ВСС и главният прокурор се заплетоха в казуса „Кокинов”
Скандалът, който избухна в четвъртък и се завихри ден по-късно след изтичането към медиите на аудиозаписите с разговор между градския прокурор Николай Кокинов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и експремиера Бойко Борисов, дезориентира Висшия съдебен съвет. Съветът демонстрира хаотични действия по казуса „Кокинов”, като в крайна сметка на извънредно заседание днес следобед градският прокурор беше освободен от длъжността. Гласуването на формалната процедура бе единодушно – всички 16 членове на ВСС, които присъстваха на заседанието, подкрепиха предложението. Преди това главният прокурор Сотир Цацаров се появи в сградата на ВСС, за да провери, по думите му, дали Кокинов е подал оставка и като магистрат. Такава молба за освобождаване бившият вече градски прокурор е депозирал тази сутрин в деловодството на ВСС.
Цацаров посочи пред журналисти, че по случая е назначена проверка в Инспектората на Върховната касационна прокуратура, която трябва да установи дали има данни за престъпление по служба или престъпление срещу правосъдието, както и за престъпление по служба. В проверката ще бъдат снети писмени обяснения от лицата, които са участвали в разговора, ще се провери дали е автентичен записът, ще се търси източникът му.
Самият главен прокурор заяви, че не се съмнява в достоверността на записа. “Това, което е безспорно ясно до момента, бе съобщено и в петък. Искахме да имаме 100% увереност, че този запис не е резултат от законно използване на СРС – е, не е. Аз не мисля, че някой може да отрече, че такъв разговор е воден. Дали това, с което сме запознати, е целият разговор, дали това, с което сме запознати са само детайли от разговора и прочие – това ще бъде изяснявано. Но мисля, че трудно може да се отрече, че такъв разговор е проведен”, заяви той.
От записите на разговора между Борисов, обвиняемия за престъпления по служба Мирослав Найденов и Николай Кокинов, се разбира, че „оперативката” се провежда рано сутринта в дома на премиера, за да се изяснят обстоятелствата около висящото дело срещу бившия земеделски министър. От разменените реплики между Кокинов и Найденов преди появата на домакина им пък става ясно, че Борисов е извикал на срещата Кокинов предишния ден ( “М.Н.: Не, не. Той затва Шефа искаше, той затова ти се обади снощи…”)
Бившият вече градски прокурор за кратко време успява стремително да дискредитира цялата си професионална кариера и да всее сериозно съмнение в прозрачността на кариерата и независимостта и на други представители на съдебната власт. В бърз порядък се оплаква, че е “репресиран”, че образуваното срещу него дисциплинарно производство му е “чатал на врата”, че вече не може да се ориентира “кой от кои е” – откъде идват неблагополучията му и тези на Найденов.
Найденов и Борисов му задават въпроси за наказателните производства, които имат връзка с бившия земеделски министър и Кокинов докладва това, което му е известно – слухове и факти, прави прогнози, дава съвети. В хода на хленча за собствената му съдба успява да спомене, че една от причините за репресията е, че е човек на Борисов (както и неговият заместник Роман Василев, който също се “гърчи”) и дава заявка, че иска да стане апелативен прокурор. Заявката звучи като оферта към експремиера за контрол върху контрабандните канали – Кокинов непринудено вметва като обяснение на спецификите на Софийската апелативната прокуратура, че районът й обхваща три граници.
Без да има разменени реплики в тази насока, след напускането на Кокинов Борисов докладва на неизвестно лице по телефона съществените изводи от доклада на прокурорската проверка за незаконното подслушване преди резултатите от нея да бъдат обявени. Борисов доста добре резюмира фактите и изглежда да е имал достатъчно време да вникне в информацията за конкретно установените данни от прокуратурата. Дали това е станало в същата сутрин и записът не включва как Кокинов разяснява или пък Борисов е разполагал с повече време да обмисли – няма как да стане ясно само от прослушването на изпратените до медиите звукови файлове.
