А след това…
Ден след заседанието си, правната комисия публикува доклад от изслушването, който сякаш е писан предварително. Документът започва с общи факти за организирацията на Инспекторатът към ВСС и описва семплите процедурни правила за избора, които депутатите са приели. Следва преразказано изказването на главния инспектор Ана Караиванова за важността на ИВСС, както и предложението на Янаки Стоилов от „Коалиция за България” кандидатите да отговарят дали са част от непублични организации, което би го поставило в зависимост. Посочено е, че всеки кандидат е бил представен от издигналите кандидатурата му депутати. Което е на практика невярно – като за кандидатите от ДПС, така и за Юлиана Кацарова, която се вижда принудена да се представя сама.
Самият доклад е по-постен и от самото изслушване. Изложенията в него са резюмирани с няколко тирета. От тях доти не става ясно кой кандидат за какво е говорил – за проблема с противоречивата съдебна практика; за нуждата от по-добър анализ на свършените дела или пък кой се е обявил за това ИВСС да информира по-често административните ръководители и ВСС за констатирани нарушения. Създава се усещането, че пред Комисията по правни въпроси не са се явили 12 способни юристи със свой собствен път в кариерата, а една сива човешка маса, в която всички са единодушни.
Нелепо изглежда и следващата част от доклада, посветена на въпросите, които депутатите са задавали на кандидатите. Тук отново виждаме един безименен списък с тирета, от който не можем да разберем самоличността нито на питащия, нито на отговарящия. По този начин читателят може да остане с впечатлението, че тези въпроси задавани на всеки кандидат. Повече от притеснително би било ако подробна структура е търсена с цел да се създаде илюзия за задълбочено изслушване кандидатите. Идеята на доклада на специализираната комисия е именно да даде представа на народните представители в пленарната зала, кой застава срещу тях, какви качества притежава и дали трябва да го подкрепят или не.
Пет дни след изслушването, Народното събрание гласува кандидатурите за съдебни инспектори. Неправителственият сектор се обяви срещу непрозрачната и набързо проведена процедура по номиниране и изслушване на участниците в конкурса. Това, както и критичната реакция на Европейската комисия, не предизвика видима реакция сред народните представителите.
Преди гласуването в пленарната зала председателят на РЗС Яне Янев оттегли номинацията на Иван Колев. Причините за това останаха неясни – лидерът на РЗС лансира тезата, че Колев е „изразил концептуално несъгласие с функциите и правомощията на Инспектората”, но след това атакува и реагиралите срещу процедурата неправителствени организации, като ги обвини, че имат политически цели.
Останалите кандидати бяха гласувани механично и без дебат, като народните представители дори прекъснаха гласуването на промените в Закона за електронните съобщения , за да не карат кандидатите да чакат. Всички, без дръзналата да критикува статуквото Юлиана Кацарова, получи необходимите 160 гласа. „Засечка” се получи единствено с шефа на Етичната комисия на ВСС Цони Цонев, на когото не достигна едно „за” и без малко щеше да остане извън Инспектората. Видимо притеснена от този факт, с енергични движения Искра Фидосова от ГЕРБ веднага поиска прегласуване и Цонев беше избран.
Два дни по-късно обаче – 23 декември 2011г. Цони Цонев официално заяви, че се отказва от поста си в ИВСС. Той мотивира решението си с „общественото и медийно напрежение” и заяви, че нищо от изнесените в медиите факти не отговаря на истината. Вероятно той визира констатираната от „Съдебни репортажи” противоречива практика на оглавяваната от него Етична комисия, както и появилата се информация, че той е прикрил от колегите си във ВСС информация за разследван магистрат, кандидатствал за назначение.
Още същия ден стана ясно, че Цонев не си е направил отвод заради обществения натиск или заради риска да урони престижа на ИВСС и съдебната система като цяло, а за да угоди на премиера Бойко Борисов. Последният му „благодари” за взетото решение в името на Междинния доклад на еврокомисията, като заяви, че се е срещнал с него.
Така или иначе, в ИВСС влязоха само двама съдии, при това специализирани в административното правораздаване (Весела Николова и Захаринка Тодорова), които ще са в компанията на един следовател и седем прокурора. Тревожната тенденция обвинителите да преобладават в Инспектората, въпреки че са малцинство в системата, беше забелязана от главния инспектор Ана Караиванова още в хода на изслушването. Тя, обаче, се задоволява единствено с думите: „Този въпрос вие ще го решите”. В интервю за „Капитал” през май Караиванова (която е бивш прокурор) обяснява, че трудно се наказват прокурори, защото прикривали бездействието си с удължаване на срокове.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

1 коментар
Pingback: Право и Политика » Blog Archive » “Съдебни репортажи” припомнят кой влезе в ИВСС