Има ли нарушение на процедурата в конкурса за председател на Софийския апелативен съд?

В САС 1/3 от съдиите са командировани с еднолична заповед на председателя Даниела Дончева по неясни критерии
16-04-2022; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник


Във вторник Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) предстои да избере административен ръководител на едно от ключовите съдилища в страната – Софийския апелативен съд (САС). Това е най-големият апелативен съд, който е въззивна инстанция по делата на окръжните съдилища в София, София-област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца и Монтана. Единствен кандидат за поста е досегашният председател на САС съдия Даниела Дончева.

Дончева бе избрана да ръководи САС, след като съдът две години нямаше титулярен председател, а предишният състав на ВСС сътвори един от големите скандали в съдебната система, като не избра съдия с безупречна репутация, подкрепена от съдиите в съда – Нели Куцкова.

По всичко изглежда, че Съдийската колегия се кани да преизбере съдия Дончева на поста, макар мандатът й да беше белязан от скандал за нарушаване на случайното разпределение на делата (повече – по-долу) и пасивност по въпроси, които засягаха не само управлението на съда, но и нерешими вече години наред проблеми и напрежение в Благоевградския съдебен район. Източници на „Съдебни репортажи“ във ВСС обясниха, че кандидатурата на съдия Дончева най-вероятно ще събере необходимите за преизбирането й за втори мандат 8 гласа в СК, но един съществен въпрос – има ли нарушение в конкурса, би могъл да отложи успешния край на конкурса.

Казусът е повдигнат от съдия Милен Василев в началото на Общо събрание (ОС) на САС, проведено на 14 юли миналата година. Седма точка в дневния ред на събранието е изслушване по реда на чл. 194а ал.7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който казва, че ОС на съда изслушва кандидатите за административен ръководител. Или с други думи точката касае изслушване на единствения кандидат за поста председател на САС. Съдия Василев предлага тази точка да отпадне, като се позовава на обстоятелството, че към онзи момент съдия Дончева не е допусната като редовен кандидат в конкурса. Причината е, че атестацията й все още не е изготвена от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) на СК. Липсата на всички документи за допустимост в конкурса по отношение на съдия Дончева, сочи той, се явява пречка тя да бъде изслушана като кандидат.

Съдия Василев се позовава на писмо от КАК, получено по негово запитване. В писмото на комисията, видно от протокола на ОС и решението на КАК от 13 юли по запитването на съдията, се казва, че „от систематическото и логическо тълкуване на чл. 194а, ал. 7 от ЗСВ със съдържанието на останалите алинеи от същата разпоредба, регламентиращи избора на административни ръководители в органите на съдебната власт, може да се заключи, че изслушването на кандидатите в процедурите за избор пред общото събрание на съответния съд, би следвало да се проведе след произнасяне по основанията за допустимост на тяхното участие, с цел обезпечаване взимането на информирано решение от съответния колектив“. В мотивите към решението на комисията се сочи, че от тълкуването на нормата „може да се заключи, че разумът на закона налага изслушването на кандидатите пред общото събрание на съответния съд да следва определена хронология, а именно то да се проведе след допускане на кандидатите – участници в процедурата за избор на административен ръководител, с цел обезпечаване взимане на информирано решение от съответния колектив“. Въпреки това, уточнява КАК, законът не поставя формална пречка кандидатът да се изслуша преди той да бъде допуснат до участие.

По поставения въпрос становище взима съдия Веселин Пенгезов (бивш председател на съда, в чиито ръководен екип е била и съдия Дончева). По думите му – няма пречка кандидатът да бъде изслушан „дали преди или след това“, а изслушването може да „послужи като основание на КАК за една по-добра оценка“. Съдия Пенгезов сочи, че няма пречка ОС да се събере и след като КАК изготви атестацията на съдия Дончева.

