Оценката на съда за делото за убийството на ямболската адвокатка: липса на разследване, компрометирани доказателства и неверен обвинителен акт

Делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева е изначално компрометирано, а в кориците му не се съдържа нито едно доказателство за вината на подсъдимите. Органите на МВР са бездействали в продължение на 10 месеца по разследването, работили са само по една версия въпреки насочващите данни в други посоки и са укрили оневиняващи доказателства. Обвинителният акт е написан като описание по картинка, а прокуратурата се е доверила на свидетели, които очевидно са имали мотив да дадат такива показания, които облекчават собственото им положение. Това е изводът на Софийския градски съд, записан в мотивите към оправдателната присъда на подсъдимите Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитринка Атанасова. Тримата бяха оправдани от първата инстанция през ноември 2012 г. – 12 години след убийството на жената.

Надежда Георгиева е убита между 26 февруари 2000 г. вечерта и 27 февруари сутринта в апартамента си. Трупът на жената, по който има 10 рани, нанесени с оръжие, подобно на сатър, е покрит с одеало, в помещението е включена печка, като целта на извършителя е била така чрез стимулиране на процесите на разлагане да се затруднят максимално разследващите и да не може да се установи точният час на смъртта. От апартамента на убитата липсват вещи, които биха свързали извършителя с престъплението, а помещeнията са старателно изчистени.

Първоначалните и последващите действия на разследващите пък окончателно минират възможността жестокото убийство да бъде разкрито. Делото претърпя няколко обрата. През 2006 година то започва отначало, след като частните обвините и граждански ищци искат отвод на председателя на състава Георги Колев – сега шеф на ВАС. Новият съдебен състав с председател Владимир Астарджиев връща делото на прокуратурата. Впоследствие процесът бе спрян заради опитите подсъдимата Атанасова да бъде доведена от Великобритания, където живее от години, но в крайна сметка английският съд отказва екстрадицията с убийствени мотиви към българската правосъдна система, като подложи на съмнение независимостта на съда от прокуратурата. Така процесът срещу нея продължава задочно.

„Съдът е изключително затруднен в установяването на обстоятелствата около умъртвяването на пострадалата Георгиева и от повърхностното и неадекватно разследване, извършено от органите на досъдебното производство и от полицията в месеците след престъплението, които са най-важни за разкриването на обективната истина за случилото се”, посочва съдът, а по-нататък обобщава, че поведението на разследващите „не е немарливост или нехайство, а неизпълнение на служебни задължения”.

В нарушение на закона

По делото липсват всякакви преки или косвени доказателства, които да доказват вината на подсъдимите, стана ясно от мотивите на СГС. Единствените две улики, които свързват подсъдимите с убийството, са потник с капка кръв, която може да е на Надежда Георгиева, намерена в дома на Орлин Аврамов, и угарка от цигара, намерена в дома на адвокатката, със следи от ДНК-профила на Калайджиев.

Потникът обаче не може да е годно доказателствено средство, тъй като разследващите са потъпкали всички разпоредби на НПК при намирането му, което е станало от неустановено лице в отсъствието на следователя, свидетеля и двете поемни лица. С други думи – няма никакви гаранции, че потникът е бил на мястото, от което се твърди, че е бил иззет.

След претърсването на дома на Аврамов полицаите съставят протокол, в който е записано, че не са открити никакви вещи, свързани с убийството. Впоследствие полицай, чиято самоличност никой от свидетелите не разкрива, излиза от дома на Аврамов и казва, че е намерил потника с кръв в пералнята. Тогава протоколът от претърсването и изземването е допълнен с уточнението, че не са намерени вещи…с изключение на потника. За този непрофесионализъм на разследващите съдия Астарджиев пише: “Никой съд в Република България не може да цени веществено доказателство, събрано при такива груби процедурни нарушения. Начинът на „намиране” на потника от неустановен полицейски служител, в отсъствие на всички лица, които са посочени в закона като задължителни участници в действията по претърсването и изземването, води до несъмнения извод за манипулиране на посоченото веществено доказателство и невъзможността то да служи за обосноваване на изводи относно фактите по делото”. Още повече това веществено доказателство не е било изследвано незабавно, а по неизвестни причини експертни изследвания са назначени повече от една година след намирането му. През този едногодишен период потникът е бил съхраняван в разрез с изискванията на НПК, като отсъстват доказателства за това той да е бил предаден по надлежния ред във вещевия склад на Столичната следствена служба.

