Тази есен предстои изборът на следващия Висш съдебен съвет. Безусловният принос на настоящия е, че вече абревиатурата ВСС не се налага да бъде пояснявана и на най-широката публика – скандалите, които произвеждаше този орган, бяха с такава честота и интензивност, че правната култура на гражданите за това кой орган назначава, повишава, понижава и уволнява прокурорите и съдиите, се повиши чувствително. Всяка държавна институция изглежда и отвътре, и отвън с лицата на хората, които работят в нея. Тъкмо защото предстои избор на нов ВСС, за да сме сигурни, че знаем какви трябва да бъдат новите му лица, е полезно да разберем (проумеем) и да помним какви са лицата на настоящите му членове.
Петър Стоянов е един от членовете на настоящия ВСС. Текстът, който ще прочетете, съдържа “професионалните отпечатъци”, оставени от него в протоколите от заседанията на съвета и в медиите.
Кратка професионална справка – Петър Стоянов е член на ВСС от 2007г. и е избран от парламентарната квота-номиниран е от БСП. Завършил е академията на МВР и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1984 г. Започнал е кариерата си в съдебната власт (според неговите думи, записани в протоколите на заседанията на ВСС) като следовател в гр. Девня. През 1991 г. става районен съдия, а от 1993 г. е военен съдия. От 1996 г. до 1998 г. е заместник-председател на Военно-окръжния съд във Варна, а от 1998 г. до 2007 г. е негов преседател.
Във ВСС е председател на Комисията по дисциплинарните производства.
В края на мандата си, на 20.06.2012 г., като защитник на предложените промени в Закона на съдебната власт, предвиждащи членовета на ВСС след приключване на мандата си да бъдат повишавани автоматично на по-висока длъжност от тази, която са заемали преди, споделя с народните представители възгледите си за това каква би могла да е мотивацията на юрист да стане член на съвета по досегашния ред (разбирай – без гарантиран “бонус”) – “Дори поставянето на спора за т.нар.бонуси унижава съдебната власт и нейните органи за управление и контрол… Да се съгласиш да бъдеш избран във ВСС е псевдоидеализъм, близо да мазохизъм, това дори граничи със здравия разум”.
По повод на “псевдоидеализма” се налага за кратко да се върнем към началото:
При встъпването си във ВСС, Петър Стоянов е от тези членове, които получават обезщетение в размер на свои двадесет заплати като председател на Военно-окръжния съд – гр. Варна. През 2009 г., заедно с Георги Шопов, Мая Кипринска и Радка Петрова, подава молба в Министерството на правосъдието за закупуване на служебното жилище, в което е настанен. Апартаментите са в софийския квартал “Красно село”, площта на всеки е 115кв.м, предоставени са от областния управител на София за нуждите на първия постоянно действащ ВСС.
Заплатата на член на ВСС според Закона за съдебната власт е като на върховен съдия. За участието си в комисии членовете на ВСС са си определили и получават допълнително възнаграждение.
Според декларираното от Петър Стоянов пред Сметната палата в периода, в който е член на ВСС – 2007 – 2011 г., имущественото му състояние не е било в застой:
– 52 000лв. в депозит. Това е цифрата на новопридобитото от Стоянов имущество за 2007г., като парите са придобити от полученото обезщетение след встъпване във ВСС. Успоредно с това семейство Стоянови е изтеглело кредити за 90 000лв. Първа инвестиционна банка /ПИБ/.
– През 2008 г. Стоянов отново декларира единствено разходи – купува кола с цена 9000лв. И през тази година той тегли кредит, но този път за 40 000 лв. Титуляр е той, а банката – Райфайзенбанк – Варна.
– За следващата 2009г. той декларира 12 000 лв. доходи от други трудови правоотношения.
– Нов кредит на стойност 40 000 лв. Стоянов декларира в декларацияа си за 2010 г. Титуляр е съпругата му, а задължението е към Райфайзенбанк.
