Софийски командирован съд: Kак се командироват съдии в най-големия апелативен съд

16-05-2022; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник


Възможно ли е съдия да бъде командирован и да правораздава в софийски съд близо 4 години в нарушение на закона? Краткият отговор на този въпрос е положителен, а въпросният съд е Софийският апелативен съд (САС). Фактите зад едно командироване показват как определени съдии шеметно могат да изпреварят колегите си в кариерното им развитие без дори да отговарят на критериите на закона. А председатели на съдилища могат да командироват еднолично със заповеди избрани от тях магистрати, които с години работят в по-горен съд от този, в който са избрани да правораздават.

Историята започва през 2012 г. когато Димитър Мирчев печели конкурс за първоначално назначаване и влиза в съдебната система като съдия в Окръжен съд – Враца. Съдия Мирчев стъпва в длъжност официално през юли 2012 г. От отчетния доклад на съда за 2013 г. става ясно, че през ноември 2013 г. – малко повече от година, откакто правораздава като съдия, Мирчев вече е командирован в САС със заповед на тогавашния председател на съда. Оттогава до днес съдия Димитър Мирчев работи в Гражданската колегия на най-големия апелативен съд в страната, който разглежда като въззивна инстанция делата на окръжните съдилища от София, София-област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца и Монтана.

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) и по-точно чл. 107 се казва, че председателят на апелативния съд може да командирова съдия от окръжен съд със съответен ранг. Това означава, че за да бъде командирован в апелативен съд съдията трябва да има ранг на съдия от апелативен съд. Изискването изрично е записано и във вътрешните правила на САС за командироването.

Едва през 2017 г. съдия Мирчев придобива ранг „съдия в апелативен съд“, след като печели конкурс за повишаване и преместване в Търговската колегия на Софийския градски съд (СГС). На практика близо 4 години съдия Мирчев е командирован в САС без да има ранг за това.

Непосредствено след като съдия Мирчев печели конкурс за съдия в един от най-натоварените окръжни съдилища – СГС, председателят на САС го разкомандирова, за да встъпи в длъжност в съда, в който е избран. Само седмица по-късно съдия Даниела Дончева отново го командирова в горната инстанция.

Тази нейна заповед получава ответна реакция – съдии от Гражданската колегия на САС поставят въпроса в свое писмо до Съдийската колегия (СК) през декември 2018 г. и искат проверка на действията на председателя на съда. Мнозинството в СК обаче приема, че процедурата по командироването и формалните изисквания на закона са спазени. Единствено Атанаска Дишева прави възражение, че има съдии с по-дълъг юридически стаж, които биха могли да бъдат командировани и заповедта е в нарушение на вътрешните правила на САС за командироването. Тя поставя въпроса и за кадровото обезпечение на СГС и високата натовареност на съдиите там.

И ако на пръв поглед дотук казусът изглежда като формално нарушение на закона и правилата, то един друг аспект от систематичното през годините командироване на съдия Мирчев в САС поставя под съмнение преценката и целесъобразността на решението на ръководството на съда. Съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че съдия Димитър Мирчев последователно се отвежда от разглеждането на дела на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Проверка на „Съдебни репортажи“ показва, че съпругата на съдия Мирчев – Красимира Мирчева е старши юристконсулт в антикорупционната комисия. В САС в периода 2020-2022 г. въззивните дела и частните граждански дела със страна КПКОНПИ са 138. В този период съдия Мирчев се е отвел от общо 18 дела, 7 по които е бил докладчик. И макар бройката да не изглежда голяма, съдии от САС обясниха, че това са едни от най-тежките дела и отводите по тях носят значително натоварване на останалите съдии в колегията, на които те се преразпределят. Нещо повече – въпросът относно командироването на съдия Мирчев е поставян на общи събрания на колегията във връзка с отводите му по делата на КПКОНПИ. По информация на „Съдебни репортажи“ и до този момент ръководството на съда не е предприело никакви мерки, за да реши проблема. До редакционното приключване на този текст от САС не отговориха на запитванията ни за организационните мерки, предприети във връзка със случая. Съдия Мирчев е бил част от съдебен състав, в който правораздава заедно с председателя на съда Даниела Дончева.

Ако трябва да обобщим: съдия Мирчев систематично е предпочитан от ръководството на САС пред стотиците съдии в окръжните съдилища в района, които имат по-дълъг стаж в системата. Той е командирован в най-големия апелативен съд в страната само една година, след като влиза в съдебната система, и без необходимия по закон ранг и макар да печели конкурс в СГС – отново е командирован в САС.

