Действие първо: На прицел в съдебната зала – религията на 13 имами

Фашист ли си, ако притежаваш фашистки книги, престъпник ли си, ако не си изпълнил задължение, каквото закона не ти вменява, редно ли е държавата да се намесва в религията и до какви последици може да доведе едно дело срещу тринадесет религиозни водачи? Това са само част от въпросите, които повдигна процесът в Пазарджишкия окръжен съд, по-известен като „Делото срещу 13-те имами”.

Той бе съпътстван с постоянни протести пред сградата на съда както на мюсюлмани, подкрепящи имамите, така и на националисти, намерили удобно поле за изява. Тази обстановка на сблъсъци в силно чувствителна област, каквато е вероизповеданието, описана от множество външни наблюдатели като опасно некомпетентен опит на държавата да се меси в свободата на религия, бе тест за прокуратурата и за съда. От една страна, защото предполагаше абсолютна необходимост от наличието на сериозни доказателства, обосноваващи обвинителната теза, и висока грамотност в дебрите на специфичните отношения, включени в обвинението, а от друга – защото върху съда се налагаше перманентен обществен натиск. Засега, далеч от окончателния завършек на процеса, изглежда, че тестът не беше издържан. А това е видно от многобройните пробойни, които защитниците на подсъдимите намериха в обвинението и които не намериха логично обяснение от наблюдаващия прокурор в процеса – Неделка Попова.

В процеса-прецедент за страната ни тепърва трябва да бъде изяснено как са събирани доказателствата, на какви експертизи почиват изводите на прокуратурата, кои са свидетелите по делото. Такова обяснение дължи чрез мотивите си и съдия Ивета Парпулова, председател на съдебния състав, произнесъл 13 осъдителни присъди на Саид Мутлу – имам в джамията в кв. Петелци в Сърница, Неджми Дъбов – районен мюфтия в Смолян, Хайри Шерифов – имам в Рудозем, Абдула Мустафа Селих – районен мюфтия в кв. Изток, Пазарджик, Ахмед Муса Ахмед – проповедник в Пазарджик, Байрам Ушев – имам в джамията в Мадан, Ахмед Абдурахманов – проповедник в с. Плетена, Благоевград, Юсуф Горелски – учител в село Горно Краище и Найме Горелска от село Горно Краище, Изет Джалев – имам с. Кочан, Мохамед Камбер – имам в с. Лъжница, Али Хайраддин – от с. Аврамово, Якоруда, Али Ибрахим Ходжа проповедник в с. Аврамово.

Съдът в Пазарджик призна за виновен Саид Мутлу за това, че е ръководил нерегистрирана по законоустановения ред в България организация „Ал Уакф ал Ислями“, клон на едноименната саудитска фондация, която си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от Наказателния кодекс – „проповядване на антидемократична идеология срещу принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, форма на държавност и върховенство на закона, срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода чрез проповядване на идеологията на салафизма”. Мутлу бе признат за виновен и в това, че е проповядвал антидемократична идеология и беше осъден на една година затвор условно. Той бе оправдан за проповядване на религиозна омраза.

Имамът от кв. „Изток“ в Пазарджик Ахмед Муса Ахмед беше осъден на една година затвор и 5000 лева глоба по три обвинения – проповядване на антидемократична идеология, ръководене на група, която се занимава с това, както и с проповядване на религиозна омраза. Условна присъда от 10 месеца затвор и 3000 лева глоба получи и районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих, който също бе признат за виновен по обвинения за проповядване на антидемократична идеология и ръководене на група, която се занимава с това. С глоби от по 2000 лева бяха наказани Неджми Дъбов, Хайри Шерифов, Байрам Ушеф, Ахмед Абдурахманов, Иззет Джалев, Мохамед Камбер, Юсуф Горелски, Найме Горелска и Али Хайредин, които бяха признати за виновни, че са участвали в нерегистрираната организация „Ал Уакаф ал Ислями“, която е имала за цел да проповядва антидемократична идеология. По същите обвинения бе признат за виновен и Али Ходжа, но той бе глобен с 3000 лева.

