Семейство Гуцанови осъди България в съда в Страсбург заради полицейщина

Със свои коментари бившият вътрешен министър е нарушил презумпцията за невиновност
15-10-2013; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Семейството на бившия председател на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов осъди държавата в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), става ясно от прессъобщение на съда. Гуцанови депозираха жалба в съда в Страсбург след като през 2010 г. при полицейска акция „Медузите” бившият общинар, сега депутат от БСП бе задържан по обвинения за организиране и ръководене на престъпна група, умишлена безстопанственост, длъжностни престъпления и сключване на неизгодни сделки.

Според решението на съда българските власти са нарушили няколко члена на Европейската конвенция за защита на правата на човека, като са използвали неправомерно полицейско насилие при ареста на бившия общинар, нарушили са презумпцията за невиновност и неприкосновеността на дома му. Освен това Гуцанов е бил задържан под стража за дълъг период от време без разумни юридически аргументи. Съдът приема и оплакванията на жалбоподателите за нечовешко третиране. Пред „Съдебни репортажи” адвокатът на семейството Михаил Екимджиев обясни, че след осъдителното решение българската прокуратурата е задължена да проведе разследване, което да установи кои са виновниците. Съдът в Страсбург присъжда на жалбоподателите – Борислав и Моника Гуцанови, както и двете им малки обезщетение в размер на 40 хиляди евро, а държавата трябва да плати съдебните разноски в размер на 4000 евро.

Решението

Борислав Гуцанов е арестуван в дома си на 31 март 2010 г. Към 6.30 часа сутринта в дома на бившия общинар нахлуват тежковъоръжени полицаи с маски, като разбиват входната врата и се качват на втория етаж, където спи семейството. Гуцанов е арестуван пред очите на съпругата си и двете им малки деца. Съдът в Стратбург пише, че по това време жалбоподателят е добре позната политическа фигура във Варна и е председател на общинския съвет в града. За него властите не са разполагали с данни, че е проявявал насилие или би могъл да представлява опасност за полицейските служители. В дома му наистина е имало оръжие, но само този факт не може да обоснове използването на специализирани полицейски сили при операцията, нито използването на полицейска сила в такъв обем.

Освен това, според решението, българските власти е трябвало да съобразят начина на провеждане на полицейската операция с факта, че в дома на Гуцанов са се намирали съпругата му – която не е била заподозряна в престъпления, и двете има малки деца, които заради крехката си възраст – съответно на 5 и 7 години, са били психологически уязвими. Събитията, пише в решението, са повлияли дълбоко на Гуцанова и двете деца, като са довели до силен страх и безпокойство. Затова ЕСПЧ приема, че е нарушен чл. 3 от конвенцията – според който никой не може да бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне.

Разследващите са пристъпили към полицейската операция без да вземат предвид няколко фактора – вида на престъпленията, в които Гуцанов е бил заподозрян (той е обвинен не за престъпления, свързани с насилие), липсата на данни за криминално минало и присъствието на семейството му по време на ареста. „Всички тези елементи сочат ясно, че при задържането на г-н Гуцанов са използвани прекомерна сила и в този смисъл той също е бил подложен на унизително отношение”, пише в решението на съда.

Данните по делото сочат, че Гуцанов е бил изправен пред съд (за разглеждане на мярка за неотклонение) точно три дни, пет часа и 30 минути след ареста му. По делото няма доказателства, които да оправдават това забавяне, пишат съдиите в Страсбург (б.а. според българския НПК обвиняем може да бъде задържан от прокуратурата и полицията не повече от 72 часа без разрешение на съда, като продължителността на този предварителен арест трябва да е защитима с конкретна необходимост). Това по своему е нарушение на чл. 5 ал. 3 от конвенцията, според който „всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.”

Второ, пише в решението на Страсбург, Гуцанов е бил лишен от свобода – задържан под стража четири месеца, два от които е бил под домашен арест. Дори при първоначалното разглеждане на мярката му за неотклонение съдилищата са приели, че няма никакъв риск той да се укрие. В мотивите си магистратите са обосновали последващото му задържане с факта, че той може да извърши други престъпления или да повлияе на събирането на доказателства. При обжалване на мярката втората инстанция пък приема, че дори и този риск е престанал да съществува предвид факта, че Гуцанов подава оставка от поста председател на общинския съвет. Въпреки това, без да се мотивира с конкретна причина, второинстанционният съд го поставя под домашен арест. Затова съдът в Страсбург посочва, че българските власти не са успели по никакъв начин да мотивират продължаващото задържане на Борислав Гуцанов и с това са нарушили правото му на свобода и сигурност. „Що се отнася до възможните вътрешноправни средства за защита, съдът приема, че искът за обезщетение, предвиден по Закона за отговорността на държавата, не може да се смята за ефективно средство за защита. Доколкото е известно на съда, не съществува друга разпоредба в националното законодателство, според която може да се получи обезщетение за вреди, претърпени поради прекомерна продължителност на задържането или при закъснение при изправянето на задържания пред съд”, пише в решението на ЕСПЧ.

