Има много оправдания за това защо България прилича на страна от Третия свят. За безумно ниските (поне по стандартите на ЕС) доходи, ужасно високите престъпност и корупция, както и за липсващите здравеопазване и образователна политика виновни са: икономическата криза по света, безразсъдното управление в Гърция, Тройната коалиция (или които там се явяват „предишни” в момента на говорене), Доган (персонално), Иван Костов (персонално), популистите и кой ли още не. Само не и настоящите властимащи.
Твърде оптимистично е да се твърди, че ГЕРБ е първата управляваща партия, на която всички са й виновни. За сметка на това, хората на Бойко Борисов вероятно са първите, които не само сочат с пръст, но и тръгват „на абордаж” срещу съдебната система.
Това не е твърде чудно, предвид факта, че сред малкото общественополезни дейности на ГЕРБ са масовите полицейски акции срещу знакови имена от подземния свят. Освен с комичните си названия, тези операции са отличават и с изключителна некадърност при събирането и представянето на доказателства, заради която бандитите по правило напускат ареста с усмивка на уста само няколко часа, след като белезниците са щракнали. Това, естествено, не е особено добър PR за наркотично зависимите от рейтинга си премиер и силов министър. В резултат, удобният виновник Темида трябва да бъде „респектирана”.
Правителството форсира създаването на отделни специализирани съдилища, в които да се гледат „знаковите” дела срещу лидерите на подземния свят у нас. За съжаление, при подбора на съдии за тях така и не отпаднаха подозренията, че се създава една институция, която да гарантира, че волята на МВР ще бъде изпълнявана от ареста до затвора без значение дали събраните доказателства са годни, или има съмнения във вината на подсъдимия.
Като цяло, не стана напълно ясно защо се създават цели съдилища, когато много по-евтино и по-бързо би било да се обособят “специализирани” съдебни състави във вече съществуващите. Освен това, е трудно да се каже, че в специализираните съдилища ще правораздава цветът на съдийската гилдия – само и единствено най-добрите и най-независимите в работата си. Нека си спомним за починалия наскоро доста спорен хасковски магистрат Росен Русев и желанието му да оглави Апелативния спецсъд.
Това е само върхът на айсберга, в който българското правосъдие е на път да се удари.
ГЕРБ и особено вицепремиерът Цветан Цветанов започнаха да кадруват изключително активно на всички нива в съдебната система. Близки до властта магистрати като Георги Колев и Владимира Янева с лекота получиха ключови постове. Колев без ден практика като административен съдия пое Върховния административен съд (ВАС), а доста младата Янева стана шефка на Софийски градски съд (СГС). И двамата не крият познанството си с вътрешния министър. В близките няколко седмици предстоят конкурси за председатели на административните съдилища из цяла България и по-запознатите вече знаят някои от фаворитите за тези назначения. Самият Висш съдебен съвет (ВСС) видимо се ориентира по „вятъра на промяната”.
Намесата на силовото ведомство в работите на независимата съдебна система беше критикувана даже вътре в правителството от бившия вече правосъден министър Маргарита Попова. Вероятно това беше и причината тя да бъде „изстреляна” като вицепрезидент до Росен Плевнелиев. Бившият прокурор Попова беше набързо сменена с Диана Ковачева, която няма никакъв опит в съдебната система, но мнозина също я свързват с Цветан Цветанов.
Симптоматичен е и начинът, по който ВСС се отнесе със заместниците на Попова. По закон, след освобождаването си от Министерство на правосъдието, те трябва да бъдат възстановени на работа в съдебната система след протоколно гласуване. Съветът, под председателството на Диана Ковачева, реши предколедно да се „пошегува” с Жанета Петрова и Даниела Машева. Петрова скандално не получи достатъчно гласове, за да бъде възстановена на длъжността съдия във Върховния административен съд и се наложи прегласуване, въпреки че в случая позицията „против” е в разрез със Закона за съдебната власт. Даниела Машева пък ще бъде безработна до средата на януари, защото се оказа, че няма свободен щат за нея във Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Забавлението се изпарява в момента, в който човек види биографията на един от новите зам.-министри на правосъдието – съдия Деница Вълкова-Петкова. Животът й напомня на сюжет на холивудски филм. Вълкова се запознава с известния бургаски адвокат Тодор Христов, докато работи като сервитьорка в зората на прехода. Двамата се женят, а тя започва да се издига в съдебната система. В един момент двойката се разделя, а малко по-късно адвокатът едвам оцелява след опит за убийство. Горе-долу по същото време съдия Велкова “награждава” с присъда за клевета и тежки глоби двама бургаски разследващи журналисти, които разкриват корупционна схема за вкарване на определени деца в елитни гимназии без изпит. В последствие страната ни е осъдена в Страсбург за това съдебно решение. Към настоящия момент Деница Вълкова-Петкова е омъжена за бургаски лекар, който, според местни медии, е един от основателите на ГЕРБ.
