ВКС върна дело срещу прокурор с указания към долния съд да наложи точно определено наказание

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) върна делото срещу шуменски прокурор за подкуп на второинстанционния съд. От решението на мнозинството на състава е видно, че върховните съдии не са съгласни с наложеното му наказание и смятат, че то трябва да бъде по-сурово.

Прокурор Румен Пенев бе задържан на 13 януари 2011 година след зрелищна гонитба между него и седем полицаи. Той бе задържан в колата си, където бяха намерени 21 хил. .l. Прокуратурата му повдигна обвинение, че през октомври 2011 г. поискал подкуп от 25 000 лева от адвокат Найден Николов, като срещу сумата щял да упражни влияние върху колегата си прокурор Янко Желязков, за да не повдигне обвинение и да прекрати досъдебно производство срещу Николов. Обвинителят бе уволнен от Висшия съдебен съвет заради уронване на престижа на съдебната власт, а през септември миналата година Софийският градски съд (СГС) с председател съдия Атанас Атанасов осъди Пенев на 3,5 години затвор. Присъдата бе изменена от Софийския апелативен съд в условна – 3 години условно с 5-годишен изпитателен срок.

От решението на ВКС (председател Пламен Томов и членове Елена Величкова и Блага Иванова) става ясно, че срещу присъдата на САС са постъпили както жалба от подсъдимия, така и протест от страна на прокуратурата, с който се иска увеличаване на наказанието на Пенев. Според мнозинството на съдебния състав втората инстанция правилно е преценила доказателствата по делото и не са допуснати нарушения на закона, „поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС”. ВКС пише също, че САС убедително е изложил и съображения за съставомерността на деянието, въпреки доводите на защитата. „Налице са всички признаци от състава на престъплението по чл. 304 б, ал. 1 НК: деецът е поискал, респективно е получил определена парична сума, която не му се следва, за да упражни влияние по отношение на длъжностно лице във връзка със службата му, като е съзнавал, че тази сума не му се следва, и че такова вмешателство е недопустимо”, посочва ВКС и допълва, че съображенията дали подсъдимият е възнамерявал да предаде на друго лице или лица част от получената сума, както и дали е смятал да упражни влияние върху колегата си, са ирелевантни.

„За съставомерността на деянието е достатъчно това, че той е поискал, респективно, е получил сума, която не му се следва, за да упражни влияние върху свидетеля Желязков, независимо от това дали е изпълнил обещанието си и дали е възнамерявал да го изпълни. Съставомерността на деянието е налице и във връзка с наличието на обективна възможност деецът да упражни такова влияние (установено е, че подсъдимият и свидетеля Желязков са поддържали добри колегиални отношения и съвместно са обсъждали казусите по делата), като в противен случай, би била мислима хипотезата на измама”, се казва още в решението на ВКС.

ВКС намира протеста на прокуратурата за основателен, тъй като деянието на Пенев е „с изключително висока степен на обществена опасност, която произтича главно от длъжностното качество на дееца, което не е елемент от състава, но правилно е прието, че той е заемал „отговорно служебно положение” по смисъла на чл. 302, т. 1 НК, от обстоятелството, че настойчиво водените преговори за предоставяне на процесната сума съдържат и елемент на изнудване по чл. 302, т. 2 НК”. Това е така, тъй като подсъдимият е заявил, че ако поисканата сума не бъде предадена, наказателното производство срещу свидетеля Николов ще продължи.

Освен това в решението е записано, че са преувеличени „опасенията на въззивния съд за опасността подсъдимият да се превърне в жертва на ниската ефективност от справянето с корупцията”. „За неоснователно обаче е счетено искането на прокуратурата за увеличаване на наказанието „лишаване от свобода”. Именно при определяне на неговия срок не може да бъде игнориран посоченият вече аспект на ниската степен на обществена опасност на дееца, която също е релевантна при преценката на целите по чл. 36 НК, и преди всичко, на специалната превенция (постигането на оптимален поправителен и превъзпитателен ефект върху осъдения би било възможно и с подходящ непродължителен срок на наказанието „лишаване от свобода”), смята ВКС. И затова отменя решението на САС в частта с размера на наказанието и връща делото за ново разглеждане.

Решението е подписано с особено мнение от съдия Блага Иванова, според която въззивният съд е преценил правилно, че са налице основания за намаляване на наказанието „лишаване от свобода” до размер на три години, както и за отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 НК за максималния изпитателен срок.

„Както правилно е отбелязал въззивният съд, това наказание ще бъде пречка лицето за в бъдеще да заема каквато и да било длъжност в съдебната система, както и да упражнява свободните професии, свързани с правораздаването. Това е достатъчно, за да подейства поправително и превъзпитателно спрямо него и да го мотивира да не нарушава законите на страната. Съгласна съм със становището на САС, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, тъй като генералната превенция би била удовлетворена с отнемане възможността на осъдения да заема постове в системата на правораздаването, респективно, да упражнява каквито и да било функции, свързани с тази система”, пише съдия Иванова. Според нея специалната превенция е „изпълнена чрез определянето на наказанието „лишаване от свобода”, което е достатъчно тежко по своя характер, и, в случая, се прилага към личност с ниска степен на обществена опасност”.

„Съгласна съм със становището на въззивния съд, че държавата следва да реагира срещу прояви от подобен вид чрез системна и последователна дейност на правоохранителните и правораздавателни органи, а не с единични случаи на санкциониране на отделен индивид, граничещо с необосновано тежка репресия срещу него”, пише съдия Иванова.

Не е ясно дали въззивният съд ще се съобрази с указанията на ВКС, защото в други свои решения тъкмо върховната инстанция е обяснявала защо е извън границите на властта й да разпорежда на долните съдилища как да индивидуализират наказанието, ако то е определено в рамките на законните възможности. В тези случаи ВКС поддържа, че това е противоконституционна намеса във вътрешното убеждение на долната инстанция. В Решение № 562 от 19.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 316//2002 г. с докладчик съдията Гроздан Илиев е записано, че „съображенията на касационния състав за допуснатите нарушения при индивидуализацията на наказанието не могат да имат задължителен характер за съда по същество, каквато е въззивната инстанция”. „Освен това дейността на съда по индивидуализацията на наказанието относно размера и начина на изтърпяване винаги е свързана с оценъчна дейност на конкретни фактически обстоятелства, каквато е присъща на съда по същество. Понеже касационната инстанция не е инстанция по фактите, респ. не разполага с правомощие да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд, когато не е съгласна с оценката му, при хипотезата на занижено наказание отменя решението и връща делото на решаващия съд, но дадените от нея указания нямат задължителна сила. Затова при новото разглеждане съдът може да не възприеме оценките и указанията на касационния състав за увеличаване на наказанието. Да се приеме противното разбиране, означава касационният състав императивно да предрешава въпроса за наказанието, а решаващият съд да бъде формален изпълнител при изготвяне на решението, с което изпълнява указанието за увеличаване на наказанието по размер или начин на изтърпяване. Това на свой ред води до изпразване от съдържание правото на защита на подсъдимия, чиито интереси на този етап от процеса несъмнено са накърнени, правото на касационна жалба – лишено от ефективност”, е записано в решението.