СГС признал за виновен Александър Томов, като подменил факти от обвинителната теза

Делото срещу бившия директор на „Кремиковци” Александър Томов, Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев, които са подсъдими за присвояване на близо 14 млн. лв. от комбината, ще започне отначало в Софийския градски съд (СГС). Причината са съществени процесуални нарушения по делото – мотивите към осъдителната присъда на СГС съдържат взаимно противоречащи си правни съждения, реши днес Софийският апелатин съд.

В началото на 2011 г. състав на СГС с председател Мариан Марков осъди Томов и Иванов на девет години затвор за това, че длъжностни лица са присвоили недвижими вещи на комбината – хвостохранилище и общежитие на стойност над 7 млн. евро, като са прехвърлили собствеността на имотите, без да бъде платено за тях. Общежитието и хвостохранилището са използвани от Томов, за да плати на Васил Божков по сделката за футболния клуб ЦСКА.

Пълното обвинение срещу Томов и Иванов беше, че са присвоили вещи на “Кремиковци” за над 36 млн. евро, но СГС ги оправда за разликата от 29 млн. евро. Съдът не призна този пълен размер, защото прие оценката на присвоеното имущество по балансова стойност, а не по пазарни цени, както искаше прокуратурата. Томов и бившият изпълнителен директор на ЦСКА Александър Гарибов бяха оправдани, че като длъжностни лица са присвоили средства на стойност 3 490 000 лв. от ФК ЦСКА. Томов и Иванов бяха оправдани и по обвинението за съставяне на документ с невярно съдържание. Съдът оправда и директора на дружеството “Финметал” Божко Бонев, за когото се смята, че ги е подпомагал да при източването на „Кремиковци”.

Делото в САС тръгна тази година, защото съдия Мариан Марков не написа мотивите към присъдата близо две години. Магистратът бе понижен от ВСС в съдия в Софийския районен съд именно заради забавени дела. Като градски съдия Марков разгледа множество обществено значими дела, които системата за случайно разпределение на делата на СГС му възлагаше – това срещу Томов, за данъчни престъпления срещу бившия шеф на „Булгартабак” Христо Лачев и съпругата му Марияна, един от процесите срещу бившия военен министър Николай Цонев. На него се падна и делото за длъжностно престъпление срещу бившия шеф на „Информационно обслужване” Иво Николов. Съдия Марков обаче се отведе, след като прокуратурата се усъмни в случайния избор на съдия-докладчик по делото. Като доказателство от обвинението предоставиха протоколите за случайния избор, в които били отразени само имената на двама магистрати – на първия докладчик Христинка Колева (която също се отведе) и на Марков. В тях не фигурирали останалите съдии, които би следвало да участват в процедурата по избор.

Тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Снежана Душкова и членове Надежда Трифонова и Иван Стойчев са отмени изцяло присъдата на СГС. Причината е, че в мотивите на съда се съдържат коренно противоположни правни съждения за едни и същи обстоятелства, които касаят цялостния извод за това дали е виновен или не Томов. Веднъж СГС приема и излага като своя обвинителната теза така, както е изложена в обвинителния акт, а след това изрично я опровергава. Например – съдът приема, че един от инкриминираните договори е официален документ по смисъла на „чл. 93 т. 5 от НК, тъй като е бил издаден по установения ред и форма от длъжностните лица и в кръга на службата им”, а по-нататък в мотивите е посочил тъкмо обратното, обсъждайки същия предварителен договор – „така съставеният документ не може да бъде приет от съда за официален такъв, защото не е съставен от длъжностни лица, които могат да съставят официални документи”. „Така съставеният предварителен договор по своята същност представлява частен документ, защото удостоверява споразумение между две търговски дружества и не съставлява престъпление по чл. 311 ал. 1 НК.”, е записал първоинстанционният съд.

По отношение на осъдителната част на присъдата СГС вместо да възприеме обвинителната теза, която поддържа държавното обвинение, както е нормално в случаите на осъдителна присъда, възприема за първи път нови факти, за които Томов не е обвинен, обяснява второинстанционният съд. Магистратите уточняват, че за „пръв път в присъдата като съставомерно и ключово за осъждането е въведено” обстоятелство, което не фигурира в обвинителния акт. Например като предмет на присвояването в обвинителния акт са посочени и подробно описани „ недвижими имоти, машини и съоръжения”, а не „паричните суми, представляващи продажната им цена”, както е приел СГС. „По отношение на последното обстоятелство мотивите на СГС са в противоречие и с дизпозитива на собствената му присъда, с който Томов и Иванов са признати за виновни в присвояване на „ недвижими имоти, машини и съоръжения”, а не на „паричните суми, представляващи продажната им цена”, пише в решението си САС.

И още: „Безпредметно е да се обсъжда в дълбочина възприетата от СГС обвинителна теза. Освен че е изцяло немотивирана и декларативна, тя по същество подменя по недопустим начин обвинителната теза на прокуратурата, която съгласно процесуалния закон дава правната и фактическа рамка на процеса”. Въззивните съдии посочват, че съдът може да има служебна активност при събирането на доказателствата, но не и при формулирането на обвинението, което е конституционна функция на прокуратурата. „Практически отнесеното до съда обвинително твърдение не е получило отговор в нито една своя част. В оправдателната част на присъдата, то веднъж е възприето, по-нататък в мотивите отхвърлено, а в осъдителната е заменено с друго формулирано за пръв път от съда обвинително твърдение”, обобщава САС и допълва, че „при тези обстоятелства въобще е безпредметно да се обсъждат по – несъществените редакционни недостатъци на присъдата – като например неточно цифрово изписване на квалификацията на едно от деянията”.

„Второстепенно значение има и обстоятелството, че СГС въобще игнорира твърдяни от защитата факти, относими към предмета на делото, както и посочените в тяхна подкрепа доказателства. Както става ясно от изложеното, първата инстанция няма собствена последователна теза, за да се поставя въпроса дали е изследвала внимателно и отхвърлила мотивирано тезите на страните, които й противоречат”, пише в решението на САС.