Дванадесет дни преди изборите прокуратурата обяви: Цветан Цветанов е извършил престъпление

 

Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е извършил престъпление по служба – обяви прокуратурата в последния работен ден в Страстната седмица и 12 дни преди изборите за ново Народно събрание. Тази информация бе разпространена със съобщение до медиите, в което се казва, че Софийска градска прокуратура спира наказателното производство по делото срещу Цветан Иванов, Камен Костов, Сергей Кацаров и Радко Димитров, служители на техническата дирекция, натоварена с използването на СРС-та (СДОТО). Делото бе образувано въз основа на резултатите от проверката по сигнала на лидера на БСП Сергей Станишев за незаконно подслушване на политическите опоненти на ГЕРБ, бизнесмени, банкери и магистрати.

След края на предварителната проверка на прокуратурата в СДОТО  на 15 април стартира както досъдебното производство, така и предизборната кампания. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров поясни, че досъдебното производство не е могло да бъде образувано по-рано, защото обвинителите са разполагали само с анонимен сигнал, който първо е трябвало да бъде проверен от екипа прокурори, оглавен от градския прокурор Николай Кокинов и неговия заместник Роман Василев.

Същевременно беше обявено, че в СДОТО са извършени сериозни нарушения, а колите за мобилно подслушване са излизали без писмени разпореждания и на тренировъчни мисии, които не са отчитани. Заради това прокуратурата обвини трима бивши шефове на дирекцията – Цветан Иванов, Камен Костов и Сергей Кацаров в престъпление по служба. Обвинения бяха повдигнати и на шефа на 4 отдел в СДОТО Радко Димитров, че е изтрил информацията в един от мобилните модули за подслушване.

Съпричастието на Цветан Цветанов към обвинението на служителите на СДОТО е обявено от прокуратурата чрез въвеждането на личността на бившия вътрешен министър като основание за спиране на производството. Твърди се, че “в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 285 във вр. с чл. 387 ал.2 от НК от Цветан Цветанов. Същият, в качеството му на длъжностно лице – министър на вътрешните работи, съзнателно е допуснал подчинени нему лица – директорите на СДОТО-МВР Иванов, Костов и Кацаров да извършат престъпления по чл. 387 ал.2 от НК”.

От текста на съобщението се разбира също, че прокуратурата е стигнала до този извод “и с оглед задълженията на министъра на вътрешните работи по чл. 34а ал.1 т.1 от ЗСРС да упражнява контрол върху прилагането и използването на СРС”. Това означава, че от началото на проверката за нерегламентирано използване на СРС-та до днес съществуването на споменатото задължение на Цветанов е било известно на разследващите.

Прокуратурата обявява, че спира производството, защото бившият министър вече е кандидат за народен представител и в това качество има законно гарантиран имунитет срещу наказателно преследване. С други думи – Изборният кодекс създава забрана неприкосновеността на кандидатите за народни представители да бъде ограничавана чрез наказателно преследване. С предвиждането на тази кандидатдепутатска недосегаемост законодателят приема, че за кратък период от време най-важният обществен интерес е защитата на свободата на политическия дебат и всички нужди на наказателното правосъдие е допустимо временно да отстъпят своя приоритет и да изчакат. По същата причина и този вид имунитет не може да се снема, за разлика от всеки друг.

В прессъобщението прокуратурата обещава и че след обявяване на изборните резултати от Централната избирателна комисия, ще прецени дали е отпаднал имунитетът (защото Цветанов не е избран) или “са налице основания главният прокурор на Република България да отправи искане до Народното събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване”.

От изнесената от прокуратурата информация не става ясно защо производството срещу бившите директори на СДОТО е спряно на цитираното основание (чл. 25, т. 3 НПК  – “деецът е с имунитет”), след като никой от тях не притежава такъв, а Цветанов не им е съучастник. Според повдигнатите обвинения на служителите те умишлено “са злоупотребили с властта или със служебното си положение, не са изпълнили задълженията си по служба, или са привишили властта си и от това са настъпили тежки последици”. Докато поведението на Цветанов представлява отделно престъпление, т.нар. “допустителство”, изразяващо се в съзнателно неупражнен контрол върху дейността на подчинените му.

Юристи коментираха пред „Съдебни репортажи”, че според НПК установените срещу Цветанов данни от прокуратурата за конкретния вид престъпление не са основание за спиране на воденото досъдебно производство, доколкото разследването сега се води за извършвана друга престъпна дейност от различни от ексминистъра лица. Нещо повече – правният характер на обвинението на Цветанов е такъв, че изисква първо да бъде доказано, че възползвалите се служители от липсата на контрол действително са извършили основното престъпление.

В този смисъл юридическата логика е обратна на действията по спирането на делото и напълно съвпада с житейската – за прокуратурата би било много по-лесно да поиска евентуалното снемане на имунитета на Цветанов от Народното събрание не само ако не спира, а напротив – ако интензивно продължава разследването срещу подчинените му.

Необичайността на ситуацията (предизборната кампания е към своя край предвид многото празнични дни, в които новини слабо се чуват, а действията на държавното обвинение са безпрецедентни и като бързина, и като реално политическо въздействие) няма как да не се подсили и от все още острия спомен за изтеклите незаконно записани разговори между експремиера Борисов, бившия земеделски министър и настоящ обвиняем Мирослав Найденов и вече бившият градски прокурор на София Николай Кокинов. В тях се говореше за зависимости и използване на зависимости.

Затова остава да виси въпросът – дали Цветанов е прокурорски “подгонен” по правилата или наблюдаваме все същото, което продуцираше и самият той без всякаква рафинираност – действия по целесъобразност в полза на интерес, оставащ премълчан? Защото, ако производството срещу началниците в СДОТО не беше спряно точно по начина, по който това се случи днес, нямаше как (предвид забраната на закона участващите в изборите да бъдат замесвани в наказателни дела) името на Цветанов да бъде обявено като извършител на престъпление.

А зад този въпрос стои много по-голям проблем, който лесно може да се илюстрира в серия други питания. Целта (елиминирането на Цветанов или пък защитата на демократичната държава) дали оправдава средствата (заобикалянето на Изборния кодекс – Цветанов хем не е обвиняем, защото това няма как да стане законно, хем фигурирането му в постановление за спиране срещу трети лица е декларация от конституционно компетентния орган, че е извършил престъпление)? Дали прокуратурата е независима или пък дали зависимостта й се прекратява с едно уволнение – това на Кокинов? Дали е морално да си внушаваме, че едно заобикаляне на закона с благородна цел даже не е никакво заобикаляне? И най-сетне – може ли да имаме различен стандарт при съмнения за политическа услужливост на прокуратурата, чиято приемливост се определя от това дали този път зависимостта ни се струва обществено полезна? А ако следващия път “факторът” не е от добрите?

Текст: Галина Гиргинова