Всички наложени наказания съвпаднаха с поисканите от прокуратурата по вид, но не и по размер. Затова от държавното обвинение внесоха протест срещу присъдата с искане наказанията да бъдат увеличени.

Какво твърди прокуратурата?

Държавното обвинение твърди, че 13-те подсъдими са били част от нелегална организация, която е провеждала предварително планирана, организирана и финансирана от чужда институция дейност за пропагандиране в България на идейното течение на исляма, известно като салафизъм. „Считам, че подсъдимите са се организирали и насочили дейността си срещу националната сигурност, срещу демократичната форма на Република България. Те са нарушили правата и свободите на други членове на обществото, свързани с правото на свободен избор на вероизповедание, както и правото на равенство на половете. Доказателствата сочат, че са пропагандирани и други идеи, свързани с неучастие в избори, за гласуване за определена политическа сила”, казва в заключителната си пледоария наблюдаващият прокурор по делото Недялка Попова, която бе номинирана от Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България за Юрист на годината в класацията на сайта „Правен свят”.

Като начало на престъпната дейност прокуратурата сочи участието на трима от подсъдимите и един от ключовите свидетели по делото в среща в град Мека през 2005 г. Именно тогава, счита прокурор Попова, е дадено началото на организацията чрез сключване на учредителен договор, според който „Муафак Ал Асаад (свидетел – б. а.) се определя за административен директор на съвета, Али Ходжа – за отговорник по агитацията на местната общност, Саид Мутлу – за ръководител на договора и координатор на съвета, и Али Хайраддин – за отговорник на домовете за агитация и представители на организацията Ал Уакф Ал Ислями”. По-нататъшното развитие на организацията, според прокуратурата, продължава на два семинара през 2008 и 2009 г. в Истанбул, в които са участвали подсъдимите.

Именно на тези срещи, сочи обвинението, са начертани целите на тайната организация (установяване на шериатска държава), способите, чрез които ще се постигат (проповеди, обучения, привличане на студенти, създаване на футболен отбор), начинът на финансиране и отчитането му. За да докаже организирана дейност, прокуратурата се позовава на иззети документи, отчети, бланки, таблици с възнаграждения за проповедниците от компютъра на свидетеля Ал Асаад, който впоследствие ще разкаже в досъдебното производство за срещите-семинари, за учредяването на организацията. Най-сериозни внимание е обърнато на иззетата от домовете на подсъдимите и свидетеля религиозна литературата, чиито съдържание, според прокуратурата, доказва радикалните възгледи на проповедниците.

Освен това прокурор Попова пледира, че организацията, в която са членували подсъдимите е тайна, защото за нея не знаят нито един от разпитаните свидетели по делото, а само и единствено Ал Асаад.

Защитниците на подсъдимите обаче виждат в тезата на прокуратурата множество пробойни – липсата на доказателства, че действително те са членували в някаква организация и може би по-същественото – според Конституцията и Закона за вероизповеданията религиозните общности нямат задължение да се регистрират. „Следователно няма законоустановен ред, както се твърди в обвинителния акт за регистрация на такива общности, който да е нарушен и да съществува организация, която да не е регистрирана по законоустановения ред, защото законово изискване за регистрация няма. Могат да се проповядват всякакви религиозни идеи или хората да създават религиозни общности от съмишленици, без контрол от държавата, а следователно всички доводи, които се правят в тази насока са неоснователни”, казва адвокат Ина Лулчева. Или казано с други думи прокуратурата вменява на подсъдимите несъществуващи задължения (да регистрират организация), заради неизпълнението, на които ги подвежда под отговорност.

Кой е основният свидетел?

През 2002 г. Ал Асаад регистрира в Софийския градски съд фондация „Ал Уакф“ с нестопанска цел и предмет на дейност „учредяване и изплащане на стипендии, предоставяне на финансова помощ в областта на образованието, реставрация на археологически обекти, организиране на конференции и лекции, благотворителни дейности, рекламна и издателска дейност и др.“. Тя е създадена с помощта на дарение в размер на 200 лева от гражданин на Саудитска Арабия. Същата е заличена от регистрите през 2004 г.

