Иван Колев
Подобно на колегите си, Яне Янев започва с подбрани елементи от автобиографията на Колев. След това, лидерът на РЗС проявява малко повече усърдие и дава аргументи за това защо членът на ВСС трябва да отиде в Инспектората. Янев припомня скандала със считания за съдебен лобист Красьо Черния, когато точно изказване на Колев „освети” плевенския бизнесмен и по този начин практически провали по-мащабно разследване за скритото кадруване във ВСС.
Председателят на РЗС посочва, че е работил с Иван Колев и Цони Цонев по това време и те са се доказали като хора, „които не се влияят по какъвто и да било начин от внушение и винаги, когато трябва, взимат принципна и ясна позиция”. В контекста на цялото заседание и Янев не влиза в конкретика и не посочва поне едно ясно действия с което Колев заслужава подобно определение. По-нататък Яне Янев припомня, че Колев вече е бил съдебен инспектор и освен това призовава да бъде взет под внимание неговия ранг.
Лично представяне
Иван Колев решава още в началото на изказването си да изтъкне, че е бил синдик на 6 предприятия („и то големи софийски предприятия”), което трудно може да бъде обвързано с работата му в Инспектората. Друг от изворите на неговия административен опит поне е в съдебната система – председателското място в Софийски районен съд.
Колев е болезнено прям в своите основания да участва за място в ИВСС. Мандатът на Висшия съдебен съвет изтича на 3 октомври 2012 г. и след тази дата той или трябва да се върне като съдия, или трябва да излезе от съдебната система. „И в двата случая този житейски и професионален опит, който имам, няма да мога да го използвам за това, за което досега съм работил, а именно за продължаване на реформата в съдебната власт, подобряване на работата на магистратите и на съдебните служители. Смятам, че ако бъда избран за инспектор, там най-добре ще мога да използвам всички мои познания. Именно това ми даде основание да се кандидатирам за тази длъжност. ”, обяснява Колев.
Тук е добре да се уточни, че кандидат-инспекторите не се самопредлагат, а трябва да бъдат номинирани. Освен това, ВСС е органът, който решава дали един бивш негов член да бъде възстановен на мястото, където е бил преди да стане част от съвета. В този смисъл, Иван Колев подхожда доста самоуверено.
Като конкретна идея за ИВСС Колев посочва Анализ на противоречивата съдебна практика – припомня, че когато сам е бил инспектор влезли в сила присъди са можели да бъдат отменяни при констатиране на явна несправедливост. За тази цел се изисквят промени в ГПК и НПК).
Въпроси
1. Михаил Миков:
Интересни идеи даде г-н Колев за законодателна дейност.
Аз имам конкретни въпроси. Вие казвате, че Инспекторатът е част от съдебната система. Смятам, че имате предвид системата на съдебната власт. Къде виждате мястото на Инспектората в системата на съдебната власт, ако смятате, че той е част от съдебната власт?
В какво се изразява не добрата комуникация между Висшия съдебен съвет и Инспектората, за която споменахте, защото аз за първи път чувам, че има не добра комуникация. Как си представяте тази не добра комуникация да се преодолее в перспектива, още повече, че сега Вие от единия орган ще преминете в другия орган при позитивно отношение.
Иван Колев:
Ще започна с втория въпрос. Аз казах, че това беше преодоляно именно с ал. 18 на чл. 30, когато вече имаше възможност Висшият съдебен съвет да възлага проверки на Инспектората. Г-жа Караиванова си спомня. Ние сме имали, независимо от добрите ни отношения, такива спорове какво е състоянието и какво трябва да бъде взаимодействието между двата органа.
Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет – значи е в съдебната система. И заради това, като контролен орган, аз смятам, че трябва да му се засилят функциите именно на Инспектората.
Иван Колев практически не отговаря на единствения въпрос по същество. Особено фрапираща е елементарната логика във втората част от отговора.
1 коментар
Pingback: Право и Политика » Blog Archive » “Съдебни репортажи” припомнят кой влезе в ИВСС