Главният прокурор с двоен стандарт – може ли ВСС да чете класифицирана информация и да знае следствена тайна по дела срещу магистрати

Прокуратурата вече половин година не предоставя на Висшия съдебен съвет информация за висящите разследвания срещу магистрати. Това става ясно от публикация на вестник „Сега” в петък. Неприключените дела срещу съдии, прокурори и следователи трябваше да бъдат вкарани в единен регистър с две цели. Да се преценяват при кариерното израстване на съдиите, прокурорите и следователите, включително да се вземе решение дали се налага временно да бъдат отстранени от длъжност и да преустановят слуховете, достигнали ранг на публична тайна, че такива дела “на трупчета” се ползват в подходящи моменти за поставяне на “обекта” на разследването в зависимост. Поисканите данни от съдебните кадровици така и не са изпратени до съвета, въпреки първоначалните изгледи, че най-сетне този въпрос ще бъде решен.

В публично представеното обяснение мотивът на прокуратурата да не изпълни решението на ВСС е фактът, че става въпрос за следствена тайна, а понякога тя включва и класифицирана информация. Според прессъобщението, опровергаващо публикацията на в. „Сега”, през март главният секретар на ВСС е уведомен, че „прокуратурата има готовност да изпрати справката”, но „с оглед характера на данните, обстоятелството, че в част от делата се съдържа класифицирана информация, по други протичат специални разузнавателни средства, както и с оглед законовата разпоредба в НПК относно разгласяване на материали по разследване“ могат да се създадат проблеми.

В писмото до ВСС от прокуратурата отправят молба да бъдат уведомени „за начина, формата и целите, за които ще се ползва информацията и за нейната публичност, с оглед разпоредбата на чл. 198 НПК“ (забраната за разгласяване на материали от разследването без разрешение на прокурора). До настоящия момент, според държавното обвинение, отговор на това писмо от ВСС не е постъпвал в прокуратурата и поставените в него въпроси не са били обсъждани на заседание на ВСС. „Въпреки това, информацията е систематизирана и подготвена за предаване на съдебния съвет”, уведомява пресцентърът на прокуратурата.

През февруари, когато ВСС взема решението, главният прокурор не вижда пречка информация за разследванията срещу магистрати да бъде предоставена на членовете на ВСС. Тогава Цацаров казва, че преди седмица е направен преглед на всички образувани и неприключили дела срещу магистрати и съзира единственото затруднение в това, че около 80% от тях се водят срещу “неизвестен извършител – магистрат” или “неизвестен извършител административен ръководител на Н-ската районна прокуратура”.

Промяната на позицията на прокуратурата е необяснима. Информацията кои са разследваните съдии, прокурори и следователи не е класифицирана. От ВСС искат да получат данни единствено кои са разследваните магистрати, по кой член от НК се води разследването и кога е започнало. Данните за последното могат да послужат не само за да се пресече практиката делата да продължават с години без конкретен резултат – един от способите магистратите да бъдат държани в зависимост, но и да се открият корупционни практики. Старите разследвания неминуемо поставят въпроса защо делото не е внесено в съда или прекратено, кой има интерес от продължителната му висящност, кой ръководител е бил небрежен или си е затворил очите.

Непоследователността на прокуратурата е непонятна и поради това, че едно от първите действия на Сотир Цацаров, след встъпването му в длъжност, беше обяснено и като демонстрация на намерението му тази практика с многогодишните дела срещу магистрати да се пресече. Още в началото на годината новият главен прокурор нареди проверка и ревизия в Инспектората на Върховната касационна прокуратура, който отговаря за делата срещу магистрати, а впоследствие разформирова ИВКП с твърдения за необясними практики от страна натогавашния шеф на звеното Малена Филипова. Под нейно ръководство, според Цацаров, в ИВКП са унищожавани документи, образувани са проверки по анонимни сигнали и са преследвани прокурори заради решенията им по дела в съдебна фаза, за някои от обвинителите е събирана информация за личния им живот, а част от преписките не са завеждани надлежно. Именно заради съмненията за поръчкови преписки срещу определени прокурори, Цацаров изцяло смени екипа обвинителите, които работят в звеното и няколко пъти публично изрази недоумение за похватите на работа в инспектората.