Сирийският гражданин, който активно е участвал в създадената, според прокуратурата, нелегална организация, обаче не е подсъдим. Той е разпитван няколко пъти в досъдебното производство, включително и пред съдия, но по време на делото се отрича от показанията си. Казва, че е бил тормозен от ДАНС и заплашван с екстрадиране от страната. В записаното в протоколите от разпитите му се усъмняват и защитниците на подсъдимите – поради огромното несъответствие между перфектния му български от разпитите в досъдебната фаза и показаното невладение на езика вече в публичния съдебен процес, което не му позволява да изкаже записаните в досъдебното производство сложни фрази. В неговия компютър са намерени и по-голяма част от документите, които служат на обвинителната теза, както и книги с религиозна насоченост, за които прокуратурата твърди, че проповядват нетрадиционен ислям и дори оправдават тероризма.

Въпреки това в съдебната зала свидетелят дава уклончиви отговори, не разпознава като свои документите, за някои от които твърди, че изобщо не ги е писал, защото са на български, а не на арабски. В заключителната си пледоария прокурор Попова се обръща към съда с молба да бъдат ценени показанията на свидетеля от досъдебната фаза, като моли за същото отношение и към останалите свидетели, подкрепящи обвинението, които, според нея, логично изменят показанията си пред съда. „Общото е, че се опитаха да интерпретират в съда първите си показания като неразбрани, недокументирани точно, дори за злоупотребено с казаното от тях. В същото време се съгласиха, че са подписали свидетелските си показания без възражения с ясно съзнание какво е записано. Никой не отрече подписа си под протокола за разпит”, сочи прокуратурата и настоява съдът да не взима предвид показанията на останалите свидетели, които били в роднински, близки или служебни отношения с подсъдимите, въпреки че са мнозинството. Този довод е пространно критикуван от защитата, която смята, че именно хората, които познават имамите, биха имали най-пълна и достоверна представа какви са наистина убежденията им и дейността им.

Защитниците оспорват наличието на тайна организация и още повече – свързаността й със саудитската „Ал Уакаф ал Ислями”. Адвокатите твърдят, че по делото изобщо няма данни какво представлява „Ал Уакаф ал Ислями”, с какво се занимава, легална ли е и какво е нейното финансиране. По искане на защитата по делото са събрани доказателства, че става въпрос не за организация (както твърди прокуратурата), а за фондация с благотворителна цел, свързана изкъсо с кралското семейство в Саудитска Арабия. Но наред с липсата на компрометиращи данни за фондацията, защитниците твърдят, че няма нито едно доказателство, че подсъдимите са създали клон на тази организация в България, а още по-малко – че са се занимавали с подривна дейност и пропаганда. Що се касае до срещите и обучителните семинари в чужбина, защитата представя доказателства, че всички мероприятия са под контрола и с одобрението на Главното мюфтийство, пред които се представяни и съответните отчети за дейността на имамите. Във връзка с това е разпитано и ръководството на Главното мюфтийство, което потвърждава тази практика. Обратно – прокуратурата твърди, че именно под прикритието на мюфтийството, чиито служители са имамите, подсъдимите са развивали нелегалната си дейност.

И един съществен факт, който обсъждат защитниците – обстоятелството, че имамите са получавали възнаграждения за извършената работа не ги прави „членове“ на фондацията, както твърди прокуратурата.

И докато в медиите непрекъснато се тиражираше твърдението, подчертавано многократно от разследващите, че в проповедите на подсъдимите има антидемократична идеология, то не можем да не се запитаме защо по делото не са приложени и инкриминирани именно тези радикални проповеди. Всъщност, част от „опасните” проповеди са налични в сайта за видеосподеляне “Youtube” и са общодостъпни. Те обаче не фигурират в доказателствата. И макар медийният образ на делото да е изкривил напълно обвиненията с трактовката, че имамите отиват на съд заради опасните идеи, които проповядват, истината е съвсем различна – 13-те подсъдими са подведени под отговорност само заради членството си в организация, а прокуратурата не се позовава на нито една тяхна проповед, която да съдържа призиви за разрушаване на обществения строй.

Експертизи на ръба на закона?