Заедно с него на експертите за изследване са дадени и стърготини от мазилка. Оказва се обаче, че в запечатания плик, в който би трябвало да се намират те – ги няма. Открити са в друг плик, който не е бил запечатан. „Всичко описано се е отразило и на годността на „вещественото доказателство” да разкрие следи от престъплението”, сочи съдът. Така пояснява защо не може да бъде сигурен, че следите върху потника също не са плод на последваща манипулация, доколкото редът за съхранението, който е предвиден заради това, е грубо нарушен.

Освен това експертите никога не доказват, че кръвта е на убитата, защото биологичният материал е в изключително лошо състояние заради неправилното съхранение на уликата. Вещите лица успяват да изолират само един маркер, от който заключват, че има 93,7802% вероятност генотипа на изследваната кръв да е от убитата – тоест 6 от всеки 10 лица от българската популация могат да имат този маркер в своята кръв, което означава, че към 2000г. около и над 400 000 български граждани са могли да оставят своята кръв по „намерения” в дома на подсъдимия мъжки потник. Затова съдът заключва, че не може да се използва дори като косвено доказателство за участието на подсъдимия Аврамов в убийството „негодното веществено доказателство и кръв с неясен произход”.

Срещу тази една косвена и в същото време опорочена улика има множество преки доказателства за това, че Аврамов не е бил в София по времето, когато е извършено убийството.

Що се отнася до фаса с ДНК на Калайджиев, намерен в дома на Георгиева, той по никакъв начин не доказва, че подсъдимият е участвал в умъртвяването на адвокатката. Причината е, че по делото има множество доказателства, че Калайджиев е правил ремонт на апартамента, посещавал го е многократно, тъй като със съпругата си Димитринка Атанасова са били в приятелски отношения с убитата. „Всякакви предположения в тази насока са само спекулативни и не могат да послужат за свързване на подсъдимия Калайджиев с убийството. Съществуват множество варианти този фас да бъде оставен на „нетипично” място (както обозначиха мястото на намирането представителите на СГП в пледоариите си) – подхвърляне за заблуждаване на разследващите, недобро почистване на апартамента в предишните дни, оставяне на угарката от лице, участвало в убийството или в заличаването на следите от убийството и т.н.”, мотивира се съдът.

Как МВР заблуждава съда

От мотивите на съда става ясно, че от самото начало разследването е било фокусирано изцяло върху личността на подсъдимите Атанасов и Калайджиев и е разследвана само и единствено версията за тяхното участие в убийството. „Дори тази версия да е била най-вероятната и най-възможната (което съдът не може да обсъжда с оглед забраната на чл.305, ал.6 НПК), действията, които органите на СДВР са предприели за нейното потвърждаване, са в грубо нарушение на елементарните принципи на правовата държава”, казва съдът и уточнява, че се касае за множеството нарушения на правата на двамата подсъдими от страна на разследващите.

След като са подложени на полиграф (държани 12 часа в полицията без храна, без да им бъде разрешено посещение от адвокат, без да са привлечени като обвиняеми), полицаите забравят „всички други възможни следи и версии”, макар в кориците на делото да има свидетелски показания, които биха могли да послужат на разследващите като насочващи към други възможни версии. Нито една от тях обаче не е проверена.

Полиграфът показва, че Аврамов няма нищо общо с убийството, тестът на Калайджиев сочи, че той подозира кой е извършителят, но не е участвал в престъплението, а единствено този на Атанасова би могла да я свърже с убийството. По този повод съдът коментира: „Пред съда всички свидетели – служители на Института по психология на МВР, се опитаха да омаловажат извършените нарушения, като съкращаваха времето на извършване на изследванията, премълчаха обстоятелството, че по отношение на подсъдимата Атанасова са проведени множество изследвания, които не са документирани (повечето свидетели говореха за три сеанса, а на съда се изпратиха разпечатки от поне пет сеанса на полиграфа).”

На съда са изпратени и разпечатки, в които липсват определи страници, „което още веднъж говори за недобросъвестността и недостоверността на извършените в Института по психология на МВР изследвания”. Съдът заключва, че на подсъдимата са задавани много повече въпроси от отразените в т. нар . Оперативно-психологична експертиза, „които са били свързани с делото, но които не са били изгодни за изградената от служителите на СДВР версия за участие на подсъдимата Атанасова в убийството на пострадалата Георгиева”. Или с други думи – оперативните са предоставили извадки от изследването преднамерено по начин, който „доказва” вината й.