Политически привкус и предстоящи празници
Сагата днес започна със заседание на Етичната комисия сутринта, което по думите на шефа на комисията Ясен Тодоров е било насрочено много преди на хоризонта да се появи казусът „Кокинов”. Тодоров информира медиите, че още в петък е образувана предварителна преписка по случая в комисията. Дисциплинарно производство срещу бившия ръководител на градската прокуратура обаче ще бъде образувано евентуално най-рано ден след парламентарните избори – 13 май, когато Кокинов е поканен да даде обяснения, каза шефът на Етичната комисия. Отлагането на решението се налагало, за да не се превръща ВСС в „пожарна команда”. Освен това, според Тодоров, предложението за дисциплинарно производство трябвало да посочи „пунктуално нарушенията, за да се улесни дисциплинарният състав” (бел. ред. Нарушенията трябва да бъдат изчерпателно описани не за да бъде улеснен дисциплинарният състав, а защото, ако не бъдат, съдбата на това дисциплинарно производство ще е като на случаите по скандала “Приморско” – решенията на ВСС ще бъдат отменени от ВАС. Предложението за дисциплинарно наказване е като обвинителния акт – обвинението се повдига с него и повече не може да бъде подменяно).
Като довод бе изтъкнат и фактът, че Кокинов в момента е в отпуск, въпреки че в очите на обществото вероятно изглеждало така, че докладващият обвинител на Борисов ще е част от ръководството на градска прокуратура по време на изборите. Тодоров посочи също, че на този етап все още нямало събрани пет подписа от членове на съвета, за да стартира дисциплинарка (бел. ред. дисциплинарното производство според закона може да бъде стартирано по предложение на петима членове на ВСС или на главния прокурор). На настоятелните въпроси от страна на медиите, какво пречи сега да се образува дисциплинарно производство, Тодоров изтъкна и дългите почивни дни, и липсата на кворум във ВСС.
„Цялата тази история има много голям политически привкус. Помните как бяха изпратени тези файлове”, каза шефът на Етичната комисия на многократните молби да коментира разпространените разговори и отказа да говори по същество, за да не се превръща ВСС в „Народен съд” – да издава присъди преди да е свършило производството. Освен това подчерта, че имало значение дали записите са истински преди да се „окепази” човекът (бел. ред. Николай Кокинов). Позицията на Тодоров като тон и степен на толерантност към чутото в записите се разминава драстично с официалната декларация на ВСС от петък, в която се казва, че „независимо дали записът е истински или манипулиран, той нанася тежки и непоправими вреди върху авторитета на съдебната система и на държавата”.
Тогава ВСС оповести, че съветът „категорично и навременно ще изпълни правомощията си, предвидени в Конституцията и Закона за съдебната власт, за да запази независимостта и почтеността на съдебната система”. Думите на Тодоров влизат в противоречие и с убедеността на главния прокурор, че съмнение, че такъв разговор е бил проведен – няма.
ВСС отказа да разглежда системните проблеми
Петъчната декларация на ВСС за твърда решимост противоречи и на последващите действия на съвета от днес. Въпреки уверенията за навременна реакция, 13 от членовете на ВСС гласуваха против предложението на Калин Калпакчиев за създаване на временна комисия, която да разгледа подробно съдържанието на публично оповестените записи, както и други материали от последните месеци. Мотивите на Калпакчиев бяха, че се е случил безпрецедентен и тежък скандал, който надхвърля индивидуалния случай “Кокинов”, замесва повече лица и удря по авторитета на съдебната власт, затова такава комисия трябва да излезе извън рамките на конкретния етичен или дисциплинарен казус и да изработи препоръки за системните проблеми, пречещи на функционирането на съдебната система.
Предложението му бе отхвърлено заради „ненавременност” на идеята, като за него гласуваха само трима от членовете на ВСС. “Трябва да натрупаме повече материал, повече данни, които неминуемо ще дойдат от проверките във ВКП. Изправени сме пред медийното оповестяване на данни за един прокурор”, каза Румен Боев. Действително, бившият прокурор от Пловдив е прав че в разговора участва “един прокурор”, но в него бяха “оповестени” данни за повече магистрати – бяха намесени Роман Василев като приближен на Борисов (другият прокурор, оглавил проверката за СРС-та наред с Кокинов), Борислав Джамбазов като назначен с протекциите на Александър Арабаджиев (съдия в съда в Люксембург), Първанов и Станишев, главният прокурор като избран от бившия премиер за поста и като “поръчител” на нелепата прокурорска акция за разкриване на журналистическите източници на Борис Митов. По същество двукратното споменаване, че настоящият главен прокурор е избран от Борисов, неминуемо замесва и съдебните кадровици (най-малкото вносителите на предложението за назначаването му – Михаил Кожарев, Ясен Тодоров, Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Каролина Неделчева, Галя Георгиева, Светла Петкова).