Основният сблъсък между вижданията на прокуратурата и защитата в процеса стават назначените експертизи, които трябва да установят какво съдържат иззетите документи, записки и книги, написани на арабски и турски, какво представлява салафизмът и проповядва ли той разруха на демократичния обществен строй. Интерпретацията на вещите лица не е черно-бяла. По материалите са работили арабистът Александър Шунин и ислямският теолог д-р Сафер Хасанов. Назначена е и комплексна експертиза, в която са участвали арабистите Симеон Евстатиев и Иван Дюлгеров, богословът Клара Стаматова, историкът Агоп Гарабедян, социологът Антони Гълъбов и компютърният експерт Александър Кирков.

В пледоарията си прокурор Попова прави кратък анализ на експертните заключения и обобщава: „При постигане на целите, които се проповядват, ще се стигне до разрушаване на съществуващия парламентарно плуралистичен порядък в държавата.” За да подкрепи тезата си, тя посочва, че „заключението на Евстатиев и Дюлгеров сочат, че намерената литература и другите документи са относими към салафитско-уахабитска интерпретация на исляма”. „Същите са намерили същия тип обвързване с уахабитския салафизъм и сочи на религиозна дейност за разпространяване на тази идеология в България. Изрично в заключението си посочват, че в част от книгите, намерени у Мутлу и Салих, има съдържание, явно противоречащо на съвременната демокрация”, казва държавният обвинител. Голямо внимание е обърнато и на намерените у подсъдимите религиозни книги, които според Попова потвърждават убежденията им. Теза, остро критикувана от защитата чрез посочване на неверния извод, до който тя води – че всеки, който притежава фашистка литература, изповядва същите убеждения.

„По отношение наличието на идеи, внушаващи антидемократична идеология, вещите лица са посочили, че ги има в книгите. По отношение обаче на другите материали, записки и отчети не са намерили явни антидемократични признаци. Не са намерили призив към незачитане на обществения държавен строй”, казва прокурор Попова и веднага прави уточнението, че този извод не може да се възприеме без резерви, защото при нелегалната си дейност подсъдимите са спазвали указания за конспиративност – „изрично е указано, че трябва да се използват легални структури и така да се прокарват идеите”.

Според прокурора в официалната кореспонденция е записано, че целта на организацията е „премахване на невежеството, религиозните обреди”, но „изхождайки от същността на разглежданите действия и връзката със селяфизма, безспорно те влизат в противоречие със светския характер на устоите на държавата”.

Представителят на прокуратурата се позовава и на заключението на доц. Стаматова (богослов), според което „в материалите, изследвани от нея, има становища, залегнали в религиозните основи на ислямския строй”, „който сам по себе си е антидемократична идеология”, отсича вещото лице, цитирано от прокуратурата, и набляга на извода, че в материалите се съдържат признаци за „отрицание на християнството общество, проповядване на полова дискриминация, накърняване на българските традиции”.

Доц. д-р Антони Гълъбов пък твърди, че религиозната литература, предмет на изследване, има пропаганден характер, т.е. е предназначена за проповядване, а според него „е налице трайно и последователно неприемане на свободата”. „В заключението си експертът Гълъбов е казал, че организираната дейност е протичала в сравнително дълъг период от време. Анализирайки всички елементи от действителността в България, отнесени към фактите по делото, експертът счита, че има опасност това да прерасне в конфликт”, обобщава прокурор Попова.

Позовава се и на експертизата на историка Агоп Гарабедян, който сочи „какво е идеология, какво е антидемократична идеология, определил е, че е тази, при която се отрича европейската култура, икономическата и духовна среда, разделението на хората в тяхната вяра, религия и т.н.” и „прави сравнение с фашизма”. Аргументи прокуратурата черпи и от екпертизата на д-р Хасанов – „уахабизмът не е идейно направление в исляма, а е политическо движение, появило се в ХVІІІ век в Османската държава, насочено не срещу религията, а срещу самата държава, тъй като става въпрос за ислямска държава”. „Ето защо е използвана идеология, политическа идеология, а не направление, свързано пряко с чист ислям. И тук не става въпрос за проповядване на мюсюлманска религия, а за политическа идеология”, смята държавното обвинение. В обвинителния акт обаче не фигурира думата уахабизъм, опонират защитниците.

