След убийствена критика към един от кандидатите ВСС избра шеф на Апелативната спецпрокуратура

Даниела Попова е новият административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура (АпСП), след като Висшият съдебен съвет единодушно я предпочете пред другия кандидат – ръководителя на Специализираната прокуратура Светлозар Костов. Досега Попова бе изпълняваща функциите на апелативен прокурор на АпСП.

Загубилият претендент за поста обаче видя тенденциозно отношение към него и работата му и намекна, че причината за това е „сменената конюнктура”. Специализираните прокуратури бяха създадени преди две години по време на управлението на ГЕРБ въпреки мнението на професионалната общност, че необходимост от новите структури няма и опасенията, че ще специализираните съдилища могат да се превърнат в извънредни съдилища, удобни за изпълнителната власт. Спецпрокуратурата заработи под ръководството на Светлозар Костов, по-известен със забележката си след осъдителната присъда на Максим Стависки:„Вързахме кънките на Стависки”, споразумението, което постигна прокуратурата по делото срещу наркобоса Митьо Очите (заради което е награден с пистолет от вътрешния министър Румен Петков през 2008 г.) и факта, че като наблюдаващ прокурор по делото „Октопод” бе освободен от работа по други дела. Горестоящата прокуратура пък остана без ръководител близо 8 месеца след като новият главен прокурор Сотир Цацаров взе досегашния й шеф Борислав Сарафов за свой заместник.

При днешния избор Даниела Попова бе подкрепена от всички 19 члена на ВСС, които присъстваха на заседанието, а Костов не получи нито един глас в своя подкрепа. Само две години по-рано в конкурса за шеф на Спецпрокуратурата, в който се яви само той, Костов е подкрепен от 15 членове на съвета, включително от тогавашния главен прокурор Борис Велчев, въпреки че оценката от атестацията му е „добра” с цифрово изражение 76 точки. Любопитен е фактът, че Костов оспорва почти всички констатации в атестацията си, като твърди, че Помощната атестационна комисия (ПАК) е „прикривала достоверна информация” за него, действала е предубедено, „вписвала е неверни данни” за работата му, а целта е била Костов „да не пречи на правилния кандидат” за окръжен прокурор. На конкурса тогава освен него се явява и Даниела Чапкънова, която е обвинена от Костов, че нарочно не предоставя коректни данни на ПАК, тъй като двамата се явяват конкуренти за поста.

По време на сегашната процедура Светлозар Костов също има претенции към другия кандидат за шеф на Апелативната спецпрокуратура и през април подава сигнал във ВСС срещу нея. В него твърди, че Попова е назначила проверка на ръководената от него прокуратура (в качеството й на и.ф. административен ръководител на АпСП) и с това „е нарушила принципа на почтеност и е настъпил конфликт на интереси – използвала е служебното си положение, за да влияе в частен интерес”. По сигнала Етичната комисия е извършила проверка, която не е установила провинение от страна на Попова.

По този повод и след избора днес Костов коментира, че целият конкурс бил като „хроника на една предизвестена смърт”, а резултатът за него бил „неприятен”, но очакван. „Преживях три ревизии, срещу мен бяха подадени пет сигнала, подложен бях на инспекторски проверки, трябваше да се обяснявам какъв съм и какъв не съм. Много мислих дали всичко това е резултат от променената конюнктура или заради участието ми в делото „Октопод”, обоснова се Костов пред журналисти. И коментира, че му се струва „странно” „чак един член на съвета” да не намери „два реда” в неговата концепция, които да му харесат.

Освен това Костов намекна, че процедурата е била не съвсем честна, тъй като вчера открил, че сред материалите, свързани с избора и качени на сайта на ВСС, липсвало писмо от неправителствена организация, която подкрепяла кандидатурата му за поста. „Сигналите от хора от „Октопода” са качени, предоставени и проверени. Но когато се появиха материали в моя подкрепа, тях ги няма. Писмото е постъпило на 28 юни във ВСС”, каза още Костов. И повтори, че грешката му била, че повярвал, че прокуратурата не се влияе от конюнктурата.

Прокуратурата на Костов – с най-много върнати дела от съда

Преди изслушването на двамата кандидати членовете на съвета бяха информирани, че работата на Спецпрокуратурата е далеч от доброто качество – структурата може да се „похвали” с най-много върнати дела от съда, в сравнение с останалите прокуратури в страната. Пред членовете на ВСС Костов обясни, че през първите девет месеца на тази година специализираната прокуратура е наблюдавала 291 досъдебни производства, като в съда са внесени 58 дела, от които 38 обвинителни актове и 20 споразумения. От тях близо 40 % са върнати от съда. Самият Костов обясни, че няма нито един внесен обвинителен акт, но уточни, че често може да бъде забелязан с червена тога, т.е. – влиза в съдебни заседания, че все още е наблюдаващ прокурор по делото „Октопод”. Похвали се и за постигнатото споразумение по делото срещу Димитър Желязков – Митьо Очите, което според него било първият успех на съдебната система срещу организираната престъпност, за който знаели и в чужбина.
Главният прокурор Сотир Цацаров пък му зададе два въпроса – как оценява работата на подопечната му структура по дела за данъчни престъпления и на какъв процент натовареност работи Костов. На първия въпрос кандидатът заяви, че по тези дела колегите му и разследващите нямали достатъчно опит, а оценката трябвало да се постави, след като се произнесе съдът. Цацаров пък репликира, че данъчните дела не приключвали, те просто стояли.

“Не мисля, че другите прокуратури работят по-бързо. В други държави такова разследване отнема 2-3 години. Трябва да имате предвид и лицата, и фирмите, по които се работи – огромни фирми, зад които се крият национално известни имена и бизнесмени. Ако някой мисли, че се работи лесно, да заповяда да види”, отговори Светлозар Костов, който бил привърженик на спокойната работа.
По отношение на процента натовареност Костов отвърна, че не е поемал ангажимент да реши всички дела в спецпрокуратурата и отново напомни, че е натоварен с делото “Октопод”, което, по думите му, било приоритет на прокуратурата. Отговорът му обаче не допадна на главният прокурор, който го попита: “Кога чухте от мен, че делото “Октопод” е приоритет за прокуратурата? По-важно ли е от дело за убийство в окръжния съд в Бургас или Добрич? След като е внесен обвинителен акт, всяко дело е приоритет”.

При представянето си Даниела Попова призна, че в спецпрокуратура действително съществува проблем с делата за данъчни престъпления, тъй като няма внесени обвинителни актове. Обяснението на проблема, според Попова, е че делата са сложни, а обвинителите в спецпрокуратурата идвали от районни прокуратури и нямали опит при разследването на подобни престъпления. Затова тези дела били взети под надзор от апелативната спецпрокуратура, след като било установено, че разследването по тях се води хаотично.

Попова изрази надежда, че първоначалното недоверие към двете спецструктури, вече е преодоляно, защото все повече опитни прокурори изявявали желание да работят там. Кандидатът коментира и проблема с върнатите дела на първоинстанционната прокуратура. Заради огромния им процент Попова сформирала комисия, която да анализира повтарящите се грешки, а на този етап е взето кардинално решение – когато прокурор от спецпрокуратурата напише обвинителен акт – той го дава за прочит на апелативен спецпрокурор, за да се изчистят пропуските.