Явното потъпкване на разделението на властите видимо не притеснява управляващите. Не ги притеснява и че деянията им са очевидни за всички. Преди дни парламентът трябваше да попълни състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Сред издигнатите кандидатури бяха и тези на двама настоящи членове на ВСС – Цони Цонев (подкрепен от ГЕРБ) и Иван Колев (РЗС). Името на Цонев, който на всичкото отгоре е и шеф на етичната комисия към съвета, е замесено в горе-долу всеки голям съдебен скандал през последните години – от Красьо Черния през имотите в Приморско до назначението на Владимира Янева. Иван Колев практически провали разследването срещу плевенския съдебен лобист, след като съобщи за дейността му на всеослушание. Неправителственият сектор реагира веднага и апелира за спиране на избора, като даже от Европейската комисия загатнаха, че следят какво става в София и попълването на ИВСС ще бъде отразено в междинния доклад през следващата година.
Управляващите не се трогнаха по абсолютно никакъв начин. Изслушването на кандидатите за съдебни инспектори се оказа почти секретно мероприятие, след като от правната комисия на Искра Фидосова заявиха, че в полупразната зала няма място за гражданските организации. В крайна сметка те бяха допуснати, но само като безмълвни свидетели на кратките „препитвания” на кандидатите за ИВСС. Любопитно е, впрочем, че новият правосъден министър Диана Ковачева в последствие заяви, че „гражданските организации имаха възможност да изкажат своето мнение”. Това изказване е интересно не само защото не е вярно, но и защото самата Ковачева не си направи труда да види с очите си процедурата.
Същинският избор на съдебни ревизори става в пленарна зала, където дадената кандидатура трябва да получи две трети от гласовете. Заради това и политическите сили в парламента се договориха предварително как ще гласуват. Бившият враг и настоящ първи приятел на ГЕРБ Яне Янев оттегли подкрепата си за Иван Колев, но не пропусна да обвини гражданските организации, че са преследвали политически цели. Драма имаше и с другия член на ВСС Цони Цонев. Той получи само 159 гласа „за” и по този начин щеше да остане извън инспектората. Искра Фидосова се качи на трибуната и разпореди прегласуване, при което нужната подкрепа дойде най-вече от редиците на иначе опозиционната Коалиция за България. Няколко дни по-късно, Цони Цонев все пак се отказа от инспектората, уж за да запази честта на законодателната и съдебната власт. Фарсът не намери подобаващо място в медиите, но това не е изненадващо предвид раболепното отношение към властта на основни вестници и телевизии.
Важно е да се подчертае, че неправителствените организации се обявиха срещу избора на съдебни инспектори не толкова заради конкретните кандидатури (колкото и спорни да са те), колкото заради непрозрачния характер на самата процедура. ИВСС в момента се попълва без анализ на дейността на Инспектората до този момент, както и без оценяване на дейността на самия Висш съдебен съвет. По този начин се гарантира затварянето на порочния кръг.
Любопитно е как ще бъде отразено вече почти сигурното ново отлагане на България за Шенген. Управляващите не един и два пъти са посочвали, че заради Третата власт страната ни гледа зоната за свободно пътуване отвън. Сега, след като ГЕРБ овладяха съдебната система, вероятно ще трябва да се търсят нови виновници. Твърде вероятно е да ги открият в неправителствения сектор – как смеят тези организации да говорят лоши неща за България пред Брюксел? Респектирайте ги и тях.
Текст: Явор Николов
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград
