А след това…
Ден след заседанието си, правната комисия публикува доклад от изслушването, който сякаш е писан предварително. Документът започва с общи факти за организирацията на Инспекторатът към ВСС и описва семплите процедурни правила за избора, които депутатите са приели. Следва преразказано изказването на главния инспектор Ана Караиванова за важността на ИВСС, както и предложението на Янаки Стоилов от „Коалиция за България” кандидатите да отговарят дали са част от непублични организации, което би го поставило в зависимост. Посочено е, че всеки кандидат е бил представен от издигналите кандидатурата му депутати. Което е на практика невярно – като за кандидатите от ДПС, така и за Юлиана Кацарова, която се вижда принудена да се представя сама.
Самият доклад е по-постен и от самото изслушване. Изложенията в него са резюмирани с няколко тирета. От тях доти не става ясно кой кандидат за какво е говорил – за проблема с противоречивата съдебна практика; за нуждата от по-добър анализ на свършените дела или пък кой се е обявил за това ИВСС да информира по-често административните ръководители и ВСС за констатирани нарушения. Създава се усещането, че пред Комисията по правни въпроси не са се явили 12 способни юристи със свой собствен път в кариерата, а една сива човешка маса, в която всички са единодушни.
Нелепо изглежда и следващата част от доклада, посветена на въпросите, които депутатите са задавали на кандидатите. Тук отново виждаме един безименен списък с тирета, от който не можем да разберем самоличността нито на питащия, нито на отговарящия. По този начин читателят може да остане с впечатлението, че тези въпроси задавани на всеки кандидат. Повече от притеснително би било ако подробна структура е търсена с цел да се създаде илюзия за задълбочено изслушване кандидатите. Идеята на доклада на специализираната комисия е именно да даде представа на народните представители в пленарната зала, кой застава срещу тях, какви качества притежава и дали трябва да го подкрепят или не.
Пет дни след изслушването, Народното събрание гласува кандидатурите за съдебни инспектори. Неправителственият сектор се обяви срещу непрозрачната и набързо проведена процедура по номиниране и изслушване на участниците в конкурса. Това, както и критичната реакция на Европейската комисия, не предизвика видима реакция сред народните представителите.
Преди гласуването в пленарната зала председателят на РЗС Яне Янев оттегли номинацията на Иван Колев. Причините за това останаха неясни – лидерът на РЗС лансира тезата, че Колев е „изразил концептуално несъгласие с функциите и правомощията на Инспектората”, но след това атакува и реагиралите срещу процедурата неправителствени организации, като ги обвини, че имат политически цели.
Останалите кандидати бяха гласувани механично и без дебат, като народните представители дори прекъснаха гласуването на промените в Закона за електронните съобщения , за да не карат кандидатите да чакат. Всички, без дръзналата да критикува статуквото Юлиана Кацарова, получи необходимите 160 гласа. „Засечка” се получи единствено с шефа на Етичната комисия на ВСС Цони Цонев, на когото не достигна едно „за” и без малко щеше да остане извън Инспектората. Видимо притеснена от този факт, с енергични движения Искра Фидосова от ГЕРБ веднага поиска прегласуване и Цонев беше избран.
Два дни по-късно обаче – 23 декември 2011г. Цони Цонев официално заяви, че се отказва от поста си в ИВСС. Той мотивира решението си с „общественото и медийно напрежение” и заяви, че нищо от изнесените в медиите факти не отговаря на истината. Вероятно той визира констатираната от „Съдебни репортажи” противоречива практика на оглавяваната от него Етична комисия, както и появилата се информация, че той е прикрил от колегите си във ВСС информация за разследван магистрат, кандидатствал за назначение.
Още същия ден стана ясно, че Цонев не си е направил отвод заради обществения натиск или заради риска да урони престижа на ИВСС и съдебната система като цяло, а за да угоди на премиера Бойко Борисов. Последният му „благодари” за взетото решение в името на Междинния доклад на еврокомисията, като заяви, че се е срещнал с него.
Така или иначе, в ИВСС влязоха само двама съдии, при това специализирани в административното правораздаване (Весела Николова и Захаринка Тодорова), които ще са в компанията на един следовател и седем прокурора. Тревожната тенденция обвинителите да преобладават в Инспектората, въпреки че са малцинство в системата, беше забелязана от главния инспектор Ана Караиванова още в хода на изслушването. Тя, обаче, се задоволява единствено с думите: „Този въпрос вие ще го решите”. В интервю за „Капитал” през май Караиванова (която е бивш прокурор) обяснява, че трудно се наказват прокурори, защото прикривали бездействието си с удължаване на срокове.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ключово решение на Страсбург за времената на Цветанов: Съдът не може да крие мотивите си

Вечен шеф в съда е единствен кандидат за поста председател на Апелативен съд – Пловдив

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор
