Незабелязаните предателства на независимостта на съдебната власт

“Усещането за “Октопода” остава. Това е във всички институции, включително и МВР. ВСС не е имунизиран към това явление. Процедурата за издаване на допуск ще изчисти нещата”. Това са думи на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, произнесени преди близо три години след дългочакана среща между него и членовете на предишния Висш съдебен съвет. Тогава атаките на изпълнителната власт към независимостта на съдебната система са в пика си. Бившият вицепремиер Цветанов регулярно хвърля обвинения към магистрати и членовете на ВСС за обвързаности с организираната престъпност и неприкрита корупция. Предлага и „лечение” – членовете на ВСС да минават задължително през проверка на службите за надеждност в процедура за получаване на допуск до класифицирана информация, а при назначенията на съдии, прокурори и следователи секретните данни, събрани от службите, да бъдат ползвани, за да се преценят качествата на магистратите. Като основен мотив за нуждата от промяна Цветанов изтъква факта, че МВР и прокуратурата трудно доказват престъпленията, извършени от магистрати. Тезата му е горещо подкрепена от тогавашния зам.-главен прокурор Валери Първанов, който казва: “Ти го виждаш, че е затънал до уши в “Октопода”, но няма какво да направиш”. Затова, според него, магистратите, за които службите подават компрометиращи данни, ще бъдат гонени без присъда. „Когато явно се вижда, че даден магистрат си общува с представители на организираната престъпност, трябва да се намери начин и механизъм да бъде махнат”, добавя Първанов. Признанието му всъщност говори, че прокуратурата не може да изпълнява задълженията си и да разкрива престъпления, па макар и извършени от магистрати. Говори обаче и за известно недоразумение – когато магистрат си общува явно с представители на организираната престъпност, това винаги е било дисциплинарно нарушение и то такова, което изисква уволнение.

Идеята на министъра среща сериозен отпор от страна на ВСС, Съюза на съдиите и неправителствените организации, които работят в сферата на правосъдието, заради съвсем видимото желание МВР и службите да кадруват в съдебната система чрез твърдения за наличие на компрометираща информация, за чиято надеждност гарантират само те. Въпреки възраженията желанието на министъра на вътрешните работи бързо се превръща в проектоизменение в Закона за съдебната власт, подготвено от кооперативно настроеното в дух на сътрудничество със силовите структури Министерство на правосъдието. Според подготвената промяна членовете на ВСС в тримесечен срок от назначаването си задължително подават заявление за допуск до класифицирана информация. Народното събрание приема изменението на закона, обаче стремежът на Цветанов да контролира и разработва кадровиците е попарен през ноември 2011 г., когато Конституционният съд обявява за противоконституционен член 26 а от Закона за съдебната власт*.

Три години по-късно се оказва, че съпротивата за запазване на независимостта на съдебната власт е обезценена, защото двама от членовете на новия ВСС доброволно се подложиха на проверка от службите, за да получат достъп до класифицирана информация. Светкавичната реакция на шефа на Етичната комисия Ясен Тодоров и Галя Георгиева по отношение на скандала около колегата им Камен Ситнилски засили подозренията каква е крайната цел на контролирано изтеклите СРС-та с участието на няколко висши магистрати, засягащи разговори помежду им преди събранието на прокурорите за избор на членове на ВСС. След като прокуратурата обяви, че записите са автентични и законно записани по досъдебни производства за извършени престъпления от прокурор, Тодоров и Георгиева (по обясненията на шефа на Етичната комисия) са получили съдействието на Върховната касационна прокуратурата и са изчели всички материали по разследването. Това се е случило благодарение на факта, че и двамата са получили допуск до класифицирана информация. Както „Съдебни репортажи” писа, Ясен Тодоров е подновил своя, след като допускът му в качеството му на инспектор в Инспектората към ВСС (какъвто е бил преди да стане член на съвета) бил изтекъл. Галя Георгиева пък си е изкарала такъв, като, според източници от ВСС, процедурата е завършила за около седмица. Действията на двамата членове на ВСС така и не получиха логично обяснение, тъй като по закон данните от СРС-та не могат да бъдат ползвани по дисциплинарни производства, а единствено и само за наказателно преследване. Нещо повече – според Наказателния кодекс използването на данни, събрани чрез СРС, за нужди, различни от тези, заради които е било допуснато подслушването или следенето (т.е. извън наказателния процес), е престъпление. При всички положения едно е ясно – двамата членове на съвета са пренебрегнали решението на КС, според което задължителната проверка за надежност на ВСС е противоконституционна, защото поставя в опасност независимостта на съдебната власт.