В мотивите е записано, че съдът „не може да пренебрегне и обстоятелството, че укритието на информация от органите на МВР по делото продължи и след образуването на настоящето съдебно производство”. Пример за това е фактът, че едва на 20 ноември 2007 г. става ясно, че е извършено и полиграфско изследване на подсъдимия Аврамов, което по несъмнен начин за психолозите от МВР е изключило неговото участие в убийството. Тоест служителите на МВР още в началото са знаели или са предполагали след полиграфския тест, че Аврамов не е извършил убийство, но въпреки това са запазили в тайна това обстоятелство и мъжът е бил предаден на съд.

Заради фрапантните нарушения на оперативните работници и разследващите СГС изразява и принципно становище – изследването с „детектор на лъжата трябва да се записва с видео и аудиозапис. Защото укриването на информация, документи и манипулирането на анализа на данните „прави невъзможно използването им дори като косвена улика за целите на наказателния процес и не носи никаква доказателствена стойност”.

В същото време съдът отбелязва, че не може да пренебрегне категоричното заключение на психолозите от Института по психология на МВР за участие на подсъдимата Атанасова в убийството на ямболската адвокатка, „но не може да не отчете и многобройните пропуски, непълноти и груби нарушения на елементарните човешки права на подсъдимата, извършени при това изследване”. Самият факт, че при изричното поискване на цялата документация от разследващите, тя не се изпраща в пълнота, а и не се изпращат зададените при различните сеанси въпроси, напълно компрометира заключението на извършеното изследване.

Противоречия и компрометирани свидетели

От мотивите на съда се изяснява, че дали умишлено или не, разследващите тръгват по следа, без да забележат както противоречията в показанията на свидетелите, които ги насочват, така и без да изследват никакви други хипотези. Например подозрението пада върху Калайджиев и Атанасова заради показания на свидетели, които твърдят, че двамата са им споделили, че Надежда е мъртва преди тялото й да бъде открито. При съдебното следствие обаче се изяснява, че се касае за объркване – заради продължителен болничен свидетелката объркала дните на разговора и откриването на смъртта.

Обвинителната теза пък е подкрепена от ненадеждни свидетели, чиито показания са целели да се облекчи собственото им положение или са били резултат от лични отношения със замесените лица. Така например затворникът Илия Николов, който лежал в килия заедно с обвиняемия Калайджиев, твърди, че мъжът му признал за убийството. Това обаче не се потвърждава от приложените СРС-та за записани разговори. Показанията му, сочи съдът, „очевидно са повлияни от неговото желание да получи облекчаване на режима за изтърпяване на наказанието и евентуално съдействие на българските прокурори за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на поредното му наказание лишаване от свобода, за което може да се съди от саморъчните молби на този свидетел”.

Освен това показанията му „са изцяло базирани на вестникарски публикации от медии, търсещи сензации” – свидетелят обърква датите на престоя си с подсъдимия в една килия, сочи невъзможни за случване обстоятелства. Съдът прави и друго уточнение: „Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че не за пръв път във връзка с настоящето дело свидетеля Николов прави опит да смекчи чрез Прокуратурата на Република България затворническото си битие. Такъв опит е документиран още през 2005 г., когато свидетелят Николов е използвал лековерието на българските прокурори в случаите, свързани с отношенията между бившия Главен прокурор Никола Филчев и покойния му приятел/неприятел Николай Колев, за да избяга от затвора, което е наложило неговото издирване”, пише в мотивите на съда.

И още: „В тази преписка (бел. ред.- за бягството) чрез изготвените справки от тогавашната НСБОП е разкрита изключителната комбинативност на свидетеля Николов, довела до настаняването му във ВМА с цел да бъде провокиран свидетеля Николай Колев – прокурор от ВКП, и възможността свидетеля Николов да излезе необезпокояван през главния вход на ВМА и да се укрие”, сочи СГС.