Във вторник СК на ВСС ще проведе изслушване на единствения кандидат за председател на САС – досегашния административен ръководител съдия Даниела Дончева. Както „Съдебни репортажи“ писа, 1/3 от съдиите в САС са командировани, като някои от тях – от повече от 10 години. В САС правораздават 72 съдии, от които 24 командировани. Мнозинството от тях са командировани със заповед на председателя на съда през първия мандат на Дончева, а в САС има тричленни състави, които се състоят от 2 или дори 3 командировани съдии. Част от командированите от Дончева съдии в САС изобщо не са се явявали на обявените за САС конкурси, а друга част – са класирани далеч под чертата. За сравнение – във Върховния касационен съд селектирането на съдии, които да бъдат командировани се извършва от общите събрания на колегиите, които предлагат на председателя кого да командирова. А логиката зад този подбор е лесно проследима – върховните съдии са онези, които имат най-широк поглед над работата на колегите си от долните инстанции и са добре запознати с професионалните им качества.

Според вътрешните правила на САС за командироването, приети през февруари 2018 г. – година и половина след началото на мандата на Дончева, при преценката кой съдия да бъде командирован се взимат предвид критериите за командироване в ЗСВ, както и критериите при класиране на кандидатите за повишаване в длъжност по чл. 192 от ЗСВ.

„При новата законодателна рамка не съставлява критерий за командироване на съдия неговото предходно участие в конкурси за повишаване или преместване. Желанието на съдията да бъде командирован, за да изпълнява служебните си задължения на по-висока по степен длъжност, се засвидетелства от неговото предварително писмено съгласие. Ето защо, няма необходимост да бъде ползвана индицията за такова желание, извличана от предходното участие на съдията в приключили конкурси. От друга страна, положението на съдията, който се е явил на конкурс, но не го е спечелил, е идентично с това на този, който не се е явил. На последно място, премахването на подобен критерий цели избягването на фаворизиране на определени кандидати“, мотивира вътрешните регламенти съдия Дончева.

Вижданията й са меко казани проблематични, тъй като съдия Дончева сочи, че правилата са съобразени с нормите на ЗСВ, с които се уреждат конкурсите, но част от тази регламентация е и чл. 193, ал. 6, в който е записано задължението на ВСС при наличие на свободна длъжност в един орган на съдебната власт, 9-месеца след приключване на конкурса, да назначи „следващия по ред кандидат в конкурса“. С други думи, ако правилата в САС за командироването бяха последователни и предвидими, следваше да отразяват и статута, който дава законът на класираните под чертата. В допълнение в правилата на САС съществува и изключение, с което се дава предимство на вече командировани съдии, които „вече са доказали своя професионализъм и способност за справяне с работата, докато останалите кандидати ще проявят тази способност (в по-голяма или по-малка степен) едва в процеса на правораздаване“.

Едноличното командироване на магистрати – опасност за независимостта на съдебната власт

Проблемът с командироването на лоялни магистрати еднолично от административните ръководители се коментира от години в съдебната система, но очевидно към този момент тези въпроси са оставени на съвестта на съответните председатели на съдилища и ръководители на прокуратури.

През ноември 2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) дава ясен знак, че едноличното командироване на магистрати без публични критерии, както и възможността командироването да бъде прекратено по всяко време без мотиви не създава нужните гаранции за независимостта на командированите магистрати, с които обичайно се ползва всеки съдия в правова държава. СЕС се произнася по няколко полски дела и макар законовата уредба на Полша да е различна, изводите са приложими и в българския контекст. В Полша министърът на правосъдието и главен прокурор има възможност да командирова съдии от по-ниски в по-високи инстанции и да ги откомандирова.

Това според СЕС „би могло да остави впечатление у правните субекти, че преценката на командирования съдия, който е натоварен с разглеждането на неговото дело, се влияе от опасението за оттегляне на командироването му“. В решението от 16.11.2021 г. се казва още, че „… възможността за оттегляне на командироването на съдия във всеки момент и без публично известно основание би могло да породи и у командирования съдия усещане, че трябва да отговаря на очакванията на министъра на правосъдието, което би могло да породи у самите съдии впечатление, че са „подчинени“ на министъра на правосъдието в разрез с принципа за несменяемост на съдиите“.

На практика СЕС заключва, че едноличното командироване на магистрати създава съмнение в тяхната безпристрастност по делата, тъй като те са зависими от волята на командироващия ги. На СЕС предстои да се произнесе и по второ дело, касаещо въпроса, по преюдициално запитване на съдия Андрей Георгиев от Софийския районен съд, който иска съдът в Люксембург да отговори дали командироването на съдии за продължителен период без критерии, а само по преценка на председателя на съда е съвместимо с правото на Европейския съюз и с изискването за гаранции за независимост на съдилищата.

