Как парламентът избра инспекторат

Алебна Кузманова

Въпреки изискването на правилата, нейната номинация не е представена от вносителя. Вместо Лютви Местан, тя е представена от Христо Бисеров, който от своя страна казва, че не може да я представи  (защото не той, а Лютви Местан е вносител) и чете избрани пасажи от CV-то й.  Само този пропуск формално е нарушение на т. 2 приетата от комисията процедура.

Албена Кузманова не представя биографията си и професионалните си качества, като вместо това прочита експозе. От него разбираме, че приема кандидатурата си за професионално предизвикателство.

Няма причина да не  вярваме, че г-жа Кузманова е носител на вътрешна мотивация да работи за Инспектората. Като действащ магистрат-прокурор, тя смята, че може да работи по посока на вече започналата реформа на съдебната система. От това изречение разбираме, че според нея за т.нар. започнала реформа може да се работи в ИВСС.  Но не разбираме, защо тя не е могла да работи за реформата и като прокурор – какво е направила и какво не. Това е признание, че Кузманова освен неизвестен професионално прокурор, не е била и реформатор-прокурор.

Само миналата година редица външни наблюдатели коментираха, че има проблеми с досъдебното производство в Бълария. Така например, Габриела Кнаул – докладчик на ООН за независимостта на магистратите , след свое работно посещение в България коемнтира: “Видях голямо забавяне в досъдебната фаза (разследването, водено от прокуратурата и МВР – бел. ред,), но не и в съдебната. А ако проследите законодателните промени, ще установите, че са насочени изцяло към съда и Висшия съдебен съвет и няма нито едно за прокуратурата.” В подобна посока са заключенията и на ЕК и на други външни наблюдатели, които напомнят нуждата от реформа в прокуратурата.

Кузманова казва пред парламентарната комисия, че правомощията на ИВСС са еднакво важни. Подобно заключение е силно дискусионно. Като всяка друга властова институция ИВСС провежда политики, през които да насочва ресурса си в една или друга посока. Наивно е да се каже, че правомощията са еднакво важни, особено при положение, че  ИВСС има познание за системата и иска правосъдието да се подобрява. Репресивната функция не е еднакво важна с оздравителната.

Самата номинирана  практически се разколебава в края на „експозето“ си, като показва, че правмощията всъщност не са толкова еднакво важни: “считам, че целта на Инспектората не е толкова да покаже грешките на магистратите, а по-скоро те да се научат, като се уеднаквят противоречивите практики”

Кузманова обявява, че като инспектор ще осигури приемственост от първия състав на ИВСС. Тази заявка, лишена от конкретни факти (дори и повърхностно изброяване на политики и практики), не казва нищо. Подобно изказване на кандидат налага проактивно поведение от страна на членовете на правната комисия. Ако искаха да разберат какво стои зад „приемственост“, те можеше да попитат конкретно, например –  знаете ли дали ИВСС е правил проверка на прокуратурата в Кърджалийския съдебен район и какво е установила там, ефективни ли са били проверките на ИВСС в  прокуратурата и защо; как се проверяват срокове в прокуратурата, като предвидените в закона, за разлика от съдебните, се продължават от горестоящия прокурор.

Кузманова декларира още, че се е запознала с публично оповестения отчет за дейността на инспектората. Казва, че е извършена “изчерпателна, аналитична и обобщаваща работа относно проверките по граждански, наказателни и административни райони”. Встрани от факта, че такива райони няма, от изказването й не става ясно каква е оценката й за работата на ИВСС, най-малкото от гледна точка на прокуратурата.

Албена Кузманова счита, че инспекторите трябва да запазят “добрия професионален тон в работата си спрямо качествените магистрати в съдебната система”. Дотолкова доколкото качеството на правосъдието е голяма тема, която изисква научно познание и обобщаване на добрите практики,  дори в ограниченото (до три минути изказване) се налага пояснение на думите – и на “добрия професионален тон”, и на “качествените магистрати”.  Само така бихме разбрали дали има опасност от ново фаворизиране на избрани. Или казано в традицията – дали за едни ИВСС ще бъде като майка, а за други мащеха…

Въпроси:

1. Искра Фидосова:  “Какво бихте предприели или какво бихте предложили да се предприеме по отношение на съдии, прокурори, следователи, за които има сигнали, че злоупотребяват с правомощията си като магистрати.”

Отговор: „Преди всичко ще се ръководя от духа и буквата на закона и правомощията, които са ми дадени по закона бих ги осъществила изцяло.“

На практика Кузманова нищо не казва. Злоупотреба с правомощия е всичко и нищо. Така зададен въпросът и получен отговорът не дават възможност да се разбере дали Искра Фидосова знае какви са правомощията на ИВСС, нито дали номинираната ги разбира правилно.  Има злоупотреби, които подлежат на проверка от ИВСС, има злоупотреби, които са за ВСС, има такива, които са за прокуратурата.

2. Искра Фидосова: „Предполагам, че ще предложите достатъчно тежки наказания за тези, които са допуснали нарушенията?”

Отговор: „Ако по време на проверката се установи, мисля, че бих го направила.“

Искра Фидосова не пита дали ще се определят и как справедливи наказания. Пита ще предлага ли “достатъчно тежки наказания”.

Работата на ИВСС има за цел да се подобри дейността по движение на делата и организацията на процеса, а не да “уплаши” магистратите. Вижда се и друго от формата на въпроса – въпросът по теория е преднамерен, не оставя възможност за избор на отговарящия, защото с него се задава и правилният отговор, който народният представител иска да чуе – “Предполагам, че”.

3. Юлиана Колева: „Когато отидете на проверка в един районен съд в гражданско отделение, какво ще проверявате?“

Отговор:  “Деловодната работа по движението на делата дали е в прокуратура или съд няма разлика. От друга страна, се радвам, че има и съдии в тази квота, които също ще имат принос за работата в Инспектората и се надявам да бъдат избрани като колеги.”

От една страна Кузманова казва нещо абослютно невярно. Най-малкото, защото документооборотът се случва по различни подзаконови нормативни актове – единият (ПАРОВАС) е публичен, другият (различни инструкции, заповеди и т.н.) – не. От друга страна, си признава, че ще разчита на колегите съдии, които пък са само двама.

Деловодната работа на прокуратурата е толкова различна от тази на съда, колкото е различна дейността на прокуратурата от тази съда, защото деловодството не е собствен свят, то отразява резултатите от работата по преписките на прокурорите и по жалбите на гражданите в прокуратурата, а в съда – от работата по граждански, търговски и наказателни дела, които са много видове. Да припомним гражданските могат да бъдат вещни (за собственост, напр.), облигационни (договори, напр.), трудови, брачни и т.н. Процедурите са различни и съответно записите в книгите, по които се вижда дали всичко се развива както е редно – също.