Декларирани са и 3 банкови депозита, на обща стойност 131 000лв. Първият е за 20 000 лв., титуляр е Стоянов. Влогът се съхранява в ПИБ, а за източник на парите е посочено трудово възнаграждение. Вторият е за 35 000 евро с титуляр съпругата му, парите се съхраняват в ПИБ – роизходът им е от продажба на недвижим имот. Стоянова е титуляр и на третия влог – за 40 000лв. Тази сума се съхранява в Райфайзенбанк, а произходът им – е от същата банка. Като задължение е деклариран кредитът към Райфайзенбанк. Освен това от „други трудови правоотношения“ Стоянов е получил 9 000лв.
По груба сметка за периода 2006 – 2011г. семейство Стоянови придобиват задължения за 236 500 лв. под формата на кредити и заеми. В банкови влогове и депозити семейството разполага със сума около 183 000 лв.
А между началото и края на мандата си Петър Стоянов сподели с магистратите и гражданите публично следните свои разсъждения по важни за съдебната реформа и обществото въпроси:
1. Петър Стоянов за кадровата дейност на ВСС и “раковите клетки” в “снагата на съдебната система”
В заседанието на 8 октомври 2009 г. Петър Стоянов заявява, че никога няма да се съгласи с обвинения, че в кадровата дейност на ВСС основна роля играят: „големи адвокатски кантори, приятелски кръгове, бели покривки, и оттам ние да имплантираме “ракови клетки” в снагата на съдебната система“.
В същото заседание самият Стоянов признава: „Възможно е по обективни – имам предвид кандидатурите, и субективни – имам предвид моето отношение към един или друг кандидат, да сме допуснали и известни неточности в самия избор, да не сме избрали най-достойния от тези, които са се явили достойни, за мен, всички кандидати, но нали именно заради това се стремим да променим реда, да променим правилата, естествено в рамките на Конституцията и на действащия закон”.
В заседанието на 26.11.2009 г. преди избора на зам.-председател на Варненския военен съд Димо Малчев Димов Стоянов казва: „Единствената причина, поради която аз не съм го направил заместник-председател свой, е фактът, че той е мой състудент, от една група сме. Това би довело, там са малко съдии -7 души, би довело до настроение, че видиш ли на приятелска основа. Това е единственото, поради което досега той да не бъде заместник-председател на съда. Призовавам ви да подкрепим кандидатурата.“
Пояснение – като председател на съда Петър Стоянов би могъл по закон само да предложи колегата си от следването Димов за заместник-председател, а като член на съвета може много и решаващо повече – да гласува за назначението му.
В заседанието на 11.10.2009г. – при обсъждането на кандидатурата на Енчо Енчев за нов мандат като председател на ОС Добрич – Петър Стоянова споделя: „Поради факта, че съдебният район, от който идвам, обхващаше и Добрич, познавам колегата Енчев още когато беше съдия, заместник-председател и като председател на съда. Пред вас е едно обстойно мотивирано предложение на председателя на АС Варна… Той е деен човек, моето предложение е да подкрепим тази кандидатура“.
Пояснение – От квалификацията “деен човек” може би се разбира, че кандидатът е активен човек. Другите му качества като съдия и председател, които би следвало да са съществени за избора, остават необсъдени. Без всякакво съмнение обаче става ясен фокусът на изказването – Петър Стоянов познава лично кандидата и това се изтъква като голямото му преимущество. Реторичен е въпросът имат ли шанс да бъдат предпочетени от Петър Стоянов съдиите и прокурорите, които той лично не познава или не са му препоръчани.
Потвърждение намираме в протокола от заседанието на 15.04.2010 г. за избор на зам.-окръжен прокурор на Пловдив (Димитър Ангелов е единствен кандидат и не е избран). ПЕТЪР СТОЯНОВ: “Аз гласувах “въздържал се”. Не познавам колегата. Спомням си, че беше един от кандидатите за апелативен или за окръжен съд. /чува се – окръжен/ Тогава го изслушвахме. Гласувах “въздържал се”, тъй като не познавам никой от тази прокуратура, от този район и разговарях с колегите прокурори представители на прокуратурата. Разговарях с колегата Велев, няма да скрия , той изрази отрицателно становище за този. Аз нямам основание да не вярвам на един прокурор от Върховна касационна прокуратура, който е член на Висшия съдебен съвет и който е имал пряко наблюдение върху дейността на този кандидат. Гласувах “въздържал се”, защото пък не бях убеден, че трябва и да съм “против”. Аз гласувах “въздържал се”.