Според ЕСПЧ българските власти са нарушили и правото на справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, както и презумпцията за невиновност. Това е така заради изявленията на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по казуса, както и заради определението за мярката за неотклонение на Окръжния съд във Варна. Съдът коментира, че не намира нарушение в изказванията на окръжния прокурор на Варна и бившия министър-председател Бойко Борисов по случая, но „за сметка на това, коментарите, направени от министъра на вътрешните работи в деня след ареста на г-н Гуцанов и публикувани в пресата в момент, когато случаят е предмет на интензивен обществен интерес, са отишли отвъд простото предаване на информация”, пише в решението на ЕСПЧ. Освен това коментарите на министъра са създали възможност в обществеността да се създаде впечатление, че г-н Гуцанов е бил един от “мозъците” зад престъпната група. В този смисъл изказванията на бившия министър са нарушили презумпцията за невиновност. В този контекст се цитира и част от определението на съдебния състав, разгледал жалбата по мярката за неотклонение на Гуцанов, в което се казва, че “съдът остава на мнение, че престъпление е извършено и обвиняемият е участвал в него”. Тази фраза, записана в определението на съда, смята ЕСПЧ, е доказателство, че българските власти са нарушили презумпцията за невиновност по случая. (По време на разследването съдът няма как да бъде категоричен, че обвиненият и извършил престъплението, защото още дори не е повдигнато окончателно обвинение с обвинителния акт – б.а.)

ЕСПЧ намира, че властите са нарушили и чл.8, ал. 2 от конвенцията – (1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
) Това е така, защото претърсването на дома на Гуцанови се е случило без предварително разрешение на съда, а едва след това е дадено съдебно одобрение, но е било формално и немотивирано. Според ЕСПЧ последващото одобрение на принудителното действие не може да бъде доказателство за „ефективен контрол за законосъобразност на необходимостта от претърсване” от страна на съда. „Освен това наказателното производство е образувано пет месеца по-рано и разследващите са могли да приложат съдебна заповед преди извършването на претърсването”, се казва в решението. С други думи ЕСПЧ осъжда широката практика прокуратурата и полицията да не искат предварителни разрешения от съда и да превръщат изключението на последващото одобрение в правило.

Съдът в Страсбург приема, че жалбоподателите не разполагат с адекватни вътрешноправни средства, с които да се защитят. Мотивират се с това, че причиняването на психическо страдание не е подсъдно по българския Наказателен кодекс, в резултат на което подобна претенция от пострадалите би била обречена на неуспех. Съдът обобщава също, че жалбоподателите не разполагат с правна възможност в рамките на националното законодателство да отстояват правото си да не бъдат подложени на нечовешко или унизително отнасяне или правото им на неприкосновеност на дома. Заради това ЕСПЧ решава, че е нарушен и чл. 13 от Конвенцията (Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.)

Разследването срещу Борислав Гуцанов, сочено като пример за борбата с организираната престъпност и корупцията, на правителството на ГЕРБ, бе прекратено през юни заради липса на доказателства за извършено престъпление – повече от три години след показния арест на бившия общинар.

Акция „Медузите” бе една от сериите полицейски операции, запазена марка на бившия вътрешен министър Цветанов, които той коментираше пред медиите без да проявява уважение към основните положения на наказателния процес и презумпцията за невинност. Отличителна черта на изказванията му бе категоричната убеденост във виновността на арестуваните още в началото на разследването, когато освен забраната на закона и дължимия респект към дейността на органите на съдебната власт вътрешният министър би следвало да бъде възпиран от подобни изяви дори само от факта, че ничия вина обективно не може да бъде установена преди да бъдат събрани доказателствата.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев
Снимка: Дневник

Основният свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев “оправял” касата на банката по два начина

miroslava

Съдийската колегия решава за наказанието на съдия Мирослава Тодорова на 2 април

Снимка: Капитал

Национално представително проучване: 2/3 от хората смятат, че мандатът на Сотир Цацаров е провал

Вашият коментар