Прокурори-отличници – II

Как сбърканото кариерно израстване мултиплицира неуспехите на държавното обвинение
26-02-2013; категория: Профили; автор: galina.girginova;

Защо прокуратурата попада в унизителната ситуация да се хвали с 97 % осъдителни присъди и да отчита почти пълен неуспех по делата, които засягат големи икономически или политически интереси? И защо прокурорите, в чиито ръце са поверени обществено значимите дела, не си взимат поуки от провала на процесите, които са във фокуса на вниманието?

Отговорът на тези въпроси може да се търси в ясно различимата тенденция обвинителите, които са в светлината на прожекторите, да получават за „награда” гарантирано кариерно израстване, независимо от качеството на работата им. Така рано или късно прокурорите „отличници”, които работят във фокуса на вниманието,  получават повишение. Независимо че именно тяхната работа пълни статистиката на оправдателните присъди и то в най-чувствителната област – обществено значимите дела.

Много са примерите за повишения на прокурори, участвали по провалени обществено известни дела. Без претенцията за изчерпателност ще посочим в поредица от текстове някои от тях, които показват тенденция или с други думи – системен проблем.

Да изземеш функциите на съда с благоприятни за себе си последици

Делото срещу групата за отвличания „Наглите” завърши с равенство между подсъдимите и прокуратурата на първа инстанция пред Софийския градски съд. Четирима от осемте подсъдими бяха осъдени за 11 от 12-те отвличания, за които се изправиха пред съда. Полицията и прокуратурата припознаха в този завършек постигнат успех. Няколко факта обаче оставиха горчиво усещане за недобре свършена работа. Още при старта на делото прокуратурата отнесе сериозен „шамар”, след като стана ясно, че държавното обвинение е допуснало огромна грешка, която лишава пострадалите от възможността да претендират възстановяване на сумите от платените откупи. Оказа се, че прокуратурата е пропуснала съзнателно или поради некомпетентност да повдигане обвинения срещу подсъдимите за изнудване. Така на практика роднините и самите отвлечени можаха да потърсят през наказателния процес единствено обезщетение за неимуществени щети – но не и да си върнат парите за откупите. Фактите по обвинението показват, че прокуратурата не е успяла да научи истината – къде всъщност са парите. Огромните суми, заплатени за живота на 12-те отвлечени, могат да бъдат потърсени от пострадалите с друго гражданско дело едва след като наказателното производство приключи окончателно. А дотогава ще минат години.

Гафът е сериозен – и заради жертвите на престъплението, и заради загубената възможност чрез проследяването на пътя на парите да се разплете цялата верига на замесени, включително да се потвърди или разсее съмнението, че е имало и високопоставени покровители на тази брутална и жестока престъпност.

Наблюдаващите прокурори по разследването са обвинителите от Софийската градска прокуратурата Бисер Кирилов и Антоанета Близнакова. На 31 ноември 2011 година, след като вече е започнало съдебното разглеждане, прокурор Кирилов си прави отвод по делото. Причината е, че обвинителят е иззел функциите на съда и сам зад гърба на съда, в отсъствието на другите страни, е инициирал оглед на къщата на свидетеля по делото Иван Велев. До този момент има съмнения, че в имота на свидетеля Велев в село Петровене е бил държан отвлеченият Румен Гунински. На огледа е присъствал и самият Гунински. Това действие на прокурора праве невъзможно провеждането на следствения експеримент, назначен от съда, в къщата. В него вече не може да участва пострадалият, защото е участвал в незаконния оглед.