Второ потвърждение – при избора на районен прокурор на Девня на 14.07.2011 г. Петър Стоянов: - „Уважаеми колеги, аз ще започна с тривиалното – познавам добре колегата Янева. Като казвам добре, искам да кажа, че много добре, тъй като я познавам от дете, поради факта, че баща й беше прокурор, а аз бях съдия в един и същ съд и прокуратура. Бих могъл да говоря много за начина, по който тя е възпитана – в честност, в стриктност, но от друга страна искам да ви кажа, че моята кариера също започна от район Девня, аз бях следовател в град Девня. “.
В заседанието на 10.12.2009 г. за избор на зам.-председател на РС – Добрич Петър Стоянов препоръчва кандидат за поста: “И, ако ми позволите ще ви прочета само един пасаж от това негово становище (б. а. – на председателя на РС-Добрич). Той поддържа кандидатурата на досегашния заместник председател. – “Като заместник на административния ръководител на Районен съд-Добрич, Монев се отличи със способността за вземане на добре преценени решения, касаещи цялостната работа на съда. Показа отлични умения при създаване на атмосфера на доверие сред магистратите и служителите, и насърчаване на същия за поемане на лична отговорност. Съумява по обективен и справедлив начин да осъществява контрол върху работата на отделните звена, проницателен е при справяне с конфликти.”. Няма да чета до края, за да не ви отегчавам. Аз лично ще подкрепя тази кандидатура. Имаме това основание.”
Или с други думи – Когато съображенията за качествата на кандидат за административна длъжност надвишават общата квалификация “деен човек” или пък неопровержимия факт “познавам я от дете”, у Петър Стоянов възниква безпокойството, че дискусията става отегчителна.
2. Петър Стоянов за равенството
В заседанието от 11.09.2009 г. Петър Стоянов заявява: “За еднаквостта на практиката (б.а – дисциплинарната практика на ВСС), Вие (обръща се към министъра на правосъдието Маргарита Попова) сама разбирате, че не може Висшият съдебен съвет да направи щампа, защото да забатачиш пет дела в Каспичан не е равносилно на това да забатачиш пет дела в Софийския районен съд или в Софийски градски. Няма как този да бъде наказан така както е наказан другия. Аз не го намирам в противоречие. Намирам го, напротив, в пълно, всестранно изясняване на доказателствата и вземане на всички имащи отговорността обстоятелства.”
Потвърждение на разбирането си, че някои съдилища са по-маловажни от други, Петър Стоянов изразява и в заседанието на 17.09.2009 г. при обсъждане на кандидатурата на Ромео Яков за председател на РС Луковит, която всъщност подкрепя: „Неговата честност, откритост, самия факт, че той твърде боязливо казва – да бе, ще направя опит, имам желание, не гарантирам. Освен това и при липсата на други кандидатури, не знам дали няма да направим в този макар и малък съд, макар и да не го слагаме от важните, но той е една брънка от цялата верига на съдебната система, да не оставим безвластие, да не оставим там нещата да не вървят…“
3. Петър Стоянов и тайната на висящите дисциплинарни дела срещу магистрати.
Като председател на Дисциплинарната комисия основната задача на Петър Стоянов е да обобщава резултатите от дисциплинарните дела на магистратите, за да няма съмнения за двоен стандарт, а наказанията да са полезни, което означава да действат превантивно и спрямо наказаните, и спрямо всички останали съдии и прокурори. По външни белези Петър Стоянов далеч не е успял в изпълнението на тази си задача. Това не остана незабелязано и от Европейската комсия в последния мониторингов доклад от юли 2012 г. Обаче има и нещо повече – от изказванията на Петър Стоянов по време на заседанията на ВСС става ясно колко е закърняло разбирането му за предназначението на дадената му власт. От думите му личи, че той до последно изпитва базисни колебания коя част от практиката на ВСС, с която се извършва проверка за нарушенията на магистрати, може да бъде оповестявана, кому и с каква цел. Едно от възможните обяснения за тези базисни колебания е, че те се разрешават според случая.