Има ли нарушение на процедурата в конкурса за председател на САС?

Във вторник СК трябва да обсъди и друг въпрос, касаещ възможно нарушение на процедурата по избор на председател на САС. Както „Съдебни репортажи“ писа, казусът е повдигнат от съдия Милен Василев в началото на Общо събрание (ОС) на САС, проведено на 14 юли миналата година. На него е предвидено изслушване на единствения кандидат за поста председател на САС. Съдия Василев предлага тази точка да отпадне, като се позовава на обстоятелството, че към онзи момент съдия Дончева не е допусната като редовен кандидат в конкурса. Причината е, че атестацията й все още не е изготвена от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) на СК. Липсата на всички документи за допустимост в конкурса по отношение на съдия Дончева, сочи той, се явява пречка тя да бъде изслушана като кандидат.

Съдия Василев се позовава на писмо от КАК, получено по негово запитване. В писмото на комисията, видно от протокола на ОС и решението на КАК от 13 юли по запитването на съдията, се казва, че „… от систематическото и логическо тълкуване на чл. 194а, ал. 7 от ЗСВ със съдържанието на останалите алинеи от същата разпоредба, регламентиращи избора на административни ръководители в органите на съдебната власт, може да се заключи, че изслушването на кандидатите в процедурите за избор пред общото събрание на съответния съд, би следвало да се проведе след произнасяне по основанията за допустимост на тяхното участие, с цел обезпечаване взимането на информирано решение от съответния колектив“. В мотивите към решението на комисията се сочи, че от тълкуването на нормата „… може да се заключи, че разумът на закона налага изслушването на кандидатите пред общото събрание на съответния съд да следва определена хронология, а именно то да се проведе след допускане на кандидатите – участници в процедурата за избор на административен ръководител, с цел обезпечаване взимане на информирано решение от съответния колектив“. Въпреки това, уточнява КАК, законът не поставя формална пречка кандидатът да се изслуша преди той да бъде допуснат до участие.

По поставения въпрос становище взима съдия Веселин Пенгезов (бивш председател на съда, в чиито ръководен екип е била и съдия Дончева). По думите му – няма пречка кандидатът да бъде изслушан „дали преди или след това“, а изслушването може да „послужи като основание на КАК за една по-добра оценка“. Съдия Пенгезов сочи, че няма пречка ОС да се събере и след като КАК изготви атестацията на съдия Дончева.

Даниела Дончева също застъпва мнението, че законът не казва в кой момент ОС може да изслуша кандидатите за административен ръководител. Казва също, в отговор на съдия Василев, който подчертава, че ОС не са свиквани от две години, че такива не са провеждани заради противоепидемичните мерки. „На следващо място, ако тази процедура по изслушване се отложи за неопределено време, много се съмнявам, че есента противоепидемичните мерки в държавата ще благоприятстват провеждане на Общо събрание в тази конфигурация. Съмнявам се, че отново ще бъде забранено провеждането на общи събрания. Аз държа да се отчета за петгодишния труд, който съм положила, надявам се в полза на съда“, заявява съдия Дончева. В крайна сметка предложението на съдия Василев е отхвърлено и и.ф. председателят на съда и единствен кандидат за титуляр прави своя отчет. Какви са вижданията й за бъдещето на съда не става ясно, нито пък съдиите имат възможност да зададат въпроси.

Дали СК ще приеме така проведеното изслушване за легитимно предстои да стане ясно във вторник. Според чл. 50, ал. 2 от Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт: „Кандидатите за административен ръководител на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Протоколът от изслушването се предоставя на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от административния ръководител на съответния съд не по-късно от 7 дни преди събеседването“. В този конкретен случай и противно на практиката в мнозинството конкурси за председатели на съдилища, СК ще трябва да се запознае с мнението на съдиите за единствения кандидат на поста от ОС, проведено 9 месеца преди изслушването на съдия Дончева в кадровия орган. Съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че нямат обяснение защо не е свикано ново ОС след този момент. Още повече, че аргументът за пречката пред провеждането на ОС заради ковид мерките не е валиден към този момент, а такъв е спорно дали е съществувал, защото след избухването на пандемията бе дадена възможност общите събрания на съдилищата да се провеждат чрез видеоконферентна връзка – възможност, от която съдия Дончева не се е възползвала в последните две години. Каква е причината такъв съществен въпрос като управлението на най-големия апелативен съд в страната да се обсъжда на събрание, свикано в отпускарския сезон, също не става ясно.

