Съюзът на съдиите представи пакет от мерки за реформиране на съдебната власт

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова не се ангажира дали предложенията ще залегнат в Закона за съдебната власт
08-02-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

vss

Доверието на обществото в съдебната власт може да се повиши единствено, ако неотложно се промени модела на управление на съдебната власт и съдиите от обект се превърнат в субект на самоуправление. За целта обаче се изисква ясна политическа воля за промяна, каквато през последните 20 години липсва. Такова становище изразиха участници в конференция, организирана от Съюза на съдиите (ССБ), на която бяха представени предложенията на съюза за изменения в Закона на съдебната власт. Предложенията, който са подкрепени и от 12 неправителствени организации, които работят в сектора, не са нови, но до този момент нито изпълнителната, нито законодателната власт е поемала сериозен ангажимент да внесе измененията, които според ССБ ще подобрят качеството на правосъдието и ще позволят в системата да растат действително най-добрите професионалисти. Такава воля не беше изразена и от правосъдния министър Зинаида Златанова, която определи идеите на ССБ като добри, но подлежащи на широко обсъждане, а единственото конкретно обещание бе до две седмици Стратегията за реформа на съдебната власт „да бъде на масата” за обсъждане.

От ССБ настояват за комплексни изменения в Закона за съдебната власт, които заедно постигат радикална реформа на модела на управление на съдебната власт. Настояват за отделяне на две колегии във Висшия съдебен съвет – прокурорска и съдийска, които да решават поотделно кадровите и дисциплинарните въпроси на прокурори и съдии. Това ще спре практиката кариерата на един съдия да бъде решаван от прокурори и обратното. Това ще спре и възможността на прокурорите (значи, и на главния) да избират председатели на съдилища (само ден по-рано беше Ванухи Арекилян беше избрана за предсадател на Апелативен съд – Варна с твърдата подкрепа на главния прокурор).

Съсловната организация предвижда избираните според Конституцията члеонове на ВСС от НС и от органите на съдебната власт да се разделят в двете колегии. Така колегията на съда ще включва най-сетне повече съдии, избрани от самите съдии, и по-малко на брой, избрани от парламента.

Съдиите предлагат ВСС да не бъде постоянно действащ орган, а членовете му да не се отделят от работа, защото практиката на двата последни съвета (първите постояннодействащи) показа, че те започват да се държат самодоволно и безотговорно от общността. За да е възможно ВСС да си свърши работата, ССБ предлага да бъдат създадени постоянно действащи комисии по основните направления на дейността от действащи магистрати, които да се отделят от работа за периоди от 1 година. Членовете на тези постоянни комисии по предложенията и атестирането, по професионална етика и по дисциплинарна отговорност да са съдии от върховните и апелативните съдилища, съответно – прокурори и следователи от Върховната касационна, върховната административна и апелативните прокуратури, както и следователи от НСС, които също да се избират от всички останали магистрати. Попълването на състава на комисиите да става на ротационен принцип, така че да се създаде приемственост и да се гарантира, че високи професионалисти ще имат желание да участват дейно в работата на ВСС без да се страхуват, че ще се откъснат от работата си.

Именно този аргумент неведнъж е застъпван от ССБ – нежеланието на магистрати с безупречна репутация да бъдат издигнати за членове на ВСС заради дългия мандат на органа, който ги откъсва от магистратската им работа, превръща ги в чиновници, чиято чувствителност за проблемите на системата намалява. По време на дискусията съдия Нели Куцкова обясни и другите аргументи в подкрепа на тезата, че постоянно действащият ВСС не оправдава очакванията за реформи в системата. Тя си спомни своя мандат в съвет, който не е бил постоянно действащ. Тогава срамът от неудачните решения и отговорността пред колегите, с който продължават да работят, са били спирачка за взимане на безпринципни решения.

Идеята за „хибриден” ВСС обаче не бе посрещната радушно от правосъдния министър Зинаида Златанова. „Имали сме непостоянно действащ и постоянно действащ ВСС. Какво правим, въртим кръга отначало ли?”, заяви Златанова и се впусна в обяснения, че проблемите, свързани с правосъдието, не са решени и в други държави-членки на ЕС, а съдебната система винаги е е критикувана заради значението си за правовата държава.