В заседанието на 14.01.2010 г. при обсъждането на анализа на дисциплинарната практика на ВСС през 2009 г. Стоянов казва: «Докладът е изготвен, той е пред вас, всъщност представлява една обобщена информация за образуваните дисциплинарни производства и наложените дисциплинарни наказания. Изготвен е горе долу по параметрите, по които се изготвят докладите на съдилищата и на органите на съдебната власт. Има сравнителен анализ. Предполагам, че сте се запознали. Ако сте съгласни да го приемем и да се публикува на интернет-страницата на Съвета, и да се има предвид вече за доклада, който готвим за дейността на ВСС пред Народното събрание.»
В заседанието на 28.01.2010г. по повод на доклада на специалната комисията за проверка на Благоевградския съдебен район и дейността на председателя на Окръжния съд Благоевград Аршинков, за когото в медиите излезе информация, че е масон, Петър Стоянов вече не е така категоричен: “Тъй като се постави въпросът за публикацията на доклада на комисията, значи искам най-напред да стане ясно, че съм много добре запознат с правото на българския гражданин да бъде информиран, запознат съм и със Закона за достъп до информация. Но съм запознат и със ЗСВ, който казва “забрана за разпространение на факти и обстоятелства по съществото на дисциплинарното производство”. В момента ние такова нямаме образувано, но ние препращаме материалите от тази проверка на специализирана комисия, която може да излезе с извода, че има допуснато и дисциплинарно нарушение, да не говорим това, което говори колегата Шопов, и за престъпление. Не знам дали няма да сгрешим, ако в пълен обем я публикуваме или я предоставим. “
В извънредното заседание на 26.07.2012 г. на ВСС, посветено на разискванията на възможностите за оповестяване на версията на съвета за дисциплинарното производство на Мирослава Тодорова чрез изпращането на информация до президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, Петър Стоянов чете ЗСВ като за първи път и все едно не го е чел по случая «Аршинков»: «…Разпространявани. (б.а. данните от дисциплинарното производство) (намесва се Божидар Сукнаров – разгласявани!) Петър Стоянов – разгласявани, т.е. (Момент пак да отворя текста (б.а. чете ЗСВ)). При нас остава единствено и само да тълкуваме какво значи разгласяване на факти и обстоятелства. Според мен буквалното тълкуване на текста, разгласяването би означавало публикуването на тези факти и обстоятелства в медии, в интернет-страницата и т.н.
Все пак законът е определил един кръг от лица, които следва да са запознати с тези факти. И е ли научаването на тези факти и обстоятелства на хора, които са извън този кръг на лица, не е разгласяване, а от друга страна, като погледнеш текста на чл. 64 от ЗСВ казва: “съдебните актове”, нашето не е съдебен акт, но съдебните актове се, момент точно да цитирам, се публикуват мисля беше текста, но нека да бъда точен: “се публикуват незабавно, след постановяването на интернет-страницата на съответния съд, при спазване на изискванията на Закона за личните данни и Закона за класифицираната информация”. Какво значи това – да речем днес или утре се произнесе 3-членния състав на Върховния административен съд по жалба, той ще публикува своето решение. С публикуването на това решение той ще изложи и обстоятелства, и факти, на които той е стъпил.
И все пак, аз съм обаче притеснен да ги изпратим -дали тези държавни ръководители са от кръга лица, които трябва да бъдат запознати с тези обстоятелства и факти! Въпреки че никаква не е пречката, тъй като министърът на правосъдието, връзката между тези власти, е тук в
залата, тя лично е получила решението на дисциплинарния състав, тя го е резолирала да бъде внесено в съответното заседание на
ВСС! Така че, не знам - разгласяваме ли факти и обстоятелства! Да помислим по тази тема.»
4. “Балонът Красьо” и Петър Стоянов
През 2009 г. Иван Колев, член на ВСС, избран от квотата на съда, обяви, че Красимир Георгиев – т. нар. Красьо Черничкият е договарял със съдии и прокурори назначенията им за административни ръководители на съдилища и прокуратури. Според Колев, той им обещавал да купи гласове на членове на ВСС срещу 200 000 лв.
До 2010 г. ВСС образува 18 дисциплинарни дела срещу магистрати, общували лично по телефона с Красимир Георгиев.
