Как съдът не успя да спре словото на омраза на Волен Сидеров

История на делата на лидера на „Атака” – Част I
12-07-2013; категория: Данните говорят, Дела; автор: Галина Гиргинова;

Победа № 4

Следващото производство има малко по-различна съдба и до голяма степен е показателно. Става дума за делото, заведено от гражданин с турско етническо самосъзнание, което се пада на районния съдия Васил Христакиев. В процеса е разпитан свидетел (по останалите производства той също дава свидетелски показания), който е работил като експерт в отдел “Мониторинг” в СЕМ и е наблюдавал водените от Сидеров предавания по телевизия СКАТ. Според свидетелските показания в предаванията се внушават нетолерантност и нетърпимост към представителите на различни етнически групи, като основната поддържана в тези предавания теза е, че измежду представителите на тези малцинствени групи трябва да се търсят причините за всички бедствия и неуспехи на българския народ.

Съдия Христакиев постановява, че обект на тормоз може да бъде само конкретно лице, като принадлежността към дадена група, определена по признаците на закона срещу дискриминацията, самостоятелно не може да обоснове, че лице от тази група е тормозено, когато е таргетирана общността. Съдът отсича и друго – няма доказателства “процесните изявления да са целели да накърнят именно ищеца”. Освен това, според съда, няма доказателства и кои лица или групи хора са били адресати на процесните изявления, нито пък има доказателства ответникът да е бил в състояние да повлияе на тези лица. Така логиката на съда напълно се разминава с житейската логика – Волен Сидеров е народен представител и лидер на голяма политическа партия, която е получила парламентарно представителство (повече от 4 % от гласувалите са пожелали именно той да ги представлява в парламента и са приели политическите му възгледи за израз на своите разбирания), част от думите му са изречени от трибуната на НС, други – предавани по телевизията и радиото.

Не на същото мнение са градските съдии Любка Андонова, Ася Събева и Александър Цонев. Въззивният състав приема, че в настоящия случай е налице хипотезата на тормоз, създаване на враждебна и застрашителна среда, защото се прави връзка между лицата с турско етническо самосъзнание и негативните исторически събития за България или се внушава връзка с негативни бъдещи процеси и конфликти спрямо България, противопоставят се българи и лица с турско етническо самосъзнание, правят се връзки между турцизацията и геноцида на българите. Градският съд обаче смята, че не е налице подбуждане към дискриминация.

Така искът е частично удовлетворен и Сидеров е осъден да се въздържа занапред от подобни изказвания. Делото обаче, за разлика от всички останали искови производства, е допуснато до касационно обжалване (припомняме – единственото производство за хулиганство, касаещо побоя пред Баня Баши, което не е прекратено от прокуратурата, въпреки че вече две години е срещу неизвестен извършител, е това, с пострадало лице депутата от Атака Деница Гаджева). Тричленният състав на ВКС (Надежда Зекова, Веска Райчева, Светла Бояджиева) постановява, че изводите на СГС са необосновани, защото липсват каквито и да е мотиви за тяхното формиране. “В обстоятелствената част на обжалваното решение градският съд е отразил заключителните си оценки за изказванията на ответника, но не е изложил съображения за тяхното формиране въз основа на доказателствата по делото и опитните правила. Съдът се е отклонил от принципа на диспозитивното начало, като не се е ограничил до заявеното в исковата молба, а самостоятелно, по субективна преценка е интерпретирал изказванията на ответника”, се казва в решението. Така Сидеров печели пак.

Победа № 5

Процесът, заведен от няколко граждани с хомосексуална ориентация, приключва пред СРС на 30 ноември 2006 г. с решение на съдия Мариана Георгиева. В делото не са допуснати близо 20 други граждани, които искат да се присъединят, с мотив, че нямат правен интерес за встъпване в делото. Не е приета и молба, с която адвокат Маргарита Илиева иска допълнение към фактическите основания на иска – няколко изявления на Сидеров, в които “педерастията” е сравнена с педофилията, защото според него двете явления се припокривали и по негово мнение хомосексуалните прояви би трябвало да се криминализират (да се въведат като престъпления). Съдия Георгиева на практика не приема почти нито едно доказателство от страна на ищците – нито извадката от стенограмата от сайта на НС, защото не е достоверен доказателствен източник, нито записите на предаванията по телевизия СКАТ. Затова решава, че съдът няма да обсъжда по същество дали изказванията представляват тормоз или дискриминация, защото не е доказано авторството на процесните изявления. Делото отива в СГС, където съдиите Владимир Йорданов, Пламен Колев и Галя Вълкова приемат, че в доказателствата се съдържат само части от изречения, извадени са от контекст и изявленията в този смисъл не са пълни. Освен това едно от изявленията на Сидеров касае трето лице, което не участва в процеса (бившия депутат Филип Димитров). По отношение на думите на лидера на “Атака” към Филип Димитров съдиите решават, че не се касае за неравностойно третиране, тъй като не се извършва сравнение на основата на сексуална ориентация. Освен това, смята СГС, понятията хомосексуалист и българин „са различни и непротивопоставими, по своите признаци”, тоест няма сравнение на база сексуална ориентация.