Даниела Дончева също застъпва мнението, че законът не казва в кой момент ОС може да изслуша кандидатите за административен ръководител. Казва също, в отговор на съдия Василев, който подчертава, че ОС не са свиквани от две години, че такива не са провеждани заради противоепидемичните мерки. „На следващо място, ако тази процедура по изслушване се отложи за неопределено време, много се съмнявам, че есента противоепидемичните мерки в държавата ще благоприятстват провеждане на Общо събрание в тази конфигурация. Съмнявам се, че отново ще бъде забранено провеждането на общи събрания. Аз държа да се отчета за петгодишния труд, който съм положила, надявам се в полза на съда“, заявява съдия Дончева. С крайна сметка предложението на съдия Василев е отхвърлено и и.ф. председателят на съда и единствен кандидат за титуляр прави своя отчет. Какви са вижданията й за бъдещето на съда не става ясно, нито пък съдиите имат възможност да зададат въпроси.

Дали СК ще приеме така проведеното изслушване за легитимно предстои да стане ясно във вторник. Според чл. 50, ал. 2 от Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт: „Кандидатите за административен ръководител на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Протоколът от изслушването се предоставя на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от административния ръководител на съответния съд не по-късно от 7 дни преди събеседването“. В този конкретен случай и противно на практиката в мнозинството конкурси за председатели на съдилища, СК ще трябва да се запознае с мнението на съдиите за единствения кандидат на поста от ОС, проведено 9 месеца преди изслушването на съдия Дончева в кадровия орган. Съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че нямат обяснение защо не е свикано ново ОС след този момент. Още повече, че аргументът за пречката пред провеждането на ОС заради ковид мерките не е валиден към този момент, а такъв е спорно дали е съществувал, защото след избухването на пандемията бе дадена възможност общите събрания на съдилищата да се провеждат чрез видеоконферентна връзка – възможност, от която съдия Дончева не се е възползвала в последните две години. Каква е причината такъв съществен въпрос като управлението на най-големия апелативен съд в страната да се обсъжда на събрание, свикано в отпускарския сезон, също не става ясно.

Въпросът има ли нарушение на процедурата не е единственият. Проблемите, които касаят управлението на САС са много, но не изглежда и този състав на СК да иска да се занимава с тях. Така например близо две години Наказателната колегия на съда функционира без ръководител след встъпването на тогавашния зам.-председател и ръководител на НК като съдия във ВКС. Защо съдия Дончева не попълва управленския си екип – не е известно.

Друг проблем, за който съдии от САС разказаха пред „Съдебни репортажи“, е че по време на мандата на съдия Дончева председателят на САС не е инициирал задължителните по закон проверки на окръжните съдилища в Софийския апелативен район (чл. 106, ал.1, т.7 от ЗСВ казва, че председателят на апелативния съд „извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район“). По време на отчета си съдия Дончева декларира: „В изпълнение на правомощията по чл. 106, ал. 1, т.7 от ЗСВ са извършвани проверки в окръжните съдилища. Щяха да се направят и още проверки 2020 г. и 2021 г., ако позволяваха обстоятелствата, но поради Ковид кризата очевидно, че това е невъзможно към настоящия момент“. В най-стария отчетен доклад на САС – за 2019 г., достъпен на страницата на съда обаче, информация за извършени проверки не фигурира.

Софийски командирован съд

Безспорно един от въпросите, които СК трябва да обсъди при преценката за бъдещето на САС, е кадровата обезпеченост на съда. Според сайта на САС в трите колегии работят по 24 редови съдии или общо 72 съдии (в бройката не са включени двама зам.-председателите и административния ръководител – б.а.). Справка на „Съдебни репортажи“ в регистъра на командированите магистрати на ВСС показва, че в САС са командировани 24 съдии. Това означава, че 1/3 от съдиите, правораздаващи в съда, са командировани със заповеди на съдия Дончева. В Наказателна колегия работят 9 командировани съдии, в Гражданската колегия – 7, а в Търговската колегия, където има цели тричленни състави от командировани съдии – 8. Преобладаващата причина, посочена в заповедите за командироване на Дончева е свободна щатна длъжност, като се посочва, че командироването на съдиите е до провеждане на конкурс и назначаване на титуляр на мястото.