Споровете около оформянето на освобождаването от длъжност на Кокинов придобиха и леко гротесков характер, след като Милка Итова попита: “Всеки път ли, като излязат в медиите резултати от незаконно подслушване, ще се самосезираме?”. Според нея също така трябва да се обсъди въпросът дали съветът трябва да се самосезира въз основа на данни от “едно незаконно подслушване”.
Стара дисциплинарка спъва Кокинов по пътя към 20-те заплати
Срещу Николай Кокинов тече друго дисциплинарно производство, заради което той не може да бъде освободен безпрепятствено като прокурор въпреки депозираната му днес молба за оставка от длъжността (подобна молба подаде и бившата зам.-шефка на ВАС и неуспяла кандидат-конституционен съдия Венета Марковска, а впоследствие ВСС гласува оставката й). Преди време Сотир Цацаров внесе предложение за започване на дисциплинарка срещу бившия градски прокурор заради нарушаване на принципа за случайния подбор на прокурорите. Именно това обстоятелство спъва Кокинов по пътя му извън съдебната система, тъй като в противен случай ВСС е длъжен да гласува оставката му и да му даде полагащите се на напускащите съдебната власт 20 заплати. Интересен паралел е, че въпреки правомощията си главният прокурор този път не внесе предложение за дисциплинарно наказание на Кокинов по повод последния скандал, уронил престижа на съдебната власт.
Още сутринта Сотир Цацаров посочи основните провинения на подчинения му прокурор: “За мен основното бяха не нелицеприятните квалификации, които бяха дадени по отношение на колеги и журналисти, защото никой не може да мери или да определя тона на други хора, както и формата на техния разговор. Това, което за мен бе най-неприятното и което за мен представлява най-голямото нарушение, е това, че всъщност се оказва, че г-н Кокинов непосредствено преди съвещанието в моя кабинет и непосредствено преди обявяването на резултатите от проверката на прокуратурата по незаконно използване на СРС, на практика обявява, съобщава или може би дори предава явния доклад за тези резултати”.
От думите на Цацаров разбираме, че “издаването” на тази информация и предаденото доверие към него са най-голямото провинение, а не неколкократно повтореното под различна форма признание на Кокинов, че делата се решават от фактори извън закона, като например – “кой от кои е”. Сред неотбелязаните от главния прокурор провинения са също, че е зависим от бившия министър-председател, че най-вероятно е бил зависим и преди (видно от реминисценциите към миналото), че “докладва” следствена тайна по дела от значителен обществен интерес – за корупция в предходното правителство и за разходване на пари към медиите като форма на търговия с влияние.
Цацаров в същото време отрече да се чувства предаден от подчинения си. “Ако си играем на това кой е предаден и кой не е… ние не сме чета, която трябва да се кълне, просто всеки трябва да си върши работата”, посочи главният прокурор. Недоволството му тъкмо от конкретната “лоша постъпка” не би следвало обаче да му идва изневиделица и неочаквано. Именно главният прокурор Сотир Цацаров посочи двамата ръководители на проверката за незаконното подслушване – Николай Кокинов и Роман Василев. Още тогава изборът му предизвика критика, защото срещу Кокинов вече течеше дисциплинарното производство, а Василев е автор на няколко незаконни искания за СРС-та по делото „Цонев, Сантиров, Попов”.
Многократно след започване на проверката по сигнала на Станишев в медиите бяха изразявани съмнения и възмущение, че зависими прокурори – Кокинов и Василев, я оглавяват от страна на СГП. Нещо повече – в открито писмо над 38 журналисти и общественици призоваха Цацаров да възложи проверката на други прокурори.
В същия ден, в който ВСС отказа да сформира комисия, която да изследва комплексно данните за зависимостта на съдебната власт от политически и икономически интереси, главният прокурор декларира, че прокуратурата няма да чака развитието на политическата обстановка в страната. “Нямам никакво намерение да чакам, нямам никакво намерение да превърна едновременно с това прокуратурата в заложник на нечии интереси или, не дай Боже, участник в политическата игра в предстоящите избори. Прокуратурата не може повече да стои в процес на изчакване, тя просто трябва да си свърши работата”, обясни той. И категорично отсече, че не се притеснява от репликата на Кокинов, че Борисов си е избрал главен прокурор. “Ще ме притеснява, ако стоя на едно място и не правя нищо. Опитвам се да правя това, което длъжността ми изисква”, каза той.
Текст: Галина Гиргинова
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