Маргарита Илиева от Българския хелзински комитет подкрепи предложения на ССБ и посочи, че е време съдебната система да се самоорганизира, след като изпълнителната и законодателната власт са претърпели неуспех в съдебната реформа. Подобна теза изрази и съдия Мирослава Тодорова. Предложенията на ССБ са за въвеждане на трети модел на Висш съдебен съвет, а не преповтаряне на вече изпробвани модели. “Ние искаме да направим така, че съдебната система да остане сама на своя потенциал чрез привличане на съдиите в управленските процеси. Става дума за управление на системата чрез споделена отговорност”, каза Тодорова.

Доверието на обществото в съдебната власт може да се повиши само ако първо магистратите възвърнат доверието си в системата. А това може да стане, ако има ясни правила за атестиране и кариерно израстване и когато магистратите участват активно в управлението на съдебната система, бе становището на председателя на ССБ съдия Таня Маринова.

В този контекст е и предложението на съдийската организация за създаване на орган по атестирането, който да се състои от действащи висши магистрати. Така би се избегнало субективното оценяване от Помощните атестационни комисии, чиито членове често не желаят да се конфронтират с колегите си от региона и не ги оценяват реално. Освен това такъв орган би създал унифициран стандарт на атестирането. Бившият член на ВСС и съдия от ВКС Капка Костова посочи, че атестирането трябва да е постоянен процес, а не да се случва веднъж на четири години по някакъв повод (конкурс). Това би създало предпоставки за ритмично повишаване и би решило и проблемите с командироването на магистрати – понякога траещо с години. Членът на ВСС Калин Калпакчиев също подкрепи разделянето на съвета на съдийска и прокурорска колегия. „Дори и сега, когато се обсъждат въпроси, свързани с прокурорите, съдиите мълчат и обратно. И така е редно”, каза той, като призна, че има и красноречиви примери за обратното, които също своеобразно подкрепят необходимостта за разделяне. Председателят на ССБ изтъкна, че доверието на съдиите в системата може да се върне, ако знаят, че атестациите им се изготвят от професионалисти, избрани от общото събрание на съдиите. Чуха се предложения атестациите да бъдат поверени на магистрати, на които им остават няколко години до пенсия или такива, които са се пенсионирали на скоро.
Несъгласие с предложенията на ССБ изрази председателят на Българска съдийска организация и зам.-шеф на Софийския градски съд Богдана Желявска, която посочи, че идеите на съсловната организация са „интересни”, но трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане. Тя смята, че новият ВСС има воля за промяна на статуквото и не бива да бъде нападан, защото не е коректно. Като пример за волята на съвета, тя даде изработените детайлни критерии за атестиране и заключи, че доверието в системата е функция на всеки един магистрат. Обясни също, че редовите магистрати не се вълнуват от реформата на ВСС, а само от кариерното си развитие и свръхнатовареността си.

По-големи правомощия на общото събрание на съдиите

От ССБ предлагат също при конкурсите за председатели на съдилища ВСС да обсъжда и кандидатура за председател на съда, предложена от общо събрание на съдиите от региона на горестоящия съд. Целта е да се даде възможност на редовите съдии да посочат достоен кандидат за ръководител. Съдията от ВКС Стоил Сотиров допълни, че може да се предвиди условие един ръководител да не може да заема поста два мандата подред. Мотивът е създаването на „съдебна аристокрация” – магистрати, които цял живот са били председатели. Освен това съсловната организация иска разширяване на правомощията на Общото събрание на съдиите – председателят на съда да предлага заместниците си с одобрение от общото събрание на съдиите, общото събрание да определя натовареността на председателя на съда, неговите заместници и други съдии, натоварени с осъществяването на организационни или обществени функции. „Изрично да се уреди правомощието на общото събрание на върховните съдилища да определят специализацията по отделения”, предлагат от ССБ. Всички тези дейности ще ангажират редовите съдии да участват в реформите и управлението на съдебната система. „Масово от съдията се очаква да своевременно актовете си и нищо повече”, обясни съдията от ВКС Борислав Белазелков. А това, по думите му, трябва да се промени, за да може съдиите да се чувстват част от управлението на системата.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев

3 коментара

Вашият коментар