Как парламентът избра инспекторат

Светлана Бошнакова

Кратко коментира стажа и казва, че е важно, че е работила в отдел „Международно правно сътрудничество” и в административния отдел.

Лично представяне:

Прокурор Бошнакова изтъква стажа си и акцентира на 7 годишния си във ВАП заради дисциплинарните производства.

Тя счита, че в областта международно правно сътрудничество в прокуратурата има какво да се изисква. По думите й при проверките ИВСС трябва да проверява и “тези нови международно правни механизми”, каквито са европейската заповед за арест, молбите за правна помощ, своевременното им използване.

Бошнакова смята, че изключително важна роля ИВСС има при обобщение на резултатите от проверките и съответно – при изготвяне “на предложенията, които би могъл да прави съответния инспектор до съответните компетентни органи – било то съдебни и други”.”В това виждам повече ролята си – повече анализ, повече обобщения и предложения“, заявява тя.

Според нея от изключително значение е и дисциплиниращият ефект на Инспектората и неговата дейност по отношение на магистратите.  Счита, че добрият механизъм тук са поощренията.

Реално Бошнакова преразказва биографията си, акцентира върху факта, че е работила във ВАП, където е участвала в съдебни заседания, в т.ч. и по дисциплинарни производства. Според нея от “изключително значение” е и “дисциплиниращият ефект на Инспектората и неговата дейност по отношение на магистратите“, като казва, че трябва да се акцентира на поощренията.

Въпроси:

1. Юлиана Колева: Възможно ли е според нея,  когато бъде извършен един анализ на протичането на едно дело до влязъл в сила съдебен акт, този резултат би ли могъл да бъде доведен до знанието на широката общественост, без това да накърни независимостта на съдебната власт е?

Отговор: Проверката, която се извършва от Инспектората не касае независимостта на магистратите, тъй като тя е по хода, по движението на делата, по образуването, по прекратяването, по сроковете. Отговорът е семпъл – проверката може да се извърши така, че да засегне независимостта.

2. Красимир Ципов: Пита дали трябва да се “засили” ролята на ИВСС да сезира “компетентните органи” да издават тълкувателни решения при противоречива съдебна  практика:

Отговор: „Това е част от правомощията на Инспектората. В хода на проверките, когато се установи наличието на такава противоречива практика, разбира се, че трябва да бъде направено.“

3. Красимир Ципов: повтаря въпроса

Отговор: „Това изцяло зависи от резултата от проверките. Защото, Вие знаете, те са комплексни, тематични. Считам, че при наличието на данни, както казах и преди малко, за противоречива практика, няма как инспекторът да избяга от това си задължение, тъй като това е част от неговите задължения, закрепено със закон.“

4. Димитър Лазаров: Пита как ще постигне баланса в работата на ИВСС, за който говори, след като – от една страна, има много натоварени магистрати и сложни дела, а от друга – дела, които “не са толкова обемни”-  “защото тук се получава известен дисбаланс между натовареността, срочността и обема и сложността – правната и техническата, на разглежданите различни дела.“

Отговоря, че ролята на ИВСС е тъкмо тази да преценява и “обема и натовареността”.

5.Димитър Лазаров уточнява въпроса си, като обобщава проверката в  Софийски градски съд: „Считате ли, че натовареността, поне останах с такова впечатление, все пак трябва да бъде едва ли не смекчаващо или по-скоро оневиняващо обстоятелство, при положение че други натоварени съдии в срок и качествено си вършат работата или прокурори.“

Отговор: „Не, не! В никакъв случай. Законът си е закон и той трябва да се спазва. Но когато говорим за едно-две или три дела или преписки и когато е за първи път на колегата, считам, че е по-редно да се обърне внимание на колегата, отколкото да се внася веднага предложение за дисциплинарно наказание, което би го де мотивирало. Все пак тук говорим за една мотивация на колегите. Или как да кажа? Това което казах всъщност – когато е за първи път на колегата, когато става въпрос за инцидентни случаи. Защото ние сме хора. Всеки може по една или друга причина да просрочи преписка, било защото е болен, било защото има някакви обективни причини. Но когато става въпрос за система, разбира се, това обстоятелство ще бъде взето предвид.

Анализът на конкретната натовареност на един магистрат е много над това дали той е болен или има „друга обективна причина“.