Защо в опасност?

Според Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) достъп до секретна информация се получава след подробна проверка от страна на ведомствен служител по сигурността или от служител от ДАНС в зависимост от нивото на класифицирана информация, с която трябва да борави проверяваното лице. Първоначално проверяваният попълва обемист въпросник, в който отговаря на въпроси, свързани с подробности около произхода и семейството си – кръвни роднини и съпруг/а, конкретика относно навиците си – като например колко часа спи, пушач ли е, пие ли, взима ли наркотици, в какви количества, стигал ли до безпомощно състояние в следствие на употребата им, какво е здравословното му състояние, с каква сексуална ориентация е, има ли заболявания, пътувал ли е в чужбина, колко пъти, къде и по колко време, има ли познати чужденци, вербуван ли е от чужди разузнавания, какви са доходите му, сътветстват ли на стандарта му на живот, има ли кредити или заеми, играе ли хазарт и т.н. С други думи службите по тази процедура получават интимната информация за кадровиците на съдиите и прокурорите. След това служител на ДАНС се свързва с трима души, посочени от проверявания, които го познават отдавна, и на място провежда разпит с тях.

Що се отнася до критериите за „надеждност” за опазване на тайната – такива публично известни няма. Според специалистите тази оценка се базира на субективната преценка на конкретния проверяващ служител на ДАНС. Той трябва да установи дали проверяваното лице би могло да бъде изнудвано. Всичко това се установява от събрани оперативни данни (които не са доказателства в съда, тъй като биха могли да се базират на слухове, доноси и т.н.). Нещо повече – по време на проверката от службите биха могли да се използват СРС-та без какъвто и да е регламентиран съдебен контрол. По-сериозният проблем обаче е друг. Органът, който де факто издава документа за допуск, е Държавната комисия по сигурна на информацията (ДКСИ). Но Комисията няма законови права да се запознае със самото проучване, тоест да установи дали то е проведено добросъвестно, дали изводите му са правилни, независимо дали то е завършило с отказ или с разрешение (допуск) за боравене с класифицирана информация. Такова право няма и самият проверяван – той няма право нито да разбере мотивите за евентуалния отказ, нито да защити репутацията си, като обжалва отказа пред съд. На практика това означава, че процедурата е напълно непрозрачна и безконтролна и би могла да се използва за дискредитиране на неудобните или пък за създаване на нова форма на зависимост чрез потулване на тайни или изнудване. Именно характерът на процедурата, при която се издава разрешение за достъп до класифицирана информация, е един от основните мотиви Конституционният съд да обяви чл. 26 а от ЗСВ за противоконституционен.

Намеса в съдебната власт

В решението на Конституционния съд от 15 ноември 2011 г. съдията-докладчик Стефка Стоева записва, че „в нарушение на принципа за разделение на властите, за разлика от широкия кръг от лица с достъп до класифицирана информация в законодателната и изпълнителната власт, в съдебната власт сред лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, неоснователно не са включени членовете на ВСС, предвид характера му на автономен орган в съдебната система”. „Недопустимо е от гледна точка на прогласеното в чл. 8 от Конституцията разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, първите две власти в лицето на председателя на Народното събрание, депутатите и министър-председателят, министрите и главният секретар на Министерския съвет, да получават право на достъп до всички нива на класифицирана информация без извършване на проучване за надеждност от компетентните държавни органи, а членовете на ВСС да са поставени в различно и неравностойно положение спрямо представителите на другите две власти”, пише КС.

Съдът обявява за противоречаща на Конституцията разпоредбата, защото счита, че тя въвежда ново условие пред възможността избраните в съответствие със закона и конституцията членове на ВСС да изпълняват служебните си задължения. Защото естествено възниква въпросът – как би работил член на ВСС, ако не „издържи” теста на службите? КС се мотивира с факта, че Конституцията не поставя изискване изборните членове на ВСС да са получили преди или след избора си разрешение за достъп до класифицирана информация. Такова изискване не е поставяно към членовете на ВСС от създаването на органа преди 20 години.

Затова, според решението на КС, оспореното изменение на Закона на съдебната власт „представлява неправомерен и сериозен натиск на изпълнителната власт върху независимостта и автономията на кадровия орган на съдебната система, а оттам и върху цялата независима съдебна власт”.

Освен това в решението на КС заляга и друго важно обстоятелство. Съдът констатира, че до процедура по проучване за надеждност следва да се пристъпи, когато това е абсолютно необходимо. Членовете на съдебния съвет обаче не могат да ползват класифицирана информация, придобита чрез използване на специални разузнавателни средства, защото подобна информация не би могла да бъде свързана с работата на ВСС, доколкото е относима според закона единствено към нуждите на наказателното правораздаване и националната сигурност.

КС смята също, че след като задължението за предприемане на действия за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е регламентирано в Закона за съдебната власт в раздела, свързан със статуса на членовете на ВСС, то наличието на разрешение придобива качеството на изискване за заемане на длъжността. „Оттам и отказът на изборен член на съвета да поиска разрешение за достъп до класифицирана информация, както и отказът да му се издаде разрешение или отнемане на разрешението, може да се тълкува като основание за несъвместимост със заеманата длъжност и като основание за предсрочно прекратяване на мандата”, пише в решението на съда.

„Възможна е и хипотеза, в която изборен член на ВСС да не получи разрешение и това да доведе до ограничаване на правомощията му за определен период от мандата му и до трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, което е основание за прекратяване на мандата”, пише още съдия Стефка Стоева и така сякаш дешифрира опасността с промяната в закона Цветанов да подготвя смяна на членове на съвета. Или пък да създава страх и в без друго не твърде безстрашните членове на предишния ВСС.

В заключение съдът обобщава, че по Конституция съдебната власт е независима и тя „не може да се накърнява чрез поставяне на членовете на кадровия орган на съдебната власт в зависимост чрез проучване за надеждност”. „ Прилагането на процедура за проучване за надеждност по отношение членовете на ВСС, който е една от гаранциите за независимост на съдебната власт, не може да се квалифицира като акт на сътрудничество и взаимодействие между властите, а като акт на контрол върху органа, който е предназначен да предотвратява злоупотреби, в т.ч политически, при назначаването на съдии, прокурори и следователи”, мотивира се КС.

Подобно становище относно промените в ЗСВ изразяват и Висшият съдебен съвет, и Съюзът на съдиите, които категорично се противопоставят на промените. Аргументите им за противоконституционност на изискването за допуск на членовете на ВСС по същество са възприети от КС. В становището на съсловната организация се казва, че всяка намеса на други институции в процеса по излъчването на членове на ВСС, каквато е проверката за допуск, е неуместна, а „намесата на други органи в работата на ВСС при отстраняването на негови членове – повече от неуместна”. „Най-малко това би могло да бъде позволено на органи на изпълнителната власт от гледна точка на основополагащите принципи на правовата държава”, смятат съдиите от съюза. Освен това ВСС е колективен орган и правомощията на всички изборни членове на съвета са еднакви, независимо дали са съдии, прокурори, следователи, адвокати, хабилитирани учени по правни науки или други юристи. „Не съществува основание и процедура, въз основа на която членовете, които не са съдии, прокурори, следователи, да бъдат отстранени от осъществяването на задълженията им, като им бъде забранено да участват в дейност на съвета, при която се борави с документи, класифицирани по ЗЗКИ. Подобно положение е нелогично и разумът на закона го изключва”, считат от ССБ.

