Огледалният свят на Върховния административен съд

 

Върховният административен съд е едно от двете съдилища в България (заедно с Върховния касационен съд), което може и има задължението да уеднаквява съдебната практика. Унифицирането на съдебните решения по идентични казуси е изключително важно, защото създава устойчивост и предвидимост в правораздаването и създава увереност у хората, че изходът на всяко дело зависи само от закона и доказателствата, а не от това коя е насрещната страна. Въпреки това ВАС продължава да продуцира противоположни решения по сходни дела. Всеки казус е важен за страните по него, но значението на някои дела надхвърля границите на конкретния спор и частните интереси и засяга всички. Такива са например делата от свръхчувствителната зона на медийната свобода. И не само защото за свободата на медиите, за проблема с неясната им собственост в България става въпрос във всеки международен доклад за състоянието на държавата и правата на човека. Състоянието на медиите и свободата на словото в България е повод на 22 март тази година и заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на цифровите технологии Нели Крус да отбележи пред колегите си, че е разтревожена от прекалената концентрация на медийна собственост у нас и липсата на прозрачност.

Докладът на комисията на Висшия съдебен съвет за недостатъците на софтуера за случайно разпределение на делата във ВАС и в много други съдилища дава реална плътност на опасенията, че някои дела могат да стигат до определени съдии, като всеки “неудачен” избор бъде елиминиран, без да оставя следа в информационната система. Липсата на памет в компютрите може да е сериозна пречка за доказването на “ръчно” изработване на съдебни състави, но пък пътят и развитието на някои дела оставят горчивото съмнение, че пороците на софтуера не са останали само в зоната на риска.

Ще ви разкажем за две решения, които отхвърлят жалби на „Икономедиа” АД, издател на „Дневник” и „Капитал”, срещу две противоречиви решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановени в един смисъл по сигнал за нелоялна конкуренция от  „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД, издател вестниците „Монитор”, „Телеграф” и „Политика” и в обратния смисъл по сигнал на “Икономедиа”. Комисията и в двата случая по същество е била сезирана заради публикации, уронващи доброто име на конкурентите дружества.

Б1

През 2010 г. КЗК постановява, че в „Дневник” и „Капитал” са публикувани неверни твърдения и изопачени факти за „Нова Българска Медийна Група Холдинг”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници. Решението на комисията е обжалвано от “Икономедиа” пред ВАС. Тричленният и петчленен състав  на съда приемат, че решението на комисията е законосъобразно, защото публикациите се нарушили забраната за нелоялна конкуренция по чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията. Става дума за няколко материала, посветени на медиите, свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски. В статиите се твърди, че „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД „се контролира от трети лица – Корпоративна търговска банка (КТБ) и члена на Надзорния му съвет Цветан Василев”. И още – че дружеството обслужва чужди икономически и политически интереси, участва в „уродливи сделки” с властта чрез предоставяне на медийна подкрепа, вестниците “се използват за разчистване на сметки с конкуренти”, а изданията, „закупени с държавни пари” „не защитават интересите на своите читатели”.

В решението на тричленния състав на ВАС с председател Румяна Монова (впоследствие номинирана от председателя на ВАС Георги Колев за зам.-председател на съда) и членове Мария Костова и Марио Димитров (съдия-докладчик по делото) не са обсъдени никакви доводи, свързани със свободата на словото. На редакционната политика е погледнато като на търговска дейност, поради което съдът изобщо не се е усъмнил в компетентността на КЗК да чете публикации и да регулира медиите по принципите на конкуренцията на пазара. На издателите е погледнато като на конкуренти на един и същи съответен пазар, т.е. свободата на словото е сведена до търговски продукт. По този начин става излишно в решенията да се споменава практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който многократно е постановявал в решенията си нуждата от завишена защита на принципа на свободния и критичния дебат по въпроси от политически и обществен интерес. Не се третират и основните въпроси, които се поставят в съдебните дела за оклеветяване чрез медия, свързани отново с решенията на ЕСПЧ по делата за журналистическа свобода – дали се касае за факти или за оценки, които не подлежат на доказване. Според КЗК и ВАС излиза, че ако обикновен гражданин е оклеветен в публикации, то той е свободен да заведе гражданско дело и сам да доказва на собствени разноски претенцията си. Ако обаче управляващите “Нова Българска Медийна Група” приемат, че дружеството е злепоставено чрез неверни позорни твърдения, т.е. клевети, те могат да търсят и намират защита не пред независимия граждански съд, а пред КЗК.

В делото „Икономедиа” „пледира”, че предоставения от КТБ кредит за купуване на дяловете в „Монитор”, „Телеграф” и „Политика”, както и фактът, че банката е основният рекламодател в трите издания, обосновават „контрола” й върху медиите. Съдът обаче смята, че твърденията в конкретните публикации не са доказани в хода на делото. „Предоставянето на банков кредит и сключване на договори за реклама не поставя изпълнителя по тях в контролирана зависимост или липса на независимост при издаването и разпространението на вестници, след като не е доказана такава в хода на разследването, а е само твърдяна”, пише в решението на тричленния състав на ВАС.

