Очаквано Софийската градска прокуратура остава без ръководител

Очаквано Софийската градска прокуратура остава без ръководител, след като нито един от тримата кандидати не събра нужните гласове. Така конкурсът за градски прокурор ще започне отначало и най-важната прокуратура в страната ще остане без шеф поне още няколко месеца. Изборът трябваше да се състои на 24 юли, но в началото на заседанието тогава, стана ясно, че един от претендентите, сочен за фаворит – прокурорката от СГП Ваня Илиева е депозирала болнични. Това наложи отлагане на изслушването и гласуването. Освен нея за поста се бяха кандидатирали бившият говорител и заместник на административния ръководител на Софийската районна прокуратура Руси Алексиев, за който се твърди, че се ползва с подкрепата на един от членовете на ВСС, избран от квотата на прокуратурата, Камен Ситнилски, и следователят Бойко Атанасов.

По време на дебатите главният прокурор Сотир Цацаров призова колегите си от ВСС да гласуват по съвест, като очерта позитивите и негативите на всеки от тримата кандидати. Илиева получи най-много гласове – 5, 7 от членовете на съвета бяха против, а 13 се въздържаха. За Алексиев гласуваха четирима, 10 бяха против, а 11 се въздържаха. За третия кандидат гласуваха 3 „за”, 14 бяха против, а 8 се въздържаха. Така се стигна до балотаж между Ваня Илиева и Руси Алексиев, но отново никой не получи нужните 13 гласа (и двамата получиха подкрепата на четирима от ВСС).

Развитието на конкурса не е изненадващо, тъй като от няколко месеца в гилдията се говори, че изборът ще бъде провален и че Цацаров не подкрепя никого.

След половинчасова почивка заседанието на ВСС изненадващо продължи с предложение в дневния ред да бъде вкарана извънредна точка – с предложение на дисциплинарния състав (Галя Георгиева, Магдалена Лазарова, Васил Петров) за временното остраняване на Камен Ситнилски заради дисциплинарното производство, което тече срещу него.

Предложението бе представено от Галя Георгиева, която каза, че внася извънредната точка след избора на градски прокурор, за да не се появят интерпретации, че то е свързано с конкурса за административен ръководител на СГП. От реакцията на някои от членовете на ВСС се разбра, че те не са знаели, че такава точка ще бъде внесена за обсъждане. Част от кадровиците изтъкнаха и че предложението не касае нещо извънредно и спешно и е по-редно гласуването да бъде отложено за следващото заседание на ВСС, за да могат всички да се запознаят с мотивите по него. Камен Ситнилски, който също остана изненадан от развоя на събитията, призова Георгиева да прочете „честно” пред всички какво гласи предложението на дисциплинарния състав. В крайна сметка точката бе вкарана в дневния ред, което е прецедент – практиката е извънредни точки да бъдат предлагани в началото на всяко заседание, преди да се гласува дневния ред. Оттук нататък заседанието стана закрито за журналисти въпреки желанието на Ситнилски за публичност. След по-малко от половин час закрити дебати стана ясно, че съветът е решил да острани временно Ситнилски от длъжността член на ВСС за срок от шест месеца (максималният срок, според чл. 232 от Закона за съдебната власт). Временното отстраняване на член на ВСС също е прецедент. Източници на “Съдебни репортажи” разказаха, че по време на кратките дебати част от членовете на съвета са настоявали точката да бъде отложена, за да може обстойно да бъдат обсъдени мотивите в предложението, но доводите им не са били взети предвид. В крайна сметка 15 от кадровиците са гласували “за” отстраняването на Ситнилски, който, веднага след това напусна заседанието на ВСС и видимо разтроен отказа да говори пред журналистите. В крайна сметка не се разбра нито какво наложи светкавичното му отстраняване, нито дали той ще предприеме действия да обжалва решението на колегите му.