„Акцентът на изявлението е във второто изречение, в което се отправят изисквания към бъдещите депутати – да проявяват тези свои черти, които ги отличават като български граждани – да защитават честта, достойнството и интереса на своите съграждани (българина), в което не се съдържа дискриминация (нито проявните форми на тормоз, нито тези на подбуждането към дискриминация)”, смята съдът.

Победа №6

По делото, заведено от български гражданин, който се самоопределя с македонско самосъзнание, районната съдийка Калина Илиева се мотивира (през февруари 2007 г.), че “конкретното говорене против една група не е говорене против всички етнически групи”.

Съдия Илиева решава, че по делото не се установяват факти, които да осъществяват и фактическия състав на чл. 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.
Съгласно посочената норма държавите осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходството на една раса или група лица от един цвят или етнически произход или които се опитват да оправдаят или да подпомагат расовата омраза и дискриминацията, в каквато и да е форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към или прояви на такава дискриминация. Според съда по делото няма доказателства за наличие на пропагандиране на идеи за превъзходство на българската нация. Напротив – българската нация в изявленията на ответника е представена като ощетена. По отношение на другото твърдяно нарушение – това на Международния пакт за граждански и политически права, съдът смята, че казусът няма връзка с цитираната разпоредба относно “всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон”. Ищецът твърди, че е дискриминиран по етнически признак, поради което според съда, разпоредбата не се отнася за конкретния казус. Горната инстанция пък смята, че в Закона за защита от дискриминация не се употребява терминът малцинство, а етническа принадлежност като признак за дискриминация, и в този смисъл такъв иск няма.

Победа №7

На първа инстанция частично е уважен искът, подаден от гражданка с арменска етническа принадлежност. Делото е решено на 21 юли от съдия Иво Дачев, който подробно мотивира решението си. Според съда изказването на депутата Волен Сидеров от трибуната на НС и това по време на митинга на Атака в Бургас представляват тормоз и подбуждане към дискриминация, защото създават враждебна среда и подбуждат настроения срещу малцинствата. “Формата на изказване на ответника Волен Сидеров внушава омраза, основана на етнически признак”, категоричен е съдията и допълва, че свободата на изразяване търпи ограничения в обществен интерес. “Именно такова ограничение съставлява забраната за подбуждане към дискриминация – императив, налагащ на всички безусловно да се съобразяват с правата и интересите на другите в светлината на националното им самоопределение и етническа идентичност. В тези си изказвания ответникът Сидеров е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободното правото на слово”, мотивира се съдът.

Според съдия Дачев,”доколкото с тези изявления, обективно е нарушена забрана, с което е засегнат общественият интерес, всеки с етническо и религиозно самоопределяне, различно от българската етническа и езикова общност, може да бъде засегнат от нарушението”. По отношение на останалите изказвания на Сидеров, съдът постановява, че с тях той защитава обществена позиция в защита на българското население.

Народният представител е осъден да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Не е осъден да се извини понеже съдия Дачев смята, че едно неискрено извинение не би постигнало целите си.

Делото е обжалвано от адвокатите на Сидеров и попада при градските съдии Гергана Никова, Зорница Гладилова, Албена Ботева, които на 26 май 2008 г. отменят решение на СРС. Съдът се мотивира с факта, че процесните изявления представляват „тормоз” по смисъла на закона, но не срещу ищцата, а дискриминацията, осъществена от лидера на “Атака”, е насочена само срещу ромската, еврейската и турската етническа и религиозна общност. Затова и отхвърля иска.

Тези дела показват спорове по правото – съдът търси значенията на понятията “тормоз” и “дискриминация”, опитва се да си изясни дали, когато се заклеймява и обижда цяла малцинствена общност, конкретните хора, които се самоопределят към нея, могат да намерят индивидуална защита по закона срещу дискриминацията. Законът е нов, съдебната практика прохожда. Междувременно засегнатите хора остават с чувството, че правосъдието не стига до тях, а агресивното и ксенофобско говорене на Сидеров дава вид, че законът и съдът не го ловят.

Страници: 1 2 3 4

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев

4 коментара

  • G на 12.07.2013 в 16:16:47

    Цацаров даде индулгенция свише! Няма да си играем на имунитети...

    Отговор
  • Акулов на 13.07.2013 в 17:43:33

    Много правилно го каза Цацаров - няма да си играем на имунитети... ако извърши престъпление, ще бъде арестуван, имунитета му няма никакво значение. Всякакви искания от някой си, със събиране на някакви подписи из центъра за "СВАЛЯНЕ НА ИМУНИТЕТ" са комични и идва от хора, които очевидно нямат никаква представа за какво точно служи и от какво те пази депутатския имунитет.. Но какво ли очаквам от обикновените хора, след като един съвсем наскорошен министър-председател на България заяви, че ще се върне на работното си място само, ако свалят имунитета на негов колега...

    Отговор
  • пламен на 27.07.2013 в 11:18:24

    Какви арести бре??? Стига глупости!!!!!!!! Какво лошо има в това да казваш истината в очите на ПРЕЗИДЕНТА,ТИКВОЧА,НАРОДА???

    Отговор
  • Pingback: Прокуратурата – застъпник за свободното политическо слово на “Атака” | Съдебни репортажи

Вашият коментар