По-късно подсъдимите са оправдани по обвинието за отвличане на Румен Гунински, тъй като по отношение на него единственото доказателство е разпитът на подсъдимия Любомир Димитров – Гребеца. Именно той, Найден Недев и Валентин Михайлов – Ихтиманския разказват подробно в досъдебното производство за дейността на групата, като последните двама са само свидетели, въпреки че, според мотивите на съдия Магдалинчева, съществуват достатъчно доказателства, че са участвали в престъпленията на групата, което означава, че би следвало да са също подсъдими. По този повод съдът записва в мотивите си следното: “Съдът няма право да изслуша едно лице като обвиняем, ако той е посочен като свидетел, нито да укаже да му се повдигне обвинение, защото това означава пряка намеса във функциите на прокуратурата, очертани от Конституцията. Това, че едно лице има пряко участие в престъпленията, за които свидетелства, трябва да бъде преценявано от гледна точка на достоверност на изложението му, а не на основата на изначална негодност на неговите показания.” От тази позиция съдът приема, че самият факт, че Валентин Михайлов – Ихтиманския и Найден Недев са били съпричастни към извършване на престъпленията или пък че спрямо тях са прилагани мерки за защита също не ги прави автоматично ненадеждни свидетели. Техните показания обаче трябва да бъдат преценявани критично, за да се изключи съмнението, че злепоставят подсъдимите, за да удовлетворят исканията на прокуратурата и сами да избегнат наказателно преследване. След провала на следствения експеримент единственото доказателство за отвличането на Гунински са думите на Любомир Димитров – Гребеца, но поради това, че той самият брани себе си, те не са достатъчни за осъждане. Съдебната практика в съответствие с изискванията за справедлив процес налага думите на Гребеца да се потвърждават от друго доказателство. В настоящия случай обаче прокуратурата не е представила такова.

Освен това по време на процеса са изслушани записи от СРС-та, които показват компроментирания подход на правоохранителните органи към дейността по доказване на престъпленията чрез заобикаляне на законните процедури. Специалните разузнавателни средства са използвани, за да запишат „беседи” с Гребеца, Културиста и Ихтиманския, в които участват наблюдаващият прокурор Бисер Кирилов (който междувременно е повишен в зам.-градски прокурор от ВСС през юли 2011 г.),  заместник-главният прокурор Бойко Найденов, както и шефът и зам.-шефът на ГДБОП Станимир Флоров и Валентин Цоновски. Не присъстват нито съдия, нито адвокат и формата на разговора не е като на разпит по НПК. Очаквано СГС обаче приема беседата за „законово неприемлив” разпит. “…По естеството си подслушаната и документирана посредством СРС “беседа” не е нищо друго освен разпит на задържано лице, без да са му разяснени правата и без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита. Подобно тежко заобикаляне на закона не може да бъде толерирано от съда, който при формиране на фактическите си изводи е задължен да изключи упоменатите специални разузнавателни средства”, посочва съдебният състав, председателстван от съдия Магдалинчева. Всъщност, казано просто, беседите представляват няколкочасови пазарлъци между висшите представители на правоохранителните органи и част от заподозрените, в които се обсъжда каква би била ползата за тях, ако свидетелстват, и какви обещания за „спасяването” им могат да им предложат прокуратурата и МВР. Някак незабелязан от медиите остана и моментът, в който по време на един от записите на „беседата” с Михайлов се чува изплющяване на шамар – кой обаче удря защитения свидетел по „най-важното” за властта дело, не става ясно.

За рискования начин чрез заобикаляне на закона „да се извличат доказателства” говори и друго обществено значимо дело, по което наблюдаващ прокурор е Бисер Кирилов. На 19 май 2011 година пред Софийския градски съд застава в качеството на свидетел бившият служител в сектор “Оперативни реализации” в ГДБОП Кирил Пенков. Той трябва да разкаже пред магистратите какво се е случило през януари 2009 година, когато е арестуван Пламен Куцаров. Мъжът е превозван С микробус на ГДБОП, когато му прилошава и малко по-късно умира. За смъртта му са обвинени двама служители на МВР – Ирен Вълев и Божидар Тодоров, които са част от екипа, който конвоира задържания. Според експертизите 29-годишният мъж е починал от асфикция и разстройство на кръвообращението заради позата, в която е държан. Той е бил поставен превит на пода и притискан дълго време. След смъртта му са констатирани множество кръвонасядания по тялото и главата, а в корема му е намерена неразградена бучка амфетамин.

