отричането или обявяването за грях на всичко, което не отговаря на тяхната представа, джихадизма, както те го разбират, а не както е според Корана вменен като първостепенна задача на всеки истински мюсюлманин са в категорично противоречие с етичните и законовите норми на българската държава и общество. За мен това си е поръчково писание.... Жалко за което.

      Отговор
  • Михаил Михайлов на 25.04.2014 в 10:10:31

    Изцяло подкрепям мнението на г-н Борованов и изводите до които достига относно "поръчковия" характер на статията ! Имал съм възможността да контактувам лично с прокурор Н.Попова и за мен тя е изключително съвестен, методичен, изцяло оттдаден на работата си магистрат и не мога да си представя да допусне споменатите от авторката слабости в обвинителната си теза !

    Отговор
  • Pingback: ВКС по делото срещу 13-те имами: Не може едно религиозно течение да се определя като антидемократична идеология | Съдебни репортажи

Вашият коментар