В пледоарията си адвокат Ина Лулчева заявява: „Вчера прокурорът обяви за антидемократично течение в религията в исляма салафизма и през цялото време говори за него, като по този начин наруши конституционния принцип за разделност на църквата и държавата и наруши забраната за намесата на държавата в религиозните дела. С внасянето на обвинителния акт и специално с пледоарията вчера се наруши гарантираното право на свободно вероизповедание, каквото имат всички български граждани, защото се обсъждаше течение в религията. Вчера прокурорът обяви салафизма за политическа идеология, защото бил „уахабизъм”. Лулчева е категорична, че въвеждането на уахабизма в делото е опит на прокуратурата „да се избегне ясното обсъждане за религия”. Защитникът прави и паралел – обвинението не е завеждало дела за това дали християнството е демократично.

Изводите на повечето вещи лица са опровергани или подложени на сериозно съмнение от страна на защитата. Основната теза на адвокатите е, че прокуратурата е делегирала на експертите правомощията си да определя кое представлява съставомерно деяние. „На места се стига до този правен абсурд, че субективните представи на някои от вещите лица са основа за търсене на наказателна отговорност от прокуратурата от нашите подзащитни”, сочи адвокат Васил Василев. Най-съществени неясноти, пропуски и най-вече грешки защитата открива при превода на документите, извършен от вещото лице Александър Шунин, който според защитниците няма необходимите знания, за да даде експертно заключение – по времето, когато превежда материалите по делото, той не е завършил магистратурата си. Съмнение в добросъвестността му създава и фактът, че той е разполагал с доказателствата преди те да са приобщени към делото, а част от тях дори не е превел, а обобщил. Адвокатите откриват и откровени неточности в превода – „призоваващ” е превел като „проповедник”, „старейшина” като „шейх”, „свободен” като „работен” и т.н. Всичко това, твърди защитата, променя значението на документите, въз основа на които е повдигнато обвинението.

„Шунин признава, че неправилно е превел една дума като „доклад”, а тя означавала „данни”. Посочва също, че за „доклад“ има специална дума на арабски „такрия”. Неправилно превежда дума като „бюро” – място, където ще се върши дейност, вместо „библиотека”. Признава, че текстът може да означава и създаване на библиотека за всеки проповедник. Неправилно превежда думата „дуат” като проповед, след като тя означава еднозначно за всеки мюсюлманин „призив”. Неправилно превежда дума като „организация”, когато тя означава „помощ”, подкрепа”, аргументира се Василев. Освен това за превода е ползвал английско-арабски речник, а пред съда признава, че не владее свободно английски. На практика защитниците доказват, че неверният превод на вещото лице коренно е изкривил значението на инкриминираните документи в угода на обвинението. Адвокат Василев изразява и друго съмнение – че експертът е под контрола на ДАНС.

По отношение на лексикологичната експертиза, извършена от историка Гарабедян, адвокатът сочи, че в нея вещото лице основно се позовава на свидетелски показания на анонимен свидетел 003 – агент на ДАНС. „Основно цитира професионалния разузнавач свидетел 003 и неговите абсолютно неграмотни трактовки за исляма. При тази присвоена компетентност на Гарабедян да обсъжда кое е чл. 108 и кое е чл. 164 прокуратурата не е постигнала само едно нещо – да го назначи за съдия по делото”, казва защитникът. Нещо повече, експертизата е базирана върху експертизата на Александър Шунин. Или, с други думи, Гарабедян не е чел иззетите от подсъдимите и свидетеля книги, а ги е тълкувал според обобщения превод на друго вещо лице.

Адвокат Василев прави и друго съществено възражение – в поставените въпроси към вещите лица фигурират и такива, чиито отговори са изцяло от компетентност на прокуратурата. Например „Съотносими ли са материалите (иззетите документи и книги) към чл. 321, 108, 198, 163, 164 и 165 от НК?”