Проблемът с конкурсите в съдебната система е известен отдавна. Последните проведени конкурси за съдии в САС датират от 2013 г. и 2015 г. През 2021 г. стартира конкурс за 7 длъжности в Наказателната колегия на САС, но кога ще приключи той е трудно да се прогнозира. Този проблем е в полето на кадровия орган, но един от прерогативите на всеки административен ръководител е да осигури правила и критерии, които ясно да регламентират командироването на съдии в съда.

Командироването е легитимен способ за справяне с високата натовареност в съдебната система, стига да не възникват съмнения как става то. По същество то създава неравно третиране, защото се явява кариерно израстване без конкретният кандидат да минава през тежката процедура на конкурсите. А непредвидимостта при командироването държи в зависимост командированите от решението на председателя на съда. Този способ се счита за изключение за справянето с кадровия дефицит в съдилищата, но статистиката показва, че в последните години броят на командированите магистрати се увеличава значително, заради липсата на конкурси и проточването им с години.

Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че в САС работят съдии, командировани преди близо 10 години. Такъв е примерът със наказателния съдия Калинка Георгиева и съдия Емилия Колева (командировани от Софийския градски съд през 2012 г.). В Гражданската колегия на САС съдия Нина Стойчева (СГС) работи като командирована от 2014 г. С малки изключения всички командировани съдии, които работят там са командировани в мандата и със заповед на съдия Дончева (а командировките на останалите са продължени с нейни заповеди).
Проблемът е по какви критерии е станало това. Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че част от командированите от съдия Дончева съдии изобщо не са се явявали на обявените за САС конкурси, а друга част – са класирани далеч под чертата. За сравнение – във Върховния касационен съд селектирането на съдии, които да бъдат командировани се извършва от общите събрания на колегиите, които предлагат на председателя кого да командирова. А логиката зад този подбор е лесно проследима – върховните съдии са онези, които имат най-широк поглед над работата на колегите си от долните инстанции и са добре запознати с професионалните им качества.

В тази връзка в концепцията си в конкурса за председател на ВКС съдия Галина Захарова пише, че „практиките за командироване поначало са реален лост за нелегитимно засилване на властта на съответните административни ръководители, компетентни еднолично да командироват и прекратяват командироването…което положение създава условия за зависимости“. Пак в тази връзка съдия Захарова предлага да се обмисли въпросът за размествания на съставите във ВКС, за да не се допуска в един състав да заседават двама командировани съдии и един титуляр. Наличието на съдебни състави в САС, чиито мнозинство се състои от командировани с нарочна заповед на съдия Дончева магистрати, очевидно не се счита за проблем от ръководството на САС.

В отговорите на въпроси, зададени от Българския институт за правни инициативи към съдия Дончева кандидатът за втори мандат дава своето виждане по какви критерии се командироват съдии. Според приети през през февруари 2018 г. – година и половина след началото на мандата на Дончева правила в съда се взимат предвид критериите за командироване в ЗСВ, както и критериите при класиране на кандидатите за повишаване в длъжност по чл. 192 от ЗСВ. „Правилата са ясни и предвидими и целят избирането на най-подходящия за командироване съдия, който не само да изпълнява съвестно преките си служебни задължения, но и за да може да се вгради в колектива, с оглед на което са предвидени напр. изисквания и за притежавани от него нравствени качества“, пише съдия Динчева и уточнява, че освен преценка за стаж и опит, последна атестация и становище от прекия административен ръководител изискване според вътрешните правила за командироване в САС е „преценка на възможността на кандидата да работи в екип, комуникативност и умения за организация на работата, тъй като съдебните състави в Апелативния съд – София са колективни“. От особена важност при селекцията е и срочността на изготвяните съдебни актове, съпоставена с натовареността на кандидата. Кой изследва тези въпроси, за да се направи обоснована преценка за командироване на конкретен кандидат не става ясно.

„При новата законодателна рамка не съставлява критерий за командироване на съдия неговото предходно участие в конкурси за повишаване или преместване. Желанието на съдията да бъде командирован, за да изпълнява служебните си задължения на по-висока по степен длъжност, се засвидетелства от неговото предварително писмено съгласие. Ето защо, няма необходимост да бъде ползвана индицията за такова желание, извличана от предходното участие на съдията в приключили конкурси. От друга страна, положението на съдията, който се е явил на конкурс, но не го е спечелил, е идентично с това на този, който не се е явил. На последно място, премахването на подобен критерий цели избягването на фаворизиране на определени кандидати“, мотивира вътрешните регламенти съдия Дончева.

Вижданията й са меко казани проблематични, тъй като съдия Дончева сочи, че правилата са съобразени с нормите на ЗСВ, с които се уреждат конкурсите, но част от тази регламентация е и чл. 193, ал. 6, в който е записано задължението на ВСС при наличие на свободна длъжност в един орган на съдебната власт, 9-месеца след приключване на конкурса, да назначи „следващия по ред кандидат в конкурса“. С други думи, ако правилата в САС за командироването бяха последователни и предвидими, следваше да отразяват и статута, който дава законът на класираните под чертата. В допълнение в правилата на САС съществува и изключение, с което се дава предимство на вече командировани съдии, които „вече са доказали своя професионализъм и способност за справяне с работата, докато останалите кандидати ще проявят тази способност (в по-голяма или по-малка степен) едва в процеса на правораздаване“.

Проблемът с командироването на лоялни магистрати еднолично от административните ръководители се коментира от години в съдебната система, но очевидно към този момент тези въпроси са оставени на съвестта на съответните председатели на съдилища и ръководители на прокуратури.

От мъглявия отговор на друг въпрос на БИПИ в процедурата може да се направи извод как съдия Дончева е изпълнявала задълженията си да уведомява ВСС за длъжностите, които предстоят да се освободят през следващата година. Неправителствената организация пита конкретно колко пъти като административен ръководител съдия Дончева е подавала такава справка до ВСС по чл. 199, ал.1 от ЗСВ. Отговорът на кандидатът за втори мандат гласи, че „информацията е била подавана своевременно“ и ad hoc. Съдии от САС, с които „Съдебни репортажи“ разговаря обясниха, че през първия си мандат председателят на съда не е правил искания до кадровия орган за обявяване на конкурс – усилия, които са дължими в ситуация, в която в най-големия съд в страната правораздава с 1/3 командировани магистрати.

Кой е кандидатът за втори мандат?

Съдия Даниела Дончева бе избрана в началото на 2016 г., въпреки докладите на ВКС, в които ясно се посочваше липсата на добра организация в работата на Гражданската колегия, на която тя бе ръководител. По време на процедурата възникват и сериозни съмнения, че част от концепцията й е преписана дословно от тази на предшественика й Веселин Пенгезов – съмнения, които така и бяха категорично опровергани. По време на изслушването й съдия Дончева се разграничи от протестните действия на съдиите от софийските съдилища, които през декември 2015 г. излязоха с тоги на стълбите на Съдебната палата заради бламирането на конституционните промени.

Повече от година по-късно съдията от Търговската колегия на САС Милен Василев обвини публично председателя на съда в корупция и неправомерно изземване на дела, едно от което свързано с огромен финансов интерес по случая „КТБ“.

Съдия Василев твърди, че със заповед на Даниела Дончева той е преместен от досегашния му шести съдебен състав в Търговското отделение в 11-ти състав.Съставът на Василев е поет от председателят на съда Даниела Дончева, като тя поема всички висящи дела на доклад на Василев. До този момент обаче Дончева правораздава в Гражданското, а не в Търговското отделение.