„В принципен план идеята членовете на ВСС да бъдат подлагани на проверка за надеждност от органите на изпълнителната власт има и друг негативен ефект – нарушава конституционно установения принцип на разделение на властите. Изпълнителната власт чрез съответните служби, при извършване на проверките за допуск на основата на оперативна информация в непрозрачна процедура, която не включва съдебен контрол, може да установи форма на контрол върху функционирането на органите на съдебната власт”, се казва още в становището на ССБ.

В становището на ВСС пък категорично се сочи, че членовете на съвета от квотата на съдиите, прокурорите и следователите запазват статута си на магистрати „и в това си качество при изпълнение на някои от служебните си задължения или по повод конкретно възложена задача членовете на ВСС, които са съдии, прокурори и следователи, на самостоятелно основание имат по право достъп до определена класифицирана информация при спазване на принципа „необходимост да се знае”. И тъй като ВСС е колективен орган, останалите му членове има същите равомощия като колегите си от съдебната квота. Освен това в работата си кадровиците работят с класифицирана информация – например при проверки при атестиране на магистрати, които са работили по секретни дела, наблюдение, проверки на движението и анализ на причините за отлагане на такива дела. От ВСС се позовават и на разпоредбите на чл. 33 ал. 4 ЗСВ, според който заседанията на съвета са публични с изключение на тези, с които се разискват документи, класифицирани по ЗЗКИ. Следователно, щом са имали право да провеждат такива заседания досега, без да преминават проверка за надеждност, то това означава, че законодателят е разрешил достъпа им до класифицирана информация на принципа при „необходимост да се знае”. (На същия принцип съдиите решават дела с класифицирана информация, без да е необходимо да преминават през фейсконтрола на службите.)

„Идеята членовете на ВСС да бъдат подлагани на проверка за надеждност от органите на изпълнителната власт има и друг тревожен аспект – застрашава конституционно установения принцип на разделение на властите. Органите на изпълнителната власт могат да установят контрол върху функционирането на органите на съдебната власт чрез осъществяване на проверки за допуск”, смятат през 2011 г. и членовете на самия ВСС.

Нарушили ли са правилата Тодоров и Георгиева?

Всичко казано дотук поставя въпроса, дали в опит да реагират на скандала „Ситнилски” по отнапред зададен им начин, шефът на Етичната комисия Ясен Тодоров и колежката му от ВСС Галя Георгиева не са накърнили независимостта на съдебната власт, като доброволно са се подложили на непрозрачната процедура, която е изцяло в правомощията на службите за сигурност. А също възниква и друго питане – кому е било нужно това доброволно отстъпление от конституционно гарантираната неприкосновеност на членовете на ВСС от изпълнителната власт? Защото членовете на новия ВСС не защитават постиженията на съдийската общност? Според Закона за съдебната власт именно ВСС е органът, призван да пази системата от външни вмешателства и от намеса на другите властти в работата й. В Етичния кодекс на магистратите пък е записано, че магистратът „не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина”. И още: „при вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите колеги, но и не предприема действия, с които би накърнил тяхната независимост; „ с действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт – публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система”.

Дали двамата членове на съвета са извършили етично нарушение, едва ли официално ще се разисква от ВСС. Това е видно от липсата на каквато и да е реакция от страна на останалите им колеги. Липсата на критичност от страна на ВСС за непозволеното поведение изисква да напомним – високият стандарт за ненамеса в работата на съдебната система от страна на изпълнителната власт е гарант за безпристрастно правосъдие.

* Чл. 26а от ЗСВ:

(1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.

(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.