По-късно шефът на Етичната комисия се опита да внесе яснота по въпроса, но от думите му стана ясно единствено, че решението е мотивирано и дисциплинарният състав е предприел тази стъпка, за да предотврати оказването на натиск върху магистратите, които ще бъдат изслушани в хода на дисциплинарното производство. Самият Ситнилски настояваше казусът да се разнищи именно след изслушване на делегатите, гласували за членове на ВСС от прокурорската квота.

Атаката срещу него започна преди няколко месеца, когато контролирано в някои медии излязоха СРС-та от разговори между него (по времето, когато бе зам.-главен прокурор), колегата му от ВСС Румен Боев, прокурорите Иван Ванчев, Емил Христов, члена на ВСС Румен Боев и председателите на Окръжен съд-Хасково Миглена Тянкова и на Районен съд-Свиленград Христо Георчев, които навяват съмнения за лобиране за Ситнилски и Боев като кандидати за членове на ВСС от прокурорската квота. Веднага след това, с нетипична бързина Етичната комисия образува дисциплинарни производства срещу Ситнилски, Ванчев и Христов, по инициатива на шефа на комисията Ясен Тодоров. Скандалът се разрастна, тъй като Тодоров и Галя Георгиева получиха достъп до материали в разследванията срещу магистрати и изчетоха всички СРС-та, които не станаха публично достояние. Това стана със съдействие на ВКП и след като се оказа, че двамата са си изкарали допуск до класифицирана информация, въпреки че разпоредбата от ЗСВ, която предвиждаше задължение на членовете на съвета да се подлагат на такава процедура, беше обявена от Конституционния съд за противоконституционна.

Дисциплинарното производство срещу Ситнилски бе образувано на базата на СРС-та, нещо, което законът не позволява, а паралелно с действията на Етичната комисия пред ВСС се „зароди” протест срещу „Октопода на съдебната власт” Камен Ситнилски. Протестиращите обаче демонстрираха абсолютно непознаване на темата, заради която няколко заседания на ВСС се проведоха под възгласи и викове „Оставка” и „Мафия”. Стигна се до комични ситуации част от протестиращите да викат срещу „Сталийски”.

Междувременно Камен Ситнилски подаде сигнал в прокуратурата срещу Галя Георгиева и Ясен Тодоров с твърдения, че са извършили престъпления като са се запознали със секретни материали по досъдебни производства. Според закона СРС-та могат да се ползват единствено за нуждите на наказателното преследване, а използването им за други цели подлежи е престъпление по чл. 145 а от Наказателния кодекс. Така прокуратурата се озова в патова ситуация, в която трябва да се самопровери, тъй като в сигнала на Ситнилски фигурираше и искане за разследване на лицата, осигурили достъп на двамата членове на ВСС до материалите в досъдебните производства.

Вяла дискусия преди проваления избор на градски прокурор

Преди изслушването на тримата кандидати за градски прокурор, от Комисията по предложенията и атестирането оповестиха данни за състоянието на Софийската градска прокуратура. Според КПА в СГП съществуват няколко основни проблеми – голямото текучество на кадрите (прокурорите от СГП често се командироват в по-горни прокуратутури), фактът, че една ? от щатът на СГП е незает, продължителността на досъдебните производства, някои, от които са с фактическа и правна сложност, както и голямата натовареност на прокурорите.

При изслушването си Ваня Илиева акцентира на намерението да разшири отдела в СГП, който се занимава с борба с корупцията, тъй като на този етап в него работят едва четирима души. По думите й четирима зам.-градски прокурори са напълно достатъчни, за да се справят с работата (в момента те са шестима). На въпроси на членовете на ВСС Илиева отговори, че няма намерение да прави ревизия на случайния подбор в СГП през последните пет години. Това не се налагало, тъй като градската прокуратура многократно е проверявана именно в тази насока. Попитана как ще отстоява своята независимост прокурорката заяви, че това ще става при спазване на закона, а когато независимостта й била подложена на съмнения, тя си правела отводи. В последната една година си направила четири отвода – заради познанства с разследваните магистрати, защитник на обвиняем, който й бил роднина и неразбирателство с разследващите органи в каква посока трябва да протече разследването. Илиева посочи, че не познавала политици и бизнесмени и досега не й се налагало да си поставя този въпрос. Главният инспектор Ана Караиванова попита кандидатката смята ли да продължи традицията на Николай Кокинов, когато съдия бави мотиви– прокуратурата да подава сигнал в ИВСС. Според Илиева при такива случаи първо трябвало да се говори с административния ръководител на СГС. Прокурорката обясни също, че според нея работата на следствения отдел към СГП е много добра (Отделът се оглавява от Петьо Петров – Петьо Еврото).

