Европейската комисия излиза с устен доклад за България

Европейската комисия ще излезе с устен доклад по механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, научи „Съдебни репортажи” от свои източници. Това най-вероятно ще се случи на 18 юли. Досега практиката бе комисията да оповестява мониторинговите доклади за страната ни през февруари и юли, но миналото лято от ЕК съобщиха, че следващият доклад за България ще бъде публикуван в края на 2013 г.

През февруари очакванията за извънреден доклад на ЕК заради скандалите около назначенията на конституционни съдии, не се оправдаха. След лобиране от страна на предишните управляващи, в крайна сметка комисията докладва устно за напредъка на страната ни (в края на миналата година говорителят на ЕК Оливие Баи предупреди, че възможността за извънреден доклад за България остава открита, ако ситуацията „се развие в грешна посока”).

Тогава говорителят на ЕК Марк Грей заяви, че голяма част от констатациите от последния доклад за България (юли 2012 г.) се запазват и очерта необходимостта от „фундаментална реформа” на съдебната система.

Новината за подготвяния устен доклад на ЕК идва на фона на безпрецедентни 24-дневни протести, които започнаха след като правителството на Пламен Орешарски назначи за председател на ДАНС депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски. Протестиращите настояха за незабавна оставка на кабинета и промяна в изборните правила. Над 60 общественици, еколози, юристи и журналисти пък се подписаха под Харта 2013 – инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона. Документът маркира действия за отвоюване на институциите от олигархичните кръгове и демафиотизация на държавата.

Днес бе разпространена обща позиция на посланиците на Германия и Франция в България – Матиас Хьопфнер и Филип Отие, в която се казва, че олигархичният модел на управление е несъвместим с европейските ценности. Двамата дипломати съобщават, че Германия и Франция, „както всички свои европейски партньори, наблюдават с изключително внимание настоящата криза в България, втората за по-малко от шест месеца: криза на доверие в начина на управление на страната, както показват протестите”. Според позицията българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. „Очевидно е, че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера. Необходимостта да се назначават на публични длъжности безспорни личности – компетентни, които поставят общественото благо над личните си цели и са в състояние да устояват на натиск – е очевиден факт в демократичните страни. Това предполага прозрачни и обмислени процедури. В България, както и в другите страни, това безспорно е от първостепенно значение за всички инстанции, които отговарят за борбата с организираната престъпност и корупцията, за гарантирането на вътрешната сигурност, за контрола на търговския обмен, за осигуряването на енергийните потребности на страната в стремеж към независимост. Във всички тези области непрозрачните назначения могат единствено да бъдат в полза на корупцията и организираната престъпност”, подчертават посланиците. Отбелязва се и тревогата от „нарастващата концентрация на собствеността на печатните и електронни медии при непрозрачни условия и при произтичащите от това рискове за свободата на словото”.

Според позицията на дипломатите „чудесна новина е, че гражданското общество е в подем със своя граждански дух, привързаност към демокрацията и отказ да се поддаде на провокациите, със своята загриженост за бъдещето”, затова, пише в документа, „то заслужава да бъде чуто: едно активно, силно, модерно гражданско общество, което вярва в своята страна и се пита какво може да направи за нея, е всъщност основен стълб на всяка демокрация в света, така както и на бъдещето на България”. Дипломатите сочат, че именно основните институции и политически сили са тези, които трябва заедно да намерят всички пътища за постигане на напредък, като отчитат исканията на обществото.

„Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани”, се казва още в позицията на немския и френския посланик.

Реториката на документа е силен сигнал за това, че европейските ни партньори вероятно сменят призмата, през която досега оценяваха страната ни – до този момент в мониторинговите доклади на ЕК се говореше за проблемни зони с корупцията и организираната престъпност в България. Преминаването към формулировката за олигархичен модел на управление представлява качествен скок в оценките за страната ни. Ако в докладите досега ЕК разглеждаше България като държава, която изпитва проблеми с отделни случаи на корупция и организирана престъпност, то сега управлението на страната е разглеждано като функция на престъпността.