Въпросът има ли нарушение на процедурата не е единственият. Проблемите, които касаят управлението на САС са много, но не изглежда и този състав на СК да иска да се занимава с тях. Така например близо две години Наказателната колегия на съда функционира без ръководител след встъпването на тогавашния зам.-председател и ръководител на НК като съдия във ВКС. Защо съдия Дончева не попълва управленския си екип – не е известно. Съдия Дончева не е инициирала и задължителните по закон проверки на окръжните съдилища в Софийския апелативен район (чл. 106, ал.1, т.7 от ЗСВ казва, че председателят на апелативния съд „извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район“). Според съдиите в съда липсват и критерии, по които съдебните помощници в САС се разпределят да работят с конкретни съдебни състави.

Кой е кандидатът за втори мандат?

Съдия Даниела Дончева бе избрана в началото на 2016 г., въпреки докладите на ВКС, в които ясно се посочваше липсата на добра организация в работата на Гражданската колегия, на която тя бе ръководител. По време на процедурата възникват и сериозни съмнения, че част от концепцията й е преписана дословно от тази на предшественика й Веселин Пенгезов – съмнения, които така и не бяха категорично опровергани.
Повече от година по-късно съдията от Търговската колегия на САС Милен Василев обвини публично председателя на съда в корупция и неправомерно изземване на дела, едно от което свързано с огромен финансов интерес по случая „КТБ“.

Съдия Василев твърди, че със заповед на Даниела Дончева той е преместен от досегашния му шести съдебен състав в Търговското отделение в 11-ти състав. Съставът на Василев е поет от председателя на съда Даниела Дончева, като тя поема всички висящи дела на доклад на Василев. До този момент обаче Дончева правораздава в Гражданското, а не в Търговското отделение.

Сред делата, които поема Дончева, е и разпределеното на съдия Василев на 26 май 2017 г. търговско дело, свързано с казуса “КТБ”, „имащо за предмет установителен иск по чл. 694 ТЗ на значителна стойност – над 102 млн. лв., за която се твърди, че има за произход заемни отношения”.

Проверка от трима съдии от ВКС констатира, че действително съдия Дончева е нарушила случайното разпределение на делата. Такова е установено и от Инспектората към ВСС. На 4 април 2018 г. тогавашният председател на ВКС Лозан Панов внася във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Дончева. ИВСС констатира, че без да има основание съдия Дончева е издала две заповеди в края на септември 2017 г., с които на практика е иззела дело на нейна колежка и е влязла вместо нея в съдебното заседание. Според съдебните инспектори без да има необходимост и без да има това правомощие, председателката на САС е иззела всички дела, разпределени случайно на съдията Милен Василев.

Освен това без основание е издала заповед, с която е разместила случайно разпределените дела на двама съдии в гражданската колегия на САС. Последното нарушение, което ИВСС открива, е, че издавайки заповед, с която сама се е преместила от Гражданската в Търговската колегия на съда, тя е нарушила заложения в Закона за съдебната власт принцип на съдийското самоуправление, който предвижда решенията за разпределението на съдии по отделения, броят им и специализацията да става с решение на Общото събрание на съдиите от съответния съд. Въпреки това ИВСС не предлага Дончева за наказание.

Предложението на председателя на ВКС за образуване на дисциплинарно дело срещу председателя на САС обаче престоява месеци в дисциплинарната комисия към Съдийската колегия, давността за преследване на нарушенията изтича и ВСС отказва да образува дело.

Тази индулгенция и фактът, че Дончева се ползва с подкрепата на статуквото във ВСС засилват съмненията, че във вторник СК ще обсъди обективно проблемите в съда. А залогът кой ще ръководи САС става още по-голям, след като парламентът закри окончателно специализираното правосъдие. Защото делата за високата корупция вече отново ще се разглеждат в СГС, а оттам – и в САС.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

Снимка: Дневник

Ново отлагане на избора за председател на Районен съд Благоевград заради болничен лист

VSS

Болничен отложи избора на председател на Районен съд – Благоевград

Снимка: Дневник

Защото ви обещаха…вие ще сте председател на този съд. Или за апетитите към председателските постове в Благоевградския съдебен район

Съмненията за предрешеност на конкурсите за административни ръководители на районния и окръжния съд в Благоевград се засилват
Снимка: Дневник

След неубедително изслушване и куп въпроси без отговор: ВСС преизбра Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд

Снимка: Дарик

Софийски командирован съд: Kак се командироват съдии в най-големия апелативен съд

Снимка: Дневник

Има ли нарушение на процедурата в конкурса за председател на Софийския апелативен съд?

В САС 1/3 от съдиите са командировани с еднолична заповед на председателя Даниела Дончева по неясни критерии
Снимка: Дневник

Странните кадрови решения за Благоевградския съдебен район

Вашият коментар