Магистратите се съгласяват и с изводите на КЗК по отношение и на друга статия в „Дневник” със заглавие „Половината от парите на държавните фирми са в “Корпоративна банка”. Според материала банката е финансирала покупката на печатните издания, притежавани от холдинга, “с вложените пари на данъкоплатците”. Съдът постановява, че „внушаването на подобна несъществуваща причинно – следствена връзка създава представата за едно непочтено и укоримо поведение от страна на „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД и има за цел преднамерено формиране на негативно отношение към дейността на конкурента и уронване на неговия престиж”.

В същата насока са изводите на КЗК, възприети от съда, че пресгрупата на холдинга се използва като „инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси” и за „разчистване на сметки с конкуренти”. Съдът се мотивира, че изрази като „гигантска уродлива сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт” влагат негативни внушения и квалификации и навеждат читателя на мисълта, че „изданията от пресгрупата на холдинговото дружество са зависими и поръчкови, което е от естество да демотивира и отклони от тях при избора им на печатна медия”. В решението се отбелязва, че всички тези твърдения са изложени като факти от обективната действителност, а не като предположения, заради което се налага „Икономедиа” да ги докаже по делото.

Съдът намира за неоснователни и аргументите на издателя на “Дневник” и “Капитал”, че в статиите “Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД никъде не е директно посочена. За да се мотивират, магистратите цитират статия на в. „Капитал” от 17 април 2010 г., в която се казва, че „трескавото изкупуване на вестници … от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес”, че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”. Както и че „търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по- голяма част от българския медиен пазар”. „Обективно КЗК е приела, че макар и да не е назована в статиите, „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД многократно е определена като част от кръга от фирми около „КТБ” АД, както и в изложения по-горе смисъл, като дружеството е достатъчно индивидуализирано и неговата идентичност е разпознаваема за адресатите”, пише в решението на ВАС (вижданията на този състав на съда коренно противоречат на логиката на колегите им, разгледали другото дело).

Основният аргумент на „Икономедиа” срещу решението на КЗК също не е възприет от съдиите. Според издателите на „Капитал” и „Дневник”публикациите „са в съответствие с правата и задълженията като медия да изразява мнение и предлага аналитична позиция по обществено значими теми, които са непосредствено свързани със свободата на словото и плурализъм на медиите”. Така тричленният състав на съда потвърждава решението на КЗК и оставя в сила имуществената санкция, наложена на „Икономедиа” – 32 050 лв.  Делото стига и до петчленен състав на ВАС, който напълно се солидаризира с изводите на долната инстанция, че изложеното в публикациите са „голословни и недоказани твърдения, които „биха могли едно по едно, след извършване на журналистическо разследване, да бъдат мотивирани и обосновани, със събрани доказателства, които също биха могли да бъдат публикувани и показани на обществото”.

Б2

През 2011 г. идентично дело пред КЗК е образувано по сигнал този път на “Икономедиа” срещу “Нова Българска Медийна Група”. Според жалбоподателя в няколко статии (“Втори медиен проект фалира” с подзаглавие “Прокопиев затвори телевизията си” във в. “Телеграф” от 29.11.2009 г.; “Прокопиев в далавера за 20 милиона лева”, и “Как се става от репортер олигарх” във в. “Телеграф” от 28.04.2010 г.; “Олигархът клиент на софийската прокуратура заради “Каолин” във в. “Телеграф от 06.05.2010 г.; “Над 10 години решетки грозят Прокопиев” във в. “Монитор” от 06.05.2010 г.) се цели да се създаде усещане у читателя, че кръгът “Капитал” изпитва сериозно финансово затруднение, което може да доведе до спиране на издаваните от “Икономедиа” АД вестници.  Според защитата на дружеството статиите внушават, че изданията на “Икономедиа” обслужват корпоративните интереси на Иво Прокопиев, финансират се от политически партии, ангажирани са с преследването на политически интереси и са свързани директно с осъществяването на престъпления. КЗК  отказва да наложи санкции на издателите на вестниците „Телеграф” и „Монитор” заради публикувани материали, уронващи доброто име на конкурентното дружество – „Икономедиа”. Решението е обжалвано пред ВАС и отново тричленен и петчленен състав приемат, че “Нова Българска Медийна Група” не е нарушила правилата на лоялната конкуренция.