Пенков шофира микробуса. Пред магистратите той разказва за историята на цялата разработка и как се стига до фаталния случай. Служителят на МВР обяснява пред съда, че прокуратурата много държала арестът на Пламен Куцаров, Валентин Янев-Вальо Бореца и на още едно лице да “получи максимална публичност”. Две години преди ареста на Куцаров е отвлечен собственикът на автокъща в “Люлин” Кирил Божилов. Съпругата му получава обаждане с искане за откуп и търси помощ от полицията. За отвличането полицаите заподозират Валентин Янев-Вальо Бореца и започват да го подслушват. Така засичат негов разговор с Пламен Куцаров, а експертиза припознава гласа на Куцаров с този на водещия преговорите. С помощта на специалните разузнавателни средства полицаите разбират, че Янев, Куцаров и още едно лице ще се срещнат на бензиностанция в кв. “Гео Милев”. МВР подготвя акция по задържането им именно там. “Предложих им като средни интелигентни хора да не правимциркове. Но прокуратурата много държеше да се даде публичност. Предполагам, че искаха да си направят PR”, разказа пред съда Кирил Пенков. Акцията се ръководи от прокурора от СГП и бъдещ зам.-градски прокурор Бисер Кирилов.

След неколкократни грешки от страна на разследващите и провалени арести се стига до задържане на Куцаров в дома му. Заповед за арест няма. Другите двама заподозрени се измъкват. Още в началото на делото пред СГС прокурор Бисер Кирилов прави опит да „скрие” неудобната истина, като прави искане пред съда процесът да се гледа при закрити врата заради това, че в хода му ще свидетелстват полицаи, които ще изнесат “някои обстоятелства, които не са за широката публика”. Изтъква и друг „сериозен” аргумент – “акт на главния секретар на МВР с гриф “поверително”, който регламентира правилата при конвоиране на
задържани лица”. Искането му е оставено без уважение от съдия Петя Крънчева.

С другия герой от сагата „Куцаров” – Валентин Янев – Бореца прокурор Кирилов се среща още веднъж – по време на делото, в което Бореца е подсъдим за опит за убийство на Мартин Първанов – Лудия и в последствие оправдан от СГС. По това дело работят в тандем, както и по „Наглите”, отново прокурорите Кирилов и Антоанета Близнакова.

Бисер Кирилов е и прокурорът, който постановява отказ от образуване на досъдебно производство срещу тъста и тъщата на вътрешния министър Цветан Цветанов – Васил и Стефанка Георгиеви. Държавното обвинение се мотивира с факта, че проверката на НАП не открива нередности около доходите на семейството. Въпросът защо няколко месеца по-рано НАП установява разминаване между доходите и разходите на семейството в периода 2004-2009 г., остава неизяснен, защото Георгиева така и не дава съгласие за отпадане на данъчната тайна. До проверката на двамата се стигна, след като РЗС обяви, че за няколко години Цветанов се е сдобил с шест имота. Приходната агенция проверява близо 4 месеца семейство Цветанови и не открива никакви нередности в доходите на съпрузите. Тогава шефът на НАП Красимир Стефанов обявява, че министърът е похарчил едва 20 766 евро лични пари за покупката на 2 апартамента и два гаража в престижния столичен кв. “Изток” през 2008 г. на обща стойност над 130 500 евро. Остатъкът от сумата е събран благодарение на банков кредит за 59 000 евро и дарение от тъста и тъщата му в размер на 48 366 евро и 3223 долара.

