Съюзът на съдиите по повод нападките на Румен Петков: Недопустимо е политици да разпространяват персонални критики и позорящи квалификации за съда

Острата реакция и нападките към съда на активиста от АБВ Румен Петков заради прекратено производство по негова тъжба срещнаха категоричната реакция на Съюза на съдиите (ССБ). В становище по случая, разпространено днес, съсловната организация категорично осъжда извленията на Петков от вчера, в които политикът директно нарича съдията от Софийския районен съд Мирослав Георгиев „недоразумение”.

Причината за „избухването” на червения депутат е определение на съдия Георгиев, с което той прекратя производството за „клевета”, заведено от Петков по повод статията на вестник „Галерия”, в която се твърди, че той и Георги Първанов са се срещали с Бойко Борисов и са обсъждали финансирането на АБВ и превземането на БСП отвътре. Вестникът твърдеше, че се позовава на записи, изпратени до редакцията, но те така и не бяха предоставени на прокуратурата, която образува проверка по случая и впоследствие я прекрати.

В определението на съдия Георгиев, цитирано от „Правен свят”, подробно се обсъждат инкриминираните изрази в статията, които обаче, според съда не са позорящи или пък, ако са позорящи, се отнасят за друго лице, не за тъжителя (става дума за израза “Бойко и Николай Гигов плащат на Първанов”). Поради тази причина съдията от Софийския районен съд прекратява производството за „клевета”. Недоволен, Петков се закани да изпрати акта на съдията на ВСС, на ЕК и на посланиците, за да знаят там, че “за българския съдия да се лъже не е проблем, да се тиражират лъжи в медиите също не е проблем и да се реагира като пощенски гълъб също не е проблем”. “Разбира се, обжалвали сме това разпореждане на недоразумението Мирослав Георгиев”, обясни вчера Румен Петков и допълни „В него се вижда величието на анализаторската мисъл на един съдия. Не знам дали това е петно върху СРС или този – не помня имената на всички нищожества – гледа на Делян Пеевски като на портмоне, това вече е друг въпрос”.

Тези изявления предизвикаха реакцията на ССБ, които смятат „за абсолютно неприемливо в правовата държава активни политици да уронват авторитета на съдебната власт, като – неудовлетворени от изхода на дело, по което са страна, или пък заради политическа демагогия – разпространяват персонални критики и позорящи квалификации за съда”.

Без да коментират предмета на конкретното дело и постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване, съсловната организация категорично заявява, че „квалифицирането на съдията като “недоразумение”, внушенията, че е формирал вътрешното си убеждение по съображения извън делото, без да се сочат доказателства за това, са напълно недопустими и не могат да намерят никакво законно и морално оправдание”.

„Избраният от г-н Петков подход не е позволена от закона форма на защита по конкретното дело, още по-малко е в интерес на правилното функциониране на държавните власти и върховенството на закона. Когато загубилата страна не е съгласна с постановения съдебен акт, тя разполага с правото да го обжалва пред горестоящия съд. Използването на медиите и сезирането на Висшия съдебен съвет, който няма правомощия да преценява правилността на съдебните актове, са форми на нерегламентиран и вреден натиск върху съда по неприключило дело”, сочат от организацията.

И допълват, че ССБ не би си позволил да коментира „целите на поредното политическо обругаване на съда”, но апелират към чувството за отговорност на политиците и на медиите – да не използват мощния ресурс на публичността, с който разполагат, за безкритично подкопаване на общественото доверие в съдебната система. „Разрушаването на авторитета на съда има една единствена последица и тя не е в обществен интерес – деградира правосъзнанието на гражданите и подклажда отричането на принципите, на които се основава правовата държава”, сочат от Съюза на съдиите.

В становището Съюзът на съдиите в България информират гражданите за правомощията на съда по конкретната процедура, по която е било прекратено делото на Петков, и за някои особености на престъплението „клевета”, като припомнят, че според Наказателно-процесуалния кодекс, при насрочване на дело, образувано по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е длъжен да провери дали тъжителят е изложил конкретни твърдения за престъпление, което се преследва по този ред (с директно искане за повдигане на обвинение на определено лице до съда и без участие на прокуратурата).

„В станалия публично известен случай е била подадена тъжба, в която се твърди, че е извършено престъпление „клевета”. Всеки съдия от районен съд, на който е разпределено дело за такъв вид престъпление, е длъжен да прецени дали описаните факти съответстват на признаците на това обвинение. За да даде ход на тъжбата, се изисква съдията да провери дали е уточнено съдържанието на изразите, за които се иска осъждане; дали обективно те имат позорящ характер и твърди ли се, че не отговарят на истината”, информират от ССБ и уточняват, че лъжата, макар и неморално поведение, не е престъпление по българското право. Освен това не е достатъчно също така, за да е извършено престъплението, тъжителят да се е почувствал оскърбен – необходимо е субективното му усещане да съвпада с обективния обществен стандарт за това кое поведение е позорно. Всички тези обстоятелства всеки съдия-докладчик е длъжен да прецени в началото на процеса, а в края с присъда се произнася по това дали иначе годното обвинение е доказано.

В случая Петков завежда дело, като според тъжбата му изразите, които го позорят в статията във в. “Галерия” от 16 януари 2014 г. със заглавие “Нова порция записи от Банкя показва: Бойко и Николай Гигов плащат на Първанов”, са, че Петков се е срещал в Банкя с Бойко Борисов и с президента Първанов, като Борисов заявил, че ще поеме финансирането на АБВ за изборите; че целта била БСП да бъде превзета отвътре, като се създаде общ кабинет с ГЕРБ; че Румен Петков е оръженосец на Първанов и в определени случаи през годините играел ролята на “пощенски гълъб”.

В становището ССБ призовава за пореден път ВСС, който има задължението да защитава независимостта на съдебната власт, да заеме активна позиция при „поредния случай на публично атакуване на съда”. „Отново се обръщаме към българските политици да не преминават границата между основателната критика и неподправената манипулация. Напомняме, че съдът е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички граждани и не може да осигури справедлив съдебен процес, ако вътрешното му убеждение се формира под влиянието на предварително формирани очаквания и натиск”, сочат от съюза.