Образувани са дисциплинарни производства и срещу членовете на ВСС Иван Димов и Стойко Стоев, които впоследствие са уволнени дисциплинарно. И двамата са избрани от парламентарната квота. Съобщено е, че Димов има засечени 33 разговора с Красьо, а Стоев – общо 213 разговора и СМС-и. Пламен Стоилов също е сред членовете, за които има данни за контакт с Красьо. Срещу него не е образувано дисциплинарно производство, защото се оказва, че разговорът е бил само един – входящ. Комисията, която проверява случая, решава, че Стоилов не е нарушил етичните правила.
Следващите редове съдържат части от интервюта и изказвания на Петър Стоянов в заседанията на ВСС за случая “Красьо”, определен от съдийската общност, като най-големия корупционен скандал в историята на българската съдебна власт.
В заседанието на ВСС от 15.10.2009 г. при обсъждане на работата на Етичната комисия на ВСС по случая „Красьо” Петър Стоянов казва: “Аз считам, че следва комисията, постоянната комисия към Висшия съдебен съвет, да се произнесе в момента, в който следствието приключи. Какво имам предвид? Защото докато следствието тече, ако аз искам да омаскаря един, втори, трети член, магистрат, мога да му намеря телефона, да го набера и отново да …, и този човек без да има хабер да бъде включен. Аз мисля, че следва, когато следствието приключи или поне, когато прокуратурата прецени, че по-нататък няма да се разширява разследването.”
В заседанието от 22.10.2009 г. Петър Стоянов развива теорията си, че дисциплинарните производства трябва да изчакат приключването на наказателното производство за търговия с влияние: “Преди да взема отношение по поставения от главния прокурор въпрос относно назначенията, бих желал да го попитам той може ли да се ангажира със срок за приключване на досъдебното производство, за да се ангажира Съветът колко временно примерно ще преустанови назначенията на административни ръководители? И дали предложението му е само за административните ръководители или изобщо?”
Главният прокурор Борис Велчев отговаря: “Не съм в състояние в този момент да кажа краен срок, в който ще получа разпечатки от телефонните, от компютрите на МТел и други мобилни оператори, не мога да опеделя краен срок, в който оперативните служби окончателно ще установят всички телефони. И ми се струва, че задаването на такъв въпрос е леко неуместно…”. Така главният прокурор всъщност пояснява, че в началото на никое разследване не може да се знае със сигурност кога ще бъде приключено, защото в хода му могат да възникнат нови и нови възможности за събиране на доказателства.
Пояснението на думите на главния прокурор има значение в две насоки. Петър Стоянов е наказателен съдия и това предполага да знае кое е “уместно” и кое не в досъдебното производство. В същото време в много други случаи ВСС не е изчаквал да се произнесе прокуратурата дали има данни за извършено престъпление, за да образува и дори накаже съдия или прокурор.
В интервю за в. “24 часа” от 17.01.2010 г. на въпрос, дали някой магистрат би си признал, че е общувал с Георгиев, за да получи повишение, Петър Стоянов отговаря: “Защо не, сред тях има хора с достойнство. Но има и такива, които се явиха на конкурсите, въпреки започнатите от тях дисциплинарни дела.” Обръщаме внимание и запомняме – през 2010 г. Петър Стоянов счита, че магистратите, общували с Красьо, които впоследствие се явяват на конкурси за административни ръководители, нямат достойнство.
В същото интервю Стоянов обяснява, че магистратите, срещу които е започнало дисциплинарно производство, са “засечени през месеците, когато ВСС активно избираше административни ръководители. А това води до обоснованото съмнение, че са обсъждали и участието в конкурсите за началнически постове…”.
И още: “Обществото прие, че контактите с този човек са укорими. Без значение, дали е правилно, или не, това е достатъчно, за да приеме и съветът тази позиция. Ние сме висококвалифицирани професионалисти и ще подходим безпристрастно към случаите”, коментира той.
В последното изречение се съдържа непреодолимо противоречие, което само година по-късно намира своето обяснение. Ако е вярно, че за ВСС е достатъчно какво “обществото е приело”, без да е чело материалите по делото, то тогава този орган няма как нито да е “висококвалифициран”, нито да е “безпристрастен”, защото дисциплинарните производства са били решени демагогски още преди да започнат.
