Делото за източване на програма САПАРД внесено в съда по искане на обвиняемите

Делото за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД е било внесено в съда след искане на обвиняемите. Това става ясно от определение на Софийския градски съд от 25 септември миналата година, с което „Съдебни репортажи” разполага. Според чл. 368 от Наказателно процесуалният кодекс, ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години, то обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Ако съдът уважи молбата на обвиняемите, то делото се връща на прокуратурата, която в тримесечен срок трябва да внесе обвинителен акт или да го прекрати. Законът дава още един месец срок допълнително за изготвяне на прокурорския акт, т.е. срокът става четиримесечен.

Както „Съдебни репортажи” писа, миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че едно от двете дела по аферата “САПАРД” – това за получаване на европейско финансиране чрез документни измами, отново е внесено в съда на 18 декември. То претърпя пълен крах, след като Софийският апелативен съд (САС) отмени присъдата, постановена от състав на Софийския градски съд с председател настоящия шеф на ВАС Георги Колев, като посочи, че е преписал обвинителния акт, и върна делото на прокуратурата. По второто дело – за пране на пари, се очаква Върховният касационен съд да се произнесе всеки момент дали намира искането на главния прокурор за възобновяване на процеса за основателно.

Развоят на събитията, който е резултат на голямото забавяне на процеса, възпрепятства намерението на държавното обвинение да обедини двете дела и така евентуално да преодолее негативният ефект, до който доведе разделянето на обвиненията, доказателствата и обвиняемите. Единственият резултат от намерението на прокуратурата да иска втори шанс за нов процес от съда, без да е съобразила закона, е оттеглянето на протеста срещу четирима обвиняеми по делото за прането на пари. Прокуратурата обясни действието с желанието си колкото се може по-бързо да влезе в сила оправдателната присъда срещу всички обвиняеми, за да може да иска извънредно възобновяване. Ако ВКС не разреши възобновяването, ще се окаже, че прокуратурата е изпуснала питомното, за да гони дивото – сама е позволила да влезе в сила присъда, която счита за неправилна.

На 27 август миналата година обвиняемите по Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Лазарина Георгиева, Петя Хаджииванова, Валентин Ангелов и Иван Иванов внасят молба в съда, с която искат делото им за документни измами, върнато от САС на прокуратурата, да бъде приключено – или с обвинителен акт, с който да им повдигне обвинение, или с прекратяване. От определението на СГС става ясно, че след 3 август 2012 г. прокуратурата не е извършвала никакви процесуални действия по разследването. Това на практика означава, че делото е стояло на трупчета точно година без прокурорите да са работили по него. Мотивите на САС към оправдателната присъда са публикувани на 2 август 2012 г., което означава на практика, че след получаване на делото прокуратурата не е работила изобщо по него.

От определението на СГС става ясно, че за част от обвиняемите двугодишният срок, предвиден в НПК е изтекъл. Марио Николов, съпругата му Марияна, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Иван Иванов са привлечени като обвиняеми през 2007 г. – тоест над шест години преди подаване на молбата пред съда. Приспадайки времето, в което делото е било разглеждано на първа и втора инстанция, СГС установява, че за тези обвиняеми двугодишният срок е изтекъл и те имат право да се възползват от хипотезата на НПК, която им дава възможност да поискат прокуратурата да приключи досъдебното производство и да внесе делото по същество в съда.

Затова и съдът указал на прокуратурата в предвидения в закона срок да внесе делото по отношение на тях или да го прекрати. Лазарина Георгиева и Валентин Ангелов пък са привлечени като обвиняеми в по-късен етап и за тях срокът все още не е изтекъл. Така или иначе прокуратурата е решила, че няма да раздробява допълнително делото, като отделя материалите за тях двамата и е внесла обвинение и срещу тях.

Говорителят на Специализираната прокуратура не бе открит за коментар. Защитници на подсъдимите обясниха пред „Съдебни репортажи”, че обвинителният акт е внесен в съда в края на миналата година, без обвиненията в него да са претърпели промяна.

Разпореждането на съдия Пламен Панайотов за насрочване на първото съдебно заседание е с дата 10 януари – пет дни преди главният прокурор да съобщи в Германия, че процесът отново влиза в съда. Делото е насрочено за след две седмици – 23 януари, а само обвинителният акт е над 140 страници и материалите по делото са събрани в 46 тома, т.е. съдия Панайотов е успял да прочете делото за 24 дни, включително и с празничните дни. Насрочването за такъв кратък период прави отлагането на първото заседание силно вероятно, защото подсъдимите по закон имат право в едноседмичен срок от връчване на новия обвинителен акт да изложат възражения по него и този срок не може да бъде ограничаван.