На думи – добре, но защо спрямо едни – така, а спрямо други – обратното?

Половин година след този случай практиката материали от дела срещу магистрати да се ползват не за целите на разследването обаче продължава. Последният такъв случай доведе до бързо образуване на дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски, един от членовете на ВСС от прокурорската квота. Контролирано изтеклите СРС-та от досъдебни производства срещу прокурори от Хасково и Бургас, доведоха до огромен скандал с неясни цели и до признанието на шефа на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, че СРС-та отдавна е трябвало да бъдат унищожени, защото предметът на делото няма нищо общо с подслушаните разговори между висши прокурори и съдии. Затова и скандалът остави впечатление, че разговорите излизат наяве, за да бъдат “отсреляни” неудобни някому членове на ВСС. “Считам, че трябва да бъде ангажирано вниманието на Народното събрание, главния прокурор, вътрешния министър и председателя на ДАНС относно основателността за образуване на оперативни дела, прилагането на СРС-ата, използването, съхраняването, унищожаването на информацията, събрана с подслушване, след като тя не е постигнала целта си”, каза през юни Тодоров. Въпреки това именно тези СРС-та са основното „доказателство” за етичните нарушения от страна на Камен Ситнилски, въпреки че по закон те не биха могли да бъдат използвани за друго освен за наказателно преследване.

Нещо повече – както „Съдебни репортажи” писа, със съдействието на Върховната касационна прокуратура Ясен Тодоров и Галя Георгиева са се запознали с всички материали по висящите досъдебни производства, представляващи класифицирана информация. Това се е случило след като двамата са си изкарали допуск до класифицирана информация, независимо че работата им не предполага необходимост от такъв. В този случай главният прокурор явно не е имал притеснение за следствената тайна. След този случай старанието на прокуратурата да опази класифицирана информация по разследванията срещу магистрати (макар че такава не й е искана) или пък следствената тайна от членовете на ВСС изглежда като двоен стандарт. Веднъж държавното обвинение предоставя пълен достъп на членове на съвета до разследвания, какъвто те не би трябвало да имат, а втори път – отказва да предостави информация, която не е класифицирана, за да бъде попълнен регистър с антикорупцинна цел.

Освен това за висящите разследвания срещу прокурорите Емил Христов и Иван Ванчев ВСС разбра именно покрай изтеклите СРС-та с участието на Камен Ситнилски, въпреки че делата са започнали през 2011 г. Чак след скандала съветът предприе действия да отстрани двамата обвинители от длъжност по предложение на главния прокурор, докато приключат разследванията срещу тях – нещо, което можеше да се случи много по-рано, ако прокуратурата бе изпълнила ангажимента си да предостави справката за разследваните магистрати на ВСС. При така стеклите се обстоятелства обаче вече ще е много трудно да повярваме, че главният прокурор щеше да поиска отстраняване от длъжност на окръжния прокурор на Хасково и на апелативния прокурор на Бургас, ако изтеклите СРС-та не бяха осветили досъдебните производства.

Аналогични бяха скандалите и около неуспялата кандидатка за конституционен съдия и бивш зам.-председател на Върховния административен съд Венета Марковска. В края на миналата година прокуратуратурата обяви за висящо разследване за търговия с влияние срещу неизвестен извършител, но свързано с Марковска, едва в деня, в който съдийката трябваше да положи клетва като член на Конституционния съд. Информацията, пазена в тайна дотогава от прокуратурата, даде политически повод клетвата на Марковска да бъде бламирана.

Различните подходи на прокуратурата към един и същи наболял проблем в съдебната власт неминуемо водят и до друг въпрос – дали демонстрираното намерение на главния прокурор да спре конюнктурното започване и използването на разследвания срещу магистрати за тяхното дискредитиране или държане в зависимост, ще доведе до конкретни мерки или беше само повод новият обвинител номер №1 да смени екипа на ИВКП. А нуждата ВСС да знае дали има данни според прокуратурата конкретен съдия, прокурор или следовател да е извършил престъпление е безспорна. Най-малкото, защото гражданите нямат нужда от магистрати, за които не е ясно дали са престъпници, нито от прокуратура, която се държи така все едно никой не може да я накара да се съобразява с обществения интерес.