В заседанието на ВСС от 13.10.2011 г. при изслушването на Тодор Тодоров, кандидат за председател на РС Шумен, Петър Стоянов в прав текст обяснява, че никога не е считал, че магистратите общували с Красьо са извършили нещо нередно. Тодор Тодоров е един от наказаните съдии. По този повод при обсъждане на кандидатурата му Петър Стоянов казва: «Всичко това, което каза колегата Колев е вярно, но фактът, съучастието му (б.а. на Тодоров) в измисления и раздут от кого ли не “Балон Красьо” ме кара да не го подкрепя. Вярно, че единствено и само съдебната система получи шамар от този случай, отново повтарям “измислен случай”, но самият факт, този човек беше замесен в този случай и като знам нагласата на българското общество, мога да предположа какво ще бъде отношението към ВСС отново, ако дадем гласа си за Тодор Тодоров, заради това аз няма да гласувам за него, няма да го подкрепя.»
Както припомнихме, през 2010 г. пред вестник «24 часа» Петър Стоянов изразява становище, че магистратите, говорили с Красьо, които въпреки това дръзнат пак да се кандидатират за ръководни места в съдебната власт, не са достойни. Година и осем месеца по-късно позицията му е друга – Тодор Тодоров не е недостоен човек и съдия, но Стоянов няма да го подкрепи не защото е извършил нещо нередно или укоримо, а заради “нагласата на българското общество”, която “отново” ще лиши ВСС от комфорт, ако постъпи така, както му иде отвътре.
Не друг, а именно председателят на Дисциплинарната комисия на ВСС публично определя дисциплинарната практика на съвета по случая Красьо (довела до наказания, включително до уволнение на няколко магистрати) като “раздут от кого ли не балон” и “измислен случай”. Това би могло да означава само две неща, като трета възможност лотически е изключена. Или Петър Стоянов е работил лицемерно и е наказвал магистрати, въпреки че не е бил убеден в тяхната вина, или е неспособен да следва принципи и да прави разлика между редно и нередно.
5. Как си говорят във ВСС по важните въпроси? или „Поискай почивка, Жоро“.
Един разговор от заседанието на 1.03. 2012 г.
3.68. НЕ ПРОВЕЖДА ГЛАСУВАНЕ за преместване на
Неделина Танчева Минчева, съдия в РС – гр. Гълъбово, на
57
длъжност „съдия” в Районен съд – гр. Стара Загора, поради
попълване на местата.
ГЕОРГИ ШОПОВ:/прави пауза, говорят помежду си, чува
се: За Перник едно място трябва да има за да назначим и Лора…/
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Поискай почивка, Жоро.
ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА: Лора трябваше да назначим,
а ти каза, че е заето мястото, тук щяхме да открием бройка.
Комисията сме го решили. /Пауза/
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Поискай почивка.
ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА: Лора трябваше да назначим,
а ти каза, че е заето мястото, тук щяхме да открием бройка.
Комисията сме го решили. /Пауза/
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Поискай почивка.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Колеги, г-жо министър, допуснали сме
една грешка… То не е грешка, защото по никакъв начин не влияе на
гласуването на останалите кандидати. Става дума за кандидата за
Перник. Така се случи, че има кандидати с еднакви резултати и ние
назначаваме и двамата, защото смятаме, че това е справедливо и
нямаме основание да предпочетем единия. Така че в случая моят
доклад за Лора Иванова просто е неточен. Тя има същият резултат
като Антон Йорданов, така че подлагам на гласуване Лора
Иванова…
АНЕЛИЯ МИНГОВА: А няма ли първо да разкрием
мястото и тогава да…
ГЕОРГИ ШОПОВ: Колеги, моля ви да гласувате, защото
има и друг вариант, с който не искам сега да се занимавам, може
другият кандидат да напусне, така че моля да гласувате за Лора.
Защото има жалби, има други неща.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Коя Лора избираме, защото в
България има хиляди Лори.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Казах Лора Стефанова -
Иванова./Гласуват/
58
/След проведеното тайно гласуване, председателстващият обяви резултата: с 23 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се/
Текст: Страхил Василев
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