Името на Кирилов се среща и по друго обществено значимо дело. На 27 май 2010 г. вечерта полицаи нахлуват в столичния Гранд хотел “София”, където се провежда аукцион на картини на български автори от 19-ти и 20-ти век под наслов “Класиката днес”. Полицейски автомобили блокират входа на хотела, а присъстващите на търга около 50-60 души са задържани и разпитвани в продължение на 2 часа като свидетели. Ден по-късно прокуратурата повдига обвинения на двама от организаторите на аукциона – Игор Марковски и Димитър Фицов са обвинени, че са предлагали картините на търг, без те да са били сертифицирани за това
от Министерството на културата. За това престъпление законът предвижда лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 1000 до 20 000 лева. Веднага след акцията Фицов е настанен в МВР-болницата заради сърдечни проблеми. Акцията вътрешният министър Цветан Цветанов коментира така: “Смятаме, че би могло да се реализира продажба на картини с неясен произход, а може да са откраднати от предишни собственици”. От изказването разбираме, че към момента на задържането министърът на вътрешните работи не знае нито дали картините са с неясен произход, нито дали са били откраднати. Премиерът Бойко Борисов пък съветва двамата организатори „да си го бяха направили законно”. Очевидно прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор Кирилов се съгласява и с премиера, и с вицепремиера.

Година и половина по-късно СГС оправдава напълно Игор Марковски и Димитър Фицов. Преди това наблюдаващият прокурор по делото Бисер Кирилов иска двамата подсъдими да бъдат осъдени на по 6 месеца условно, като им бъдат наложени минимални глоби от по 1000 лева. Двамата са оправдани по обвиненията, че въпреки отказа на културното министерство фирмата им „Аполон и Меркурий” да получи сертификат за търговия с картини, търгът все пак се е състоял. Прокуратурата настоява, че картините са културно-историческо наследство, въпреки че в „Наредба № 3 на Министерството на културата от 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, за да бъдат класифицирани по този начин произведенията трябва да датират от най-малко 50 години и да са на стойност не по-малко от 300 000 лева”, пише на 11 декември 2012 г. „Медиапул”. В конкретния случай картините, които са включени в обвинението, не отговарят на тези изисквания и не могат да бъдат оценени като културно-историческо наследство. Общо 92-те произведения от 65 автори са на начална обща цена от 71 440 евро. Това на практика означава, че прокуратурата е поддържала обвинения за деяния, които не са престъпления, целият процес е бил излишно харчене на пари и човешки ресурс, а подсъдимите са търпяли ограничения и несгоди без всякакво законно основание.

Както казахме, провалите на делата не се отразяват негативно врху кариерата на Бисер Кирилов. Напротив – той е повишен до зам.-градски прокурор на София. Нека да припомним също, че съвсем скоро неговият колега и също заместник-градски прокурор Роман Василев обясни, че разследването за стрелбата срещу Златомир Иванов – Баретата на входа на Съдебната палата се води „от изявени специалисти, и се наблюдава от Бисер Кирилов”.

Текст: Галина Гиргинова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Състезание за председател на Върховния административен съд ще има – трима от ВСС номинираха съдия Соня Янкулова

Снимка: Капитал

Правната комисия засили делата за корупция по високите етажи на властта към спецсъда

Данаил Кирилов игнорира аргументите “против” на ВКС от “позицията на депутатското кюфте”
Petya-Krancheva-1

Съдийската колегия образува дисциплинарно дело на съдия Петя Крънчева

tatqna_jilova

Физика на съдийския вот

Снимка: Дневник

Лозан Панов: Парламентарната квота във ВСС трябва да бъде намалена

Според председателя на ВКС в избора за нови членове на съвета съдиите са се доверили на съвестта си
Снимка: Дарик

Съдия Антоанета Аргирова от АССГ: Разпределението на парламенарната и съдебната квота не способства за независимостта на съдебната власт

Манипулацията на изборите за съдийската квота във ВСС не успя, категоричен е адвокат Георги Атанасов
VSS

Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева, Олга Керелска, Боряна Димитрова и Севдалин Мавров са останалите избрани за членове на ВСС от съдийската квота

Предстои попълването на кадровия орган от Народното събрание
Снимка: Дневник

На първи тур: Съдиите избраха Цветинка Пашкунова за член на Висшия съдебен съвет

Гласуването за останалите петима продължава утре
sud-delo

Асоциацията на прокурорите: Дебатът за изваждането на прокуратурата от съдебната власт провокира нагласа срещу държавното обвинение

g-atanasov

За мястото на глупостта и на прокуратурата

3 коментара

Вашият коментар