Вторият кандидат – Руси Алексиев обясни, че СГП е лицето на прокуратурата и посочи, че според него има няколко основни проблема, които трябва да бъдат решение – големият брой оправдателни присъди (17% за първите шест месеца на годината), върнатите на прокуратурата дела (1/4 от всички). За целта на всеки четири месеца Алексиев предвижда да се прави анализ и ангажиране на по-пряка лична отговорност на прокурорите. Според него провалите трябвало да се отразяват на кариерното израстване на обвинителите. Друг сериозен проблем на СГп, според Алексиев, са прекратените заради несъставомерност дела и образуването на такива без достатъчно данни, както и неспазването на сроковете за разследване – до този момент обаче нямало механизъм за контрол по този пункт. По отношение на следствения отдел Алексиев предлага уеднаквяване на структурата му с тази на СГП.

Въпроси към Алексиев имаше главният прокурор, който го помоли да изясни как вижда медийната политика на прокуратурата – тъй като в концепцията му било записано, че обвинението трябва да е открито, но вратата към обществото не трябвало да широко отворена. В тази формулировка Цацаров видя критика от страна на Алексиев към досегашната медийна политика. Освен това главният прокурор го попита какво мисли за указанието за съвместни съвещания на прокуратурата с наказателните колегии на съдилищата заради оправдателни присъди по дела, Цацаров се поинтересува и колко обвинителни акта смята да внесе като градски прокурор, след като за четири години като зам.-районен прокурор Алексиев е внесъл осем обвинителни акта.

Руси Алексиев обясни, че смята, че често прокуратурата обявява публично процесуални действия преди те да са приключили или преди да са започнали, което счита за нередно. Информацията към медиите трябва да се подава, след като действията на прокуратура са завършени, смята той и посочи като положителен пример реакцията на прокуратурата по случая с бюлетините, намерени в печатницата в Костинброд. Прокурорът обясни и че не смята срещите между съдии и прокурори за удачни, а Цацаров отбеляза, че е напълно съгласен с него и именно днес е отменил указанието на бившия главен прокурор. На третия въпрос Алексиев обясни, че има намерение да има натовареност, каквато е предвидена за административен ръководител на СГП – 50%. По отношение на случайното разпределение кандидатът смята, че се касае за неспазване и недобра организация и смята да въведе стриктен контрол.

Третият кандидат – Бойко Атанасов изложи вижданията си, че е необходимо специализираните звена в прокуратурата да се премахнат, защото нарушават принципа на случайното разпределение на делата, което трябва да става в рамките на отделите в СГП. По думите му градската прокуратурата се нуждае от сериозна ревизия.

В последвалата дискусия отношение взеха единствено главният прокурор и Ясен Тодоров, който на практика се съгласи с вижданията на Цацаров.

Цацаров посочи позитивите и негативите на всеки кандидат. За Илиева заяви, че има „изключително значим опит в прокурорската работа” и е била набклюдаващ прокурор по дела с фактическа и правна сложност, познава колектива на СГП, както и проблемите, тъй като работи там. Като недостатък главният прокурор изтъкна, че тя няма административен опит. В представянето на Руси Алексиев, Цацаров видял добре структурирана концепция с практическа насоченост, но отбеляза, че той не е част от колектива на СГП – не познава работната среда и това е „сериозен проблем”, по отношение на Атанасов Цацаров заяви, че е „странна ситуацията” следовател да се кандидатира за градски прокурор, но той имал откровен поглед за проблемите на СГП. В крайна сметка, както се очакваше, съветът не избра нито един от тримата кандидати.