„Представете си каква революция ще настане в България, ако изправите на подсъдимата скамейка български митрополити и назначите за вещи лица мюсюлмани. Излишно е да коментирам”, обобщава Василев възражението си, че вещите лица по дело за радикален ислям са християни. Защитникът коментира и изводите на богослова Стаматова за иззетата литература – в експертизата тя посочва, че се касае за богохулство. На общите съждения той противопоставя заключенията на двамата арабисти Дюлгеров и Евстатиев – „Та те пишат, че салафизмът е преди всичко метод за търсене на религиозната истина, свързана със стремеж да се практикува ислямът точно такъв, какъвто е бил по времето на пророка Мохамед. Има ли в това нещо идеология или става въпрос за нещо, което е чисто религиозно? Безспорно е, че става въпрос за религиозни въпроси, за начин, метод за търсене на религиозната истина”. Василев набляга и на заключението им, че в иззетата документация и литература няма открити призиви за изменение на обществения и държавен строй в страната. Нещо повече, назначената по искане на защитата експертиза, извършена от д-р Хасанов, сочи, че иззетите материали са аналитични текстове, адресирани до живеещите в мюсюлмански държави, и нямат пряка връзка с мюсюлманите в България. Това са материали с просветителен характер, сочи адвокатът.

Ако действително преводите на текстовете са грешни, то това разклаща цялата конструкция на обвинението, защото прокуратурата се позовава основно на експертизите, за да обоснове твърденията си в обвинителния акт.

Агент 003 и няколко обиска и изземвания

За да обоснове обвинителната си теза, прокуратурата се позовава на няколко анонимни свидетели. Един от тях признава, че е агент на ДАНС, но в показанията му защитниците виждат единствено общи твърдения, които не са свързани с подсъдимите и интерпретации на чути реплики. Пример – той твърди, че имамите са проповядвали антидемократични ценности и чрез облеклото си. Той описва и каква е разликата между брадите на младите имами и на старите, защо жените се забулват и какво казва Коранът за това – тематика, която е пряко свързана с религиозните обичаи на мюсюлманите и не би трябвало да е предмет на обсъждане по делото.

Защитата намира и друг сериозен пробив в граденото от прокуратурата дело – начинът, по който материалите от компютрите на подсъдимите и свидетеля са иззети и съхранени, е в нарушение на закона и създава съмнение за манипулация. В пледоарията си адвокат Лулчева обръща сериозно внимание, че процедурите по НПК не са спазени, че информацията, извлечена от електронните устройства, не е защитена и би могла да бъде манипулирана, че липсват гаранции, че доказателствата са представени пред съда във вида, в който са били иззети.

Становището на съда по този и по всички останали въпроси ще стане ясно с публикуването на мотивите към присъдата по делото. В тях съдът трябва да обясни защо се доверява на тезата на прокуратурата, че се касае за проповядване на недемократична идеология и защо не приема доводите на защитата, че процесът е вмешателство в религиозните дела на мюсюлманите и плод на неразбирането на прокуратурата на същността на религията.

В държава с минало, което включва насилствена смяна на имената на българските мюсюлмани под благовидното и фалшиво „в съответствие със закона”, призивите на защитниците към съдебната институция да не допусне подмяна на основни ценности звучат повече от сериозно. В заключителната част на пледоарията си адвокат Василев казва, че прокуратурата и ДАНС са устроили на всички ни „позор” по това дело, защото то „не е в интерес на България”. „То насади за години напред религиозна и етническа омраза, разпали някои последици от възродителния процес. Надявам се, че съдът няма да се включи в тази дейност”, казва адвокат Василев.

Предупрежденията на адвокат Василев няма как да не са основателни – заради дългогодишната традиция в България водещи политически фигури без скрупули да размахват плашилото на радикалния ислям, инвазията на терористични клетки и да стоварват върху религиозните малцинства тежки, а досега – и незаслужени обвинения. Ако подобен език на религиозно разделение и ксенофобия е приеман, уви, от българското общество със завиден толеранс, то попадането на религиозната тема във фокуса на службите и прокуратурата, е донякъде предвидимо явление. Но в сферата на толкова чувствителен въпрос държавното обвинение – в чиито правомощия е да прилага наказателната репресия, няма право на нито една грешна, дори и колеблива стъпка. На такива право няма и съдът. А оттук нататък предстои Пловдивският апелативен съд да се сблъска с тежката отговорност да раздаде правосъдие, което да гарантира етническия мир и да защитава достойнството на мюсюлманите.