Как парламентът избра инспекторат

Любомир Георгиев

Екатерина Михайлова преразказва CV-то му и в прав текст казва, е не разбира част от нещата в него и е трябвало да пита допълнително за да ги разбере.

Лично представяне:

На практика той допълва информация за стажа си, както и професионалния си опит като следовател – 17 години.

Според него тази му работата му като следовател и административен ръководител се припокрива с правомощията, които има един инспектор. Това явно не отговаря на истината.

Съвсем в противоречие със становищата на Костова, Николова и Тодорова, Георгиев профанизира контрола в Съдебната власт до следното: “именно проверка за срочност, предложения за дисциплинарни наказания по делата на колеги магистрати, както и контрол по движението на преписки и съответно на дела”.

Казва, че бюлетинът на ИВСС (б. авт- кандидатът навярно има предвид годишния доклад) трябва да стане месечен или тримесечен

Любомир Георгиев се обявява за повече разследвания във връзка с журналистически сигнали. ”Това означава, че може да се повиши доверието на обществото, ако по-често такива цифри излизат – или месечно, или на тримесечие, разделени годишно”, заявява той. Подобно изказване в защита на популизма от гръмките пресконференции е най-малкото странно.

Въпроси

1. Искра Фидосова: „Може би като допълнение каква е накратко Вашата мотивация да кандидатствате за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.“

Отговор: Георгиев казва, че „това е едно естествено продължение на кариерата ми в борбата с престъпността.” И тук има объркване – с престъпността се бори в прокуратурата и МВР, не ИВСС.

2. Михаил Миков:  пита за разликата във функциите между Инспектората към Министерството на правосъдието, Инспектората към Висшия съдебен съвет,  Инспектората към Върховна касационна прокуратура.

Отговор: Счита, че в Министерството на правосъдието, където е ходил лично на проверки, проверяват конкретни досъдебни производства не само по конкретни поводи. Там могат да проверяват не само това, което проверяват в настоящия Инспекторат – правомощия, но и по същество.

Грешен отговор, който допуска тревога в две насоки. Той не разбира, че никога не може да има контрол върху вътрешното убеждение на органите в съдебната власт. И второ – той казва, че като следовател е ходил в министерството на правосъдието и затова знае как е. Любомир Георгиев на практика признава, че него са го проверявали така – “дали разследванията на направени с необходимия интензитет или делата, които са решени, по какви мотиви са взети решенията и приключилите дела като цяло”.

Въпреки че отговорът на Георгиев е абсолютно неверен, липсва уточняващ въпрос.