Съдът казва директно, че свидетелят лъже, а и не могат да се пренебрегнат „данните, установени от бюлетините за съдимост на свидетеля Николов, за неговата склонност да върши престъпления против правосъдието, вкл. осъждането за подготовката за палеж на сградата на РС-гр.Радомир, осъжданията му за поредица от обикновени и документни измами в големи и особено големи размери, бягства от затвор, присвояване на самоличност и представяне за служител на МВР, които изцяло разколебават чистотата и безкористността на намеренията му да помогне на правосъдието”.

СГС не приема за достоверни и свидетелските показания на съпругата на покойния прокурор Николай Колев, която твърди, че бившият главен прокурор Никола Филчев е признал пред нея, че е физическият убиец на Георгиева. Причината за недоверието на съда се корени в обстоятелството, че свидетелката Нанка Колева е съпруга на лице, обвинено за подбудителя на убийството на Надежда Георгиева, а още приживе Колев е направил всичко възможно, за да насочи подозренията на своите близки и на медиите към участието на своя враг Никола Филчев в убийството, а самата Колева е пострадала от действията на бившия главен прокурор. „На второ място съдът отчита и очевидното емоционално настройване на свидетелката Нанка Колева срещу личността на Никола Филчев, когото тя счита за поръчител на убийството на своя съпруг”, посочва съдът.

И още един свидетел не получава доверието на съда – небезизвестният Христо Върбанов – Ицо Папата, редовен прокурорски свидетел и наскоро окончателно осъден за изнудване. В мотивите съдът отбелязва, че недопустимо в обвинителния акт прокуратурата се позовава на негови показания по друг процес, които не са присъединени по съответния процесуален ред по това дело. Въпреки това Върбанов е допуснат като свидетел, но не помага особено за изясняване на истината.

Обвинителен акт като картинка

В обвинителния акт на прокуратурата пък се съдържат голословни и декларативни твърдения, като например това, че Георгиева в работата си „имала слабост да записва на диктофон разговорите, които провеждала с различни хора и по този начин създавала компромати срещу тях, които се опитвала да осребри”. Доказателства обаче за това, че този диктофон е използван за нерегламентирани записи, липсват по делото. Обстоятелството, че диктофонът и евентуалните записи от него не са намерени след смъртта на Георгиева „създава подозрения за връзката на тези записи с извършеното убийство, но нищо повече – не се установява нито кой е бил записван от пострадалата, нито съдържанието на записваните разговори, нито употребата на тези записи като „компромати”.

СГС счита, че изчезването на адвокатската чанта на убитата и документацията в нея очевидно е във връзка с убийството й, „но дали тази връзка е поради работата и контактите на пострадалата или поради възможността върху чантата или в нея да е имало следи от убиеца (убийците) е изцяло в сферата на предположенията”.

Съдът отбелязва и „картинното и художествено описание на убийството, сторено в обвинителния акт”. В него механизмът на извършване на убийството на Георгиева е описан по следния начин: „В един момент обв.Д. К. отишла до кухненския бокс. Оттам взела домакинския сатър /марка „Мароб” с черна пластмасова дръжка с метална част с размери – ширина при дръжката 8 см., в другия край 8.5 см.; и дължина на острието 13,9 см./, приближила пострадалата. В този момент обв.О.А. и обв.Пл.К. притиснали пострадалата към фотьойла. Със сатъра обв.К. нанесла девет удара по главата на Н.Г. в областта на дясната челно слепоочно теменно-тилна област и в лявата надключична област, в резултат на които тя починала.”

За всичко това обаче доказателства няма още в досъдебното производство – от състоянието на трупа и нанесените рани може да се направи извод за изненадващ удар в гръб на пострадалата, при който въобще не е имало нужда от нейното притискане, а по трупа не са установени следи от притискане или натискане. Няма и яснота кое е точно оръжието на убийството. Или с други думи – въпреки доказателствата или липсата на такива – прокуратурата доразвива самостоятелно, с въображение случилото се в нощта на убийството.

Що се касае до правната страна на въпроса – съдът посочва, че „по принцип не би могло да бъде постановена присъда убийството да е извършено с користна цел”. „Не може да се поддържа и квалификацията убийството да е извършено по особено мъчителен за жертвата начин съгласно чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК, доколкото съгласно заключенията на многобройните съдебномедицински експертизи и обясненията на вещите лица в съдебно заседание още след първия удар Надежда Георгиева е изпаднала в коматозно състояние и не е усещала ставащото”, обобщава СГС.