Сред делата, които поема Дончева, е и разпределено на съдия Василев на 26 май 2017 г. търговско дело, свързано с казуса “КТБ”, „имащо за предмет установителен иск по чл.694 ТЗ на значителна стойност – над 102 млн. лв., за която се твърди, че има за произход заемни отношения”. Делото е насрочено от съдия Милен Василев за 27 септември. Съдия Василев твърди, че същия ден, преди заседанието по него, то е било изискано от председателката на съда Даниела Дончева – “незнайно защо и без молба от когото и да било”, “по информация на деводителката”, след като самият Василев я попитал защо делото не му е занесено за четене преди заседанието. Процесът е отложен за 8 октомври заради назначена, но все още неготова съдебно-счетоводна експертиза.

Съдия Василев твърди, че на 2 октомври лично е сезирал председателката за “наболели организационни проблеми” и я е информирал, че нарушава разпоредбите за случайното разпределение на делата, тъй като то се случва само измежду съдии от съответното отделение. На практика Василев сочи, че влизайки в съдебен състав от Търговското отделение и изземвайки делата на докладчика на състава, Дончева е погазила разпоредбите на Закона за съдебната власт, тъй като разместването на съдии по отделения е в правомощията на Общото събрание на САС. Освен това, казва Василев, досегашната практика е за подобно разместване да се питат “потърпевшите” съдии.

Проверка от трима съдии от ВКС констатира, че действително съдия Дончева е нарушила случайното разпределение на делата. Такова е установено и от Инспектората към ВСС. На 4 април 2018 г. председателят на ВКС Лозан Панов внася във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Дончева.
ИВСС констатира, че без да има основание съдия Дончева е издала две заповеди в края на септември 2017 г., с които на практика е иззела дело на нейна колежка и е влязла вместо нея в съдебното заседание. Според съдебните инспектори без да има необходимост и без да има това правомощие, председателката на САС е иззела всички дела, разпределени случайно на съдията Милен Василев.

Освен това без основание е издала заповед, с която е разместила случайно разпределените дела на двама съдии в гражданската колегия на САС. Последното нарушение, което ИВСС открива, е, че издавайки заповед, с която сама се е преместила от Гражданската в Търговската колегия на съда, тя е нарушила заложения в Закона за съдебната власт принцип на съдийското самоуправление, който предвижда решенията за разпределението на съдии по отделения, броят им и специализацията да става с решение на Общото събрание на съдиите от съответния съд. Въпреки това ИВСС не предлага Дончева за наказание.

Предложението на председателя на ВКС за образуване на дисциплинарно дело срещу председателя на САС обаче престоява месеци в дисциплинарната комисия към Съдийската колегия, давността за преследване на нарушенията изтича и ВСС отказва да образува дело.

Тази индулгенция и фактът, че Дончева се ползва с подкрепата на статуквото във ВСС засилват съмненията, че СК ще обсъди обективно проблемите в съда. А залогът кой ще ръководи САС става още по-голям, след като парламентът закри окончателно специализираното правосъдие. И делата за високата корупция отново ще се разглеждат в СГС, а оттам – и в САС.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

VSS

Болничен отложи избора на председател на Районен съд – Благоевград

Снимка: Дневник

Защото ви обещаха…вие ще сте председател на този съд. Или за апетитите към председателските постове в Благоевградския съдебен район

Съмненията за предрешеност на конкурсите за административни ръководители на районния и окръжния съд в Благоевград се засилват
Снимка: Дневник

След неубедително изслушване и куп въпроси без отговор: ВСС преизбра Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд

Снимка: Дарик

Софийски командирован съд: Kак се командироват съдии в най-големия апелативен съд

Снимка: Дневник

Има ли нарушение на процедурата в конкурса за председател на Софийския апелативен съд?

В САС 1/3 от съдиите са командировани с еднолична заповед на председателя Даниела Дончева по неясни критерии
Снимка: Дневник

Странните кадрови решения за Благоевградския съдебен район

galina_zaharova

Съдия Галина Захарова бе избрана за председател на Върховния касационен съд

Снимка: ПРБ

ВСС доказа, че главният прокурор е недосегаем

Искането на правосъдния министър за отстраняване на Иван Гешев беше отхвърлено като недопустимо
Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката

Вашият коментар