Първоинстанционният съд с председател Галина Матейска и членове Тодор Петков и Диана Гърбатова (съдия-докладчик по делото) постановява, че в част от статиите се визира конкретно физическо лице – Иво Прокопиев или други компании, различни от „Икономедиа” – като „Каолин” АД и “Винпром Дамяница”. Затова според съда твърденията в публикациите не могат да се свържат в „съзнанието на читателите на вестниците пряко и непосредствено” с издателя на „Капитал” и „Дневник”. „При това положение правилно е преценено от държавния орган по конкуренцията, че обстоятелствата, изложени в цитираните статии, са неотносими към конкурентните отношения между жалбоподателя и ответните дружества и не са обект на изследване в конкретния правен спор”, заключват съдиите (за разлика от колегите си по другия казус). Съдът отново не се занимава с въпроса защо КЗК е призована да регулира медийната свобода, но се фиксира върху обстоятелството, че Иво Прокопиев е лице, различно от “Икономедиа”.

Освен това, според КЗК, а после и според заключението на съда, в голяма част от оспорените статии се говори за “кръга „Капитал”. Това, смятат магистратите, налага да се изследва дали в публикациите обобщеното „кръга Капитал” може пряко да се свърже с „Икономедиа”. Такъв анализ е направен от КЗК и той установява, че в статиите (в. “Телеграф” от 30.11.2009 г. статия, озаглавена “Иво Прокопиев виси на кредитори” и следващи подзаглавия: “Кръгът “Капитал” пред фалит” и “Спирането на Re:TV е само началото на края”) се споменава дружеството “Алфа Финанс Холдинг” АД, но „Икономедиа” няма пряка връзка с него, поради което „не следва да е пряко засегнато от оспорените публикации”.

Съдът приема, че единствената статия, публикувана и в “Телеграф”, и в “Политика”, в която е спомената „Икономедиа” е от 4 декември 2009 г. със заглавие “Жега за кръга “Капитал”.  В нея са изнесени данни, че “Икономедиа” АД е била заложена пред банка още в края на 2007 г. срещу 1 милион евро, а като източник на тази информация се посочва направена справка в публичния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието”. Магистратите уточняват, че КЗК е осъществила „внимателно проучване”, което установява, че на името на дружеството наистина е вписан особен залог за обезпечаване на вземане от банка по договор за кредит от 1 милион евро. Освен това, се казва в решението, „към момента на публикуване на гореописаната информация, залогът не е бил заличен и съгласието на банката за заличаване на залога е дадено на по-късен етап”. Затова магистратите обобщават, че публикаци в медиите, свързани с Делян Пеевски, не съдържат неверни или „изопачени сведения”. В същите материали се твърди, че “Вестниците “Капитал” и “Дневник”, както и всички останали печатни издания на Иво Прокопиев вероятно ще последват съдбата на Re:TV и ще бъдат спрени” и че “Прокопиев едва ли ще успее да продаде губещите си издания”. За разлика от съдебните решения по другото дело, което се занимаваше с формите на “нелоялна конкуренция” на “Икономедиа”, по това съдът е категоричен, че става дума за „журналистическо предположение” и „оценъчни съждения”, които съответстват на „верни сведения”. В решението този път не се споменава формулираният една година по-рано висок стандарт – предположенията и оценките да се правят след сериозно журналистическо разследване. Решението на ВАС е потвърдено и от петчленния състав на съда с председател Георги Георгиев и членове Татяна Хинова, Кремена Хараланова, Красимир Кънчев и Марио Димитров (съдия-докладчик по делото).

Съд ли бе, да го опишеш!

На практика потвърдените от ВАС решения на КЗК повдигат въпроса дали юридически лица, издатели на вестници или електронни медии, подлежат на санкции за публикации в издаваните от тях медии като за търговска дейност. В единия случай е наложено „наказание” за съдържанието на журналистически текстове. Някак твърде лесно КЗК и съдът подминават безмълвно проблема дали Законът за защита на конкуренцията може да бъде по-силен от чл. 40 на Конституцията, който поставя като основна демократична ценност печатът и другите средства за масова информация да са свободни и да не подлежат на цензура.

Ако приемем, че съществените разлики в подхода на четири съдебни състава на ВАС към журналистическата работа и изразните средства на медиите на двама различни издатели са плод на различия във вижданията на съдиите за медийната свобода и практиката на ЕСПЧ по дела, свързани със свободата на словото, то остава да си обясним и съвпаденията в лицата. Случайното разпределение на делата е посочило един и същи докладчик – съдията Марио Димитров, в тричленния състав по първото дело, по което се приема, че издателят “Икономедиа” е нарушил забраната за нелоялна конкуренция срещу “Нова Българска Медийна Група”, и в петчленния състав по второто дело. В последното решение съдията Димитров записва, че конкретните статии на вестниците на “Нова Българска Медийна Група” не представляват нелоялна конкуренция, а издателят “Икономедия” отново е губещата страна. В случайно избраните състави на съдиите забелязваме и друго съвпадение. Председателка на тричленния състав по първото дело е Румяна Монова, а председател на петчленния състав по второто дело е Георги Георгиев, с когото Монова живее на съпружески начала.

Такъв е огледалният свят на Върховния административен съд, пречупен през софтуера за (не)случайния избор на съдии.

Текст: Галина Гиргинова